Устройство и функции на очите и зрителната система.

Зрителният анализатор ни позволява да възприемаме света около нас, да тълкуваме заобикалящата ни среда и да реагираме на промени, които се случват в нея. Тази сложна система е не само решаваща за зрението, но и извършва важна роля в укрепване на цялостното ни здраве и благополучие. 

От тази статия ще разберете защо окото възприема 80% от информацията от околната среда, каква е неговата анатомия, неговите сложни функции, както и често срещани заболявания, засягащи зрението. 

Устройство и анатомия на очите и зрителната система

Структурата на окото е изградена от няколко слоя и компоненти, всеки от които изпълнява специфична роля, допринасяща за зрението ни. 

Ще разгледаме подробно всяка една структурна част от окото и как тя взема участие в образуването на зрителния анализатор. 

Външна обвивка

Външната обвивка на окото се състои от роговица и склера. 

Склерата, известна още като “бялата част на окото”, е изградена от здрава фиброзна тъкан. Тя осигурява защитна функция.

Роговицата е прозрачната, куполообразна предна част на окото. Тя пречупва светлинните лъчи и подпомага за тяхното насочване и фокусиране върху ретината.

Средна обвивка

Средната обвивка, наричана още “увея”, се състои от три части: хороидея, цилиарно тело и ирис.

Хороидеята представлява съдов слой, който доставя кръв към ретината и другите части на окото. Тя е основният доставчик на съдова циркулация в тази област.

Цилиарното тяло е много малък мускул, който контролира формата на лещата и произвежда вътреочната течност. Това е течност, която запълва пространството между лещата и роговицата на окото.

Ирисът е цветната част на окото, която регулира размера на зеницата и количеството светлина, която навлиза през очния анализатор.

Вътрешна обвивка

Във вътрешната обвивка се разполага ретината. Тя е тънък слой от тъкан, съдържащ фоторецепторните клетки - пръчици и колбички.

Пръчиците са специализирани клетки за зрение при слаба светлина и за възприемане на контрасти. Пръчиците не възприемат цветове, а само различия в яркостта. Намират се в периферната част на ретината и са много чувствителни към светлина.

Колбичките са фоторецепторните клетки, които са отговорни за възприемането на цветовете и детайлното зрение при ярка светлина. Разполагат се в централната част на ретината (макула) и работят най-добре на добра осветеност. Пръчиците възприемат основните цветове: червено, зелено и синьо, и ги преработват в различни техни нюанси. По този начин се получава цветното зрение.

Леща

Лещата е прозрачна, гъвкава структура, намираща се зад ириса. 

Лещата е отговорна за акомодацията на окото. Акомодацията е процес, при който лещата променя своята форма и определя под какъв ъгъл светлината да падне върху ретината. 

Чрез акомодацията можем да виждаме предмети както наблизо, така и надалеч. 

Вътрешна течност

Към състава на вътрешната течност влизат камерната вода и стъкловидното тяло.

Камерната вода се намира в предната камера. Тя обхваща пространството между роговицата и лещата. Камерната вода е прозрачна, водниста течност, която поддържа вътреочното налягане, доставя хранителни вещества (кислород и глюкоза) на роговицата и лещата, и отстранява отпадните продукти.

Стъкловидното тяло е гелообразно вещество, което запълва пространството между лещата и ретината, осигурявайки структурна опора на камерата на окото.

Зрителен нерв и зрителни пътища

Оптичният нерв (nervus opticus) е вторият черепномозъчен нерв, който предава зрителна информация от ретината към мозъка. 

Nervus opticus се състои от около 1 милион нервни влакна, които носят сигнали, генерирани от пръчиците и колбичките в ретината. 

Нервът започва от зрителната папила в задната част на окото, преминава през очната орбита и зрителния канал и достига до хиазма оптикус в мозъка. Заради сложният си път, дори минимални повреди на оптичния нерв, например от заболявания като глаукома и възпаления, може да доведе до частична или пълна загуба на зрението. 

