Бактериалните инфекции съпътстват човечеството от самото му начало. Независимо от огромния напредък в медицината и антибиотичната терапия, те остават една от водещите причини за заболеваемост и смъртност в глобален мащаб.
Много от тези инфекции могат да бъдат леки и самоограничаващи се, докато други – животозастрашаващи, особено при имуносупресирани пациенти.
За правилна диагностика, профилактика и терапия е важно да познаваме видовете бактериални инфекции, техните симптоми и основните рискови фактори.
Какво представлява бактериалната инфекция?
Бактериалната инфекция възниква, когато патогенни бактерии навлязат в организма, колонизират определени тъкани и започнат да се размножават, предизвиквайки възпалителен отговор.
Тези микроорганизми могат да нахлуят през кожата, дихателните пътища, храносмилателния тракт, пикочните пътища или кръвния поток.
Не всички бактерии са патогенни — човешкото тяло съдържа трилиони полезни бактерии, особено в червата, но при определени условия и те могат да причинят болест.
Видове бактериални инфекции при хората и техните симптоми
Бактериалните инфекции могат да засегнат почти всяка система в човешкото тяло – от кожата и дихателните пътища до кръвта и вътрешните органи. Някои протичат леко и се повлияват лесно от лечение, докато други могат да бъдат сериозни или животозастрашаващи.
Симптомите варират според засегнатата система, вида на бактерията и общото състояние на организма.
По-долу ще разгледаме основните видове бактериални инфекции и как се проявяват.
Инфекции на дихателните пътища
Най-честите бактериални причинители на инфекции в дихателната система са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Mycoplasma pneumoniae.
Те могат да доведат до синузит, ангина, бронхит или пневмония. Симптомите включват болки в гърлото, влажна или суха кашлица, повишена температура, затруднено дишане и болка в гърдите при дълбоко вдишване.
Инфекции на пикочо-половата система
Инфекциите на пикочните пътища са особено чести при жените и обикновено се причиняват от бактерии като Escherichia coli. Те водят до често уриниране, парене при уриниране, болка в долната част на корема или кръста и мътна урина.
При усложнение инфекцията може да достигне бъбреците, където се проявява с втрисане и силна болка.
Инфекции на стомашно-чревния тракт
Салмонела, шигела, кампилобактер и някои щамове на E. coli са сред най-честите бактериални причинители на стомашно-чревни разстройства.
Заразяването обикновено става чрез замърсена храна или вода. Проявява се с коремни болки, диария (понякога с кръв), повръщане и повишена температура.
Кожни и раневи инфекции
Бактерии като Staphylococcus aureus (включително метицилин-резистентни щамове – MRSA) и Streptococcus pyogenes причиняват кожни инфекции като циреи, импетиго, целулит или абсцеси.
Симптомите могат да включват зачервяване, болка, оток, затопляне и отделяне на гной. При по-дълбоки инфекции е възможно да има и общо неразположение или температура.
Менингит и инфекции на централната нервна система
Бактериалният менингит е сериозно състояние, при което се възпаляват обвивките на мозъка и гръбначния мозък. Причинява се най-често от Neisseria meningitidis, Streptococcus pneumoniae или Haemophilus influenzae тип b.
Проявява се с внезапно главоболие, скован врат, висока температура, повръщане, обърканост и чувствителност към светлина. Изисква спешна медицинска намеса.
Полово предавани бактериални инфекции
Сифилис, гонорея и хламидия са сред най-разпространените бактериални болести, предавани по полов път. Те често протичат безсимптомно, особено при жените, което увеличава риска от усложнения като безплодие или увреждане на плода при бременност. При симптоми може да се наблюдава течение, болка при уриниране или обриви.
Сепсис и системни инфекции
Когато бактериалната инфекция се разпространи в кръвта, може да предизвика сепсис – състояние, което е животозастрашаващо.
Най-чести причинители са грам-отрицателни бактерии, стафилококи и стрептококи. Симптомите включват висока температура или хипотермия, ускорен пулс, ниско кръвно налягане, объркване и задух. При съмнение се действа незабавно.
Рискови фактори и превенция на бактериални заболявания
Бактериалните инфекции могат да засегнат всеки човек, но съществуват определени фактори, които значително повишават риска от заразяване, усложнения и повторна поява на заболяването.
От друга страна, голяма част от тези инфекции са предотвратими чрез прости, но последователни мерки в ежедневието, както и чрез осъзнато поведение в рискови ситуации.
Рискови фактори
Най-същественото значение има състоянието на имунната система. Хора с потиснат имунитет, като тези с HIV инфекция, пациенти на химио- или имуносупресивна терапия, както и хора с хронични автоимунни заболявания, са особено уязвими. При тях дори леки бактериални инфекции могат да протекат тежко.
