
Устройство и функции на храносмилателната система
Д-р Мартин ХристовВ този блог пост ще ви запознаем с нейното устройство и начин на работа, за да помогнем за превенцията на различни заболявания и да оптимизираме нейните функции.
Функции на храносмилателната система

Храносмилателната система изпълнява редица важни и незаменими функции за организма, които ако се разгледат по отделно са достатъчни за написването на цял един учебник.
Обобщено ви представяме основните функции на храносмилателната система за човешкото тяло:
-
Прием на храна от околната среда
-
Механично раздробяване на храната - още в устната кухина, ролята на дъвкателния апарат (челюсти и зъби) е да раздроби храната на малки частици, за да може по-лесно и наготово химическите съединения (солни киселини и ензими) да имат досег с отделните компоненти и съставни части на храната.
-
Химично разграждане - основният процес на разграждане е химически, при който ензимите и солната киселини реагират с хранителните вещества, като мазнини, протеини и въглехидрати. Така те се разграждат до по-малки частици, лесно усвоими за тялото.
-
Усвояване на хранителните вещества - процесът се извършва в тънките черва, където вече разградените до по-малки молекули хранителни вещества преминават чрез активен или пасивен транспорт в кръвообращението и достигат до всички точки в тялото.
-
Усвояване на вода - осъществява се предимно в дебелото черво.
-
Отделяне на отпадъци - неразградените маси и продукти от бактериалната ферментация, заедно с епителни клетки и бактерии се отделят под формата на фекалии.
-
Защита от патогени - храносмилателната система е една от основните бариери на организма срещу вредните микроорганизми на околната среда и е изключително важна за добрия имунитет.
Храносмилателната система е сложна по структура и организация и затова е важно да я поддържаме в добро състояние, за да може тя да изпълнява своите функции максимално добре през целия живот.
Устройство и анатомия на човешката храносмилателна система
Според функционалността и анатомията, органите на храносмилателната система се разделят на две части - органи от горния гастроинтестинален тракт (горен ГИТ) и органи на долния храносмилателен тракт (долен ГИТ).
Тук ще разгледаме и двете групи от органи.
Горен гастроинтестинален тракт
Горният гастроинтестинален тракт започва с устата. Челюстите, зъбите и езикът оформят устройството и функционалността на устната кухина, където първо попада храната и бива механично раздробена. С помощта на слюнчените жлези, тя се примесва със слюнка, за да стане по-лесна за преглъщане и придвижване в по-долните отдели на храносмилателната система. В слюнката се съдържа ензимът амилаза, който започва процеса на химическо разграждане на въглехидратите още в устната кухина.
Хранопроводът е кух орган на храносмилателната система. След преглъщане на примесената със слюнка храна, тя преминава в хранопровода. Неговата функция е само транспортна и не участва в самия процес на храносмилане. По своето протежение има три физиологични стеснения, а краят му завършва с мускулен пръстен - гастроезофагеален сфинктер. При отпускането му храната попада в стомаха.
Стомахът е кух мускулест коремен орган, в който се синтезира солна киселина и ензима пепсин, който инициира разграждането на протеините. Стомахът има сложно устройство. Лигавицата му има свойството да се самопредпазва от солната киселина, като отделя муцинов секрет, играещ ролята на бариера. Изграден е от кардиа, тяло, пилор и фундус (дъно). В края на стомаха се намира мускулест пръстен, наречен пилор, който пропуска храната на порции в дуоденума (дванадесетопръстника).
Дуоденумът, познат още като дванадесетопръстник, представлява началната част на тънките черва, където жлъчният мехур и панкреасът отделят своите соли и ензими, отговорни за по-нататъшното разграждане на хранителните вещества. Именно там се стартират по-съществените храносмилателни процеси.
Долен храносмилателен тракт

Долният гастроинтестинален тракт се състои от тънки и дебели черва.
Йеюнум е част от тънките черва. Там се извършва по-голямата част от разграждането на хранителните вещества до малки молекули, като мастни киселини, моно и дизахариди, аминокиселини и др. Тук се извършва и последващата им абсорбция.
Илеумът представлява крайния отдел на тънките черва, като там се довършват процесите на абсорбция и преминаването на хранителните останки и ферментни продукти в дебелото черво.
Дебелото черво е с обща дължина до около 1,5 метра, понякога повече, като се състои от цекум (сляпо черво), възходящ колон, напречен колон, низходящ колон, сигмоиден колон и ректум (право черво). В дебелите черва се абсорбират течности и електролити. Там се формират и изпражненията. Ректумът служи за съхранение на оформените фекалии. В края му се намира анусът, който е обхванат от мускулен сфинктер (анален сфинктер). Той се контролира волево и служи за отделяне на изпражненията и изпразване на ректума.
Други органи на храносмилателната система
Черният дроб е сложно устроен паренхимен орган, който изпълнява много разнообразни функции в тялото. Една от тях е да синтезира жлъчни сокове, богати на жлъчни киселини (соли). Те се складират в жлъчния мехур.
Жлъчният мехур е малък кух орган, който се намира стенодопирно на долния полюс на черния дроб и служи за съхранение на жлъчните киселини. Те играят много важна роля за разграждането на мазнините и метаболизма на холестерола, като след нахранване се отделят в дуоденума.
Панкреасът е паренхимен орган със сложно анатомично устройство. Той има екзокринна и ендокринна функция. Състои се от глава, тяло и опашка, като за храносмилателната система (екзокринната функция) имат значение само главата и опашката. Там се синтезират протеолитични ензими (разграждат белтъци), ензимът липаза (разгражда мазнини) и амилаза (разгражда въглехидрати).
Заболявания на храносмилателната система

