Лактозата е естествен въглехидрат, произвеждан от бозайниците като част от млякото. Тя предизвиква интерес както сред учените, така и сред обществото заради специфичния си метаболизъм.
В тази статия ще разгледаме произхода на лактозата, в кои храни се съдържа, как влияе на организма и какви са възможните ѝ алтернативи.
# Какво е лактоза
Лактозата е химическо съединение, което по същество представлява дизахарид, който е изграден от две монозахаридни молекули - глюкоза и галактоза.
Тя представлява основният въглехидрат в състава на млякото на бозайниците и поради това има голямо значение за периода на растеж и развитие като основен източник на енергия.
Произходът на думата лактоза е от латинското “lac” - мляко и придава леко сладникавия му вкус. Макар, че по строеж лактозата е проста захар, тя има сложен метаболизъм и за неговото осъществяване е необходим ензим, наречен лактаза.
# Какъв е нейният произход и в какво се съдържа
Лактозата представлява естествен компонент на млякото и всъщност е единственият въглехидрат, присъстващ натурално в кърмата на бозайниците.
Тя се съдържа в различни количества спрямо източника, като например:
-
Краве мляко: Около 4,8 % лактоза
-
Козе мляко: Идентично с кравето
-
Овче мляко: Около 5,1%
-
Човешко мляко: Около 7%, което допринася за неговия по-сладък вкус спрямо млякото на повечето бозайници.
Млечната захар е основна съставна част на млякото и поради тази причина може да я срещнем в доста преработени млечни продукти като сирена, сметана и сладолед, например.
Важно е да се знае, че при производството на сирена и кашкавали голяма част от лактозата се разгражда или елиминира в резултат на ферментационни процеси. Затова съдържанието ѝ в крайния продукт обикновено е минимално.
Освен в млечните продукти, лактозата често се добавя в рафинирани храни като хлебни изделия, закуски и сладкарски продукти. Тя се използва и като пълнител в някои фармацевтични препарати.
# Усвояване и метаболизъм
При прием на храни, които съдържат млечната захар лактоза, тялото ни отделя ензим, наречен лактаза, който се произвежда в тънките черва. Той спомага за разграждането на лактозата до две прости монозахаридни молекули - глюкоза и галактоза, които в последствие се абсорбират през чревната лигавица и навлизат в кръвообращението.
При хората, а и при почти всички бозайници, с годините постепенно синтеза на този ензим намалява (лактазен дефицит), което затруднява разграждането на лактозата в червата и води до преминаването и в неразграден вид в дебелите черва. Там, под въздействието на различни бактерии ферментира.
А това води до симптоми като:
-
Подуване
# Как се отразява на организма
За новородените лактозата е основен източник на енергия и неизменна част от диетата им (мляко).
При възрастните нейните функции са доста по-ограничени, но все пак изпълнява роли като:
-
Източник на енергия: Въпреки, че тя е бърз въглехидрат и води до бързо покачване и последващ спад в нивата на кръвната захар, тя носи енергиен товар от 4 ккал на грам от веществото си.
-
Спомага за усвояването на калция от млякото: Лактозата участва в експресията на специални калциево свързващи белтъци. Т.е. служи като пусков механизъм, който дава сигнал на тялото, че вероятно е приета храна с високо съдържание на калций.
-
Поддържа баланса на полезните бактерии в червата: Тя поддържа баланса в червата като им служи за енергия. В замяна те я превръщат в млечна киселина и поддържат кисела реакция на средата в червата, необходима за правилната им функция и доброто им състояние.
За съжаление, както казахме по-горе, с напредване на възрастта способността на организма ни да се справя с нея намалява и постепенно това може да се изрази в появата на неприятни симптоми, свързани с приема на мляко и храни, богати на лактоза като болки в корема и метеоризъм.
Неслучайно народът е казал, че млякото е храна за бебетата и малките деца. При възрастните, приемът на прясно мляко често се налага да бъде преустановен поради развитие на дефицит на лактаза и заменен с ферментирали млечни продукти, при които съдържанието на лактоза е сведено до минимум като кисели млека, сирена и т.н.
# Кой трябва да избягва лактозата
# Хора с лактазен дефицит
С напредването на възрастта почти всички хора в различна степен развиват лактазен дефицит. Симптомите варират в зависимост от количеството приета лактоза и степента на ензимния дефицит – от леки спазми и газове до силни болки, подуване и диария.
При наличие на тези симптоми е препоръчително да се избягва консумацията на прясно мляко и храни с високо съдържание на лактоза.
Счита се, че при хора с почти пълен дефицит на лактаза, приемът на до 12 гр чиста лактоза на ден не води до значими симптоми, при положение, че бива приета в комбинация с други храни.
Въпреки това, всеки човек е различен и реакциите може да варират от човек на човек.
Интересен факт е, че балансът на чревната флора може да играе значителен ефект при разграждането на лактозата у хора с лактазен дефицит - наличието на определени щамове млечнокисели бактерии благоприятства разграждането на лактозата и превръщането ѝ в млечна киселина.
# Хора с непоносимост към лактоза
Лактозна непоносимост е състояние, при което даден индивид не може да разгради лактозата, вследствие на частичен или пълен дефицит на ензима, отговорен за това- лактаза.
Състоянието предизвиква оплаквания като:
-
Болки в корема
-
Подуване
-
Газове
-
Диария
# Диета без лактоза и млечни продукти
Диетата без лактоза означава, че всички храни, съдържащи лактоза трябва да бъдат премахнати. Това е единствен начин за справяне с непоносимостта, поне на теория.
Истината е, че при повечето хора, както посочихме и по-горе, тялото има някакъв капацитет за справяне с лактозата, когато приемът ѝ не надвишава определено количество.
За голяма част от хората с лактозна непоносимост е достатъчно да се отстрани приема на прясно мляко, както и на някои пресносолни сирена като моцарела, рикота и маскарпоне.
В киселото мляко, зрелите сирена, кашкавалите и другите подквасени млечни продукти млечнокиселите бактерии и дрождите до голяма степен разграждат лактозата, останала след отделянето на суроватката.
Затова тези продукти съдържат по-малки количества млечна захар и често се понасят по-добре от хора с лактазен дефицит.
Поради тези причини, диагнозата лактозна непоносимост за повечето хора не е толкова страшна и тежка присъда.
За останалите, които страдат от тежка форма на състоянието и дори минимални количества лактоза водят до поява на неприятни симптоми е намерено решение - консумацията на специални безлактозни продукти.
Те могат да са безопасни растителни алтернативи на млякото, като:
-
Бадемово
-
Соево
-
Кокосово и други млека от различни видове ядки.
Също така могат и да са млечни продукти, към които предварително е добавен ензим лактаза и са отстранени остатъчните количества млечна захар.
И в двата случая, лактозната непоносимост не е сериозно състояние, което да даде сигнификантни отражения върху здравословното състояние или качеството на живот.
Ограниченията са минимални предвид напредналите технологии и производството на безлактозни млечни продукти и растителни заместители.
# Често задавани въпроси
# Какво е лактозна непоносимост
Състояние, при което човешкият организъм не може да разгради млечната захар поради недостиг на ензима лактаза.
# Вредна ли е лактозата
Лактозата е естествената млечна захар. При голяма част от хората обаче, след определена възраст, приемът на лактоза води до подуване, болки в корема, диария.
# Как да се справим с лактозна непоносимост
Като избягваме прием на прясно мляко и други млечни продукти.
Оставете коментар