Висока температура: Кога да започнете да се притеснявате?

Повишената телесна температура е един от най-честите признаци, че тялото се бори с инфекция или друго заболяване. В повечето случаи треската е естествена защитна реакция и когато организмът се справи с патогенните организми тя отшумява, но понякога може да се задържи за по-дълъг период и да е знак за по-сериозен проблем.

Как да разпознаем кога температурата е безобидна и кога трябва да потърсим медицинска помощ? В тази статия ще разгледаме основните причини за висока температура, границите на нормалното и тревожните симптоми, които изискват незабавни действия.

Какво е телесната температура?

Висока температура

Телесната температура е количествена мярка за топлинното състояние на организма, отразяваща баланса между производството и загубата на топлина. Тя се определя от метаболитните процеси в тялото и се регулира от хипоталамуса – центърът за терморегулация в мозъка.

Физиологичните механизми на регулация я поддържат в допустимите граници, които обикновено са от 36,1 до 37, 5 градуса при здрави възрастни хора. Те биват основно два - топлопродукция и топлоотдаване.

Топлопродукцията е резултат от метаболитната активност на клетките, особено чернодробните и мускулните, а топлоотдаването се осъществява чрез конвекция, радиация, изпарение и кондукция.

Кога температурата се счита за нормална?

Нормалните стойности на телесната температура могат да варират, в зависимост от различни фактори. За средна нормална телесна температура се считат измервания от 36,5 до 37,0°C.

Физиологични фактори като циркадни ритми, възраст, пол и физическа активност могат да повлияят на измерената стойност. Например, температурата е по-ниска сутрин и по-висока вечер, а при жените тя се променя през менструалния цикъл.

Отклоненията в телесната температура могат да бъдат индикатор за инфекции, възпалителни процеси, неврологични нарушения или ендокринни заболявания. Следователно, точното ѝ измерване и интерпретация са от съществено значение в медицинската практика.

Висока температура

Ниска температура

Високата телесна температура обикновено се счита за над 38°C, като стойности над 39-40°C могат да бъдат опасни, особено при малки деца, възрастни хора и хора с хронични заболявания. Макар че повишената температура сама по себе си е защитен механизъм на организма срещу инфекции, прекалено високите стойности или продължителната ѝ продължителност могат да доведат до дехидратация, изтощение и сериозни усложнения като гърчове или органна недостатъчност.

Причините за висока температура включват вирусни и бактериални инфекции, възпалителни заболявания, автоимунни реакции, топлинен удар, нежелани реакции към медикаменти и дори някои злокачествени процеси.

Освен повишената температура, често се наблюдават втрисане, изпотяване, главоболие, мускулни болки, умора, загуба на апетит и дехидратация. Основните съвети при висока температура включват адекватна хидратация, почивка, носене на леки дрехи, използване на физически методи за охлаждане (като хладни компреси) и, ако е необходимо, прием на антипиретици като парацетамол или ибупрофен. Важно е да се следи за тревожни симптоми като силен задух, объркване, невъзможност за прием на течности или температура, която не спада въпреки лечението, тъй като в такива случаи е необходима незабавна медицинска помощ.

Според стойностите, които отчита термометъра, телесната температура се разделя по следния начин:

Какво е телесната температура?

Субфебрилна температура: 37,1–38,0°C
Фебрилна температура (треска): 38,1–39,0°C
Висока температура: 39,1–41,0°C
Хиперпирексия (животозастрашаваща температура): над 41,0°C

Ниска температура

Ниската телесна температура, или хипотермията, обикновено се счита за температура под 35°C. Макар че при някои хора, особено възрастните и тези с по-бавен метаболизъм, леко понижените стойности могат да са нормални, температури под 33°C са опасни и могат да доведат до сериозни последици, включително сърдечна аритмия, загуба на съзнание и дори органна недостатъчност.

Причините за ниска температура включват продължително излагане на студ, тежки инфекции (сепсис), хормонални нарушения (хипотиреоидизъм, надбъбречна недостатъчност), недохранване, тежка дехидратация, нервносистемни заболявания и странични ефекти на някои медикаменти. Съпровождащите симптоми често включват втрисане, бледа и студена кожа, забавена сърдечна честота, объркване, сънливост и нарушена координация.

