Ашваганда и Хашимото

Хашимото е автоимунно заболяване, описано за първи път през 1912 г. от японския лекар Хакару Хашимото. В медицинската литература може да се срещне и под други имена - хроничен тиреоидит, лимфоцитен тиреоидит, лимфаденоидна гуша, а отскоро и като автоимунен тиреоидит.

Заболяването се характеризира с това, че имунната система погрешно атакува собствената щитовидна жлеза, възприемайки нейните клетки като чужди. В резултат настъпва хронично възпаление и постепенно намаляване на нейната способност да произвежда хормони, които регулират метаболизма, енергията и общото състояние на организма.

Какви са основните симптоми на Хашимото?

Хашимото се развива бавно и постепенно, като процесът може да продължи години или дори десетилетия. При някои хора протича почти безсимптомно, докато при други се наблюдават редуващи се фази на повишена и понижена функция на щитовидната жлеза.

Според American Thyroid Association (2023), заболяването обикновено преминава през три основни фази, които се различават по активността на жлезата, нивата на хормоните и наличните симптоми. 

Субклиничен хипотиреоидизъм 

В началото имунната система започва да атакува клетките на щитовидната жлеза, но тялото все още успява да компенсира загубата им, като увеличава производството на TSH (тиреостимулиращ хормон). Така хормоните Т3 и Т4 все още остават в норма, макар жлезата да работи под по-голямо натоварване. 

Възможни симптоми:

• Умора и липса на енергия;

• Студени крайници и понижена телесна температура;

• Лека тревожност и колебания в настроението;

• Подуване в областта на шията (гуша).

Явен хипотиреоидизъм

С времето разрушаването на клетките се задълбочава, а жлезата вече не може да произвежда достатъчно хормони. В този етап TSH е силно повишен, а Т3 и Т4 - понижени. Това е моментът, в който обикновено се поставя диагнозата и се започва хормонозаместително лечение.

Характерни симптоми:

• Постоянна умора и липса на концентрация;

• Покачване на теглото без видима причина;

• Суха кожа, косопад, подпухнало лице;

• Запек, студова непоносимост и забавен метаболизъм;

• Депресивни състояния, апатия или раздразнителност. 

Късен (атрофичен) етап 

При дългогодишен автоимунен процес, част от щитовидната жлеза намалява и се заменя с фиброзна тъкан - вид плътна съединителна тъкан, която не произвежда хормони. В резултат нейната функция трайно отслабва, а симптомите на хипотиреоидизъм стават по-изразени.

Типични прояви:

• Силна умора и забавени реакции;

• Много ниска телесна температура и усещане за студ;

• Подуване и задържане на течности;

• Намалена сърдечна честота и ниско кръвно налягане.

Въпреки, че развитието на Хашимото често се описва по етапи, в действителност заболяването протича индивидуално - фазите могат да се застъпват, да се редуват или да продължат с години. 

При малка част от пациентите (около 5-10%), може временно да се наблюдава т.нар. преходна тиреотоксична фаза, при която разрушаването на клетките на жлезата освобождава натрупаните хормони в кръвта. Това води до временна свръхактивност на щитовидната жлеза, проявяваща се с ускорен пулс, нервност, изпотяване и безсъние. 

Тази фаза, често се бърка с хипертиреоидизъм, особено ако все още не е поставена диагноза Хашимото, тъй като симптомите са сходни. След кратък период нивата на хормоните обикновено спадат и се преминава към етап на понижена функция (хипотиреоидизъм). 

Кои фактори отключват заболяването?

Точната причина за Хашимото не е напълно изяснена, но се смята, че заболяването възниква в резултат на съвпадение, между генетична предразположеност и външни фактори, които нарушават имунния баланс.

Сред отключващите фактори са:

• Генетична предразположеност;

• Вирусни и бактериални инфекции (напр. Epstein-Barr вирус);

• Прекомерен прием на йод;

• Хроничен стрес и хормонален дисбаланс;

• Излагане на токсини и пестициди от околната среда;

• Нарушения в чревната бариера и микробиома (чревна пропускливост).

Заболяването често се проявява в периоди на хормонални промени - пубертет, бременност и менопауза, когато организмът е по-уязвим към автоимунни реакции.

Колко често се среща Хашимото в България?

