В сложната същност на модерния живот, стресът и депресията са препятствие, което застига огромен брой хора в глобален мащаб. Често тези състояния се прокрадват в живота ни тихо и незабелязано, като постепенно нанасят сериозни поражения във всеки аспект от нашето съществуване.
Познаването на симптомите и рисковите фактори, които допринасят за тяхната поява, са важни първи стъпки за ефективна намеса, превенция и отстраняване на проблемите.
Стресът представлява физиологичен и психологически отговор на различни стимули, трудности и препятствия. Той задейства механизмите в тялото, известни като “бягай или се бий”, които се изразяват в отделянето на голямо количество стресови хормони, като кортизол и адреналин например.
Моментите ситуации на стрес са нормална част от живота и често имат градивен ефект, като ни помагат да работим на повече от 100% от възможностите си. Въпреки това, хроничното излагане на високи дози стрес може да доведе до физически и психически здравословни проблеми.
Депресията е психо-емоционално разстройство, свързано с настроението, което се характеризира с персистиращо чувство на тъга, безнадеждност, апатия и загуба на интерес към ежедневните занимания. Това състояние или според СЗО - заболяване, се простира отвъд рамките на обичайни флуктуации в настроението.
Депресията често засяга способността на хората да функционират в повече от един от аспектите на живота. Тя може да се манифестира в различни форми, които се различават по специфика и тежест на симптомите:
- Дистимия - относително по-лека форма на депресия, която се характеризира с периоди на потиснато и тъжно настроение.
- Инхибирана- това е класическата депресия, която познаваме. Характеризира се с потиснато настроение, пълна липса на самоинициатива и желание за извършване на дори елементарни действия, демотивация и апатия. В тежките форми, човек не може да функционира адекватно
- Ажитирана ( тревожно-депресивен синдром) - тя е пълната противоположност на инхибираната депресия и се изразява в особено поведенчески черти и прояви. Страдащите от този тип депресия са свръхдинамични и натоварени, забързани, свръхамбициозни, понякога маниакални.
Зад маската на това поведение стои усещането за генерализираната тревожност, която се усилва многократно, ако човек остане неангажиран дори за минута.
- Реактивна - възниква след стресиращи житейски събития, като например загуба на близък човек. Тази форма в огромен процент от случаите се лекува успешно с психотерапия.
- Сезонно афективно разстройство- както подсказва името на тази форма на депресия, тя се свърза с промяната на дължината на деня и намаленото излагане на слънчева светлина.
Те е хормонално и неврофизиологично обоснована и се характеризира със силна нужда и желание за сън, умора, отпадналост и свръхапетит, особено към храни, които са бърз източник на допамин ( сладки изделия).
Симптомите се появяват най-често с намаляването на деня - около средата на есента и достигат своя пик през зимните месеци. Съществува и парадоксална форма на това състояние, често наречено пролетна умора, която се характеризира с генерализирана тревожност, инсомния, намален апетит.
- Екзистенциална (ноогенна) - тази форма се проявява при хора в висок умствен потенциал и високо ниво на интелект. Най-често се среща при такъв тип хора, които имат потиснати дарби и потенциал на личността, които се замислят за цялостния смисъл на живота. Екзистенциалната депресия е води до вечно търсене на смисъл, а в случаите, когато такъв не се намери, хората стигат до фаза на отчаяние.
- Биполярна депресия или още биполярно афективно разстройство. Биполярните афективни разстройства (манийно-депресивно разстройство) са тежки нарушения. Те се срещат по-рядко от еднополюсните нарушения.
Разграничават се два подтипа: биполярни I и биполярни II.
Пациентите с биполярно разстройство тип I страдат от депресивни и манийни епизоди. Манийният епизод може да настъпи внезапно след няколко депресивни епизода, а първоначалната диагноза на еднополюсна депресия трябва да се промени на биполярно афективно разстройство. Тази промяна в състоянието на настроението може да настъпи много бързо (преминаване през нощта) след депресивен епизод или след месеци и години на здравословно настроение.
Манийните фази се характеризират с прекомерно високо настроение, свързано с хиперактивност, безпокойство, раздразнителност, прекомерно говорене и намалена нужда от сън.Манията засяга мисленето, преценката и социалното поведение, причинявайки сериозни проблеми и трудности. Безразборни или небезопасни сексуални практики или неразумни бизнес или финансови решения могат да се направят, когато дадено лице е в маниакална фаза.
Най-добрият начин да се опише тази променлива "сътресение от емоции" е "да бъдеш от върха на света до дълбините на отчаянието".
