9 болести и проблеми с вестибуларния апарат
Вестибуларният апарат е разположен в центъра на вътрешното ухо и е отговорен за поддържането на баланса и равновесието в тялото ни.
Той е съставен от полуокръжните канали (извършващи ротационно движение) и отолитните органи (утрикулус и сакула), които възприемат линейното ускорение. Органите, съставляващи вестибуларния апарат, спомагат за координацията на тялото, движението на очите и поддържането на баланса.
В тази статия ще разгледаме някои болести и проблеми на вестибуларния апарат, които могат да доведат до нарушено равновесие, замаяност и проблеми с извършването на координирани движения.
Симптоми за проблеми с вестибуларния апарат
Дисфункцията във вестибуларния апарат засяга способността на тялото да усеща движение и да поддържа баланс. От своя страна тези промени водят до появата на различни сетивни и физически симптоми.
Ето и кои са най-честите сред тях:
-
Вертиго (световъртеж) - това е чувството, че светът около вас се върти постоянно.
-
Проблеми с баланса - трудности в запазване на равновесие и ходене в изправено положение
-
Замаяност и нестабилност
-
Чувствителност към движения - неприятно чувство по време на движение, например при возене в кола
-
Нистагъм - неволеви движения на очите, често резки и/или много бързи
-
Промени в слуха - Понякога проблемите с вестибуларния апарат водят до отслабване на слуха и/или появата на тинитус (звънлив звук в ушите).
Всички тези симптоми могат да възникнат в следствие на инфекция, травма в областта на главата, от старост или с появата на редица заболявания, които предстои да разгледаме по-надолу в статията.
Болести на вестибуларния апарат
Както споменахме по-горе, болестите на вестибуларния апарат също могат да доведат до тежки проблеми с баланса, пространствената ориентация и да засегнат слуховия анализатор.
Ще разгледаме някои от най-често срещаните болестни и причини за нарушение на вестибуларния апарат.
Доброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж (BPPV)
BPPV е често срещано вестибуларно разстройство, при което отокониите (малки калциеви частички) се преместват в полуокръжните канали на вътрешното ухо, предизвиквайки кратки и интензивни епизоди на вертиго при определени движения на главата в пространството.
Симптоматика се появява при различни позиции на главата напред, при лягане или при завъртането ѝ по време на сън.
Болест на Мениер
Мениеровата болест е хронично заболяване на вътрешното ухо, характеризиращо се с пристъпи на световъртеж, тинитус, променлив слухов спад и/или усещане за натиск или пълнота в засегнатото ухо.
Учените свързват Мениеровата болест с излишък на течност (ендолимфа) във вътрешното ухо, водещ до нарушения в нормалните функции на вестибуларния апарат.
Държава |
Приблизителен брой болни |
Честота на заболяването |
Забележки |
Германия |
250 000 |
0,5-1% |
По-висок процент на диагностициране |
Великобритания |
60 000 |
0,2-0,5% |
Има специализирани клиники |
Франция |
80 000 |
0,3-0,6% |
Пик на заболелите от 40-60 години |
Италия |
50 000 |
0,2-0,5% |
Нарастваща осведоменост на заболяването |
Испания |
30 000 |
0,1-0,4% |
Различия в достъпа до медицински грижи |
*Таблица на болните от Мениерова болест в Европа
Вестибуларен неврит
Невритът е възпаление на нервите. При вестибуларния неврит възпалението засяга вестибуларния нерв, водейки до нарушения в предаването на информация за равновесието от вътрешното ухо към мозъка.
Най-честата причина за този тип вестибуларна увреда е вследствие от вирусна инфекция.
Симптоматика е характерна с появата на световъртеж, замаяност, гадене и проблеми с баланса.
Двустранна вестибуларна хипофункция
При двустранната вестибуларна хипофункция са засегнати и двете вътрешни уши. Тези промени водят до значителни затруднения в баланса и ориентацията.
Болните често изпитват нестабилност при ходене в тъмни помещения или върху неравни повърхности.
Вестибуларна мигрена
Вестибуларната мигрена е особен тип мигрена, засягаща вестибуларната система и причиняваща проблеми с баланса и вертиго, без непременно да има главоболие.
Мигрената често е предизвикана от определени фактори като стрес, храни или светлинни стимули. Симптомите включват отново замаяност, нарушения в равновесието и чувствителност към движенията.
Перилимфатична фистула
При перилимфатичната фистула има наличие на патологичен отвор (фистула) между вътрешното и средното ухо, което води до изтичане на перилимфа към средното ухо.
