Мускулен тонус и значението му за цялостното здраве

Мускулният тонус е понятие, което често не може да бъде дефинирано от повечето хора. Въпроси като „Какво е мускулен тонус“, „Има ли разлика между мускулен тонус и мускулно съкращение“, „Как се поддържа мускулният тонус“ и „Какво е значението на мускулният тонус за цялостното здраве“ са въпроси, на които ще се постараем да дадем отговори в тази статия.

Мускулите на човек, било то и в покой, се намират в постоянно леко напрежение, което се нарича мускулен тонус. По този начин те са донякъде напрегнати и частично съкратени. Този тип „напрежение“ не води до този тип умора, до която води една нормална физическа активност.

Тонусът в това състояние се явява начална точка, от която започва самото активно мускулно съкращение. По този начин се поддържа и позицията на тялото.

В поддържането на тонуса на мускулатурата участват различни отдели на централната нервна система (ЦНС) – главен мозък, гръбначен мозък, ствол, малък мозък откъдето информация за състоянието на мускулатурата се насочва  като импулси към рецептори, намиращи се в стави, мускули, сухожилия и др.

Мускулът като анатомична единица

Мускулната тъкан е част от групата на основните тъкани на организма, които са четири на брой – съединителна тъкан, епителна тъкан, мускулна тъкан и нервна тъкан. Според някои съвременни автори кръвта може да бъде обособена като самостоятелна тъканна единица, но това все още не е общоприето. Мускулната тъкан дава способността на скелетните мускули да се съкращават, тъй като съдържат специални контрактилни протеини – актин и миозин, които взаимодействайки си, осъществяват акта на мускулното съкращение.

Мускулната тъкан се различава по своя тип, функция и локализация в тялото. Следвайки това различаваме следните видове мускулна тъкан – скелетна (напречно-набраздена), гладка мускулна тъкан и мускулна тъкан на сърдечния мускул. Различните типове мускулна тъкан реагират различно на невротрансмитери (химически сигнални вещества на нервната тъкан) и хормони като ацетилхолин, адреналин и норадреналин, азотен оксид и др. съответно спрямо типа на мускулната тъкан и локализацията й в тялото.

В зависимост от своите характеристики мускулните влакна се делят на няколко вида. Има различни класификации, но най-често използваната е тази, която ги разделя на два типа: бавни мускулни влакна (тип 1), още наричани червени, и бързи мускулни влакна (тип 2А и тип 2В), още известни като бели влакна.

Скелетните мускули съдържат и двата типа влакна, но има и такива, съдържащи предимно единия тип. Отделните миофибри (част от структурата на мускулните снопчета) се различат основно по скоростта си на съкращение и релаксация, както и по метаболитния път, по който синтезират АТФ (Аденозин Три Фосфат), което е формата, под която се съхранява енергията в мускулите. Скоростта на мускулното съкращение зависи от:

• Начин на синтеза на АТФ (кислородо-зависим, кислородо-независим);
• Наличие и количество на вътреклетъчни елементи (миоглобин, митохондрии, саркоплазмен ретикулум, АТФ-аза).

Мускулите в тялото на човек съдържат приблизително еднакъв брой червени и бели мускулни влакна, които са различно разпределени в различните мускулни групи. Тези, които отговарят за поддържане на позата на тялото съдържат повече бавни, бели, влакна от 1-ви тип, а тези, които изпълняват бързи, динамични, експлозивни движения съдържат повече влакна от 2-ри тип (бели).

Механизъм на мускулното съкращение 

Мускулното съкращение представлява сложен механизъм, за който е необходимо да се осъществява бързо и методично, за да бъде ефективен и да осигури преместване на големи части на тялото в пространството. „Главният герой“ в този механизъм се явява актомиозин – комплекс от два протеина, който се съдържа във всяка една мускулна клетка. Посредством този комплект се извършва трансформация на енергия – от химична, енергията се превръща в механична и се извършва работа.

По време на мускулната контракция, скъсяването се осъществява благодарение на промяна в позициите на актиновите и миозиновите нишки – те се приплъзват едни спрямо други, т.нар. „теория на приплъзващите се филаменти“. При нормални условия приплъзването се активира след определено „дразнене“, което се явява основната разлика между гладките и напречнонабраздените мускули. 

