Диабет тип 2 е превалиращо метаболитно заболяване, което се характеризира с повишени нива на кръвната захар вследствие на развита инсулинова резистентност и/или недостатъчна продукция на инсулин.
Диабетът е сериозно заболяване и представлява съществен проблем в глобален мащаб като засяга милиони хора по целия свят. Последствията от него са пагубни за здравето на човека и са потенциално необратими.
Вникването в същността, причините и последствията на проблема е от ключова роля за ефективното справяне с него.
Според Международната Федерация за Диабет, приблизително 470 милиона души живеят с диабет през 2023, като статистиката предвижда тези стойности да скочат до фрапиращите 700 милиона през 2045 година.
Диабетът от втори тип допринася за по-голямата част от случаите на диабет по света, като го нареждат в челните места при най-значимите обществени здравни проблеми. Бремето на това заболяване не се свежда само до развитите страни, а напротив - във високи темпове все повече се засягат ниско и средно-развитите държави, което налага разработването на ефективни подходи за справянето с тази нараставаща епидемия.
Само на Стария континент, броят на младите хора, страдащи от диабет, е около 10 процента във възрастовата група над 25 годишна възраст или още около 65 милиона души.
Това е заболяване, характерно за модерните времена. Причините за неговото възникване се крият от части в генетиката и индивидуалната предразположеност и в голяма степен в условията на живот. Сериозни рискови фактор за развитието на диабет от втори тип са :
- затлъстяването ( огромен проблем в глобален мащаб)
- лошите хранителни навици
- липсата на физическа активност
- високи нива на стрес и кортизол
- възраст ( с напредването на възрастта риска от развитието на т.нар. “старчески” диабет се увеличава, с или без това да е свързано с наличието на затлъстяване)
- раса ( хората от негро-австралоидната раса имат значително по-голям шанс да развият диабет от втори тип).
Затлъстяването и лошите хранителни навици са строго обвързани, като най-опростено затлъстяването е резултата на неправилното хранене.
Съвременния свят набляга на употребата на калорийно-заредени храни, които нямат реална хранителна стойност - така наречените празни калории. Такива са всички сладкиши и мазни, пържени храни. Рафинираната захар, транс- и хидрогенираните растителни мазнини съсипват метаболизма на тялото и водят до нарушаване на редица процеси, отговорни за правилната обмяна на веществата.
Механизма, по който се развива диабет тип 2 в повечето случаи е един и същ, и представлява по същество един порочен кръг.
В основата на диабета и неговото развитие стои инсулиновата резистентност.
Това понятие означава намалена чувствителност на клетките към действието на инсулина. Причината за това се крие в инсулиновия рецептор, който се намира в клетъчните мембрани.
Рисковите фактори, които описахме по-горе са причина за дисфункция на този рецептор. В резултат, в кръвта започват да циркулират високи нива на глюкозата, които стават обект на действието на ензими, които търсят начини да използват глюкозата за енергия по алтернативни пътища.
Действието на въпросните ензими и реакции води до производството на голямо количество свободни радикали. Те оказват силен оксидативен стрес, който задълбочава диабета по няколко начина :
- Атакуват директно инсулиновия рецептор
-
Атакуват протеини, които се явяват точки от сигналната трансдукция на инсулиновия рецептор, което се отразява в намалена експресия на GLUT4 в клетъчната мембрана.
GLUT4 е инсулинозависим протеин-преносител на глюкозата, при дисфункция или намалена експресия на този рецептор, се повишават нивата на кръвната захар и така се завърта порочния цикъл.
Диабетът е прикрито заболяване, което доста време може да протече без специфични симптоми. Порочният кръг, в който участват свободните реактивни форми, постепенно води до изяви на болестта с нейното задълбочаване.
Резултат на продължителна експозиция на оксидативен стрес е трайното увреждане на бета-клеките на панкреаса, посредством инициация на апоптозата ( програмирана клетъчна смърт). По този начин постепенно се намалява и без това недостатъчната инсулинова продукция.
По-късни усложнения от неконтролиран диабет са :
- Увреждане на бъбреците и постепенно развиваща се бъбречна недостатъчност ( диабетна нефропатия)
- Увреждане на ендотелното покритие на кръвоносните съдове ( диабетна микроангиопатия)
- Увреждане на периферните нерви в следствие разрушаване миелиновите им обвивки
- Чернодробна стеатоза ( омазняване) и други.
Диабета е много сериозно системно заболяване, което разрушава цялото тяло.
Всичко това е резултат от действието на свободните радикали.
Добрият контрол на диабета е от решаващо значение за прогнозата на заболяването.
Факторите, от които зависи това зависят изцяло от индивидуалното усилие на всеки болен от това заболяване, с изключение на генетичния фактор.