Това е особено състояние, което води до внезапни състояния на замаяност, нестабилност и рязка загуба на слуха, които се влошават при извършването на различни физически дейности или при резки промени в налягането.
Лабиринтит
Лабиринтътът е възпаление на вътршеното ухо, което засяга вестибуларния и слуховия апарат едновременно. Причината за появата му се дължи на вирусна или бактериална инфекция.
Симптомате на лабиринтът са свързани с появата на силна замаяност, слухови нарушения, гадене и загуба на равновесие.
Синдром на супериорния канал
Синдромът на супериорния канал е рядко срещано заболяване. Характерно за него е наличието на дупка или изтъняване в костната част на супериорния полукръг в ухото.
Тази особеност в костната плътност води до специфични проблеми със слуха и появата на автофония (чувствителност към звук и усещане за собствени звуци), като например чувстване на сърдечния ритъм.
Ототоксичност
Ототоксичността е увреждане на вътрешното ухо, причинено от токсични вещества, най-често медикаменти, които водят до повреди в слуховите и вестибуларните клетки.
Аминогликозидите са такъв тип лекарства, които водят до загуба на слуха, нарушение в равновесието и шум в ушите.
Лечими ли са вестибуларните заболявания?
Вестибуларните заболявания могат да бъдат ефикасно лекувани и усложненията от тях да бъдат избегнати с вземането на необходимите мерки.
Болните никога не трябва да взимат каквито и да е лекарства без лекарско предписание. Приемането на неправилното лекарство, без то да е изписано по лекарско предписание, може да доведе до сериозни странични ефекти и да влоши състоянието.
В диагностиката на вестибуларните заболявания се използват различни методи и тестове. Лекарят може да назначи видеонистагмография, електронистагмография, ЯМР и други.
Състояние като доброкачествен пароксизмален световъртеж може да бъде ефективно лекувано с маневри за репозициониране, докато невритът на вестибуларния нерв и лабиринтитът обикновено се подобряват с времето и чрез прилагането на вестибуларна рехабилитационна терапия.
Хронични състояния като Мениерова болест или вестибуларните мигрени изискват продължително лечение, промени в начина на живот и лечение спрямо симптомите.
Има и случаи, в които единственото решение на проблема е оперативната намеса. Тя е наложителна при синдрома на супериорния канала, акустична неврома и други.
Повечето заболявания могат да бъдат напълно излекувани, докато при други може да се контролира симптоматиката, с цел по-добър начин на живот.
Кога да се консултирате с лекар?
Всички изброени симптоми са алармиращ признак за вестибуларна увреда и трябва да се обърнете към специалист.
Трябва да потърсите лекарска помощ при наличие на следните симптоми:
-
Проблеми с равновесието или чести падания
-
Продължителен световъртеж и замаяност
-
Гадене и повръщане при виене на свят
-
Звънене в ушите или внезапна загуба на слуха
-
Травма на главата, придружена със световъртеж.
Лекарят може да се диагностицира същността на проблема и да се вземат навременни мерки за излекуването му.
Заключение
Нарушенията на вестибуларния апарат могат да засегнат баланса, чувството за пространствена ориентираност и да повлияят значително на качеството на живот.
Ранната диагностика и лечение, включително и вестибуларната рехабилитация, могат да подобрят симптоматиката и да подпомогнат за бързото възстановяване на болния.
Навременната консултация с лекар при появата на изброените по-сериозни симптоми, е ключът към ефективно лечение и предотвратяването на по-сериозни усложнения.
Често задавани въпроси
Могат ли проблемите с вестибуларния апарат да доведат до проблеми в ежедневието?
Да, нарушение на вестибуларния апарат може да доведе до проблеми в ежедневието. Често се срещат симптоми на световъртеж и загуба на равновесие. Тези симптоми могат да навредят на ходенето и на шофирането, като по този начин водят до влошаване качеството на живот.
Как се диагностицират вестибуларните заболявания?
Вестибуларните проблеми се диагностицират с различни тестове, които измерват положението на тялото и движението на очните ябълки. По-известните методи за диагностика са видеонистагмография, електронистагмография, ЯМР и други.
Какво да направя вкъщи, ако има проблеми с вестибуларния апарат?
Ако имате мъчителни проблеми с вестибуларния апарат, може да подпомогнете ленечието на симптомите в домашни условия. Опитайте се да избягвате резки движения в главата, пийте достатъчно вода и практикувайте упражнения за баланс.