Симптоми при заболявания на периферната нервна система
Периферната нервна система (ПНС) е обширно понятие, тъй като е изградена от всички нерви, които са отвъд границите на централната нервна система (главен и гръбначен мозък).
Именно по тази причина, тя често може да бъде засегната от различни заболявания и състояния, за които ще научите повече в тази блог публикация.
Какво представляват заболяванията на ПНС?
Заболяванията на периферната нервна система включват всички нервни нарушения извън рамките на централната нервна система (ЦНС). Това са именно всички нерви извън мозъка и гръбначния мозък.
Тези заболявания могат да имат различна генеза - възпалителни, травматични увреждания, дегенерация на нервите, и да водят до различни симптоми като болка, слабост, изтръпване, парези и парализи.
Какви са симптомите на увреждане на ПНС?
Симптомите на увреждания на периферната нервна система са разнообразни.
Те зависят от конкретното заболяване и тежестта му:
- Болка - болката е характерен симптом. Тя може да бъде остра, стрелкаща или да се усеща като парене. По характер може да е постоянна или както е по-често при неврологичните заболявания - при движение.
- Изтръпване и загуба на чувствителност (парестезии) - най-често се появяват по крайниците, особено в долните, като пациентите могат да изпитват топлина, студ, болка или тежест.
- Мускулна слабост - логичен симптом, който се обяснява с нарушеното хранене и инервация на мускулите, които са зависими от засегнатия нерв. Често освен намалена сила и трудности при движения се наблюдава атрофия (намаляване обема на мускула).
- Загуба на координация и баланс - увреждането на моторните нерви може да предизвика появата на проблеми с походката, координацията и баланса на движенията.
- Промени в автономната функция на тялото - при нарушения на нервни влакна, отговорни за контрола на червата, сърцето и пикочните пътища, могат да се проявят съответните симптоми.
Какво причинява уврежданията на ПНС?
Съществуват различни причини за възникване на увреждания на ПНС:
- Механични - травми от различен характер, които водят до нарушение в целостта на гръбначния стълб и междупрешленните дискове, хернии, разкъсване и компресия на нерви и други.
- Инфекции - някои вируси и бактерии могат да атакуват нервната система и да доведат до краткотрайни или постоянни увреждания на части от ПНС - например лаймска болест, херпес зостер, хепатит и други.
- Автоимунни процеси - болести като Гилен-Баре или системен лупус могат да доведат до атакуване на нервната система от собствените имунни клетки, при което да се нарушат нейните функции. Обикновено те са прогресивни и силно инвалидизиращи.
- Диабет - захарният диабет с лош контрол води до постепенното разрушаване на периферните нерви и нарушаване на техните функции.
- Невротоксични вещества - хроничната употреба на големи количества алкохол, досег с химически вещества, някои лекарства, отрови като пестициди и инсектициди могат да имат сериозен негативен ефект върху нервите и да доведат до трайната им увреда.
- Хранителни дефицити - макар и рядка причина в наше време, липсата на витамини от група Б (особено Б12 и фолиева киселина) може да доведе до сериозни нарушения на ПНС.
- Генетични фактори - някои наследствени заболявания (например наследствена моторна и сензорна невропатия) водят до прогресивно и почти неконтролируемо увреждане на периферните нерви.
- Тумори - нервни тумори или вторични злокачествени новообразувания (метастази) могат да компресират периферните нервни влакна и да нарушат функциите им.
Често срещани възпалителни заболявания на ПНС
Съществуват различни заболявания на периферната нервна система, които могат да се класифицират по различни характеристики.
Радикулит
Радикулитът представлява възпаление на нервните коренчета в частта, в която излизат от гръбначния мозък.
Най-честите причини за възникване му са:
- Появата на дискова херния
- Стесняване на гръбначния канал
- Инфекции (херпес зостер)
- Понякога и автоимунни заболявания.
Симптоми на това заболяване са остра или пареща болка, която се провежда по хода на нерва, който е засегнат. Често болката е придружена с изтръпване, гъделичкане и мускулна слабост.