В България тиреоидитът на Хашимото е най-честата причина за хипотиреоидизъм. Според актуални данни от национални и международни изследвания, заболяването засяга около 5-10% от възрастното население, а при около 10-15% от жените се откриват антитела срещу щитовидната жлеза (anti-TPO), често без симптоми.

Статистиката показва и ясно изразена полова разлика - жените са засегнати 5-10 пъти по-често от мъжете. Това се обяснява с влиянието на половите хормони, особено естрогените, които имат доказано въздействие върху имунната система и могат да повишат склонността към автоимунни реакции. 

При Хашимото основното лечение е медикаментозно - чрез хормонозаместителна терапия (обикновено с левотироксин), която компенсира недостига на тиреоидни хормони. Тя е ефективна и жизненоважна, като помага за контролиране на симптомите при около 70-80% от пациентите с явен хипотиреоидизъм.

Въпреки това част от тях продължават да изпитват умора, тревожност и колебания в настроението, дори при стабилизирани показатели. Затова някои пациенти търсят допълващи природни средства, които да подпомогнат енергията, съня и психоемоционалния баланс. 

Сред най-популярните билки е ашваганда, известна още като индийски женшен, която привлича вниманието на изследователи с потенциала да подкрепя функцията на щитовидната жлеза, особено в ранните етапи на Хашимото. 

Какви са доказаните ефекти на ашваганда върху щитовидната жлеза?

Ашваганда има дълга история в Аюрведа - традиционна индийска медицина, която се основава на поддържането на хармония между ума, тялото и енергията, чрез природосъобразен начин на живот. Нейните ключови биоактивни съединения са витанолиди и алкалоиди, на които се дължат антиоксидантното, противовъзпалително и стрес-модулиращо действие. 

Като адаптогенна билка, ашваганда е известна с три основни свойства:

• Намалява нивата на кортизол (хормона на стреса) чрез влияние върху оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези (НРА);

• Подобрява устойчивостта към стрес, благодарение на комбинираното действие на витанолиди и алкалоиди;

• Поддържа хормоналния баланс индиректно чрез понижаване на кортизола и оксидативния стрес.

Кога приемът на ашваганда може да бъде полезен?

Приемът на ашваганда,може да бъде полезен в ситуации, при които функцията на щитовидната жлеза е относително стабилна и няма активен автоимунен процес, например:

• При субклиничен хипотиреоидизъм;

• При високи нива на стрес, тревожност или безсъние;

• При продължителна умора и ниски енергийни нива;

Ашваганда не се препоръчва при: 

• Активна автоимунна фаза с повишени възпалителни процеси или високи стойности на anti-TPO и anti-Tg (>500 IU/mL);

• Бременност и кърмене;

• Едновременен прием с левотироксин без лекарско наблюдение.

Има ли научни изследвания за ашваганда и автоимунни заболявания?

Съществуващите данни показват, че ашваганда  може да подобри хормоналните показатели (TSH, T3, T4), но не намалява на антителата.

Това означава, че подпомага функцията, но не спира автоимунната реакция.

В лабораторни изследвания се наблюдава, че активните съединения на ашваганда понижават възпалителните цитокини, което подсказва имуномодулиращ ефект, но липсват клинични данни за ефект върху anti-TPO или автоимунния процес при Хашимото.

Приемът на ашваганда трябва да бъде съобразен със състоянието на пациента и под лекарски контрол, особено при хора, които вече приемат хормонозаместителна терапия. 

Каква е препоръчителната доза и форма на прием?

Ашваганда се предлага в няколко основни форми, които се различават по начин на прием, концентрация на активните вещества и индивидуалната поносимост.

• Капсули - най-разпространената форма, удобна за ежедневен прием и точна дозировка.

• Прах - традиционната форма, използвана в Аюрведа, с леко горчив вкус. 

• Тинктура - течен извлек с бързо усвояване, използван най-вече във фитотерапията.

При прием на 600 mg ашваганда дневно в продължение на осем седмици е установено подобрение на хормоналния баланс при субклиничен хипотиреоидизъм.

В практиката това обикновено съответства на:

• 1-2 капсули дневно (според концентрацията на продукта);

• 3-5 g прах (около 1 чаена лъжица);

• 20-30 капки тинктура.