Биполярно разстройство тип II: При този тип, маниакалната част от симптомите е значително по-малко изявена и се наблюдава така наречения хипоманиен епизод. Неговите симптоми са тези, характерни за депресивните състояние като цяло - тъга, тревожност, апатия, прекомерно спане и други.
- Клинична (ендогенна) депресия- това е най-тежката форма на депресивните разстройства, като причината за нея в голям процент от случаите остава неизяснена като е установена фамилна обремененост. Хората, страдащи от тази форма на депресия са рискова група за извършване на самоубийства.
Науката познава редица рискови фактори и причини, които допринасят за развитието на депресия, в различните и форми:
- Настъпили негативни събития - загуба на близки, сериозни травми, развод, болести
- Социални и психологически фактори - прекомерен стрес, нужда от промяна на работното място или в личен план, генерални промени в начина на живот.
- Повторяемост на ежедневието, липса на разнообразие и позитивни елементи
- Физиологични фактори - нарушен баланс или ниски нива на невротрансмитерите, хормонален дисбаланс. Причините за това може да са много и различни.
- Медикаментозна употреба или зависимост
- Генетични фактори - някои хора са по-склонни да развият депресивни разстройства от други.
Тежестта и генезата на депресивното състояние, както и строго индивидуалните фактори, определят и симптомите на тези разстройства. Те могат да се разделят на няколко подгрупи.
Промени в настроението или други психо-емоционалните проблеми:
-Усещане за пълно отчаяние, безнадеждност и безсмислие на всичко.
-Постоянна тъга и потиснатост, често без назовима причина.
-Притеснения или предчувствие за настъпване на негативни събития
-Чувство на “празнота”
-Усещане за силен гняв и раздразнителност без наличието на конкретен стимул
-Чувство за вина и непълноценност
-Ниско самочувствие, лоша самооценка и подценяване.
-Апатия, равнодушие
-Липса на мотивация, дори що се касае за елементарни действия
-Чувство за постоянна умора, постоянна нужда от сън
-Когнитивни промени - намалена памет, трудно концентриране и осмисляне на информация
-Анхедония - неспособност за изпитване на удоволствие
-Пасивност, липса на решителност
-Хронофобия - страх от предстоящото.
-Хипохондрия ( постоянен страх от болести и самодиагностициране)
-При клинична депресия са възможни суицидни мисли и опити
Депресивните състояния често водят и до промени и нарушения в храненето, като например :
-Загуба на апетит, придружена със загуба на тегло
-Свръхапетит и напълняване
-Увеличен афинитет към сладки храни
Депресията афектира всички аспекти на нашия живот, като сънят не остава незасегнат. Често симптомите включват различни нарушения на съня,в това число :
-Трудно заспиване
-Безсъние или непрестанно будене през нощта
-Ранно събуждане
-Чувство за умора, въпреки нормален по продължителност сън
-Прекомерно спане - понякога над 12 часа
Социалните проблеми са естествено развитие на депресията. Възникват поведенчески проблеми, които засягат всички аспекти на живота:
Трудности при нормалните взаимоотношения, дори и с близките
Невъзможност за създаване на нови контакти
Липса на сексуално желание и интерес към интимните отношения
Употреба на алкохол или наркотици
Невъзможност за прекарване на време за почивка или релакс
Въпреки, че депресията е заболяване, което произтича от патологично равновесие на невротрансмитерите в централната нервна система, тя се проявява и с някои неспецифични физически симптоми:
-Главоболие
-Болки в гърба
-Миалгии и артралгии (болки в мускулите и ставите)
-Стомашен дискомфорт, рефлукс, гадене
-Чувство за тотално физическо изтощение
Генерализирани симптоми, които насочват вниманието към развитието на депресия са причина за повечето хора, които са наясно с организма си да започнат да търсят помощ.
Проактивният подход към това заболяване е от изключителна важност. Мнозинството от хората, които страдат от начална депресия не обръщат адекватно внимание на състоянието и често позволят то да се задълбочи
Задълбочаването на тежестта на депресията може да доведе до преминаване към друга форма с по-сериозни последствия.
Лечението на депресията е свързано с прилагане на индивидуални подходи спрямо конкретния случай, които се определят както и от характерните черти на отделния човек, така и от тежестта и формата на депресивното разстройство.
Все пак, по темата модерната медицина е стигнала до консенсус, като е определила отделни компоненти, които обобщено изглеждат така :
Психотерапия ( събеседване) - когнитивно-поведенческата терапия и други форми на психотерапия са силно препоръчвани и много използвани. Те помагат на човек да идентифицира и промени негативния си начин на мислене и поведение.
