Цьолиакия: Същност, симптоми и лечение
Др. Мартин ХристовВсеки е чувал за различни видове хранителни непоносимости - състояния, при които след консумация на дадена храна или вещество, съдържащо се в нея, се проявяват различни клинични симптоми, най-често свързани с болки в корема, подуване, газове и диария.
Мнозина страдат от непоносимост към лактоза (млечна захар), хистамин или глутен.
Знаете ли обаче, че някои от същите тези вещества, които тялото на индивида не може да преработва адекватно при хранителните непоносимости, могат да доведат до по-сериозни заболявания?
Едно такова вещество е глутенът, към което може да има както непоносимост така и силен имунен отговор, който да атакува едновременно нашите собствени чревни клетки.
В тази статия ще научите повече за глутеновата ентеропатия или още цьолиакията, нейните симптоми и до тежките последици за организма, ако не бъдат взети адекватни мерки.
Какво представлява цьолиакията?
Симптоми на цьолиакия
Симптомите на цьолиакията са различни при всеки и зависят много както от индивидуалните характеристики на организма и реакцията на имунитета, така и от тежестта на заболяването.
В началото цьолиакията се проявява предимно с появата на коремен дискомфорт, подуване, колики и газове след прием на храни, съдържащи глутен. Възпалителната реакция нарушава чревната пропускливост и води до секреция на голямо количество вода и електролити от тялото към чревния лумен, което се изявява с диария.
Хроничната диария нарушава баланса на чревната микрофлора, което още повече задълбочава състоянието. По този начин се получава един порочен кръг на възпаление, отделяне на още автоантитела, увреждане и напредване на болестта.
По-късните симптоми на болестта могат да бъдат:
-
Недохранване
-
Драстична загуба на тегло
-
Анемия
-
Депресивни състояния
-
Симптоми на дефицити на различни ензими и минерали.
Ако заболяването остане без контрол, последиците са крайно изтощение на организма, спад в имунитета с недобър край, който може да варира от тежка инвалидизация и се стигне до летален изход.
Причини за развитие
Цьолиакията, известна още като глутенова ентеропатия, е автоимунно заболяване и поради тази причина до голяма степен е генетично обусловена. Основната причина е неправилна имунна реакция към глиадин - един от два основни белтъка в глутена, другият бивайки глутенин.
Основният фактор за развитие на заболяването е генетичната предразположеност, като при хора, с доказана глутенова ентеропатия са установени гените HLA - DQ1 и/или HLA- DQ8.
Индивидуални фактори на околната среда като честите вирусни инфекции в детска възраст, приемът на антибиотици и последващите от тях промени в микрофлората също се счита, че могат да допринесат за възникване на тази сгрешена реакция на имунитета към глутена.
За рисков фактор се сочи от науката и ранното излагане на глутен в детска възраст.
Диагностика и тестове
При съмнения за цьолиакия, науката разполага с няколко сигурни начина за поставяне на диагнозата.
Най-лесни и достоверни са серологичните тестове:
-
Anti-tTG - това е тест, който активно търси антитела срещу тъканната трансглутаминаза. Той е най-чувствителният и специфичен тест за диагностика и при положителен резултат почти няма съмнение, че заболяването е налично.
-
EMA - антитела срещу ендомизиума - много високо специфичен тест, който се практикува за дефинитивно доказване при положителен първичен тест.
-
DGP- антитела - подходящ при хора, които имат дефицит на имуноглобулин А или деца под 2-годишна възраст.
Други тестове и изследвания за цьолиакия включват генетични тестове, ендоскопия и изключваща диета.
Генетичните тестове се използват, за да се идентифицират специфични гени HLA-DQ2 и HLA-DQ8, които се срещат с по-висока честота при хора с цьолиакия, но не доказват заболяването. Липсата им обаче изключва възможността за болестта.
Ендоскопията е мини инвазивно изследване, при което се взема материал за биопсия от дванадесетопръстника, което служи за потвърждаване диагнозата хистологично. За биопсичния материал при хора с цьолиакия е характерна атрофия на чревните вили, разрастване на криптите и възпалителна реакция в lamina propria.
