Устройство и функции на тънките и дебелите черва

Устройство и функции на тънките и дебелите черва

Др. Мартин Христов
 Тънките и дебелите черва са част от храносмилателната система, като всеки техен отдел има специфична структура и функции.

Тънките черва се състоят от дуоденум (дванадесетопръстник), йеюнум (празно черво) и илеум (хълбочно черво). В тях се извършват разграждането и усвояването на хранителните вещества.

Дебелите черва включват сляпо черво, ободно черво (колон), право черво (ректум) и анален канал (анус). Те са отговорни за абсорбцията на вода, образуването на изпражнения и елиминирането им от организма.

В тази статия ще ви запознаем по-подробно с устройството и функциите на тънките и дебелите черва и с тяхната жизненоважна роля за перфектната работа на тялото на всеки един от нас.

Функции на червата

Дебело черво

Червата са част от основните органи на храносмилателната система и като такива изпълняват ключова роля за поддържане функциите на организма.

В тях протичат жизненоважни и незаменими процеси, необходими за оцеляване на тялото ни.

В тези важни органи се извършва основната част от преработването на хранителните вещества. 

В тях въглехидратите се разграждат до олиго- и монозахариди, мазнините до мастни киселини и глицерол, а белтъците до олигопептиди и аминокиселини.

Тънките черва са отговорни за абсорбцията на тези съставни части в кръвоносната система, заедно с важни витамини, минерали и други полезни вещества.

В дебелите черва се абсорбират вода и електролити, синтезират се витамини като К2 и се осъществява оформянето, съхранението и отделянето на фекални маси (изпражнения).

Червата също така играят важна роля в имунната система. Благодарение на развитата им лимфна мрежа те изпълняват множество имунни функции, които допринасят за защитата на организма.

Тънки черва

Тънки черва

Тънките черва са дълъг и нагънат орган, част от храносмилателната система, разположен между стомаха и дебелото черво. Те се състоят от три основни отдела: дуоденум (дванадесетопръстник), празно черво (йеюнум) и хълбочно черво (илеум).

Дуоденум

Дуоденумът е част от горния гастроинтестинален тракт (ГИТ) и започва след стомашния пилор.

Съставен е от следните части:

  • Ампула (Bulbus duodeni): Това първият сегмент след стомаха. Той има гладка повърхност, без силно изразени лигавични гънки и чисто анатомично е най-рисков за образуване на язви.

  • Низходяща част (Pars descendens): Тази част продължава вертикално надолу, от дясната страна на гръбначния стълб. В нея се разполагат много важни анатомични структури като голямата дуоденална папила (папила на Фатер, papilla Vateri), в която се вливат жлъчните пътища и панкреасният канал. Именно в нея се отделят техните соли и ензими

  • Хоризонтална част (Pars horizontalis): Хоризонтална част пресича хоризонтално гръбначния стълб, като преминава от дясната му страна в лявата, директно над аортата и празната вена.

  • Възходяща част: Тази част се изкачва отново нагоре и вляво, като се свързва с йеюнума чрез лигамента на Трейтз.

Хистологично, дуоденумът има типичната за тънките черва четирислойна структура, включваща лигавица (мукоза), подлигавица (субмукоза), мускулен слой и сероза (адвентиция). 

Лигавицата съдържа Брюнерови жлези, чиято роля е да отделят алкална слуз и неутрализират киселинното съдържание от стомаха.

Функцията на дуоденума е да получава хранителната смес от стомаха и допълнително да го смесва с жлъчния сок и панкреасните ензими, които да започнат началната обработка на мазнините, въглехидратите и белтъците.

Основната роля на органа е да осигури оптимално pH за функцията на панкреатичните ензими.

Дванадесетопръстникът има двойно кръвоснабдяване. Горната част се кръвоснабдява от горната панкреатодуоденална артерия, която произхожда от truncus coeliacus. Долната част се храни от долната панкреатодуоденална артерия, която е клонче на горната мезентериална артерия.

Дуоденумът има и двойна инервация: симпатикова (от plexus coeliacus) и парасимпатикова (от nervus vagus), които са отговорни за моториката и секрецията му.

Йеюнум

Йеюнумът започва след лигамента на Трейтз и е средната част на тънките черва. Дължината му е приблизително между 2 и 3 метра и заема около 40% от общата дължина на тънките черва. 

