Магнезиев дефицит: 11 симптома при липса на магнезий

Магнезиевият дефицит е състояние, при което серумната концентрация на магнезий спада под физиологичния минимум от 0.75 mmol/L (1.8 mg/dL). Това нарушение може да повлияе неблагоприятно на редица жизненоважни функции за организма. 

В това число можем да споменем нервномускулната възбудимост, сърдечния ритъм,  електролитния баланс, както и много други здравословни проблеми, които ще засегнем днес. 

Магнезиевият дефицит може да бъде предизвикан от широк спектър от състояния и фактори. Някои от тях са често срещани и добре известни, докато други остават слабо разпознати в клиничната практика поради по-ниската им честота, въпреки че също носят значим риск. Ето основните групи, подредени по честота и клинична значимост:

Често срещани състояния

Непълноценно и небалансирано хранене

Диета с ниско съдържание на магнезий – често срещана при прекомерна консумация на преработени храни, бедни на минерали – е водеща причина за хроничен лек дефицит. Рискови групи са възрастните хора, хората на строги диети и лица с хранителни разстройства, а дори и средностатистическия модерен човек, особено в развитите държави.

Интензивна физическа активност и термичен стрес

Професионалните спортисти и лица, изложени на продължителен топлинен или физически стрес, могат да загубят значителни количества магнезий чрез потта. При липса на адекватно възстановяване, това води до кумулативен дефицит.

Хронична злоупотреба с алкохол

Алкохолът едновременно намалява чревната абсорбция на магнезий, увеличава загубите му чрез урината и често се съпътства от дефицитно хранене. Хроничната алкохолна консумация е класически рисков фактор за изразена хипомагнезиемия и чест проблем в страните с висок прием на алкохол на глава от населението.

Продължителна употреба на диуретици

Тиазидни и бримкови диуретици (напр. фуроземид, хидрохлоротиазид) увеличават бъбречната екскреция на магнезий. Пациенти с хипертония, сърдечна недостатъчност или цироза, често подложени на такова лечение, изискват регулярно проследяване на електролитите и често се нуждаят от комплементарен прием на магнезий.

Гастроинтестинални загуби

Хронична диария, повръщания, или заболявания, свързани с нарушено усвояване (напр. целиакия, болест на Крон, хроничен панкреатит), водят до значителни загуби или недостатъчен ресорбционен капацитет.

Захарен диабет тип 2

Неконтролираният диабет е свързан с повишена екскреция на магнезий в резултат на осмотична диуреза. Освен това, инсулиновата резистентност нарушава вътреклетъчното разпределение на магнезий, което може да задълбочи клиничната картина.

Продължителна употреба на инхибитори на протонната помпа (ИПП)

Приемът на ИПП като омепразол или пантопразол над 12 месеца може да потисне магнезиевия транспорт в червата. Това е добре документиран, но често пренебрегван страничен ефект, особено при полимедикирани пациенти.

Хирургични интервенции

Отстраняване (резекции) на голяма част от тънките черва води до намалена абсорбция на редица хранителни и минерални вещества, сред които е и магнезия.

По-специфични и по-малко разпознавани състояния

Синдром на рефидинг (refeeding syndrome)

Внезапното възстановяване на храненето след продължително гладуване или тежка малнутриция води до бързо навлизане на магнезий в клетките и критично спадане на серумните му нива. Това е особено опасно при пациенти с анорексия или след интензивно болнично лечение.

Хипермагнезурични тубулопатии

Наследствени заболявания като синдром на Gitelman или Bartter водят до нарушено реабсорбиране на магнезий в бъбречните тубули. Те често протичат с електролитни дисбаланси, мускулна слабост и повишен риск от аритмии.

Хиперпаратиреоидизъм и злокачествени заболявания с костна резорбция

Тези състояния нарушават минералната хомеостаза  и могат да променят магнезиевия баланс. В онкологията магнезиев дефицит може да бъде предизвикан и от химиотерапевтични агенти като цисплатин или ифосфамид поради нарушаване на чревната абсорбция и още други механизми.

Препоръчителният дневен прием (Recommended Dietary Allowance – RDA) на магнезий зависи от възрастта, пола и физиологичното състояние на индивида. 

Данните по-долу са базирани на препоръките на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) и Института по медицина на САЩ (IOM):

Това са стойности за общ дневен прием, който включва  всички източници – храна и добавки. Прием над горната граница само  чрез хранителни добавки може да предизвика стомашно-чревни симптоми като диария, поради концентрираната форма и промяната в осмотичното налягане в червата.

Дефицитът на магнезий може да се прояви с широк спектър от симптоми – от неспецифични и леки прояви до сериозни невромускулни и сърдечно-съдови нарушения. Проявите често се развиват постепенно и могат да останат неразпознати дълго време.

Най-честите симптоми включват:

• Мускулни крампи и спазми - един от най-характерните признаци на недостиг – особено в прасците, стъпалата и ръцете. Свързано е с повишена нервно-мускулна възбудимост при ниски нива на магнезий. Всеки познава тези състояния.

• Умора и слабост - недостигът на магнезий нарушава енергийния метаболизъм и функцията на митохондриите, водейки до хронична отпадналост и лесна уморяемост. Симптомът често може да се припокрие и/или обърка при обезводняване. Затова много често след прием на вода с електролити и магнезий енергийните нива внезапно се повишават.

