Периферна нервна система: Симптоми на увреждане

Какво е периферна нервна система?

Периферната нервна система (ПНС) е тази част от нервната система, която се разполага отвъд пределите на централната нервната система (ЦНС) , състояща се от главен и гръбначен мозък. Периферната нервна система е връзката между централната нервна система с крайниците и органите. Тя включва всички нервни окончания, излизащи от главния и гръбначния мозък, и достигащи всички части на тялото. 

Компоненти на ПНС:

1. Сензорен (аферентен) отдел: Сензорните неврони  пренасят информация от периферните части на тялото до ЦНС. Информацията, която те предават, всъщност, са усещанията за допир, болка, температура или проприоцепция ( чувство за позициониране на тялото)

1. Моторен (еферентен) отдел : разделя се на моторни неврони, соматична нервна система (СНС) и автономна нервна система (АНС) : 

• Моторните неврони предават двигателни команди от ЦНС към мускулите и жлезите.
• Соматичната нервна система (СНС) : контролира волевите движения посредством активацията на скелетната мускулатура.
• Автономна нервна система (АНС) : Регулира неволевите функции на организма. Тя се разделя на още три подраздела:

• Симпатикова нервна система - подготвя тялото за действие при опасни ситуации - така наречените “бий се или бягай” отговори.
• Парасимпатикова нервна система - отговаря за регулацията на функциите, свързани с почивка и храносмилане.
• Ентерална нервна система - тя е отговорна за контрол над функциите на гастроинтестиналния тракт.

Функции на нервната система:

1. Предаване на сензорна информация:

• Нервната система събира информация от сензорните рецептори, разположени в кожата, мускулите, ставите и вътрешните органи и я препраща до ЦНС за обработване.
• Позволява да изпитваме усещания като болка, температура, допир и проприоцепция.

2. Моторен контрол:

• Пренася моторни (двигателни) команди от ЦНС до скелетните мускули за извършване на волеви движения.
• Контролира рефлексите, които представляват незабавен отговор на съответни стимули.

3. Автономни функции:

• Регулира неволевите функции като сърдечна дейност, храносмилане, дихателна честота, зеничен рефлекс, уриниране и сексуална възбуда.
• Поддържа хомеостазата като балансира активностите на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система.

Значение на периферната нервна система:

Периферната нервна система, както и всички други системи в тялото, е абсолютно незаменима по дейности и функции, които изпълнява.

Тя е отговорна за : 

• Координацията - ПНС подсигурява добрата комуникация между ЦНС и останалата част от тялото, като регулира координираните действия и отговори.
• Адаптация - позволява на тялото да отговори и да се адаптира към промени в околната среда посредством рефлекси и механизма за обратна връзка.
• Хомеостаза - ПНС помага да се поддържат стабилни вътрешни условия като регулира неволевите функции на тялото.

Възпалителни заболявания на периферната нервна система

Съществуват редица заболявания на нервната система, някои от които са изключително сериозни. 
Според съвременната медицина, заболяванията, засягащи ПНС могат да се разделят в обширна класификации, според етиологичната причина за възникването им.

За да не ви отегчаваме с твърде много суха медицинска терминология и информация, ще ви запознаем само с най-честите заболявания и състояния на периферната нервна система.

Чести заболявания на периферната нервна система, от които хората обикновено страдат в даден етап от живота си, са: 

1. Радикулит:

Представлява възпаление на нервните коренчета, там където те излизат от гръбначния мозък. 

Най-честите причини за възникване са появата на дискова херния, стесняване на гръбначния канал, инфекции ( херпес зостер), а понякога и автоимунни заболявания.

Симптомите на това заболяване са остра или пареща болка, която се провежда по хода на нерва, който е засегнат. Често болката е придружена с изтръпване, гъделичкане и мускулна слабост.

Диагнозата се поставя след физикален преглед и извършване на специализирана образна диагностика - ЯМР, както и изследване за проводимостта на нервите.

Лечението включва противовъзпалителни медикаменти, кортикостероиди, прегабалин и физиотерапия. В крайни случаи, може да бъде извършена операция за отстраняване на проблема, ако той е механичен.

2. Неврит:

представлява възпаление на един или повече периферни нерви (полиневрит).
 Най-честите причини за възникването са инфекции ( ХИВ, херпес зостер), 
 автоимунни заболявания ( синдром на Гилен- Баре)  и токсини - тежки метали, алкохол.
      
Симптомите са болка, промени в усета в областта, която инервира съответния нерв, изтръпване, мравучкане, мускулна слабост и нарушения в рефлексите.

3. Плексит:

Представлява възпаление на мрежа или сплетение от нерви ( плексус). Най-често се среща възпаление на брахиалния плексус, който засяга рамото и ръката и лумбосакралния плексус, който засяга кръста, глутеуса и краката.

Най-честата причина са травми, вирусни инфекции, автоимунни реакции и диабет.

Симптомите са остра болка, мускулна слабост, изтръпване, мравучкане на засегнатия участък. Възпалението на лумбосакралния  плексус, което често се нарича “ишиас” поради засягането на нервус ишиадикус ( най-големият нерв в човешкото тяло) може да бъде инвалидизиращо състояние, поради непоносимата болка при всякакво движение, както и в покой.

Диагнозата се поставя след физикален преглед, ЯМР и електродиагностични тестове.

Лечението  е медикаментозно - противовъзпалителни, болкоуспокояващи, имуносупресори при автоимунна генеза и физикална терапия. В случай на травматична генеза - може да се наложи извършването на оперативна намеса с цел отстраняване на причината.

