Устройство и функция на нервната система
Martin HristovНервна система е понятие, което народът често използва, когато става въпрос за повишено напрежение и стрес, без ясна представа за сложното устройство и широкия обхват, включени в него.
В тази статия ще ви запознаем с анатомичната структура и физиологията на тази важна система, както и с някои от най-често срещаните заболявания, свързани с нея.
Анатомия на нервната система
Нервната система представлява сложна мрежа от разнообразни клетки, характерни за нея, общо наречени неврони и е отговорна за контрол и координация на всички функции в организма.
Анатомично и чисто функционално, тя се разделя на два основни главни компонента, а именно централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система ( ПНС).
Централната нервна система
Централната нервна е представена от две основни звена - това са главния мозък и гръбначния мозък.
Мозъкът, по същество е основният контролен център, докато гръбначният мозък е този, който служи за осигуряване връзките между главния мозък и останалите части на тялото.
Мозъкът е разделен на няколко основни части:
-
Главен мозък - церебрум: Той е най-голямата част и отговаря за обработването на информацията от външния свят, свързана със сетивата (усещанията), движенията, емоциите и когнитивните функции. Човешкият главен мозък е отговорен за високоразвитите когнитивни функции и способността ни да разсъждаваме и анализираме, както и да проявяваме креативност и да създаваме. Анатомично, той се разделя на две полукълба (ляво и дясно), които служат за осъществяване на контрол на срещуположната част от тялото.
-
Малък мозък - церебелум: Отговаря основно за осъществяване на координацията на движенията и поддържане на положението на тялото във външния свят.
-
Мозъчният ствол: Неговата роля е да осъществява пряк контрол върху жизненоважните функции на тялото като дишане, сърдечен ритъм и кръвно налягане.
Гръбначният мозък се разполага по дължината на гръбначния стълб като служи за “разпределителен център” при предаването на нервни импулси между мозъка и периферната нервна система (ПНС).
Нервните клетки, от които се съставя служат за предаване и приемане на сигнали за моторните и сетивните функции.
Периферна нервна система (ПНС)
Периферната нервна система се изгражда от всички останали нерви, които се разклоняват от дяловете на централната нервна система, и по-конкретно - от гръбначния мозък до останалите части на тялото.
Тя се разделя на два основни вида: соматична нервна система и вегетативна нервна система.
Соматична нервна система
Тя контролира волевите движения, които се осъществяват от скелетните мускули на опорно-двигателния апарат. Соматичната нервна система служи за предаване на сигнали от ЦНС към мускулатурата, но също така за трансфер на информация от сетивно естество (от кожата и другите сетивни органи) към ЦНС.
Вегетативна нервна система
Вегетативната нервна система служи за упражняване на контрол върху неволевите фунцкии на тялото. Такива са сърдечната дейност, дишането, храносмилането и функцията на жлезите.
От своя страна, тя се подразделя на още два отдела:
-
Симпатикова нервна система: Отговаря за реакциите на организма при стрес като ръководи рефлекса “борба или бягство” чрез отделяне на адреналин като на практика контролира сърдечния ритъм, ускорява дишането и разширява дихателните пътища. Отговорна е за отделянето на голямо количество глюкоза в кръвта, която е нужна на тялото при форсмажорни обстоятелства.
-
Парасимпатикова нервна система: Нейното действие е обратното на това на симпатиковата нервна система и се изразява именно във възстановяването и отпускането на тялото, забавя сърдечния ритъм, намалява кръвното налягане и задейства процеси като храносмилането, например.
Устройство и функция на нервната система
Невроните са функционалните единици на нервната система и представляват високоспециализирани клетки, които служат за провеждане на електрически и химични сигнали в ЦНС и по цялото тяло. Те биват множество различни видове, всеки от които има тясна профилираност на изпълняваните задължения и заедно изграждат структурно цялата нервна система.
Структура на неврона
Въпреки голямото разнообразие от нервни клетки в човешката нервна система, в структурно отношение всички до голяма степен си приличат по своето устройство.