• Безсъние или нарушен сън - магнезият участва в регулирането на невротрансмитери като GABA, които са отговорни за съня. Недостигът му може да причини проблеми със съня, като трудности при заспиване или неспокоен сън.
  Главоболие и мигрени - магнезиевият дефицит е свързан с повишен риск от мигрена и напреженови главоболия, поради ефектите му върху кръвоносните съдове и невротрансмитерния баланс.

• Виене на свят и световъртеж - при по-тежък дефицит може да се наблюдава нарушение в баланса, чувство на нестабилност и замаяност, но в практиката може да се наблюдават такива симптоми. Най-често при рисковите групи, изброени в предходните подтеми.
  

• „Мозъчна мъгла“ и проблеми с концентрацията - засегнати могат да бъдат вниманието, краткосрочната памет и способността за съсредоточаване, поради ролята на магнезия в нервната проводимост и мозъчната функция.
  

Други възможни симптоми:

• Нервност, раздразнителност и тревожност - магнезият модулира реакцията на организма към стрес. Ниски нива често се свързват с повишена нервна възбудимост и чувство на напрежение.

• Сърцебиене и аритмии - при умерен до тежък дефицит може да се появи неравномерен сърдечен ритъм или генерално нарушения, включително екстрасистоли и тахикардия.
  Изтръпване и мравучкане-  периферната нервна система също страда при липса на магнезий, което може да доведе до парестезии.

• Запек - магнезият подпомага чревната перисталтика, а при недостиг може да се появи тенденция към запек като това е не толкова рядко явление.

• Чести мускулни потрепвания (фасцикулации) - леките потрепвания по лицето, клепачите или крайниците често са ранен признак за ниски магнезиеви нива,  който всеки от вас се е сблъсквал особено след “тежка” вечер или дълъг излет на слънце.
  

Съществуват няколко метода (теста) за измерване нивата на магнезия в организма, като в клиничната практика в повечето случаи се използва най-вече първият метод. Нека представим и останалите.

1. Серумен магнезий (общ магнезий в серум)

Най-често използваният тест. Отразява около 1% от общия магнезий в тялото, тъй като останалата част се намира в депа в костите, мускулите и кръвните клетки. 

Стойностите на този показател при леки и хронични дефицити могат да останат в норма, въпреки недостиг в тъканите, поради компенсаторните механизми на организма и стремежът да поддържа хомеостазата на кръвта.

За здравословни се считат следните референтни стойности: 0.75 – 0.95 mmol/L (или 1.8 – 2.3 mg/dL). От друга страна, когато говорим за дефицит обикновено се приема стойност под 0.75 mmol/L (или < 1.8 mg/dL)

2. Магнезий в еритроцити (RBC магнезий)

Измерва концентрацията на магнезий в червените кръвни клетки. По-надежден при съмнение за хроничен дефицит. - Референтни стойности: 4.2 – 6.8 mg/dL

3. Магнезий в 24-часова урина

Използва се за оценка на отделянето на магнезий и за разграничаване между загуба през бъбреците и недостатъчен прием. - Референтни стойности: 3 – 5 mmol/24 h (или 73 – 122 mg/24 h)

Важно е да знаете, че: 

• При ниски серумни стойности и ниска уринна екскреция – вероятен е недостиг поради нисък прием или малабсорбция.

• При нисък серумен магнезий и висока екскреция – насочва към бъбречна загуба.

4. Йонизиран магнезий

Това е биологично активната фракция на магнезия. Измерва се рядко, тъй като изисква специализирана апаратура. - Референтни стойности: 0.45 – 0.60 mmol/L

Изследването на йонизиран магнезий се препоръчва при:

• съмнение за дефицит при нормален серумен магнезий, 

• критично болни пациенти (интензивно отделение)

• пациенти с тежки електролитни нарушения, устойчиви аритмии с неясна причина, подозрение за влошено клетъчно усвояване или нарушен баланс при хронични заболявания. 

Използва се, когато е необходима по-точна оценка на биологично активния магнезий.

Навременното откриване и коригиране на магнезиевия дефицит предотвратява развитието на сериозни невромускулни, сърдечно-съдови и метаболитни усложнения, включително аритмии, мускулна слабост, хронична умора и влошен глюкозен контрол.

Поддържането на нивата на магнезий в горните граници на референтните стойности намалява значително рисковете от проява на дефицит и увеличава компенсаторните възможности на тялото при натоварвания и всички състояния с повишено отделяне или повишени нужди от магнезий поради по-големия ресурс на минерала в организма.

Какво е магнезиев дефицит?

Това е състояние, при което нивата на магнезий в организма са под физиологичната норма и не са достатъчни за нормалното функциониране на клетките, нервната и мускулната система.

Кога се приема, че има дефицит?

При серумни стойности под 0.75 mmol/L (или < 1.8 mg/dL) се приема, че е налице магнезиев дефицит. Възможно е да има функционален дефицит и при стойности близки до долната граница на нормата.

Какви са най-честите симптоми при липса на магнезий?

Крампи, мускулни спазми, умора, виене на свят, безсъние, главоболие, мозъчна мъгла, раздразнителност и сърцебиене.

 източници: 

https://ods.od.nih.gov/factsheets/Magnesium-HealthProfessional/

https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11444808/