4. Дископатия:

Представлява състояние, което засяга междупрешленните дискове на гръбначния стълб. Тези дискове играят ролята на омекотяваща възглавница между телата на прешлените, като предоставят подкрепа, стабилност и гъвкавост на гръбначния стълб. Дископатията може да се прояви по много начини:

• Дегенеративно заболяване на диска - често срещано състояние, при което дисковете претърпяват процес на дегенерация с времето поради износване, възрастта или травма. Симптомите могат да бъдат хронична болка в кръста, скованост и намалена гъвкавост.
• Дисково хернииране - известно още като руптура на междупрешленния диск.  Случва се, когато вътрешната, гелоподобна, част на диска ( nucleus pulposus) преминава през дефект във фиброзния пръстен на диска. По този начин се притискат нервните окончания, което води до появата на силна болка, изтръпване и слабост.
• “ Бълджинг” - когато външния фиброзен пръстен излиза от границите на нормалното си положение, без да има руптура на вътрешността. Може да причини дискомфорт и локална болка, но в много по-слаба степен от дисковата херния.
• Дискова десикация - състояние, което се изразява в намаляване височината и пластичността на диска. Най-честата причина е загубата на течност от диска и се асоциира с възрастовите промени и дисковата дегенерация.
• Дискогенна болка - в някои случаи, може да се касае за болка, произлизаща от самия диск, без да има нарушение в структурата на диска. Лечението е индивидуално и може да включва медикаментозна терапия, физиотерапия или оперативно лечение.

5. Синдром на Гилен- Баре:

Представлява остро възпалително заболяване, при което се унищожава миелиновата обвивка на нервите ( полиневропатия).

Заболяването е с автоимунна генеза, но често се предхожда от инфекция с Кампилобактер йеюни или цитомегаловирус.

Симптомите настъпват бързо и се изразяват в мускулна слабост, изтръпване в крайниците, като може да се засегне и функцията на диафрагмата и да се наруши процеса на дишане.

Диагнозата се поставя след физикален преглед, лумбална пункция и изследвания за проводимостта на нервите.

Лечението на заболяването включва интравенозни инфузии на имуноглобулини, плазмафереза, и поддържащи грижи.

Съществуват още множество специфични и неспецифични заболявания на периферната нервна система, които обаче се срещат значително по-рядко и представляват обект на самостоятелна статия.

Как се лекуват и какви терапии се назначават

Лечението на всички тези състояния, с изключение на синдрома на Гилен- Баре, се състои от идентични практики. Те се изразяват в употребата на медикаменти, които имат за цел да намаляват възпалителния процес - най- често това са НСПВС или кортикостероиди, в по-сериозните случаи и обезболяващи.

Освен това, често невролозите назначават употребата на габапентин или прегабалин - вещества, които влизат в състава на миелиновата обвивка на нервите и помагат за нейното възстановяване.

Понякога за симптоматично лечение се използват мускулни релаксанти, за да намалят евентуална ригидност и спазми на мускулатурата в засегнатия регион.

Физиотерапията е почти задължителна част от лечебния протокол на тези заболявания, като обикновено е в комбинация с медикаментозно лечение.

При определени състояния - някои типове хернии и напреднали заболявания, може да се наложи оперативно лечение, което трябва да се извърши от квалифициран неврохирург.

Билки и хранителни добавки за лечение

Към лечението на тези заболявания, често, специалистите препоръчват употребата на хранителни добавки. Някои от тях служат за добавяне на есенциални вещества, важни за нервната система, които могат да са в дефицит, а други имат разнообразни свойства, които могат да облекчат състоянието. Те, по-често, са билки и техните екстракти.

Ето и някои хранителни добавки и билкови екстракти, които може да са ви от полза, в случай, че страдате от някое от тези състояния на периферната нервна система.

Витамин Б12 - Играе важна роля за нервната функция. Той е есенциално вещество за синтеза на миелина - липидно съединение, което формира защитен слой около нервите, като позволява по-добро и ефективно сигнализиране. При дефицит на този витамин, може да се наблюдават симптоми на невропатия.

Омега-3 мастни киселини - тези незаменими мастни киселини притежават мощни противовъзпалителни свойства, които може да облекчат болката и възпалението на нервите и да подпомогнат здравето на нервната система.

Магнезий - участва в много физиологични процеси, включително и функциите на нервната система. Много често хората не приемат достатъчно от този минерал с диетата, а добавянето му като хранителна добавка в случай на невропатни болки може да намали нервното дразнене и да подобри функцията на невроните. Същевременно, той може да отпусне мускулните спазми и ригидност, които са характерни при възпаление на нервите.

Коензим Q10 - важно съединение за производството на клетъчна енергия, което освен това има силни антиоксидантни качества.  Според различни проучвания, добавянето на коензима към режима, може да намали симптомите на невропатия и да подобри нервната функция.

Жълт кантарион - тази известна билка, по своята същност, представлява мощен естествен антидепресант. Тя има изразено действие върху централната нервна система, но науката е доказала и нейния благоприятен ефект върху периферните нерви. Растението е богато на веществата хиперицин и хиперфорин, които имат противовъзпалителни и нервопротектни качества. Тинктурата от жълт кантарион има положително влияние при неврални болки от периферен произход.

Ашваганда - известна билка, която има множество полезни свойства, отнасящи се до човешкото здраве. Тя е богата на вещества, наречени витанолиди, които притежават противовъзпалителни , антиоксидантни и невропротективни свойства. Ашвагандата може да подобри функцията на нервната система и да намали симптомите на невропатия.