Синдром на раздразненото черво: Симптоми, диагностика и лечение

# Какво представлява синдром на раздразненото дебело черво

Синдромът на раздразненото дебело черво е хронично функционално гастроинтестинално разстройство. 

Характеризира се:

• Повтаряща се коремна болка и дискомфорт

• Подуване

• Газове

• Нарушения в изхождането като диария, запек или комбинация от двете.

Симптомите при това състояние са налице без да съществуват структурни, възпалителни или биохимични различия от нормата, като с времето могат да променят интензитета и характера си. 

Съвременната наука разглежда това състояние като резултат от нарушена връзка между мозъка и червата.

Основни фактори са проблеми с чревната моторика, повишена чувствителност на червата (висцерална свръхчувствителност), дисбаланс в чревния микробиом и влиянието на психологическия стрес.

# Причини за развитието на СРЧ

Причините за развитието на синдрома не са установени с абсолютна точност, но учените вярват, че състоянието е резултат от комбинираното действие на различни фактори, които нарушават правилното функциониране на стомашно-чревния тракт и неговата взаимовръзка с мозъка. 

Чревно здраве - билкова тинктура

Обичайна цена 15.99 лв

Обичайна цена Цена при промоция 15.99 лв

Единична цена /  за 

Добави в количка Изчерпано

Джинджифил - билкова тинктура

Обичайна цена 12.99 лв

Обичайна цена Цена при промоция 12.99 лв

Единична цена /  за 

Добави в количка Изчерпано

Ето и основните причини и допринасящи фактори, които според медицината се крият зад състоянието.

# Нарушена регулация на оста мозък черва

Мозъкът и червата са в непрестанна комуникация, която се осъществява благодарение на сложна система от нерви и биохимични сигнали. Нарушенията в оста могат да предизвикат промени в мотилитета, повишена чувствителност на болка и нарушения в ритъма на дефекация.

# Абнормен мотилитет на гастроинтестиналния тракт

Абнормният мотилитет на гастроинтестиналния тракт е състояние, при което нормалната мускулна активност на стомашно-чревния тракт е нарушена. 

Това може да доведе до проблеми като:

• Ускорен чревен пасаж: Предизвиква синдром с превалиране на диарията

• Забавен чревен пасаж:Предизвиква синдром с превалиране на запека

• Некоординирана чревна моторика: Може да доведе до болки и крампиране и редуване на запек и диария.

# Висцерална свръхчувствителност

Висцералната свръхчувствителност представлява повишена чувствителност на нервите, отговорни за инервацията на вътрешните органи.

Хора, страдащи от синдрома, често имат повишена перцепция за болка и дискомфорт към иначе нормални дразнители, като наличие на газове или фекалии в червата. 

 # Нарушения в чревната микробиота(микрофлора)

Според последни проучвания, нарушенията в баланса на чревните бактерии (дисбиоза) може да са водеща причина за развитието на синдрома на раздразненото дебело черво.

# Пост инфекциозен синдром на раздразненото черво

Синдромът може да се развие след прекарване на гастроентерит (с бактериален или вирусен произход), при който възпалението и нарушенията в чревната флора могат да персистират дълго след като инфекцията е овладяна.

# Нискостепенно възпаление

Макар че синдромът на раздразненото дебело черво не се характеризира с видими възпалителни промени както при възпалителните заболявания на червата(болест на Крон и улцерозен колит), при някои хора със синдрома са установени нискостепенна имунна активация и повишени нива на някои възпалителни маркери.

# Хранителна свръхчувствителност и непоносимости

Някои храни могат да влошат симптомите при определени хора със свръхчувствителност или хранителни непоносимости, поради което трябва да се избягват.

Такива храни са:

• Ферментни олигозахариди, дизахариди (захар, лактоза), монозахариди и захарни алкохоли (полиоли)

• Глутен, дори, когато не е доказана цьолиакия или глутенова непоносимост

• Мазни и пикантни храни

• Кафе и алкохол

# Стрес и психологически фактори

Стрес, тревожност и депресивни състояния могат да влошат симптомите на състоянието. Счита се, че нервното напрежение има директно негативно влияние върху храносмилателната система.

# Хормонални промени

Някои хормони при жените като естроген, прогестерон, пролактини тяхната флуктуация около месечния менструален цикъл могат да влошат състоянието. 

Освен това има доказателства, че щитовидните хормони, кортизола и половите хормони (при мъжа) също имат значение за развитието и обострянето на синдрома.

