Деменция - как да разпознаем симптомите и какво помага

Какво представлява деменцията

Деменцията представлява клиничен синдром, който се характеризира с прогресивно влошаване на когнитивните функции в такава степен, че страдащият изпитва затруднения да се справя самостоятелно с ежедневието. Тя включва нарушения в паметта, мисловните процеси и поведението. Причинява се от увреждане на мозъчните клетки ( неврони) и тяхната способност да осъществяват пълноценна комуникация помежду си, което води до когнитивни и функционални проблеми.

Причини за развитие на заболяването

Деменцията е мултифакторно заболяване и рядко може да се посочи една конкретна причина за нейното възникване. Науката разпознава немалко разнообразни фактори, които могат да допринесат за нейното развитие. 

Най-често спряганите за възникването на това заболяване са: 

1. Невродегенеративни заболявания - болести на централната нервна система, при които се наблюдават атрофични промени в определени структурни звена на мозъка като болест на Алцхаймер, Паркинсон или Хънтингтън, са свързани с прогресивна смърт на неврони, водеща до деменция.
2. Мозъчно-съдова болест - намаления или ограничения кръвоток на мозъка, поради артериална хипертония, атеросклероза или следствие от прекаран инсулт, води до склероза на съдовете и намалено снабдяване на невроните с хранителни вещества и кислород. В резултат, те умират и мястото им се заема от нефункционална тъкан, като резултатът е развитието на деменция.
3. Хронични заболявания - диабет, затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания увеличават значително риска от развитие на деменция, поради повишения оксидативен стрес и уврежданията на съдовете и нервните клетки, които нанася.
4. Неправилното хранене и свързаните с него дефицити на есенциални вещества като витамин B1, B6, B12, D и E се свързват с увеличен риск от развитието на деменция.
5. Хронична злоупотреба с алкохол, цигари и наркотични вещества.
6. Генетични фактори - генетичната предразположеност определено е фактор за развитието на деменция.
7. Инфекциозни заболявания - HIC,  сифилис и други болести, засягащи нервната система, логично могат да доведат до структурни и функционални нарушения, характерни за деменцията.
8. Мозъчен травматизъм - по-специфично става дума за повтарящи се микротравми на главата, каквито са характерни за контактни спортове като бокс, например.

За развитието на деменцията голямо значение има генетичния фактор, тъй като при еднакви условия и заболявания, не всички хора ще развият деменция.  Тя най-често се дължи на предразположеност и изложени на други определени фактори.

Симптоми и ранни прояви

Ранните признаци и симптоми на заболяването, могат да бъдат дискретни, в зависимост от типа на деменцията, както и индивидуалните особености. Едни от най-честите ранни признаци, които да ни сигнализират за евентуален проблем са загубата на памет, особено касаеща скорошни събития. Хората с начални симптоми могат да се затрудняват да намерят правилните думи, да разберат диалога или често да повтарят едно и също.

Могат да изпитват затруднения при извършването на вече познати дейности - изчисления на финанси, следване на кулинарна рецепта или боравени с домашни уреди. Може да възникне объркване по отношение на актуално време и място, забравяне на дати или пък загуба на ориентация във вече познати места.

Характерно за началните фази на деменцията са промените в настроението и особеностите на характера. Често индивидите стават неспокойни, раздразнителни, депресирани, като се наблюдават промени в социалното поведение. Проблеми с планирането и организацията, концентрацията и следване на определена последователност от действия и стъпки също могат да бъдат ранни индикатори на деменцията.

Допълнителни неспецифични симптоми могат да са лошата преценка и неспособността за вземане на решения, които могат да се проявят с необичайни покупки и вземане на неадекватни избори. Хората с деменция постепенно започват да се изоставят като спират да поддържат хигиената си и да обръщат внимание на здравословните си нужди и проблеми.

С времето, постепенно тези симптоми се задълбочават и достигат до фаза, в която нарушават качеството на живота на засегнатия индивид.

Фази на развитие

Като цяло деменцията прогресира като премина през няколко фази, които не са ясно обособени една от друга и преминаването от една към друга става плавно, като напредването на заболяването зависи от голяма степен от индивидуалните причини за него.

Обобщено, се разграничават три стадия (фази) : 

Ранна фаза (лека деменция) - в ранните етапи на заболяването , симптомите често са недоловими и не се проявяват постоянно, като дълго време могат да останат незабелязани. Най-често включват нарушена краткотрайна памет, затруднения за намиране на правилната доза и леки поведенчески промени. През тази фаза, хората обикновено нямат проблем да функционират самостоятелно в позната среда, но могат да имат нужда от асистенция при извършване на по-сложни задачи.