Кое кара мускулът да се съкращава

Обикновено в клетките на тялото концентрацията на вътреклетъчния калций (Ca2+) се поддържа ниска, благодарение на калциеви помпи, които са зависими от АТФ и които изпомпват Ca2+ извън клетката. В мускулните клетки се наблюдава обратното явление. Саркоплазматичният ретикулум (елемент на мембраната на клетката) се явява депо за калций, който се натрупва отново посредством АТФ-зависими помпи за активен транспорт на Ca2+. Освен тези механизми за активен транспорт на калций, някои части на клетъчните мембрани съдържат и канали (изградени от протеини), през които се осъществява пасивен транспорт на Ca2+  

Общоизвестно е, че до всеки мускул достига нерв, който управлява съответния мускул. Когато до повърхността на мускулната клетка достигне импулс, идващ по съответния нерв, сарколемата (келтъчната мембрана на мускулната клетка) променя своя електричен потенциал. Това от своя страна довежда до поредица от събития – отваряне и активиране на механизми и канали и транспорт на Ca2+ йони от- и към депа на калций и през мембрани. Крайният резултат от всичко това е съкращаване на мускулната клетка и на целият мускул като структура.

Какво е мускулният тонус и различава ли се от силата? 

Мускулен тонус	Мускулна сила
ДЕФИНИЦИЯ
Мускулният тонус се дефинира като съществуващото напрежение в релаксираните мускули	Мускулната сила е активното съкращение на мускулите при физическа активност. Това е силата, създадена от мускулите
СЪЗНАНИЕ/ПОДСЪЗНАНИЕ
Подсъзнателно действие	Съзнателна, активно извършвана работа
ФУНКЦИЯ
Важен за поддържане на позата на тялото, балансът, както и рефлексите	Осигурява приспособимост и адаптация на тялото, както и независимост
СВЪРЗАНИ БОЛЕСТНИ СЪСТОЯНИЯ
Хипертония Хипотония	Мускулна дистрофия Множествена склероза

Ролята на тонуса за цялостното здраве на организма

Мускулният тонус се състои от статичен (в покой) и динамичен (при разтягане) компонент:

• Статичният (още наричан постурален) мускулен тонус зависи от механизми, като дължина на мускула, ставно триене, еластичност на мускула, които определят напрежението на мускулите при покой, напр. при поддържане на определена поза

• Динамичният (още познат като кинетичен) зависи от скоростта на разтягане на мускула, както и от промяната в неговата дължина. Той подпомага мускулното съкращение при активност, като осигурява определена „начална точка“, от която то започва.

Мускулният тонус има редица влияния върху различни системи и структури на организма:

• За метаболизм
  

Колкото повече мускули имаме, толкова повече калории изгаря тялото ни, за да поддържа мускулният им тонус и правилното им функциониране. Това автоматично ни води към извода, че повечето мускули, съответно повече тонус за поддържане, води до забързване на метаболизма. Именно това е и една от основните промени, които настъпват с възрастта – загуба на мускулна маса, съответно забавяне на метаболизма.

• За движението

Мускулният тонус, както споменахме по-горе, осигурява една база за съкращение на мускула, която е различна от пълен покой. Това осигурява един по-плавен преход на мускула от покой (непълен) до активност, което от своя страна пести енергия на организма и време за съкращаване на мускула.

• За добра стойка
  

Проприоцепция/проприорецепция (кинестезия) е мускулното усещане и чувство за позицията на тялото и отделните негови части една спрямо друга и като цяло в пространството. Осъществява се посредством постоянно постъпваща информация от рецептори, локализирани в определени мускули, сухожилия и стави. Така се кодира информация като натоварване, скорост на движение на крайниците и др. Централната нервна система обработва тази информация (получавайки допълнителна от слуховата и зрителната системи) и „дава команди“ за активиране на определени мускули или поддържане на тонуса на други с цел запазване на определена позиция.

Мускулен тонус и промените му според възрастта и при различни заболявания

Мускулният тонус може да бъде повишен, хипертонус, или понижен, хипотонус. Тези промени често зависят пряко от състоянието на централната нервна система, като може да има и състояния с разлики в мускулния тонус в различни части на тялото – мускулна дистония.

Повишен мускулен тонус може да се наблюдава като нормално състояние при новородени. В този случай той се нарича физиологичен хипертонус. При опит за преместване на ръка или крак на детето се усеща умерено пасивно съпротивление. С порастването на бебето, този хипертонус намалява и след 4-6 месечна възраст изчезва.             

Като цяло, състоянията и заболяванията, които протичат с промени в тонуса на мускулите, могат да се разделят на две групи – повишаващи и понижаващи тонуса.

Хипертонус 

Мускулни крампи – едно от най-често срещаните състояния, протичащи с хипертонус е мускулната крампа или „схващане“. Това обикновено е преходно състояние, което протича с остра болка в областта на съответния мускул. Често се случва нощно време, като една от най-честите локализации са мускулите на подбедрицата. Обикновено преминава в рамките на няколко минути, особено след разтягане на мускула. Чести причини за мускулните крампи са дехидратация, претоварване на мускула, ниски нива на магнезий, някои лекарства (диуретици, лекарства за високо кръвно налягане и др.), ниски температури на околната среда и др.