Основната му роля е да продължи разграждането на хранителните вещества, започнало в дуоденума и да инициира абсорбцията им в кръвообращението.

Разполага се интраперитонеално (напълно обвит от коремницата), в горната лява половина на коремната кухина. Свързва се с коремната стена чрез мезентериума, който съдържа кръвоносни и лимфни съдове, и нерви.

Хистологично е изграден от четирите слоя, които изредихме при дуоденума, като лигавицата е покрита от множество власинки и крипти на Либеркюн, чиято функция е да увеличават абсорбционната повърхност. 

При него Брюнерови жлези, характерни за дуоденума липсват. В субмукозата не се съдържат лимфоидни образувания.

Кръвоснабдяването се осъществява основно от горната мезентериална артерия, която образува множество съдови дъги и разклонения. Венозната кръв се оттича през горната мезентериална вена и се влива чрез вена порте в черния дроб.

Инервацията на тази част от тънките черва е симпатикова. 

Илеум

Разполага се изцяло в коремната кухина (интраперитонеално), предимно в долната ѝ дясна част. Прикрепващият апарат е представен от мезентериума, който отговаря за кръвоснабдяването, лимфния дренаж и инервацията на червото, посредством структурите, които минават през него.

Хистологично е почти идентичен с йеюнума, като вилите на илеума са по-тънки. Представени са лимфоидни струпвания, отговорни за изпълнение на имунната функция, наречени Пайерови плаки. Субмукозният и мускулен слой са добре развити.

Кръвоснабдяването и при тази част на тънките черва се осъществява от горната мезентериална артерия, като инервацията също е идентична.

Основната функция на илеума е да реабсорбира жлъчните соли, които биват пренесени в черния дроб за повторно метаболизиране. 

Освен това в илеума се осъществява абсорбцията на витамин Б12, посредством свързване със стомашния вътрешен фактор (gastric intrinsic factor) и се извършва крайна абсорбция на остатъчни хранителни вещества, които не са били усвоени в предходния чревен отдел.

Дебело черво

Дебелото черво (Intestinum crassum) е последната част от храносмилателната система, която е отговорна за абсорбцията на вода, електролити и оформяне и отделяне на изпражненията. 

Общата дължина всички отдели на дебелото черво е около 1, 5 метра, която може да варира при отделните индивиди. 

В тази дължина са включени няколко основни сегмента:

  • Сляпо черво (цекум)

  • Апендикс

  • Ободно черво (колон)

  • Право черво (ректум)

  • Анален канал

От своя страна ободното черво също бива разделено на възходящо, напречно, низходящо и сигмовидно черво.

Сляпо черво

Сляпото черво или още цекум се намира в долната дясна част на коремната кухина, непосредствено след илеума, като двете черва биват разделени от илеоцекалната клапа (Баухиниева клапа)

То има куполообразна или торбовидна структура и хистологично се различава значително от илеума - липсват вили в лигавичния слой, а в субмукозата има голяма гъстота на Либеркюнови крипти, които секретират слуз. 

В субмукозният слой има добре развита лимфна структура, което предполага участие в имунната защита. 

В цекума се инициира началния процес на бактериална ферментация.

Апендиксът е придатък на цекума, който има тясна тръбовидна структура и прилича на червей, откъдето идва латинското му име appendix vermiformis (vermix - червей от лат. език). Той има лимфоидна и имунна функция.

Ободно черво

Ободното черво е същинската част от дебелото черво и разделя се на четири сегмента. 

Преди да отбележим особеностите на всеки сегмент, трябва да уточним една особеност в хистологичния строеж на дебелото черво, а именно, че мускулният слой е разделен на две: циркулярен и надлъжен. 

Циркулярният е отговорен за свиването и отпускането на чревния лумен, а надлъжния, който формира три ленти (тении) по дължината на червото е отговорен за перисталтиката на червото. 

Това е основната разлика в структурата на тънките и дебелите черва, като при тънките двата мускулни слоя вървят по цялата повърхност на червото.

Възходящо черво (Colon ascendens)

Тази част на колона започва непосредствено от цекума, изкачва се нагоре и достига черния дроб, където образува завой - flexura coli dextra (hepatica). Разположен е ретроперитонеално и в него се осъществяват основно абсорбцията на вода и електролити.