Междинна фаза (средно изразена деменция) - с напредване на заболяването, симптомите стават по-осезаеми и започват да оказват негативно влияние върху ежедневието и начина на живота. Задълбочават се нарушенията в паметта, като хората може да започнат да изпитват затруднения при припознаването на познати лица, места и предмети. Проблемите при комуникацията също се увеличават като все по-често стават очевидни затрудненията при избора на правилна дума.

Поведенчески и психологически симптоми, като раздразнителност, отнесеност и нарушения в съня, могат също да се появят. Индивидуалните дейности, свързани с грижа за себе си като поддържане на лична хигиена, стават все по-трудни.

Късни симптоми (напреднала деменция) - когнитивните нарушения за силно изразени, като потърпевшите имат нужда от значителна намеса и асистенция за справянето с всеки аспект от живота. Съществени проблеми с паметта водят до неспособност за разпознаване дори на близки приятели  и членове на семейството. Речта може да бъде ограничена или да липсва. В тази фаза се нарушават физическите възможности и подвижността, като грижата за индивида се извършва изцяло от трети лица. Болните стават по-податливи на инфекции , усложнения от нарушената мобилност ( декубитални рани) и други медицински усложнения.

Какво помага при деменция и може ли да се забави нейното развитие?

Деменцията е прогресивно заболяване, което не може да бъде излекувано. Все пак, благодарение на науката, съществува известна надежда за забавяне на дегенеративните промени и напредването на заболяването.

Употребата на медикаменти при деменция е сравнително ограничено и се свежда предимно до инхибитори на холинестеразата, които имат свойството да поддържат високи нива на важния невротрансмитер ацетилхолин в мозъка. Те влизат в употреба само в някои частни случаи като болестта на Алцхаймер, като може да помогнат за задържането на паметта за по-дълъг период от време. Те не спират прогресията на заболяването, но я забавят и осигуряват известно качество на живота.

Профилактичните мерки срещу развитие на деменция включват предприемане на природосъобразен живот, включващ правилно хранене - богато на плодове, зеленчуци, ядки и чисти източници на протеин и редовна физическа активност. Ограничаване приемът на мазнини и захар, както и силно преработени храни, е добра практика за профилактика на състоянието. За съжаление, ползите от тези мерки след вече появила се деменция не са особено обещаващи.

Умственото стимулиране чрез различни активиращи мозъчната дейност активности, като например решаването на пъзели, игри, четене на книги и усвояването на нови умение, е добър начин за профилактика на деменцията. Освен това, редовното тренираме на мозъка, може да забави процеса.

От голямо значение за умственото здраве и правилното функциониране на нервната система е съня. Осигуряването на необходимия сън е важно за възстановяване на хормоналния баланс и хомеостазата на невротрансмитерите, които са фактор за развитието на деменция.

За допълнителна подкрепа, подобряване на когнитивните функции и потискане на невродегенеративни заболявания като деменция, може да се обърнем към силата на природата в лицето на някои лечебни билки. 

Пример за такива са розмарин, маточина, жълт кантарион, мурсалски чай - всички тези растителни представители за определени като медицински растения и  притежават силни антиоксидантни, противовъзпалителни и невропротективни свойства, като подпомагат когнитивните функции, паметта и яснотата на съзнанието.

Може ли човек да се излекува от деменция?

До настоящия момент, съвременната медицина не е открила лек против деменцията и затова тя се счита за нелечимо прогресивно заболяване, свързано с атрофия на мозъка и постепенна загуба на неговите функции.

Науката все още изучава причините и механизмите, по които заболяването се развива, с цел разработване на лечение, което да забави прогресията му. Настоящото лечение цели да намали тежестта на симптомите и да подобри качеството на живот, посредством поддържане на когнитивните способности чрез медикаменти, промени в начина на живота и други терапевтични подходи.

Ранната диагностика на заболяването и вземане на адекватни мерки на време е критично за ефективността от налагането на някои техники и стратегии за подобряване качеството на живота на потърпевшите. Важно е при появата на усещане или съмнение за безпричинно нарушаване на когнитивните функции  да се допитаме до мнението на опитен специалист в областта.

Грижа за човек с деменция: съвети за ежедневието

Грижите за човек с деменция включва осигуряването на постоянна ежедневна рутина, целящи да намали тревожността и объркването, което се поражда от непознатото. Създаването на безопасна среда е важно, за да се избегнат инциденти и самонараняване. Това важи особено за хората с напреднала деменция. Насърчаването на извършване на самостоятелни дейности и активности може да бъде здравословно. 

Важно е да умеем да проявяваме търпение при справянето със силни емоции като раздразнение и ярост, като пренасочим вниманието на болния в друга посока. Окуражаването за извършване на някакъв вид физическа активност, както и осигуряването на здравословна храна ще подобри общото състояние на хората с деменция, като забави прогресията на заболяването.

Не на последно място, не трябва да забравяме да си обръщаме внимание и да се грижим за себе си, за да можем да бъдем от полза и на близките хора, страдащи от това инвалидизиращо заболяване.