Предписване на антидепресанти - това са медикаменти, най-често от два класа - инхибитори на обратното всмукване на серотонина ( SSRIs) и инхибитори на обратното всмукване на серотонин-норепинефрин ( SSNRIs). Тези вещества се изписват според индивидуалната оценка от медицински професионалист, като целта на техния прием е да възстановят баланса в мозъка.
Модерната медицина разполага с иновативни процедури като например електроконвулсивна терапия и други форми на мозъчна стимулация. Те са подходящи за сериозни клинични случаи.
От огромно значение за справяне със състоянието е откриването на задействащите стимули и правилното адресиране на съответните проблеми.
Промяната в начина на живот е основата, която трябва да се положи още при първи симптоми на депресията. Тя е начин на мозъка ни да ни подскаже, че не сме на правилния път и трябва да направим промени.
Те могат да се състоят в изграждането на здравословни навици като например спорт или друга физическа активност, спазването на пълноценен хранителен режим и режим на сън и въвличането в забавни социални преживявания и комуникации.
Холистичния подход е много подходящ, тъй като често именно съвкупността от различни вредни фактори и влияния водят до развитието на депресия.
Конвенционалната медицина, до голяма степен, разчита на употребата на медикаменти от групите на SSRI и SSNRI. Те успешно повишават нивата на серотонин и норадреналин в междуневроналните цепки. По този начин те отстраняват симптомите на депресията, но де факто не я лекуват, тъй като не могат да отстранят стресорите, които са довели до нея.
Недостатъците на този тип медикаменти, често наричани антидепресанти, е че те водят до психологическа зависимост. Причината затова е, че при прекратяване на тяхната употреба и персистиране на причинителите на депресивното разстройство, отново се появява дисбаланс и недостатъчност на невротрансмитерите.
Затова, мнозина специалисти смятат, че ключът към това заболяване е отстраняване на тригерните компоненти и проактивно поведение за възстановяване на хармонията в ума и тялото.
Що се отнася до причините, според научни изследвания някои алиментарни (хранителни) фактори могат да доведат до депресивни разстройства. Дефицитите на различни важни за нервната система и мозъка вещества, могат трайно да нарушат баланса на невротрансмитерите.
В тези случаи, адекватното им набавяне, чрез хранителни добавки, може лесно и трайно да възстанови хомеостазата и постепенно симптомите на депресия да изчезнат.
Известни на науката вещества, чиято липса може да доведе до депресия са :
Витамин Д3 ( холекалциферол) :
Това вещество е мастноразтворимо и всъщност науката е единодушна, че е по-скоро хормон, отколкото витамин. Тялото ни може да го синтезира чрез кожата, с помощта на слънчева светлина и да го набавя в минимални количества от храната.
Въпреки това, статистиката сочи, че този витамин е дефицитен в до 40 процента от популацията на Европа, осреднено за целия континент. Това се дължи на умерения климат, който обуславя сравнително дългата зима и малкото слънчево изложение.
Именно витамин Д3 е доказано свързан с появата на депресия. Учените са установили, че в мозъка навсякъде се срещат рецептори за холекалциферола. Той взема и пряко участие в синтеза на невротрансмитерите серотонин и норадреналин. Техният недоимък е в основата на генезата на депресивните заболявания.
Неслучайно статистиката показва значително по-висок процент на самоубийствата сред населението на северните народи в сравнение с останалите държави в Европа.
Лекарите препоръчват профилактичния прием на витамин Д3 за всички хора, особено през зимните месеци. Освен здрави кости, зъби и имунна система, този витамин ще държи депресията далеч от вас.
Витамин Б 12 :
Този водоразтворим витамин, наричан цианкобаламин, е есенциален т.е. нашият организъм не може да го произвежда сам. Той изпълнява множество важни роли в нашето тяло, като една от тях е синтеза на невротрансмитера серотонин.
Установено е, че дефицитът на този витамин води до лошо настроение, ниски енергийни нива и може да доведе до депресивни състояния.
Статистиката сочи, че в световен мащаб процентът на дефицитната популация на витамин б12 варира от 3 до 35%, в зависимост от различните държави.
Източници на този витамин са червените меса, органните меса, морските дарове и някои бобови храни. От дефицит, често страдат хората, които са диагностицирани с хроничен гастрит поради факта, че те не произвеждат Gastric Intrinsic Factor - важен за усвояването на витамин Б12.
Други витамини от група Б важни за състоянието на ЦНС и превенция на депресиите са Витамин Б6 (пиридоксин) и Витамин Б9 ( фолат).