Напречно ободно черво (Colon transversum) 

Заема участък между чернодробния завой и завоя при слезката (flexura coli sinistra splenica). Разполага се интраперитонеално, като се залавя за задната част на коремната стена чрез мезоколона. Представлява зона на интензивна бактериална ферментация.

Низходящо дебело черво (Colon descendends) 

Започва от лявата флексура (около слезката) и е разположено ретроперитонеално. Достига до сигмоидното черво. В него абсорбцията на вода и електролити е по-слабо изразена като служи основно за транспорт на фекалното съдържание.

Сигмоидното черво (Colon sigmoideum)

Сигмоидното ободно черво е разположено интраперитонеално и е прикрепено към коремната стена чрез своя мезоколон, който осигурява кръвоснабдяване и подвижност. 

То има характерна S-образна форма и служи като свързващо звено между низходящия колон (колон десценденс) и ректума

За горепосочените отдели на ободното черво е силно характерно разположението на мускулните слоеве и формирането на тениите, които от своя страна водят до формиране на хаустрации. 

Те изглеждат ето така: 

Те изглеждат ето така

Освен характерните хаустри и тении, дебелите черва имат специфични мастни придатъци - appendices epiploicae, които са прикрепени в стената на червото.

Кръвоснабдяването на възходящото и напречното черво е основно от горната мезентериална артерия, а това на останалите части от долната мезентериална артерия.

Венозният оток се осъществява съответно от горната и долната мезентериални вени, директно в системата на порталната вена.

Инервацията е като при тънките черва. Симпатиковият дял на нервната система потиска перисталтиката, а парасимпатиковия стимулира моториката и секрецията.

Право черво (Rectum) 

Ректумът се разполага в малкия таз и има дължина около 20 см. Правото черво не притежава типичните за дебелото черво структурни особености. 

В него се формира уширена част - ампула, която може да се разтегне значително и в резултат на това си качество служи за резервоар на фекалните маси.

Ректумът завършва с анален канал, на изхода на който се формират два мускулни пръстена - вътрешен и външен анален сфинктер. Те се отпускат и стягат при акта на дефекация.

Заболявания на червата

Заболяванията на червата обхващат широк спектър от патологични състояния поради сложното и разнообразно структурно и функционално естество на чревния апарат. 

Те включват различни възпалителни заболявания и автоимунни заболявания, сред които:

  • Болест на Крон

  • Улцерозен колит

  • Синдром на раздразненото черво

  • Различни типове чревна непроходимост (обструкция)

  • Инфекциозни

  • Онкологични заболявания като рак на дебелото черво и други

Тревожното е, че заболявания като развитието на рак се увеличават, придобиват пандемичен характер и представляват голям процент от всички онкологични заболявания.

В зависимост от различните заболявания на дебелото черво или на тънките черва, симптомите могат да бъдат много и да включват както болка, диария, запек и подуване на корема, така и нарушено разграждане и усвояване на веществата.

Навременната диагностика и адекватното лечение са от голямо значение за справяне със симптомите и профилактика на усложненията.

Какъв лекар да посетите при съмнение за проблем, свързан с червата?

При съмнение за проблем, свързан с червата, трябва да се обърнете към квалифициран гастроентеролог, който да установи причината за вашите симптоми и да ги отдаде на конкретен фактор или заболяване. 

Той може да започне своевременно лечение или да ви препрати при друг специалист (хирург), ако заболяването не може да бъде лекувано консервативно.

При някои състояния, като например остър апендицит, перфорация на язва и други се налага да потърсите спешна медицинска помощ, тъй като при тези състояния често се налага оперативна намеса, извършвана от коремен хирург.

Често задавани въпроси

Често задавани въпроси

Какви са основните разлики между тънките и дебелите черва?

Тънките и дебелите черва се различават фундаментално в своя строеж и функции, като тънките черва са отговорни за разграждането и усвояване на хранителните вещества, а дебелите - за абсорбцията на водата и отделяне на фекалии.

Кои са основните части на тънките черва?

Тънките черва могат да се разделят условно на три основни части: дуоденум, йеюнум и илеум.

Кои са основните части на дебелите черва?

Дебелото черво се разделя на цекум, ободно черво, ректум и анален канал.

Източници:

Назад към блога
Д

Др. Мартин Христов

Виж повече за автора

Оставяне на коментар

Имайте предвид, че коментарите трябва да бъдат одобрени, преди да се публикуват.