Диабет тип 2 е широко разпространено метаболитно заболяване, характеризиращо се с повишени нива на кръвната захар поради развита инсулинова резистентност и/или недостатъчна продукция на инсулин.
Това сериозно заболяване представлява значителен проблем в глобален мащаб, засягайки милиони хора по света. Неговите последствия са сериозни и могат да имат потенциално необратими влияния върху здравето на индивида.
Разбирането на същността, причините и последствията на този проблем е от решаващо значение за ефективната борба с него.
Според Международната Федерация за Диабети през 2023 г., приблизително 470 милиона души живеят с диабет, с очакване тези стойности да нараснат на около 700 милиона през 2045 г.
Диабетът от втори тип заема основен дял от всички случаи на диабет в световен мащаб, класиран сред най-значимите обществени здравни проблеми. Това бреме не се ограничава само до развитите страни; напротив, ниско и средно-развитите държави се конфронтират с нарастващ брой случаи, изисквайки разработването на ефективни стратегии за справяне с тази нарастваща епидемия.
Само в Европа около 10% от младите хора над 25 годишна възраст, или приблизително 65 милиона души, страдат от диабет.
Това заболяване е типично за модерните времена, като причините за неговото развитие включват генетични фактори, индивидуална предразположеност и условия на живот.
Рисковите фактори включват затлъстяване, лоши хранителни навици, липса на физическа активност, високи нива на стрес и кортизол, възраст и расови особености, като хората от негро-австралоидната раса имат по-голям риск от развитие на диабет от втори тип.
Затлъстяването и неправилните хранителни навици са тясно свързани, а това от друга страна повишава значително риска от появата на диабет. В съвременния свят се набляга на консумацията на храни, заредени с калории, но лишени от реална хранителна стойност, известни като "празни калории".
Този вид храни включва сладкиши и мазни, пържени продукти. Рафинираната захар, транс- и хидрогенираните растителни мазнини нарушават метаболизма и водят до смущения в ключови процеси, отговорни за правилната обмяна на веществата.
Механизмът, по който се развива диабет тип 2, често е еднакъв и представлява порочен кръг. В основата му стои инсулиновата резистентност, което означава намалена чувствителност на клетките към инсулин.
Причината за това се дължи на инсулиновия рецептор, разположен в клетъчните мембрани. Рисковите фактори, които бяха посочени по-горе, предизвикват дисфункция на инсулиновия рецептор.
Този процес води до увеличени нива на глюкоза в кръвта, която става обект на действието на ензими, насочени към алтернативни пътища за използване на глюкозата за енергия. Дейността на тези ензими поражда голям брой свободни радикали, предизвиквайки силен оксидативен стрес, който допринася за развитието на диабет по няколко начина.
Те нападат инсулиновия рецептор и протеини, важни за сигналната трансдукция на инсулиновия рецептор, като резултатът е намалена експресия на GLUT4 в клетъчната мембрана. GLUT4 е ключов протеин-преносител на глюкозата, и ако този рецептор е дефектирал или има намалена експресия, нивата на кръвната захар се повишават, поддържайки порочния цикъл.
Диабетът обикновено се развива без явни симптоми за продължителен период, а свободните радикали бавно и безшумно водят до задълбочаване на болестта и появата на нейните усложнения. Продължителният оксидативен стрес предизвиква трайно увреждане на бета-клетките в панкреаса чрез иницииране на апоптоза, което постепенно намалява вече недостатъчната инсулинова продукция.
Последици от неконтролиран диабет включват увреждане на бъбреците и постепенна развиваща се бъбречна недостатъчност (диабетна нефропатия), увреждане на ендотелното покритие на кръвоносните съдове (диабетна микроангиопатия), увреждане на периферните нерви и чернодробна стеатоза (омазняване), сред други.
Диабетът е сериозно системно заболяване, което влияе на цялото тяло и е резултат от действието на свободните радикали. Добрият контрол на диабета е от съществено значение за прогнозата на заболяването и зависи от индивидуалните усилия на засегнатите, с изключение на генетичния фактор.
Диетата играе ключова роля в контролирането на кръвната захар и нейните високи стойности при диабет. Правилното хранене е задължително и е от решаващо значение за поддържането на здравето при този вид болест.
Основните принципи, които е наложително да се спазват, за да се постигне контрол на заболяването са ограничаване до минимум на консумацията на така наречените “бързи въглехидрати”, консумация на много пресни зеленчуци и плодове, прием на качествени протеини и намаляване консумацията на полуфабрикат и бързи закуски.
Физическата активност е доказано благоприятна за хората с диабет, като подобрява чувствителността на инсулиновия рецептор. Добрата физическа и хранителна култура са основни за контрола на диабета, но дори при стриктно спазване на препоръките, пациентите са изложени на повишен оксидативен стрес.