Изключващата диета се базира на отстраняване на глутена от храната (или с други думи на безглутенова диета), което води до изчезване на симптомите и подобряване на серологичните изследвания.
Съществуват и други комплементарни методи за доказване на болестта, които са със ниска специфичност и практически не се използват.
Диференциални диагнози
Важно е цьолиакията да бъде разграничена от други състояния, които могат да имат сходни симптоми, за да може да се осигури правилно и ефективно лечение.
Като диференциални диагнози най-често могат да се посочат различни състояния и заболявания.
На първо място, глутеновата ентеропатия трябва да се разграничи от глутеновата непоносимост, при която може да се наблюдават сходни симптоми, но без налична автоимунна реакция и последващо структурно увреждане на чревната лигавица.
Синдромът на раздразненото черво също представлява функционално нарушение на червата, незасягащо тяхната структура.
Болестта на Крон и улцерозният колит са двете основни форми на хронични възпалителни заболявания на червата, като при тях могат да бъдат засегнати различни части на храносмилателната система. Те са свързани с още по-сериозни увреждания, засягащи всички слоеве на чревната стена и често имат по-остро настъпващи и сериозни усложнения, понякога с животозастрашаващ характер.
Лактозната непоносимост е друга хранителна нетолерантност, която може да даде доста сходна симптоматика с тази на глутеновата ентеропатия, но причинени от консумация на продукти, съдържащи млечна захар. При хора с цьолиакия, при които е увредена тънкочревната лигавица, лактозната непоносимост често е неприятен придружител, тъй като ензимът лактаза се синтезира от лигавицата на здравите черва.
Алергии и непоносимости към други храни могат да причинят сходни симптоми, но лесно се разграничават от цьолиакията чрез кръвни тестове или кожно-алергични проби.
Начини на лечение и прогноза на заболяването
Заболяването цьолиакия (глутенова ентеропатия) не се лекува. Имуносупресивното лечение, което се използва за контрол и потискане на имунната система при другите автоимунни заболявания в този случай е напълно излишно.
Причината е, че за разлика от другите такива болести, тук причината е ясна, а нейното отстраняване води до пълна и трайна ремисия на симптомите.
Затова при цьолиакията, единственото “лечение” е пълното изключване на глутена от храната, като дори минимални количества могат да доведат до “криза”.
Елиминирането на тригерния фактор не лекува генетичната предразположеност и наличието на конкретни гени, отговорни за автоимунната реакция, но напълно спира изявата на заболяването. При навременната му диагноза и пълно елиминиране на глутенови храни, трайни увреждания на чревната лигавица и нейните функции не се наблюдават и хората водят напълно нормален живот.
Все пак индивидите с това автоимунно заболяване имат повишен риск за развитие на други такива и скрининга и редовните прегледи за желателни.
Кога да посетите лекар?
Посещаването на медицински специалист е необходимо само за поставянето на точната диагноза - цьолиакия.
След това, ако човек е разумен и взема насериозно заболяването си, отстраняването на глутена от храната, е достатъчен фактор, за да не се налага посещаването на лекар, поне по повод на ентеропатията.
Често задавани въпроси
Едно и също ли е цьолиакия и глутенова ентеропатия?
Да, това са синоними на едно и също заболяване, макар че в практика за цьолиакия се говори като за системно заболяване, а под глутенова ентеропатия се разбират промените в чревната лигавица, следствие от заболяването.
Лекува ли се цьолиакията?
Не, тя е генетично обоснована, но елиминирането на глутена води до пълна ремисия на симптоми и спиране на развитието на заболяването, като лигавицата на червата може да претърпи обратно развитие при ненапреднало заболяване.
Какво води до развитие на заболяването?
Приемът на глутен, в частност глиадин, води до реакция на имунната система, която е насочена в грешна посока - към собствените ни тъкани, по-точно чревната лигавица.