Конюнктива

Конюнктивата е тънка, прозрачна мембрана, която покрива предната повърхност на окото (без роговицата) и вътрешната част на клепачите. 

Конюнктивата има защитна функция и поддържа влажността на окото.   

Функции на зрителната система

Оптичният анализатор изпълнява различни функции, които са от съществено значение за възприемането и взаимодействието ни с околната среда. 

Тук ще разгледаме някои от най-важните му функции.

Откриване на светлина 

Окото улавя светлината с помощта на роговицата и лещата, които я фокусират върху ретината. В ретината се намират фоторецепторните клетки - пръчиците и колбичките, които реагират на светлина. 

Пръчиците, както споменахме по-горе, са отговорни за зрението на слаба светлина, а колбичките - за цветното зрение при ярка светлина. 

Фоторецепторните клетки преобразуват светлинната енергия в електрически импулси, които се предават по оптичния нерв към мозъка и се преобразуват в образ. 

Цветно зрение 

Цветното зрение е дело на колбичките в ретината, които са специализирани клетки за възприемане на светлината и различията в цветовете. 

Има три основни вида колбички - червени, зелени и сини. Комбинацията между тях позволява на мозъка да възприема широка гама от цветове, като например жълто, оранжево и други междинни нюанси. 

Възприятие за дълбочина 

Възприятието за дълбочина се осъществява от така нареченето “стереоскопично движение”, при което мозъкът комбинира изображенията от двете очи, разположени на различни разстояния. 

Стереоскопията позволява на мозъка да оцени разликите в ъглите на възприеманите изображения и да пресметне разстоянията до обектите.

Детекция на движение 

Детекцията на движението започва в ретината. Специализирани ганглийни клетки, чувствителни към движение, реагират на промени в позицията и скоростта на светлинните импулси. 

Образувалите се сигнали се предават към зрителната кора в мозъка, където преминават през обработка от специализирани зони за анализ на движение. 

Детекцията на движение позволява на мозъка да различава посоката, скоростта и траекторията на движещите се обекти, попаднали в зрителното поле. 

Видове заболявания на зрителната сетивна система

Заболяванията, които могат да засегнат зрителния анализатор, са стотици, вариращи от леки до тежки.

Тук ще разгледаме основните и най-често срещаните заболявания на очите.

Заболявания свързани с рефрактивните грешки

Рефрактивните грешки са нарушения във фокусирането на светлината върху ретината, причинени от неправилна форма на окото или проблеми в пречупвателната способност на лещата. 

Рефрактерните грешки са най-често срещаните причини за нарушено зрение.

Те могат да бъдат:

• Миопия (Късогледство) - фокусът на светлината попада пред ретината, което прави далечните обекти замъглени.
• Хиперопия (Далекогледство) - светлина се фокусира зад ретината, което води до замъгляване на зрението на близки обекти.
• Астигматизъм - неравномерно пречупване на светлината, поради неправилна форма на роговицата или лещата. Хората с астигматизъм имат размазано или изкривено зрение на всякакво разстояния.
• Старческо далекогледство (Пресбиопия) - възрастови изменения в лещата, които водят до нейната неспособност да фокусира близки обекти.  

Заболявания свързани със съдова увреда

Има някои заболявания, които могат да доведат до увреждане на съдовете в областта на очите.

Те могат да бъдат следните:

• Диабетна ретинопатия - диабетната ретинопатия е хронично усложнение на диабета, засягащо кръвоносните съдове на ретината. Ако не се провеждат профилактични преглегледи всяка година и не се вземат навременни мерки, заболяването може да доведе до трайна загуба на зрението.
• Глаукома - глаукомата включва група заболявания, водещи до увреди в зрителния нерв, обикновено в резултат на повишено вътреочно налягане. Може да доведе до постепенна загуба на зрението, започвайки от периферното зрение и постепенно прогресиращо до слепота, ако не се вземат навременни мерки. Често е безсимптомна в ранните стадии, което я прави една от основните офталмологични болести, водещи до необратима слепота в световен мащаб. 