Диетата : От изключително значение за контрол на кръвната захар и последствията от нейните високи стойности е начинът на хранене. Всеки от нас в определен етап от живота си е спазвал “диета” за отслабване или за постигане на определена цел. В случая с болните от диабет, правилният начин на хранене е задължителен и е до живот. Ако държите на своето здраве, правилата за хранене при диабет трябва да са закон. Основните правила за хранене при този тип болни са :
- Прием на богата на антиоксиданти храни - пресни зеленчуци, както и някои плодове, които не са богати на захар.
- Прием на достатъчно, но не прекомерно количество качествени белтъчини - яйца, бяло месо, бяла риба.
- Прием на качествени източници на мазнини - зехтин, авокадо, студеноводни риби, някои ядки.
- Контролиран прием на въглехидрати.
Въглехидратите са веществата, които ни дават енергия и в повечето случаи са изградени от множество глюкозни молекули. В зависимост от начина им на свързване и дължината на веригите, се определя и скоростта, с която тялото ни ги разгражда.
Това определя и техният гликемичен индекс ( GI). Той представлява способността на храните да се отразяват на нивата на кръвната глюкоза в кръвта. Колкото по-висок е той, толкова по-бързо повишават стойностите на кръвната захар, съответно и на инсулина.
Както сами се сещате, храните с висок гликемичен индекс трябва да бъдат избягвани.
Пример за такива храни са ориз, картофи, хляб и хлебни изделия, сладкиши. Въпреки, че съдържат полизахариди ( сложни захари), те много бързо биват разграждани и усвоени от организма ни.
По-важно е да сте запознати с въглехидратните храни, които може и е удачно да приемате, в случай че страдате от диабет. Добре е те да имат гликемичен индекс около 55. Примери за такива храни са :
- соя и соеви продукти ( въпреки, че ефектът им върху здравето подлежи на дебати)
- бобови храни
- плодове ( макар и сладки, те съдържат предимно фруктоза, която има гликемичен индекс 0 )
- овесени ядки, елда, киноа
- паста ( макарони, спагети)
- млечни продукти.
Все пак сме човешки същества и всеки от нас може да прегреши и да си позволи да похапне нещо сладко. За такива случаи ще ви зарадваме с малко интересни факти :
Качественият сладолед има гликемичен индекс около 60. Това не го прави най-добрата храна за диабетици, поради все пак високото съдържание на наситени мазнини и калории, както и захар.
Хубавият шоколад пък има гликемичен индекс около 45. Тези стойности варират в зависимост от процента какаова маса и захарта, която е използвана.
Въпреки това, не препоръчваме редовната употреба дори на тези десерти при болни от диабет.
Физическа активност : Доказано е посредством множество клинични проучвания, че физическата активност е от голяма полза за диабетно болните. Спортните занимания или дори по-продължителни и интензивни разходки водят до подобряване чувствителността на инсулиновия рецептор.
Добрата физическа и хранителна култура до голяма степен са в основата на правилния контрол на диабета. Въпреки това, дори при по-леки форми на болестта и стриктно спазване на препоръките на специалистите, хората, страдащи от диабет са изложени на по-голям оксидативен стрес.
Метаболитният синдром води до нарушаване в процесите и функциите на много нива от метаболизма, което се отразява чрез производството на реактивни форми ( свободни радикали). Имайки предвид патофизиологията на заболяването и важността на оксидативния стрес, достигаме до извода, че ролята на антиоксидантите е решаваща за контрола на диабета.
Антиоксидантите са вещества, които по различни механизми водят до намаляване броя, действието или пораженията от действието на оксидантите. Различават се множество такива, като някои са незаменими за човешкото здраве.
Витамините А,C, E, някои витамини от група Б и минералите цинк, селен и други, са незаменими микроелементи като освен, че имат своите уникални роли в изпълнението на разнообразни процеси в тялото ни, са и мощни антиоксиданти.
Разнообразното хранене е добър начин да си набавяме адекватни количества от тях, въпреки че храната на съвременния човек рядко може да отговори на всичките нужди на организма. Удачен начин да осигурим необходимия задължителен минимум от микроелементи е употребата на хранителни добавки.
Съвременните конвенционални методики и модификациите в начина на живот за от ключова роля в борбата с диабета. Въпреки това, мнозина изпробват действието на алтернативни подходи за подобряване качеството си на живот.
Билковите тинктури, произведени от растителни екстракти, набират популярност и са обект на все повече внимание поради техния потенциал в лечението на диабета. Важно е да се отбележи, че науката е в процес на събиране на клинично значими доказателства за действието им, но някои билки от векове се използват в традиционната медицина за регулиране кръвната захар и за справяне с различни аспекти на диабета.