Структурата на невроните включва:
-
Тяло (сома) - тази част на нервната клетка съдържа ядрото и цитоплазмата, като в нея се осъществяват витални процеси, поддържащи живота на клетката.
-
Дендрити - представляват разклонени, подобно на клони, структури, които получават сигнали от обкръжаващите ги неврони и ги съпровождат до клетъчното тяло.
-
Аксон - дълъг, подобно на нишка, израстък, който провежда сигнал от нервната клетки към останалите неврони или мускулни клетки.
-
Синапси - те са части от неврона, чрез които се осъществява комуникацията между отделните клетки. В синапсите електричните импулси задействат освобождаването на невротрансмитери, които изминават разстоянието между два синапса с цел предаване на сигнала от един неврон на друг.
Невротрансмисия или предаване на сигнала между отделните неврони
Невроните извършват своята комуникация помежду си посредством електрохимични сигнали.
Сложният процес на предаване на сигнала включва активния транспорт на йони през невроналната клетъчна мембрана, което от своя страна създава електрични импулси. Те се придвижват по хода на аксона и когато достигнат синапса, се освобождават съответните невротрансмитери.
Тези химически съединения, най-общо казано, или възбуждат, или инхибират (потискат) следващия неврон, което позволява сигналът да бъде продължен или модифициран.
Рефлексна дъга
Рефлексната дъга е директен път, който служи на нервния сигнал да произведе неволеви отговор - например когато рязко дърпате ръката си след като усетите, че докосвате много гореща повърхност. Тази дъга включва сетивни неврони, интерневрони в гръбначния мозък и моторни неврони, които прескачат мозъка, за да може да произведат максимално бърза ответна реакция.
Физиология на нервната система
Нервната система контролира абсолютно всички функции на организма посредством получаване на сетивна информация, преработване, асимилиране и генериране на адекватни отговори.
Тя регулира функции като:
-
Мускулната контракция
-
Секрецията на жлезите
-
Храносмилателните процеси
-
Акта на дишане и висшите функции на човешкия мозък, свързани с памет и когнитивни способности.
ЦНС асимилира и преработва постъпилата отвън информация и изпраща сигнали по ПНС до различни части на тялото.
Нервната система е отговорна и незаменима за осъществяване на хомеостазата (вътрешният баланс на тялото), като постоянно регулира и настройва всеки физиологичен процес. В това число влизат регулацията на температурата, киселинността и водно-електролитният баланс.
Нервната система е високо организирана и специализирана и ръководи всички функции и процеси в тялото, без значение дали те са волеви или автономни. Добрата вътрешна координация между отделните и компоненти подсигурява безпроблемното функциониране на организма и изпълнението на ежедневните активности при всякакви обстоятелства.
Функции на нервната система
Нервната система изпълнява три основни функции - сензорна (сетивна), моторна (двигателна) и интегративна. Всяка една от тях играе ключова роля за поддържане на хомеостазата и позволява на тялото да отговаря на всевъзможни вътрешни и външни стимули.
Сензорна (сетивна) функция
Сетивната функция включва установяване на промени в околната среда, както и вътре в тялото. Високоспециализирани сензорни рецептори отговарят за събиране на тази информация и предаването и към съответните части на ЦНС за обработка посредством аферентните неврони.
Тези рецептори могат да засекат различни стимули като светлина, звук, температура, налягане, химически промени.
Рецепторите за тези изброени стимули се намират съответно в органите на:
-
Зрителната система (очите)
-
Слуховата система (ушите)
-
Вестибуларната система (вестибуларния апарат)
-
Обонятелната система (носа и невроните, придаващи химическите сигнали) и т.н.
Моторна (двигателна) функция
Моторната функция е отговорна за изпращането на сигнати от централната нервна система до мускулите и жлезите, в отговор на сетивната информация, която е получена от съответните рецептори.
Моторните (еферентни) неврони изпълняват съответните команди, като по този начин ни позволява да извършваме волеви движения или неволеви такива. Тази функция позволява на нервната система да упражнява контрол над различни органи и системи в тялото.
Интегративна функция
Интегративната функция на нервната система се изразява в обработката и интерпретирането на информацията от сетивната нервна система, като позволява на мозъка да взема решения.