Дегенеративни заболявания

Дегенеративните заболявания са група от заболявания, които са свързани с прогресивното влошаване на структурата или функцията на тъкани, органи или системи в организма. В този случай – на очите и зрителната система.

Те могат да бъдат следните:

• Катаракта - Катаракта или на разговорен език “перде на окото” е състояние, при което лещата на окото става замъглена, намалявайки яснотата на зрителното поле. Това се случва най-често с напредване на възрастта, но може да е породена от травми, диабет или от продължително излагане на UV лъчение.
• Свързана с възрастта макулна дегенерация - Макулната дегенерация е заболяване, което засяга централната част на ретината (макулата), която е отговорна за яснотото и детайлно зрение.  Познати са два вида - суха форма, при която се натрупват друзени (специфични отлагания) и мокра форма, за която е характерен абнормален растеж на кръвоносните съдове. СВМД води до прогресивна загуба на централното зрение, затруднявайки четенето.

Заболявания свързани с възпалителни процеси в окото

Възпаленията на очите могат да бъдат изключително неприятни. Такова възпаление е конюнктивитът.

Конюнктивитът е възпаление на конюнктивата. Причините за появата му са вирусни, бактериални, алергични и други агенти. 

Най-често засяга едното око, но може да се предаде и на другото. Симптоматиката е много характерна с появата на зачервяване, сълзене, сърбеж и усещане за парене в засегнатата област.

Заболявания свързани с травматична/структурна увреда 

Тези заболявания се обикновено се появяват като следствие на травма или някакъв вид увреда на структурите на очите и зрителната система.

Отлепването на ретината е сериозно състояние, при което ретината се отделя от предлежата тъкан, която я подхранва. Отлепването води до прекъсване на притока на кислород и хранителни вещества към ретината, което може да доведе до трайни увреди в зрението ако не се лекува. 

Симптомите при отлепване на ретината са много характерни с появата на светкавици и “плаващи” петна в зрителното поле.

Заболявания с наследствен/придобит характер

Това е група от заболявания, които се появяват като следствие от генетична предразположеност. Тук спада далтонизмът.

Далтонизмът е познат още като “цветна слепота”. При него има аномалии в конусните клетки, които са отговорни за цветното зрение. Хората страдащи от далтонизъм срещат трудности в разпознаването на определен тип цветове. 

Заключение 

Човешкото око е връх в анатомията на човека. Това е една система, която позволява обработката на огромно количество визуална информация в реално време. 

Разбирането на неговите функции и потенциални заболявания са от съществена значимост за поддържане на доброто здраве на очите и предотвратяване загубата на зрението. 

Специалистите съветват да се провеждат редовни офталмологични прегледи, за да се оцени здравословното състояние на очите. Те препоръчват и провеждане на специализирани упражнения за очи, с цел по-доброто здраве на оптичният анализатор. 

Често задавани въпроси

Мога ли да използвам капки за очи, ако имам конюнктивит?

Възможно е да използвате капки за очи за борбата с конюнктивитът. Най-често капките се използват за бактериален, вирусен и алергичен конюнктивит.  

Каква е ролята на фоторецепторите в ретината за възприемането на различни видове цвят? 

Колбичките са отговорни за възприемането на цветовете. Съществуват три типа колбички, всяка от които е чувствителна към различна дължина на вълната на светлина - червена, зелена и синя. 

Защо трябва да се грижим добре за очите си? 

Грижата за очите е от съществено значение, защото те играят ключова роля във възприемането на света. Поддържането им здрави помага да се избегнат проблеми като загуба на зрението и заболявания през цялата продължителност на живота. 

Източници:

• https://www.msdmanuals.com/home
• https://my.clevelandclinic.org/health/body/21823-eyes
• https://www.hopkinsmedicine.org/health/conditions-and-diseases/agerelated-macular-degeneration-amd