Желязо:
Този микроелемент е от огромно значение за тялото. Благодарение на него, червените кръвни телца могат да транспортират кислородните атоми до различни органи и тъкани, посредством белтъка преносител Хем. Железният атом участва в състава на този белтък.
Освен кръвотворната и транспортната функция, за които желязото има отношение, този микроелемент изпълнява и важна роля в ЦНС.
Желязото е кофактор на два ензима - тирозин хидроксилаза и триптофан хидроксилаза, отговорни респективно за синтеза на допамин и серотонин.
При наличие на желязодефицитна анемия, освен симптомите на лесна уморяемост, отпадналост, задух при физически усилия, почти винаги е налице лошо настроение и депресивни състояния.
Адекватният прием на желязо се осигурява чрез консумацията на червени меса и животински продукти като цяло. Вегетарианците и веганите са най-застрашената група от дефицит на този важен елемент, както и женският пол и хората с хранителни нарушения.
Приемът на адекватни количества желязо осигурява активността на двата ензима, които участват в синтеза на допамин и серотонин и така може да ни предпази от развитие на депресия.
Важно е да се отбележи, че за усвояване на желязото е необходим и друг есенциален микронутриент - витамин Ц. Установено от специалистите е, че дефицит на витамин Ц води до нарушения в настроението и прояви на депресивни симптоми.
Цинк :
Микроелемент, от който тялото се нуждае в съвсем малки количества, с огромно значение. Той е незаменим и неговата роля е от витално значение за функционирането на организма ни. Той участва в редица процеси и изпълнява множество функции.
Цинкът взема участие в регулацията на нивата на протеин, наречен Brain-Derived Neurotrophic Factor. Този биологично активен белтък има ключово значение за здравето на мозъка. Той принадлежи към групата на неотрофините, белтъци които подпомагат растежа и правилното функциониране на невроните в мозъка.
Установена е правопропорционална зависимост между нивата на този протеин и нивата на серотонин и допамин. При хора, страдащи от депресия или подложени на голям стрес, се наблюдават ниски нива на BDNF.
Цинкът се съдържа в достатъчни количества в червените меса и морските деликатеси, като при вегани или хора, страдащи от хранителни нарушения, стойностите му в серума често са на долна граница.
Магнезий :
Друг важен микроелемент, който участва в структурата на хиляди ензими и изпълнението на различни функции. Той взема и важно участие за провеждането на нервните импулси, регулира активността на калциевите канали и транспорта на вещества между клетките.
Магнезият притежава успокояващ ефект върху нервната система като е полезен при стрес, тревожност и повишено нервно-психическо напрежение. Смята се, че между 10-30% от популацията на развитите страни, страда от субклиничен магнезиев дефицит.
Субклиничният магнезиев дефицит означава, че тялото не получава оптималните нива на магнезий, които са му необходими и липсват интензивни специфични симптоми. Въпреки това, хората с лека форма на дефицит могат да страдат от тревожност, безпокойство, отпадналост и нарушения в настроението.
Затова магнезият е една най-търсените хранителни добавки в световен мащаб- допълнителният му прием не се свързва с никакви странични ефекти, но за сметка нова носи десетки ползи за човешкото здраве.
Омега-3 мастни киселини:
Тези липидни съединения представляват мастноразтворими незаменими мастни киселини, които ние набавяме от храната си - предимно студеноводни риби, някои ядки, авокадо.
Омега-3 мастните киселини изпълняват много роли в нашия организъм като те са особено важни за правилното развитие и функциониране на нервната ни система.
Те подобряват кръвотока в мозъка и притежават невропротективно действие, а именно предпазват мозъка от вредното влияние на свободните радикали, които се акумулират при високи нива на стрес.
DHA ( докосахексаеноична киселина) е най- разпространената омега-3 мастна киселина в мозъчната тъкан. Съществува сериозна връзка между нивата и в мозъка и когнитивните функции, както и настроението. Доказана е ролята и при регулацията на нивата на невротрансмитерите.
Затова омега-3 мастните киселини са доста често препоръчани от лекарите под формата на хранителна добавка. Те са избор, с който не може да се допусне грешка и високият им прием допринася за доброто здраве на организма.
Счита се, че хора, страдащи от депресивни разстройства се повлияват благоприятно от приема на омега-3 мастни киселини.
Дотук изброените вещества представляват незаменими елементи, без които така или иначе животът в нашия организъм не би се състоял. Поддържането им в оптимални референти стойности е от статистически значима важност по отношение както на цялостното здраве, така и за превенция на депресивни състояния.
Освен тях, през еволюционното си развитие, човешкият вид е открил и природни дарове, които да му помагат да се справя със стреса и депресиите в лицето на растенията.
Редица растения притежават лечебни свойства и съдържат високи нива на полезни за хората биологични активни съединения. Някои от тях имат особено благоприятно действие върху здравето на нервната система. Народната медицина, а и съвременната наука, са открили тези способности, като към днешна дата има сериозни данни за ползотворната роля на някои от тях.
Ашваганда:
Ашвагандата е известна още като Индийски женшен и се счита за панацея в културата на някои източни народи, като е основна билка в Индийската Аюрведа.
Това растение попада в групата на адаптогените - това са растения, които притежават свойството да укрепват организма при периоди на повишен физически и психически стрес.
Заключението на науката е, че ашвагандата понижава нивата на кортизола - най-мощния стресов хормон и помага за намаляване на оксидативния стрес. Тази билка блокира активността на нервната система що се отнася до състояния на повишена тревожност, безсъние и клинична депресия.
Мака:
Друга адаптогенна билка, която родом е от Южна Америка. В Перуанските Анди, където вирее това високопланинско растение, тя се използва като хранителна култура, а също така и като лечебна билка.
Нейните роли са множество като се счита, че повлиява енергийния баланс в тялото и повишава устойчивостта на организма при физически и психически натоварвания.
Доказан факт за маката е, че при нейната продължителна употреба се наблюдава повишаване нивата на допамин в нервната система. Това води до подобряване на настроението и позитивен ефект при тревожни и депресивни състояния.
Розмарин :
Много популярно растение, което намира огромно приложение в кулинарията, особено на средиземноморските държави, както и в козметиката поради ароматния му характер.
Розмаринът всъщност е много интересен представител на лечебните растения като притежава изразени антиоксидантни, противовъзпалителни, антимикробни, аналгетични и невропротективни свойства.
Научни данни сочат, че розмаринът, както и друга билка от същото семейство, лавандулата, притежават свойството да регулират нивата на хормонът кортизол, които при стрес често са повишени.
Розмаринът е богат на антиоксиданти и намалява оксидативния стрес върху нервната тъкан, а освен това проучванията сочат, че има позитивен ефект върху когнитивните способности, настроението и тревожността.
Екстрактът от розмарин има благоприятна функция върху паметта и проучванията сочат, че е ефективен за намаляване тежестта на депресивните състояния.
Предполагаемият механизъм за това действие, според учените, е че розмаринът регулира метилиращите процеси - добавянето на метилова група към ДНК, протеини и невротрансмитерите.
Жълт кантарион:
Дойде редът и на най-мощният доказан естествен антидепресант - жълти кантарион.
Това доказано медицинско растение притежава полезни ефекти, засягащи различни ефекти на здравето, но това, с което е най-известен е неговите антидепресивни свойства.
Различни проучвания сочат, че антидепресивните ефекти, които екстрактът от жълт кантарион експресира, се дължат на свойството на активните му съставки. Счита се, че веществата от групата на нафтодиантроните хиперицин и псевдохиперицин, както и хиперфорин и адхиперфорин, членове на групата на флороглуцинолите играят ролята на тройни инхибитори на обратното всмукване на невротрансмитерите серотинин, домапин и норадреналин.
Това прави екстрактът от растението много сходен и почти идентичен с действието на синтетичните антидепресанти.
В заключение е важно да обобщим, че в съвременният начин на живот предразполага към развитието на тревожни и депресивни разстройства, които се дължат на високите социално-икономически изисквания, силният стрес, липсата на адекватна почивка и възстановяване.
Оптимизирането на различни аспекти от нашия живот допринася за повишените свойства на организма ни да се справя с неблагоприятните фактори в него.
Огромно значение за цялостното ни здраве, физическо и психическо, играе ролята на храната. Правилното хранене подпомага набавянето на редица важни незаменими витамини и минерали, които са от първостепенно значение за регулацията на хомеостазата.
Физическата активност е друг аспект, който е подвластен на нашата мотивация и цел. Физическото здраве осигурява много добра основа и предпоставка за устойчивост и гъвкавост на нервната ни система.
Хранителните добавки се превръщат в неизменна част от нашия бит. Те подпомагат работата на организма и осигуряват пропуснатите вещества, които все по-трудно можем да си набавим с храната.
В условията на съвременните вредни влияния, прибавянето на някои доказано ефективни хранителни добавки и билкови екстракти, могат да имат огромно въздействие върху нашето представяне и изпълнение на ежедневните ни задачи.
Справянето с повишените нива на стрес и зачествяващата честота на тревожните и депресивни разстройсва е сериозен аспект на психо-емоционалното здраве и е наша отговорно да го адресираме правилно.
Изчерпано