Диагнозата се поставя след физикален преглед и извършване на специализирана образна диагностика - ЯМР, както и изследване за проводимостта на нервите.
Лечението включва противовъзпалителни медикаменти, кортикостероиди, прегабалин и физиотерапия. В крайни случаи може да бъде извършена операция за отстраняване на проблема, ако той е механичен.
Плексит
Плекситът представлява възпаление на мрежа или сплетение от нерви (плексус).
Обикновено се срещат два вида:
- Възпаление на брахиалния плексус, който засяга рамото и ръката
- Възпаление на лумбосакралния плексус, който засяга кръста, глутеуса и краката. То често се нарича “ишиас” поради засягането на нервус ишиадикус (най-големият нерв в човешкото тяло), може да бъде инвалидизиращо състояние, поради непоносимата болка при всякакво движение, както и в покой.
Най-честата причина са травми, вирусни инфекции, автоимунни реакции и диабет.
Симптомите са остра болка, мускулна слабост, изтръпване, мравучкане на засегнатия участък.
Диагнозата се поставя след физикален преглед, ЯМР и електродиагностични тестове.
Лечението е медикаментозно и включва противовъзпалителни, болкоуспокояващи, имуносупресори при автоимунна генеза, и физикална терапия. В случай на травматична генеза може да се наложи извършването на оперативна намеса с цел отстраняване на причината.
Дископатия
Дископатията представлява състояние, което засяга междупрешленните дискове на гръбначния стълб. Тези дискове играят ролята на омекотяваща възглавница между телата на прешлените, като предоставят подкрепа, стабилност и гъвкавост на гръбначния стълб.
Дископатията може да се прояви по много начини:
- Дегенеративно заболяване на диска - това е често срещано състояние, при което дисковете претърпяват процес на дегенерация с времето поради износване, възрастта или травма. Симптомите могат да бъдат хронична болка в кръста, скованост и намалена гъвкавост.
- Дисково хернииране - известно още като руптура на междупрешленния диск. Случва се, когато вътрешната, гелоподобна, част на диска (nucleus pulposus) преминава през дефект във фиброзния пръстен на диска. По този начин се притискат нервните окончания, което води до появата на силна болка, изтръпване и слабост.
- “Бълджинг” - това е състояние, при което външния фиброзен пръстен излиза от границите на нормалното си положение, без да има руптура на вътрешността. Може да причини дискомфорт и локална болка, но в много по-слаба степен от дисковата херния.
- Дискова десикация - дисковата десикация е състояние, което се изразява в намаляване височината и пластичността на диска. Най-честата причина е загуба на течност от диска и се асоциира с възрастовите промени и дисковата дегенерация.
- Дискогенна болка - в някои случаи, може да се касае за болка, произлизаща от самия диск, без да има нарушение в структурата на диска. Лечението е индивидуално и може да включва медикаментозна терапия, физиотерапия или оперативно лечение.
Неврит
Невритът представлява възпаление на един или повече периферни нерви (полиневрит). Най-честите причини за възникването са инфекции (ХИВ, херпес зостер), автоимунни заболявания (синдром на Гилен- Баре) и токсини като тежки метали и алкохол.
Симптомите на неврит са:
- Болка
- Промени в усета в областта
- Която инервира съответния нерв
- Изтръпване
- Мравучкане
- Мускулна слабост
- Нарушения в рефлексите.
Синдром на Гилен-Баре
Синдромът на Гилен-Баре е остро възпалително заболяване на периферната нервна система (полиневропатия), при което се унищожава миелиновата обвивка на нервите.
Заболяването е с автоимунна генеза, но често се предхожда от инфекция с Кампилобактер йеюни или цитомегаловирус.
Симптомите настъпват бързо и се изразяват в мускулна слабост и изтръпване в крайниците, като може да се засегне и функцията на диафрагмата и да се наруши процесът на дишане.
Диагнозата се поставя след физикален преглед, лумбална пункция и изследвания за проводимостта на нервите. Лечението на заболяването включва интравенозни инфузии на имуноглобулини, плазмафереза и поддържащи грижи.