Храносмилателната система е сложно устроена и се състои от много органи, които работят денонощно в синхрон, за да се грижат за нуждите на тялото ни.
Именно по тази причина, храносмилателната система страда от голям брой патологични състояния и болести. Те се различават по патогенеза, причини и според вида на засегнатите органи.
Тук ще разгледаме различни болести и състояния на храносмилателната система според вида на засегнатите органи.
Болести на хранопровода
Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) представлява рефлукс (връщане обратно) на стомашно съдържимо (киселини) от стомаха към хранопровода. Това причинява “киселини”, парене зад гръдната кост и възпаление на дисталните части на хранопровода.
Баретов хранопровод е заболяване, което се появява като следствие от нелекуван ГЕРБ. Това е заболяване, изразяващо се в промени в лигавицата на органа. Баретовият хранопровод крие повишен риск от развитие на рак на хранопровода.
Болести на стомаха
Хроничният гастрит представлява възпаление на стомашната лигавица, което персистира дълго време. Най-често причините са неправилен начин на живот, особено неправилно хранене, вредни навици, както и инфекция с бактерията Helicobacter pylori.
Язвата на стомаха е увреждане на целия слой на стомашната стена. Най-честите причини са нелекуван гастрит, прием на медикаменти и инфекция с Хеликобактер. Болестта се проявява с гадене, повръщане, загуба на тегло и апетит.
Усложненията на стомашната язва винаги са потенциално животозастрашаващи. Те могат да бъдат остро кървене или перфорация, като последното винаги налага оперативно лечение по спешност.
Болести на черния дроб, жлъчния мехур и панкреаса
Чернодробната стеатоза е състояние, при което се наблюдава омазняване на черния дроб. Стеатозата е признак, че черният дроб е претоварен и не изпълнява нормално функциите си.
Цирозата е прогресиращо заболяване, при което се разрушава чернодробната тъкан както в структурен, така и във функционален аспект. Причините за цироза могат да бъдат злоупотреба с алкохол, медикаменти, хепатит.
Жлъчнокаменна болест е заболяване на жлъчния мехур, при което поради различни фактори се образуват камъни и пясък в него. Наличието им води до болкови кризи (жлъчни кризи), болки и възпаление. При чести кризи се препоръчва оперативното отстраняване на органа поради риск от усложнения.
Болести на червата

Цьолиакия е автоимунно заболяване, при което тялото образува антитела срещу клетките на чревната лигавица под въздействието на глутена - белтък на пшеницата. Характеризира се с възпаление, газове, болки, диария и нарушено храносмилане и абсорбция.
Болест на Крон е хронично автоимунно заболяване, което засяга различни сегменти на храносмилателната система, но най-често илеума, поради което носи името и терминален илеит. При него се наблюдават структурни и функционални промени в чревния апарат, които значително влошават качеството на живота на болния.
Синдром на раздразненото черво е функционално нарушение, при което пациентите се оплакват от болки в корема, спазми, подуване, диария и/или запек. При това състояние не се установяват структурни и морфологични промени по червата.
Дивертикулоза се характеризира с образуване на малки джобчета (дивертикули) по стените на дебелото черво, най-често по сигмоидната част, които понякога могат да се възпалят и да предизвикат болка. В по-редки случаи може да се стигне до перфорация на червото и формиране на абсцес или развитие на остър перитонит, което налага незабавно оперативно лечение.
Ракът на дебелото черво е все по-често заболяване, което се свързва с неправилно хранене, както и генетична предразположеност. При късно установяване може значително да намали продължителността на живота.
Какъв лекар да посетите при съмнение за проблем, свързан с храносмилателната система?
При проблеми, свързани с храносмилателната система, личният лекар ще ви насочи към специалист-гастроентеролог. Той има за цел да установи и диагностицира съответния проблем.
При необходимост и откриване на някои конкретни заболявания, той може да ви насочи към хирург, когато проблемът не може да бъде разрешен с медикаменти (консервативно).
Често задавани въпроси

Важна ли е храносмилателната система за имунитета?
Да, силният имунитет до голяма степен зависи от здравето на храносмилателната система и най-вече на червата.
Кой специалист се занимава с проблеми, свързани с храносмилателната система?
Гастроентерологът е специалист, занимаващ се с проблеми и заболявания на гастроинтестиналния тракт.
Какви са усложненията на язвената болест?
Остро кървене от стомаха/дуоденума или перфорация им, което налага спешна оперативна намеса.
Източници:
Д-р Мартин Христов
Виж повече за автора- При задаване на избор се опреснява цялата страница.
- Отваря се в нов прозорец.