Различават се два вида мускулна хипертония:

• Спастично повишен тонус – засяга определени мускулни групи, не се наблюдава постоянно, а при засилване на движението на крайника. Характерен за него е „феноменът на сгъваемото джобно ножче“ – съпротивлението изчезва изведнъж, след което мускулите остават релаксирани

• Ригидно повишен мускулен тонус – съпротивлението е налично във всички етапи на движението и не изчезва, обратно на спастичността. Наблюдава се и в покой, като засяга еднакво всички мускулни групи, една идея по-силно флексорните (сгъващите) мускули.

Основни причини за мускулна хипертония могат да бъдат:

• Инсулт
• Церебрална парализа
• Множествена склероза
• Медикаменти – диуретици, невролептици и др.
• Болест на Хънтингтън
• АЛС (амиотрофична латерална склероза)
• Болест на Паркинсон
• Инфекциозни процеси – тетанус, менингит, бяс и др.
• Алкохолни опиянения. 

Как действа намаленият мускулен тонус на организма?

Намаленият мускулен тонус може да бъде разделен на 2 типа:

• Генерализирана мускулна хипотония – най-често се дължи на увреда на малкия мозък
• Ограничена мускулна хипотония –  най-често при увреда на ЦНС, периферна нервна система, сетивни и мускулни увреди.

Причини и симптоми при намален тонус:

• Церебрална парализа
• Генетични нарушения и синдроми (Марфан, Даун, Прадер-Уили, мускулна дистрофия и др.)
• Миастения гравис
• Интоксикации  с олово, талий и др. 
• Медикаменти – литий, антидепресанти
• Инфекциозни заболявания – енцефалит, менингит, ботулизъм, сепсис и др. 
• Черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни травми
• Метаболитни нарушения.

При новородени се наблюдава състояние, наречено “Синдром на отпуснатото бебе“, Floppy baby syndrome (от англ.) Характеризира се с понижение на мускулния тонус, което варира по тежест и продължителност. Обикновено сигнализира проблем с главния или гръбначния мозък, мускулите и периферните нерви.

Различава се от преходните състояния на хипертонус при новородени!

Превенция и добри практики

Намалете телесните мазнини

Свалянето на излишните мазнини ще доведе до отбременяване на целия опорно-двигателен апарат и мускулите като цяло. Освен това мастната тъкан притиска мускулите и им пречи на нормалното движение. По-малко мазнини, също така, означава по-бърз метаболизъм. Свалянето на излишните килограми може да стане чрез диета,  повишение на физическата активност и др.

Тренировки за издръжливост

Физическите тренировки, които работят за подобряване на състоянието на мускулите, тяхната сила и растеж водят и до подобряване на общото състояние, тонуса на мускулатурата и общата сила.
 

Правилно хранене и балансирана диета

Редовният прием на достатъчно количество протеин, микроелементи и минерали с храната, служещи като градивни елементи на мускулите и изграждането на нови тъкани са важни фактори за нормалното функциониране на мускулната тъкан и поддържане на основните свойства на мускулите - съкращение и релаксация.

Плиометрични упражнения

Тази техника на трениране цели постигането на максимална сила на мускула за възможно най-кратко време – максимално разтягане и последващо съкращение. Такъв тип упражнения са подскоците, лицеви опори, експлозивни подскоци и др.
 

Прием на Магнезий като хранителна добавка

Магнезият е универсална хранителна добавка, която има редица ползи за организма. Той е отговорен за нормалното протичане на редица функции на тялото, както и за адекватното протичане на редица процеси. Тъй като не е много широко застъпен в съвременната диета, често се налага допълнителен прием под формата на хранителна добавка.

Магнезият участва активно в синтеза на АТФ (аденозин трифосфат), което е формата, под която се складира енергия. Също така участва в транспорта на глюкоза в клетките, като по този начин способства превръщането й в енергия. Това, само по себе си, води до по-голяма издръжливост и ефективност при изпълнение на мускулните съкращения.

Липсата на магнезий води до появата на неволни мускулни съкращения (крампи), които са болезнени и крият риск от частично или пълно разкъсване на мускулни влакна. Неадекватните нива на магнезий водят до мускулен хипертонус, което е предпоставка за контузии.

Заключение

Мускулният тонус дава представа за общото състояние на мускулната тъкан в нашето тяло. Той е важен елемент, участващ в стабилизирането на позицията на тялото в покой, както и активен участник в активните физически дейности. Поддържането на добър тонус на мускулатурата подобрява не само общата сила на опорно-двигателната система, но и здравето на човек като цяло. Засилването на тонуса може да се постигне чрез правилни физически упражнения, намаляване на мазнините в тялото, както и балансирането на хранителния режим.