Независимо от формата на прием, дозировката трябва да следва указанията на производителя и да бъде съгласувана с лекуващия лекар. За по-добра поносимост и усвояване приемайте ашваганда с храна - сутрин за повече енергия и по-добра концентрация, а вечер за по-спокоен сън и намаляване на стреса.

Колко време е безопасно да се приема?

Проучванията показват, че ашваганда е безопасна при прием до 8-12 седмици. Това се счита за оптимална продължителност на един курс. След това е препоръчително да се направи почивка между 2-4 седмици, преди повторен прием. При по-дълга употреба е важно да се проследяват хормоните TSH, T3 и T4 на всеки 4-6 седмици, за да се избегне прекомерно повишаване на Т3 и Т4.

Какво съветват лекарите и експертите?

Ашваганда, може да бъде полезна при Хашимото, но само в определени случаи - най-вече в ранните или стабилни етапи на заболяването, когато функцията на щитовидната жлеза е частично запазена и хормоните са под контрол.

Ендокринолозите подчертават, че хормонозаместителната терапия остава основен метод на лечение, а билковите добавки, като ашваганда могат да се използват само като подкрепа за намаляване на стреса, тревожността и умората, които често съпътстват заболяването. 

Фитотерапевтите я препоръчват като адаптоген, подпомагащ нервната система и  психоемоционалното състояние, особено при лека хипофункция или субклиничен хипотиреоидизъм.

Международни източници, като Mayo Clinic и National Center for Complementary and Integrative Health предупреждават, че ашваганда може да усили действието на левотироксин, поради което дозата на медикамента трябва да се проследява редовно и при нужда да се коригира. 

Макар и сред най-обсъжданите адаптогенни билки при нарушения на щитовидната жлеза, ашваганда предизвиква разнопосочни мнения както сред пациентите, така и сред специалистите. Нейният ефект зависи от етапа на заболяването, дозировката и индивидуалната чувствителност на организма. 

Какво споделят пациенти в България?

В България липсват официални клинични наблюдения, но по споделен опит в здравни форуми и пациентски групи хората най-често съобщават за:

• Повече енергия и по-добра концентрация;

• По-спокоен сън и намалено емоционално напрежение;

• Подобрено настроение и по-малко епизоди на тревожност.

Най-добри резултати се наблюдават при субклиничен тиреоидит на Хашимото. При активна автоимунна фаза някои пациенти съобщават за ускорен пулс или безсъние.

Какви мнения дават ендокринолози и фитотерапевти?

Ендокринолозите споделят, че в клиничната практика някои пациенти съобщават за по-добър сън и настроение, когато ашваганда се приема в умерена доза (300-600 mg дневно). Те обаче подчертават, че при активна фаза и високи антитела билката не се препоръчва.

Фитотерапевтите добавят, че най-добри резултати се постигат, когато ашваганда се комбинира с магнезий, селен и витамини от групата В, както и при спазване на подходящ режим, включващ редовен сън, физическа активност и балансирано хранене. 

Кои резултати са най-често наблюдавани?

Според малки клинични изследвания и реален опит най-често се наблюдават:

• Подобряване на енергията и концентрацията;

• Намаляване на тревожността и по-лесно управление на стреса;

• По-добър сън и настроение;

• Леко понижаване на TSH и повишаване на T3 и T4 при субклиничен хипотиреоидизъм.

По-редки, но възможни реакции:

• Безсъние при вечерен прием;

• Сърцебиене или леко повишен пулс;

• Главоболие или раздразнителност при по-високи дози.

Най-важното, което трябва да запомните, е че Хашимото е автоимунно заболяване, при което не става дума за слаба имунна система, а за хормонален дисбаланс и свръхактивен имунен отговор към собствената щитовидна жлеза. Затова добавки като ашваганда, могат да бъдат полезни само в определени етапи, когато функцията на жлезата е относително стабилна. 

Как да преценим индивидуалния подход?

Преди да се започне прием на ашваганда, е важно да се направи пълна оценка на хормоналния статус и общото състояние на организма. Основните показатели, които трябва да се изследват, са TSH, T3, T4 и антителата (anti-TPO и anti-Tg).

Ако стойностите са в стабилни нива и няма активна автоимунна фаза, ашваганда може да се включи в ниска до умерена доза (300-600 mg дневно)  за период от 8-12 седмици, но задължително под лекарско наблюдение. 

Защо е важно да се консултираме със специалист?