Нека заедно разгледаме няколко от тези “народни” растения и да видим какво има да каже науката за тях.
Тинктура “Розмарин” :
Тази ароматна билка, популярна и много използвана по цялото средиземноморие за овкусяване на различни ястия, притежава и доста интересни медицински качества. Те се дължат на богатата палитра от биохимични вещества, които се съдържат в нейните екстракти.
Полифенолните съединения, в частност розмариновата киселина, според проучвания, притежава антихипергликемични свойства (понижаващи кръвната захар) и способства за възстановяване на бета-клетките на панкреаса като по този начин увеличава инсулиновия синтез.
Освен това, билката е богата на мощни антиоксиданти, които потушават до някаква степен оксидативния ефект на свободните радикали, резултат от алтернативното окисление на глюкозата.
Тинктура “ Биотонус” :
Съчетава екстрактите на две родствени растения - джинджифила и куркумата. Широко застъпени в азиатската народна медицина и Индийската Аюрведа, те притежават разнородни медицински качества, които засягат и проблема с диабета.
Джинджифил - богат на множество полифенолни съединения, най-значимите за неговото действие, от които биват джинджеролите и шогаолите. Проучвания установяват увеличение на инсулин-независимия клетъчен транспорт на глюкозния рецептор ГЛУТ4. Той се намира в клетъчната плазма, а ролята на инсулина е да участва в преместването на рецептора в клетъчната мембрана.
При недостатъчно количество инсулин ( поради ниско производство или ниска чувствителност на рецептора), приемът на джинджифил доказано подпомага транслокацията на рецептора и по този начин подпомага влизането на глюкоза в клетката.
Друг механизъм за редуциране нивата на кръвната захар посредством употребата на тинктура от джинджифил е чрез инхибиране на чернодробния ензим “фосфорилаза”, като предотвратява разграждането на складирания гликоген.
Учените подозират и трети механизъм - потискане на активността на чернодробния ензим “глюкозо-6-фосфатаза”, който е отговорен за разграждането на глюкозо-6-фосфат до глюкоза, увеличавайки по този начин нивата на кръвната захар.
Куркума - богата на фенолни съединения, най-специфичното от които се нарича куркумин.
Куркумата има антидиабетно действие, като при клинични проучвания е установено проникването на куркумин в панкреасната тъкан. Счита се, че това вещество стимулира усвояването на глюкоза в черния дроб и панкреаса като увеличава експресията на гена за рецептора ГЛУТ2. ГЛУТ 2 е отговорен за транспорта на глюкоза в черния дроб и панкреаса, а също така за глут2-зависимата инсулинова секреция.
Тинктура “ Коприва:
Копривата е ядливо растение, което всички познаваме. Освен добрите и органолептични качества и богатото съдържание на витамини и минерали, тя е източник и на редица фитохимикали.
Редица от тях са биоактивни, което прави копривата медицинско растение с лечебни свойства.
Копривата притежава глюкозо-понижаващи качества, подобрява стойностите на серумните липиди и има антиоксидантни и противовъзпалителни свойства.
Има данни, че екстрактът от коприва е ефективен за стимулация на инсулиновата секреция или някое от веществата в състава и могат да имитират действието на инсулина.
Тинктура “ Черна боровинка” -
черната боровинка е храстоподобно растение, което ражда малки тъмно-сини боровинки, които освен вкусни, се оказват доста полезни. Всъщност листата на това растение са не по-малко лековити.
Черната боровинка се счита за билка. Богата е на множество полифенолни съединения и притежава антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. Клинични експерименти ин виво установяват, че екстрактът от черна боровинка сигнификантно понижава нивата на кръвната захар. Ефектът на боровинката е свързан и със силното и влияние върху нивата на оксидативния стрес, който е пряко свързан с патофизиологичните механизми за развитие на инсулинова резистентност.
Справянето с диабет от втори тип изисква холистичен подход, който включва фундаментални промени в начина на живот, медикаментозно лечение и за хората, които вярват в силата на природата - допълнително лечение чрез билки. Макар, че билковите тинктури често не могат да заместят намесата на фармацевтичните лекарства, те показват окуражителни качества в контекста на традиционните методи на лечение. Те допринасят за цялостното здраве, включително за контрола на диабета.
За хората, които държат на холистичния подход, каквито сме ние, екипът на Вита Он, преоткриването на качествата и свойствата на билките посредством употребата на билкови тинктури е достойна част от добре изработен план за борба с диабета. При наличие на това заболяване, ние ви съветваме да се консултирайте със специалист, преди да предприемете каквото и да е самоволно лечение.