Възможни усложнения
Усложненията от заболяванията на периферната нервна система могат да бъдат много разнообразни поради различните патологии. Те до голяма степен се припокриват със симптомите, но са по-сериозно изразени или в по-тежка форма.
Най-често се стига до следните усложнения:
- Хронична болка - когато нервните увреждания не се адресират напълно или навреме, често се стига до появата на постоянна болка, която драстично влошава качеството на живот на пациентите. Обикновено неврологичните болки са трудни за повлияване и постоянно напомнят за себе си, което може да доведе до сериозни депресивни разстройства.
- Парализа, пареза или слабост - уврежданията на периферните нерви могат да доведат до загуба на сила и контрол над мускулите. В някои случаи степента на засягане може да доведе до частични парези или пълни парализи на засегнатите мускулни групи, поради липсата на инервацията.
- Загуба или промяна в чувствителността - изтръпването, намалената сетивност или свръхсетивността могат да са както много неприятни усещания, така и рисков фактор за наранявания, развитие на инфекции и други.
- Нарушения в контрола на органите (инконтиненция) - най-често се появяват такива, свързани с контрола на тазовите резервоари. При увреждане на гръбначния стълб могат да се появят сериозни дисфункции на мускулите, които са отговорни за контрола над уринирането и дефекацията.
Всяко заболяване има свои характерни симптоми и свързани усложнения. При диабетна полиневропатия (дегенеративно заболяване на периферната нервна система), например, няма как да се появи инконтиненция, както и при плексит няма как да се стигне чак до парализа на мускулна група.
Как се лекуват и какви терапии се назначават?
Лечението на всички тези състояния, с изключение на синдрома на Гилен-Баре, се състои от идентични практики.
Те се изразяват в употребата на медикаменти, които имат за цел да намалят възпалителния процес. Най-често това са нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) или кортикостероиди, а при по-сериозните случаи - и обезболяващи.
Освен това невролозите често назначават употребата на габапентин или прегабалин - вещества, които влизат в състава на миелиновата обвивка на нервите и помагат за нейното възстановяване.
Понякога за симптоматично лечение се използват мускулни релаксанти, за да намалят евентуална ригидност и спазми на мускулатурата в засегнатия регион.
Физиотерапията е почти задължителна част от лечебния протокол на тези заболявания, като обикновено е в комбинация с медикаментозно лечение.
При определени състояния като някои типове хернии и напреднали заболявания може да се наложи оперативно лечение, което трябва да се извърши от квалифициран неврохирург.
Билки и хранителни добавки за лечение
Към лечението на тези заболявания, често специалистите препоръчват употребата на хранителни добавки.
Някои от тях служат за добавяне на есенциални вещества и витамини, важни за нервната система, които могат да са дефицитни. Други имат разнообразни свойства, които могат да облекчат конкретното състояние.
Хранителните добавки и билкови екстракти, които може да са от полза на ПНС, включват:
- Витамин Б12
- Омега 3 мастни киселини
- Магнезий
- Коензим Q10
- Жълт кантарион
- Ашваганда
Кога да се консултирате с лекар?
При разпознаване на някои от симптомите е добре да се консултирате с лекар.
Всеки човек познава тялото си в една или друга степен и всеки от нас е изпитвал неврологична болка като схващане в гърба, изтръпване и други. Когато се касае за нещо по-сериозно, обикновено болките са нетипично силни, продължителни и не се повлияват от лечение с противовъзпалителни лекарства.
Именно при наличието на такъв тип болки и симптоми е редно да потърсите лекар.
Често задавани въпроси
Какво е дископатия?
Дископатиите са група състояния, при които има увреждане на междупрешленните дискове, вследствие на което може да се получи възпаление на периферен нерв.
Какво е плексит?
Плекситът представлява възпаление на сплетение от нерви (плексус), което ограничава движението на инервираните от тези нерви мускули и води до появата на болка и други симптоми.
Как се лекуват заболявания на ПНС?
В зависимост от причината, лечението обикновено е комплекс от физиотерапия, прием на медикаменти, билки и хранителни добавки. В по-тежки случаи може да бъде оперативно.