Метаболитният синдром нарушава процесите на метаболизъм поражда реактивни форми (свободни радикали). Поради патофизиологията и важността на оксидативния стрес, се заключава, че антиоксидантите играят ключова роля в контрола на диабета. Те са вещества, намаляващи действието на оксидантите, като някои са неотменими за здравето.
Разнообразното хранене предоставя адекватни количества от много от есенциалните представители на голямото семейство на антиоксидантите, но хранителните добавки са полезни за поддържане на необходимия минимум.
Следните незаменими микроелементи и биохимични вещества имат доказана роля в борбата с диабета и оксидативния стрес:
Витамин A:
Витамин А ( ретинол) има незаменими функции в човешкото тяло, отнасящи се до растежа, развитието, зрението и имунитета.
Той изпълнява и ролята на антиоксидант. Скорошно проучване обаче подсказва, че витамин А подобрява способността на бета-клетките на панкреаса да произвеждат инсулин. Учените установили, че тези клетки имат силна експресия по повърхността на рецептори за витамин А.Този факт е неоспоримо доказателство за специалните нужди на инсулин-продуциращите клетки от ретинол.
Витамин С:
Витамин С е незаменим водоразтворим витамин, който се нарича още аскорбинова киселина. Той изпълнява функцията на универсален антиоксидант, който предпазва организма ни от действието на свободните радикали. Освен това, витаминът е ключов фактор в синтеза на колаген - главен структурен протеин.
Според проучванията, приемът на витамин Ц може да забави прогресията и степента на усложнения от диабета.
Витамин Е:
Витамин Е или още токоферол, както е другото му име, е мастноразтворимо вещество, чиято основна роля е да ни предпазва от оксидативния стрес. Участва при регулацията на процеси, свързани с имунната защита.
Счита се, че приемът му като хранителна добавка намалява признаците на оксидативен стрес, подобрява инсулиновата сетивност и намалява стойностите на гликирания хемоглобин.
Витамин Д:
Витамин Д3 се нарича още холекалциферол. Той е мастноразтворимо вещество, което тялото ни може да синтезира чрез кожата с помощта на слънчевите лъчи. По природа това вещество е по-скоро хормон и изпълнява редица, много важни функции.
Витамин Д регулира калциево-фосфорния обмен, калцирането на костите и участва с процеси, свързани с имунитета и мозъчната функция.
Ниски нива на този витамин се асоциират с повишен риск от развитие на инсулинова резистентност и диабет тип 2. Това може би се дължи на факта, че е открит елемент за взаимодействие с витамин Д3 в промотъра за инсулиновия ген. В допълнение, витамин Д регулира отговора на Т-клетъчния имунитет, като може да има протективно действие към бета клетките от имунни атаки.
Витамин Б12:
Витамин Б12 (цианокобаламин) е водоразтворимо вещество от голямото семейство на витамините от група Б. Той участва като кофактор в структурата на важни ензими.
Витамин Б12 е необходим за развитието, миелинизацията и функционирането на нервната система, както и за синтеза на ДНК и формирането на червените кръвни клетки.
Науката е установила ниски серумни стойности на витамин Б12 при хора, страдащи от диабет тип 2. Една от причините затова е приема на метформин - медикамент, който е широко употребяван в медицината заради свойствата му да подобрява инсулиновата чувствителност.
Приемът на витамин Б12 като хранителна добавка може да забави процесите на увреждане на нервите, които са следствие от дългогодишния диабет.
Цинк:
Цинкът е минерал, който е жизненоважен за тялото ни. Той е микроелемент, което означава, че организмът ни се нуждае от много малки количества от него. Неговата роля е незаменима и не може да бъде компенсирана от други вещества.
Цинкът е отговорен за функционирането на близо 100 ензима, които участват в различни биохимични реакции. Той е основен участник в синтеза на ДНК, растежа на клетките, анаболитните процеси, възстановяване на тъканите и поддържане на имунната система.
Приемът на цинк като хранителна добавка, под формата на цинков цитрат например, от диабетици и хора в преддиабетно състояние има доказана ефективност при регулацията на плазмените глюкозни нива. Освен това подобрява стойностите на хемоглобин A1c ( гликиран хемоглобин), серумните липиди и се счита, че може да подобри инсулиновата чувствителност.
Цинкът също така участва в синтеза на антиоксиданти и самият той действа като такъв. Поддържането на оптимални стойности на цинка намалява нивата на оксидативен стрес и също така има ренопротективно действие ( предпазва бъбреците). Бъбреците са един от таргетните органи на свободните радикали и често диабетът води до тяхното трайно увреждане - диабетна нефропатия.
Магнезий :
Магнезият е друг ключов микроелемент. Той е незаменим за човешкото тяло, а различните роли, които изпълнява засяга всяка клетка, орган и система.
Магнезият е един от най-често дефицитните минерали в нашия организъм. Проучванията сочат, че в определени популации от диабетно-болни може да се наблюдава до 47% тежък магнезиев дефицит.