Основните съвети при ниска температура са затопляне на тялото чрез слоево облекло, прием на топли напитки (но не алкохол), избягване на резки температурни промени и при тежки случаи – незабавно потърсване на медицинска помощ, особено ако човекът е в безсъзнание или показва признаци на хипотермичен шок.

На какво може да се дължи висока температура при деца без други симптоми?

Високата температура при деца без други симптоми може да има различни причини, като някои са безобидни, а други изискват внимание. Най-често се дължи на вирусни или бактериални инфекции, които все още не са проявили други признаци. Растежът на зъбите при кърмачета също може леко да повиши температурата, но обикновено не над 38°C. Ваксинациите често предизвикват преходно покачване на температурата като нормален имунен отговор.

Прегряване от прекалено много дрехи или висока околна температура също може да бъде причина, особено при бебета, които не регулират добре телесната си температура. В по-редки случаи, висока температура без други симптоми може да е първи признак на сериозни състояния като инфекции на пикочните пътища, автоимунни заболявания или дори начална фаза на менингит. Ако температурата е над 39°C, продължава повече от 2-3 дни или е съпроводена с летаргия, раздразнителност или отказ от прием на течности, е важно да се потърси лекарска помощ.

Начини на измерване на температурата

Измерването на телесната температура може да се извърши по няколко различни начина, като изборът зависи от възрастта на човека, наличните средства и необходимата точност.

Основни методи за измерване:

Орално (в устата) – Често използван метод при деца над 4-5 години и възрастни. Термометърът се поставя под езика и устата се държи затворена. Дава точни резултати, но може да бъде неточен, ако човекът е консумирал топли или студени храни и напитки преди измерването.
Ректално (в ануса) – Най-точният метод, особено при малки деца и бебета. Измерва вътрешната телесна температура, но е по-инвазивен и изисква внимателност. Ректалната температура обикновено е с 0.5°C по-висока от оралната.
Подмишнично (аксиларно) – Най-лесният, но и най-неточният метод, тъй като кожната температура може да бъде повлияна от околната среда. Подходящ е за рутинни измервания, но при съмнение за висока температура е добре да се потвърди с друг метод.
Тимпанично (в ухото) – Инфрачервен термометър измерва температурата в ушния канал. Бърз и удобен метод, но може да даде неточни резултати, ако в ухото има ушна кал или термометърът не е правилно поставен.
Челно (по кожата на челото) – Използва се инфрачервен безконтактен термометър. Удобен за бързи измервания, особено при малки деца, но може да бъде повлиян от околната температура и влажност.
Темпорално (по слепоочията) – Подобно на челното измерване, но чрез инфрачервена технология, която отчита температурата на артериалната кръв в тази област. Точността е по-висока от аксиларния метод, но по-ниска от ректалния.

При всяко измерване е важно да се използва подходящ термометър, да се спазват указанията за употреба и да се има предвид, че нормалната телесна температура може леко да варира в зависимост от метода на измерване.

Кога да посетите лекар?

Посещението при лекар е препоръчително при наличие на определени симптоми, които могат да сигнализират за сериозно заболяване или усложнение. Ето някои ситуации, в които трябва да потърсите медицинска помощ:

Висока температура

Температура над 39-40°C, която не спада въпреки прием на антипиретици.
Температура, продължаваща повече от 3 дни без подобрение.
Температурен пристъп (фебрилен гърч) при деца.

Придружаващите симптоми, за които трябва да следите и могат да алармират за по-сериозно заболяване са :

Дихателни проблеми

Тежко или затруднено дишане, хрипове, задушаване.
Силна кашлица, особено с кървави или гнойни храчки.
Болка в гърдите при дишане.

Общи симптоми на влошаване

Силна отпадналост, обърканост или загуба на съзнание.
Учестено сърцебиене или замаяност.
Невъзможност за прием на течности и признаци на дехидратация (суха уста, тъмна урина, намалено уриниране).