Друг важен рисков фактор е лошата лична и битова хигиена – немиене на ръце преди хранене, неподдържане на чистота при приготвяне на храна или нехигиенични санитарни условия.
Медицинските процедури също създават възможности за проникване на бактерии, особено при наличие на катетри, интравенозни линии, след хирургични интервенции или при дълъг болничен престой.
Рискът от инфекция се повишава и при често пътуване в региони с висока честота на бактериални заболявания или в зони с ниско ниво на санитарна инфраструктура. В подобни случаи опасността идва от замърсена вода, храна или контакт с местни източници на инфекция.
Контактът с болен човек или с повърхности, по които има бактерии, също може да доведе до заразяване – особено в семейна, учебна или болнична среда.
Превенция
Най-ефективният начин за предпазване е добрата лична хигиена. Ръцете трябва да се мият редовно със сапун – особено преди хранене, след ползване на тоалетна и при прибиране отвън. Дезинфекцията на повърхности, добра хранителна хигиена и чиста питейна вода също са от ключово значение.
След курс с антибиотици е препоръчително да се приемат пробиотици или храни, богати на живи култури, за да се възстанови нормалната чревна микрофлора и да се намали рискът от инфекции като Clostridioides difficile.
Превенцията включва и отговорно използване на антибиотици. Те не трябва да се приемат при вирусни инфекции, без лекарско предписание или в съкратени курсове, тъй като това води до антибиотична резистентност – глобален проблем в съвременната медицина.
Не на последно място, съществуват ваксини срещу някои от най-опасните бактериални патогени – пневмококи, менингококи, Haemophilus influenzae тип b и Bacillus anthracis. Ваксинацията е особено важна при деца, възрастни хора и хора с хронични заболявания.
Видове лечение
Лечението на вирусната инфекция зависи от локализацията, тежестта и вида на причинителя. Антибиотиците остават основното средство, но резистентността е сериозен глобален проблем.
Общи насоки:
-
Използване на таргетиран антибиотик (след антибиограма)
-
Подкрепяща терапия (рехидратация, антипиретици, имуностимулатори)
-
В тежки случаи – болнично лечение с венозни антибиотици
В някои случаи се използват бактериофаги или се прилагат хирургични методи за дрениране на абсцеси.
Кога да се консултирате с лекар?
Не всички бактериални инфекции изискват незабавна медицинска намеса — леки случаи като повърхностни инфекции или настинки с бактериален компонент често могат да преминат с домашно лечение и почивка.
Въпреки това, има ситуации, при които отлагането на преглед може да доведе до сериозни усложнения за здравето.
Препоръчително е да потърсите лекар в някой от следните случаи:
-
Висока температура: Ако температурата ви е над 38.5°C и продължава повече от три дни въпреки приема на антипиретици, това е сигнал, че организмът се бори с по-сериозна инфекция и е нужна лекарска оценка.
-
Гнойни секрети: Имате гнойни или кървави секрети от носа, ухото, рана или пикочните пътища. Това може да означава тежка бактериална инфекция, която се нуждае от специфично лечение, обикновено с антибиотици.
-
Общото влошаване на състоянието: Силна отпадналост, объркване, загуба на апетит или съзнание, може да е признак, че инфекцията се разпространява системно. Такива симптоми са тревожни особено при деца, възрастни хора и хора с хронични заболявания.
-
Силна болка: Силната болка, зачервяване и оток на дадена област (например крайник, гърло, корем) може да е признак за гнойно възпаление, абсцес или дори сериозна инфекция на меките тъкани, която изисква навременно лечение, понякога и хирургично.
-
Започнало антибиотично лечение без подобрение: Ако вече е започнало антибиотично лечение на инфекцията, но няма подобрение в рамките на 48–72 часа, това може да се дължи на резистентен причинител, грешна диагноза или необходимост от допълнителна терапия. В такъв случай също е необходима нова оценка от лекар.
Обобщено: Винаги се консултирайте с медицинско лице при нетипично протичане на инфекция, при продължаващи или тежки симптоми и при всякакви съмнения, че състоянието ви се влошава.
Често задавани въпроси
Може ли вирусна инфекция да се усложни с бактериална?
Често вирусите създават условия за вторична бактериална инфекция – например след грипна инфекция може да настъпи бактериална пневмония.
Какво е антибиограма и защо е важна?
Антибиограмата определя чувствителността на дадена бактерия към различни антибиотици, което позволява избор на най-ефективната терапия за лечение.
Колко време се лекуват бактериалните инфекции?
Зависи от тежестта и вида – от 5-7 дни при леки УТИ до няколко седмици при тежки или хронични инфекции като остеомиелит.
Защо не трябва да се прекъсва антибиотикът по-рано?
Прекратяването на лечението преди време може да доведе до рецидив и развиване на резистентност на бактериите.
Източници:
Оставете коментар