Приемът на магнезий, под формата на магнезиев цитрат, в дози до 450 мг за период от 6 до 24 седмици води до трайна редукция в нивата на серумните нива на глюкозата, измерени на гладно при диабетици.
Л-карнитин:
Л-карнитин е вещество, което тялото ни синтезира от две аминокиселини - л-левцин и л-метионин. Той е основен участник в транспорта на мастни киселини до митохондриите и затова е много важен за енергийните нива на организма.
Известно е още, че L-карнитинът притежава силни антиоксидантни качества и има благоприятен ефект върху сърдечно-съдовата система, както и при лечението на неалкохолна стеатоза на черния дроб.
Според данни от клинични проучвания, добавянето на Л-карнитин тартрат като хранителна добавка при диабетно болни подобрява глюкозния метаболизъм. Това се случва посредством подобряване на глюкозния транспорт към клетките, съхранението и окислението и. Антиоксидантните качества на съединението има полезен ефект при дислипидемия и инсулинова резистентност.
Съвременните методи и модификации в начина на живот са ключови за борбата с диабета, но някои предпочитат алтернативни подходи. Билковите тинктури, произведени от растителни екстракти, стават все по-популярни за лечение на диабета.
Въпреки че науката още събира доказателства, някои билки традиционно се използват за регулиране на кръвната захар. Следва да разгледаме някои от тези растения и да видим какво показва науката за тях.
Сминдух - това растение е популярно със своят аромат и вкус и се използва широко в кулинарията. Семената на сминдуха съдържат множество полезни за организма ни съединения, които могат да имат благоприятно влияние върху човешкото здраве.
Едно от тях е тригонелинът- науката сочи, че това вещество може да подобри симптомите на диабета, като модулира инсулиновата секреция, редуцира оксидативния стрес и подобрява глюкозния толеранс.
Освен това аминокиселинното производно 4- хидроксиизолевцин. Това вещество притежава инсулинотропен ефект, което означава, че стимулира секрецията на хормона.
Флавоноидите в състава на екстракт от сминдух имат висок антиоксидантен потенциал като действат благоприятно на цялостното здраве и намаляват оксидативния стрес.
Орех - това дърво е много ценно за човешкия вид. Ореховите ядки са много хранителни и богати на полезни вещества, но същото важи за обвивките им, както и за листата на този растителен вид.
Приемът на тинктура от орех, благодарение на огромната номенклатура от активни вещества, има благоприятен ефект при диабетно болните. Водно-алкохолният екстракт от орех подобрява инсулиновата чувствителност и глюкозния толеранс. Според изследване, тинктурата намалява дозировката на инсулиновата терапия при пациенти с тежки форми на диабет.
Коприва - полезно растение с доказани медицински качества. Притежава глюкозо-понижаващи качества, подобрява липидния профил и също така намалява оксидативния стрес и възпалението. Всички тези фактори са от първостепенно значение при диабетно болни,
Според проучвания тинктурата “Коприва” може да стимулира синтеза на инсулин от бета-клетките на панкреаса, а освен това някои от съединенията могат да имитират инсулиновото действие.
Розмаринът е друго растение с признати медицински качества, които се простират и до проблематиката, свързана с диабета.
Богатият състав на билката, особено на нейния водно-алкохолен екстракт, определят нейните свойства. Полифенолните вещества, чиито най-изявен представител е розмариновата киселина, способстват за понижаване на кръвната захар. Освен това, научни изследвания подсказват, че розмариновият екстракт има възстановителен ефект върху бета-клетъчния апарат на панкреаса.
Джинджифилът е друго растение, чиито ризоми (видоизменени) стъбла се използват в кулинарията поради приятния лимоново-пиперлив вкус. Освен органолептичните качества, това растение има признати медицински качества.
Съдържанието на билката обуславя антиоксидантните, противовъзпалителните и имуностимулиращите ефекти. Тинктурата от джинджифил е показана като модулатор на инсулиновата секреция.
Тя промотира глюкозния клиърънс ( понижаване на нивата) в инсулин-чувствителните периферни тъкани. Веществото 6-джинджерол увеличава активния транспорт на глюкоза в клетката.
Куркумата е друго растение, което е родствено на джинджифила и също притежава качества, които са свързани с облекчаване тежестта на диабета.
Куркуминът, който е основното специфично активно вещество на билката има глюкозо-понижаващи свойства и модулира чувствителността на инсулиновите рецептори.
Тинктурата “ Биотонус” представлява съчетание от водно-алкохолните екстракти на двете растения, като по този начин те упражняват синергичен ефект върху аспектите, свързани с диабета.
Диабетът се счита за глобален проблем. Холистичният подход е ключов за превенция, забавяне на прогресията и лечението на това заболяване. Инкорпорирането на хранителни добавки и билки в режима на диабетно болните е добра стъпка за контрол на диабета, която се препоръчва от медицинските специалисти.