При Хашимото функциите на щитовидната жлеза не са постоянни - заболяването често протича на фази, които се редуват между хипофункция (понижена активност) и хиперфункция (временна свръхактивност). Тези колебания се дължат на автоимунното разрушаване на клетките на жлезата - когато част от тях се увредят, складираните хормони се освобождават в кръвта и временно повишават нивата на Т3 и Т4.

След като запасите се изчерпят, настъпва фаза на недостиг на хормони, при която организмът се забавя и се проявяват типичните симптоми на хипотиреоидизъм. Поради тези колебания приемът на добавки, като ашваганда може да усили или потисне активността на жлезата. Затова нейната употребата трябва винаги да се съгласува с ендокринолог или фитотерапевт, който да прецени фазата на заболяването и да проследи реакцията на организма.

Може ли ашваганда да бъде част от цялостна терапия?

Ашваганда, може да бъде част от цялостната терапия при Хашимото, но само като допълнение, а не като заместител на медикаментозното лечение. Нейната роля е да подкрепя организма в моменти на повишен стрес, умора и нарушен психоемоционален баланс. 

Най-добри резултати се постигат, когато се включи в комбиниран подход, който обхваща медикаментозно лечение, йога и Аюрведа - три взаимно допълващи се практики, насочени към възстановяване на вътрешното равновесие.

• Медикаментозно лечение - осигурява стабилни нива на тиреоидни хормони и поддържа метаболизма в норма;

• Йога - чрез дихателни и релаксиращи практики намалява нивата на стрес и кортизол, подобрява съня и концентрацията;

• Аюрведа - подпомага естествените процеси на детоксикация и хормонален баланс чрез индивидуален режим на хранене, билки и масажи с топли масла.

При правилен подход и наблюдение от специалист, тази цялостна грижа може да бъде ценна част от подкрепата за хора с Хашимото.

Може ли ашваганда да излекува Хашимото?

Не, ашваганда не може да излекува Хашимото, тъй като то е автоимунно заболяване. Тя може да подпомогне контрола върху симптомите като стрес, умора и тревожност, особено в ранните фази, но не замества основното медикаментозно лечение и не повлиява директно автоимунните антитела.

Кога не трябва да приемам ашваганда при Хашимото?

Избягвайте ашваганда при активна автоимунна фаза с повишени възпалителни процеси или високи стойности на антитела (anti-TPO и anti-Tg >500 IU/mL), по време на бременност и кърмене, както и при едновременен прием на левотироксин без лекарско наблюдение. В тези случаи добавката може да повлияе хормоналния баланс и да засили нежелани реакции.

Какви са страничните ефекти на ашваганда при Хашимото?

Най-често срещаните странични ефекти включват безсъние (при вечерен прием), сърцебиене, леко повишен пулс, главоболие и раздразнителност при по-високи дози. Те се проявяват при предозиране, чувствителност към адаптогени или при активна фаза на заболяването. Ако усетите подобни симптоми, прекратете приема и се консултирайте с лекар. 

Колко дълго мога да приемам ашваганда безопасно? 

Проучванията показват, че ашваганда е безопасна за прием до 8-12 седмици, след което се препоръчва почивка от 2-4 седмици. При по-продължителна употреба е важно редовно проследяване на хормоните TSH, T3 и T4 на всеки 4-6 седмици, както и наблюдение на антителата (anti-TPO и anti-Tg). 

National Center for Complementary and Integrative Health. (2023). Ashwagandha: Usefulness and safety.

https://www.nccih.nih.gov/health/ashwagandha

Sharma, A. K., Basu, I., & Singh, S. (2018). Efficacy and safety of ashwagandha root extract in subclinical hypothyroid patients: A double-blind, randomized placebo-controlled trial. Journal of Alternative and Complementary Medicine, 24(3), 243–248. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28829155

Gannon, J. M., et al. (2023). Can ashwagandha benefit the endocrine system?—A review. International Journal of Molecular Sciences, 24(22), 16507. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/38003702/

Mayo Clinic Staff. (2023). Hashimoto's disease – Symptoms & causes. Mayo Clinic. https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/hashimotos-disease/symptoms-causes/syc-20351855

Borissova, A. M., et al. (2020). Trends in the epidemiology of thyroid diseases in Bulgaria since the year 2000. Folia Medica, 62(1), 5–12.

https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32328904