Тази функция включва интегрирането на сетивна информация, като я съхранява като памет и позволява вземането на решения на базата на именно тази информация.
Централната нервна система синтезира информацията и позволява да се формират мисли, разсъждения, емоции и отговори, които се предават посредством моторните неврони, за да инициират съответните действия.
Трите основни функции на нервната система функционират в пълен синхрон и хармония, което позволява функционирането на организма на високо ниво и адаптацията му към промени от всякакъв характер.
Видове заболявания и нарушения на нервната система
Нервната система може да бъде засегната от широк спектър от заболявания, които да се отразят на нейните способности да регулира и контролира функциите на организма.
Те могат да бъдат класифицирани в няколко основни групи, базирани на частите на нервната система, които засягат или на типа увреждане, който причиняват.
Дегенеративни заболявания
Дегенеративните заболявания на нервната система са свързани с прогресивната загуба на неврони или нарушаване на тяхната функционалност.
С времето, тези заболявания са с тенденция да се влошават и могат да доведат до сериозна и значима физическа и умствена инвалидизация.
Примери за такива заболявания са болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон и амиотрофична латерална склероза.
Болести на периферната нервна система
Заболяванията на периферната нервна система засягат нервите отвъд главния и гръбначния мозък.
Сред най-честите заболявания на ПНС са периферната невропатия и синдромът на Гилен-Баре.
Сензорни заболявания
Увреждането на сетивните органи и функции се отразява на способността на организма да възприема стимули като допир, звук и образи.
Те могат да се основават на увреждане на нервите, отговорни за изпълнението на тези функции или различни участъци от мозъка, които възприемат информацията.
Такива заболявания са оптичният неврит и загубата на слуха.
Демиелинизиращи заболявания
Демиелинизиращите заболявания представляват състояния, при които се разрушава миелиновата обвивка на невроните, чиято цел е да предпазва нервните влакна и да подобрява скоростта на предаване на импулсите.
Едно такова заболяване е множествената склероза. Това е автоимунно демиелинизиращо заболяване, при което собственият имунитет разрушава миелиновата обвивка на различни по разположение нервни клетки в мозъка. Води до мускулна слабост, нарушено зрение, умора и често има епизоди на ремисия и релапс.
Инфекциозни заболявания
Някои инфекции директно атакуват нервната тъкан, водейки до възпаление и увреждане на определени структури, свързани с нарушение на разнообразни функции.
Такива заболявания са менингитът и енцефалитът.
Травматична увреда на нервната система
Травмите могат да засегнат както главния мозък така и гръбначния стълб като последствията често имат тежки последствия и изискват хирургична намеса и дълъг рехабилитационен процес.
Сред този вид увреди са травматичната увреда на главния мозък и нараняването на гръбначния мозък.
Нарушения в кръвообращението
Увреждане на кръвоносните съдове, които снабдяват нервната система с кръв, хранителни вещества и кислород, могат да доведат до т.нар. инсулт.
Той е резултат от нарушение в доставянето на кръв поради запушване (исхемичен инсулт) или поради нарушаване в целостта на кръвоносен съд (хеморагичен инсулт). Резултатът почти винаги е свързан с перманентно увреждане на мозъчната тъкан, като зависи от различни фактори.
Заболяванията и патологиите на нервната система обхващат голям диапазон от състояния, които могат да засягат както централната, така и периферната нервна система.
Някои от тях прогресират постепенно с времето, другите може да настъпят остро вследствие на травма, инфекция и други фактори. Лечението винаги е специфично и може да варира от прием на медикаменти до тежки хирургични намеси.
Често задавани въпроси
Кои са двата основни дяла на нервната система?
Нервната система се дели основно на централна нервна система и периферна нервна система.
Какви са основните функции на нервната система?
Нервната система е отговорна за синхрона в тялото и за осъществяването на всеки един процес и функция.
Кои са най-честите дегенеративни заболявания на нервната система?
Най-известните и проучени заболявания на нервната система, свързани с отпадане на функции и отмиране на неврони са болестта на Алцхаймер и Паркинсон.
Източници:
