Устройство и функции на храносмилателната система

Храносмилателната система на човека е една от основните системи на организма, която се състои от немалко органи, работещи в абсолютен синхрон. Нейните функции са незаменими и са жизненоважни за поддържането на живота.

В този блог пост ще ви запознаем с нейното устройство и начин на работа, за да помогнем за превенцията на различни заболявания и да оптимизираме нейните функции.

# Функции на храносмилателната система

Храносмилателната система изпълнява редица важни и незаменими функции за организма, които ако се разгледат по отделно са достатъчни за написването на цял един учебник.

Обобщено ви представяме основните функции на храносмилателната система за човешкото тяло:

Прием на храна от околната среда
Механично раздробяване на храната - още в устната кухина, ролята на дъвкателния апарат (челюсти и зъби) е да раздроби храната на малки частици, за да може по-лесно и наготово химическите съединения (солни киселини и ензими) да имат досег с отделните компоненти и съставни части на храната.
Химично разграждане - основният процес на разграждане е химически, при който ензимите и солната киселини реагират с хранителните вещества, като мазнини, протеини и въглехидрати. Така те се разграждат до по-малки частици, лесно усвоими за тялото.
Усвояване на хранителните вещества - процесът се извършва в тънките черва, където вече разградените до по-малки молекули хранителни вещества преминават чрез активен или пасивен транспорт в кръвообращението и достигат до всички точки в тялото.

Усвояване на вода - осъществява се предимно в дебелото черво.
Отделяне на отпадъци - неразградените маси и продукти от бактериалната ферментация, заедно с епителни клетки и бактерии се отделят под формата на фекалии.
Защита от патогени - храносмилателната система е една от основните бариери на организма срещу вредните микроорганизми на околната среда и е изключително важна за добрия имунитет.

Храносмилателната система е сложна по структура и организация и затова е важно да я поддържаме в добро състояние, за да може тя да изпълнява своите функции максимално добре през целия живот.

# Устройство и анатомия на човешката храносмилателна система

Според функционалността и анатомията, органите на храносмилателната система се разделят на две части - органи от горния гастроинтестинален тракт (горен ГИТ) и органи на долния храносмилателен тракт (долен ГИТ).

Тук ще разгледаме и двете групи от органи.

# Горен гастроинтестинален тракт

Горният гастроинтестинален тракт започва с устата. Челюстите, зъбите и езикът оформят устройството и функционалността на устната кухина, където първо попада храната и бива механично раздробена. С помощта на слюнчените жлези, тя се примесва със слюнка, за да стане по-лесна за преглъщане и придвижване в по-долните отдели на храносмилателната система. В слюнката се съдържа ензимът амилаза, който започва процеса на химическо разграждане на въглехидратите още в устната кухина.

Хранопроводът е кух орган на храносмилателната система. След преглъщане на примесената със слюнка храна, тя преминава в хранопровода. Неговата функция е само транспортна и не участва в самия процес на храносмилане. По своето протежение има три физиологични стеснения, а краят му завършва с мускулен пръстен - гастроезофагеален сфинктер. При отпускането му храната попада в стомаха.

Kaчествена пробиотична добавка с разнообразна комбинация от полезни бактериални щамове за чревно здраве и имунна подкрепа.

Пробиотик бленд - пробиотичен комплекс

29.99 лв

Пробиотиците за деца Sparky имат специално разработена формула, за да доставят най-проучените млечно кисели бактерии в адекватни количества на детския организъм.

Пробиотик за деца - Sparky

24.99 лв

Стомахът е кух мускулест коремен орган, в който се синтезира солна киселина и ензима пепсин, който инициира разграждането на протеините. Стомахът има сложно устройство. Лигавицата му има свойството да се самопредпазва от солната киселина, като отделя муцинов секрет, играещ ролята на бариера. Изграден е от кардиа, тяло, пилор и фундус (дъно). В края на стомаха се намира мускулест пръстен, наречен пилор, който пропуска храната на порции в дуоденума (дванадесетопръстника).

Дуоденумът, познат още като дванадесетопръстник, представлява началната част на тънките черва, където жлъчният мехур и панкреасът отделят своите соли и ензими, отговорни за по-нататъшното разграждане на хранителните вещества. Именно там се стартират по-съществените храносмилателни процеси.

# Долен храносмилателен тракт

Долният гастроинтестинален тракт се състои от тънки и дебели черва.

Йеюнум е част от тънките черва. Там се извършва по-голямата част от разграждането на хранителните вещества до малки молекули, като мастни киселини, моно и дизахариди, аминокиселини и др. Тук се извършва и последващата им абсорбция.

Илеумът представлява крайния отдел на тънките черва, като там се довършват процесите на абсорбция и преминаването на хранителните останки и ферментни продукти в дебелото черво.

Дебелото черво е с обща дължина до около 1,5 метра, понякога повече, като се състои от цекум (сляпо черво), възходящ колон, напречен колон, низходящ колон, сигмоиден колон и ректум (право черво). В дебелите черва се абсорбират течности и електролити. Там се формират и изпражненията. Ректумът служи за съхранение на оформените фекалии. В края му се намира анусът, който е обхванат от мускулен сфинктер (анален сфинктер). Той се контролира волево и служи за отделяне на изпражненията и изпразване на ректума.

# Други органи на храносмилателната система

Черният дроб е сложно устроен паренхимен орган, който изпълнява много разнообразни функции в тялото. Една от тях е да синтезира жлъчни сокове, богати на жлъчни киселини (соли). Те се складират в жлъчния мехур.

Жлъчният мехур е малък кух орган, който се намира стенодопирно на долния полюс на черния дроб и служи за съхранение на жлъчните киселини. Те играят много важна роля за разграждането на мазнините и метаболизма на холестерола, като след нахранване се отделят в дуоденума.

Панкреасът е паренхимен орган със сложно анатомично устройство. Той има екзокринна и ендокринна функция. Състои се от глава, тяло и опашка, като за храносмилателната система (екзокринната функция) имат значение само главата и опашката. Там се синтезират протеолитични ензими (разграждат белтъци), ензимът липаза (разгражда мазнини) и амилаза (разгражда въглехидрати).

# Заболявания на храносмилателната система

Храносмилателната система е сложно устроена и се състои от много органи, които работят денонощно в синхрон, за да се грижат за нуждите на тялото ни.

Именно по тази причина, храносмилателната система страда от голям брой патологични състояния и болести. Те се различават по патогенеза, причини и според вида на засегнатите органи.

Тук ще разгледаме различни болести и състояния на храносмилателната система според вида на засегнатите органи.

# Болести на хранопровода

Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ) представлява рефлукс (връщане обратно) на стомашно съдържимо (киселини) от стомаха към хранопровода. Това причинява “киселини”, парене зад гръдната кост и възпаление на дисталните части на хранопровода.

Баретов хранопровод е заболяване, което се появява като следствие от нелекуван ГЕРБ. Това е заболяване, изразяващо се в промени в лигавицата на органа. Баретовият хранопровод крие повишен риск от развитие на рак на хранопровода.

# Болести на стомаха

Хроничният гастрит представлява възпаление на стомашната лигавица, което персистира дълго време. Най-често причините са неправилен начин на живот, особено неправилно хранене, вредни навици, както и инфекция с бактерията Helicobacter pylori.

Язвата на стомаха е увреждане на целия слой на стомашната стена. Най-честите причини са нелекуван гастрит, прием на медикаменти и инфекция с Хеликобактер. Болестта се проявява с гадене, повръщане, загуба на тегло и апетит.

Усложненията на стомашната язва винаги са потенциално животозастрашаващи. Те могат да бъдат остро кървене или перфорация, като последното винаги налага оперативно лечение по спешност.

# Болести на черния дроб жлъчния мехур и панкреаса

Чернодробната стеатоза е състояние, при което се наблюдава омазняване на черния дроб. Стеатозата е признак, че черният дроб е претоварен и не изпълнява нормално функциите си.

Цирозата е прогресиращо заболяване, при което се разрушава чернодробната тъкан както в структурен, така и във функционален аспект. Причините за цироза могат да бъдат злоупотреба с алкохол, медикаменти, хепатит.

Жлъчнокаменна болест е заболяване на жлъчния мехур, при което поради различни фактори се образуват камъни и пясък в него. Наличието им води до болкови кризи (жлъчни кризи), болки и възпаление. При чести кризи се препоръчва оперативното отстраняване на органа поради риск от усложнения.

# Болести на червата

Цьолиакия е автоимунно заболяване, при което тялото образува антитела срещу клетките на чревната лигавица под въздействието на глутена - белтък на пшеницата. Характеризира се с възпаление, газове, болки, диария и нарушено храносмилане и абсорбция.

Болест на Крон е хронично автоимунно заболяване, което засяга различни сегменти на храносмилателната система, но най-често илеума, поради което носи името и терминален илеит. При него се наблюдават структурни и функционални промени в чревния апарат, които значително влошават качеството на живота на болния.

Синдром на раздразненото черво е функционално нарушение, при което пациентите се оплакват от болки в корема, спазми, подуване, диария и/или запек. При това състояние не се установяват структурни и морфологични промени по червата.

Дивертикулоза се характеризира с образуване на малки джобчета (дивертикули) по стените на дебелото черво, най-често по сигмоидната част, които понякога могат да се възпалят и да предизвикат болка. В по-редки случаи може да се стигне до перфорация на червото и формиране на абсцес или развитие на остър перитонит, което налага незабавно оперативно лечение.

Ракът на дебелото черво е все по-често заболяване, което се свързва с неправилно хранене, както и генетична предразположеност. При късно установяване може значително да намали продължителността на живота.