# Генетични фактори и фамилна анамнеза

Фамилната история за синдрома на раздразненото черво или други функционални нарушения може да увеличи индивидуалния риск, въпреки че специфични гени не са установени.

Всеки индивид и случай на синдрома на раздразненото дебело черво са отделни и могат да се различават по симптомите, техния интензитет и факторите, които ги обострят.

# Симптоми на раздразненото черво

Синдромът на раздразненото черво може да се прояви с разнообразни симптоми, които да варират по интензитет и да се различават от човек до човек. 

Въпреки това, за състоянието са характерни някои определени симптоми, които понякога са достатъчни за поставяне на диагнозата.

Най-често срещаните признаци и симптоми са: 

• Коремна болка и коликообразни спазми: По-често се среща в долната коремна половин и по левия коремен фланг (където се намират низходящото и сигмоидното дебело черво). Болките могат да бъдат тъпи, остри или спастични, а също така и да варират по интензитет. В някои случаи те преминават на вълни, а в по-редки случаи да бъдат почти постоянни и хронични. Обикновено се облекчават при освобождаване на газове или след дефекация.

• Подуване и дистензия: Голям процент от засегнатите хора съобщават за чувство на подуване и разтягане на червата в корема, което обикновено се усилва определено време след нахранване и се влошава с напредване на деня. Усещането е свързано с акумулиране на газове по червата, които преразтягат чревния лумен и водят до дискомфорт.

• Диария: Честите изхождания на редки или воднисти недобре оформени изпражнения са много чест симптом при синдрома. Често хората изпитват рязка нужда от изхождане веднага след нахранване, след като се задвижи чревната перисталтика.

• Запек: При други хора синдромът протича с оплаквания от запек, като изхожданията са твърди и трудно преминават по отделите на дебелото черво. Изхожданията могат да са свързани със сериозни болки в ануса, както и чувство за непълно дефекиране.

• Редуване на запек и диария: При други форми на синдрома може да се наблюдават епизоди на редуване на запек с диария (Irritable bowel syndrome - M).

• Слуз в изпражненията: Макар и по-рядко, отколкото при други заболявания на червата, при някои хора, страдащи от синдрома на раздразненото черво (IBS) може да е налична слуз в изпражненията. В конкретния случай това е безопасен симптом, но въпреки това може да бъде притеснителен за индивида.

• Умора и дискомфорт след нахранване: Особено често се наблюдават след прием на храни, които задействат кризи (тригерни храни).

• Гадене: Това е доста по-рядко срещан симптом, но все пак някои хора се оплакват от него, особено в момента на криза. Гаденето се отдава основно се на болките и е с рефлекторен характер.

# Ранно разпознаване на състоянието

Ранното разпознаване е важно за отделния индивид и помага за по-лесно и ефективно справяне със симптомите, намаляване честотата на обостряне и подобряване цялостното качество на живота. 

Въпреки че синдромът на дразнимия колон се счита за хронично състояние, правилното му менажиране чрез диета, промени в начина на живот и прием на хранителни добавки и медикаменти може значително да намали тежестта на изявите му и последствията от тях.

При съмнение, че сте потърпевш от това неприятно здравословно състояние, е важно да се консултирате със специалист - гастроентеролог, особено ако симптомите ви персистират повече време.

Адекватното лечение може да допринесе много за поддържане на живот без симптоми и с минимален дискомфорт, свързан със синдрома на раздразненото черво.

# Свързани заболявания

Синдромът на раздразненото черво е функционално нарушение, което не причинява структурни увреждания на храносмилателния тракт. 

Въпреки това, той може да съпътства или да бъде свързан с други състояния и заболявания. Ето някои от състоянията, които често се асоциират със синдрома на раздразненото черво (IBS).

# Нарушения в психичното здраве

Доста често в клиничната практика синдром на раздразненото черво се асоциира с тревожност и депресия. Оста мозък-черва играе значителна роля в това, като стресът може значително да задълбочи и обостри симптомите, както и обратното - СРЧ може да доведе до значителен стрес и неразположение. 

Статистиката показва, че стрес-асоциираните състояния като тревожно и паническо разстройство са често срещани при пациента със синдром на раздразненото черво.

# Фибромиалгия

Това хронично състояние, характеризиращо се с болки в мускулите, умора и нисък праг на болка е често срещано при хора със СРЧ, като и двете състояния може да споделят подобен механизъм - нарушена перцепция за болка.

# Синдром на хроничната умора(СХУ)

Синдромът на хроничната умора (СХУ) често съществува едновременно със синдрома на раздразненото черво. 

Тази връзка се обяснява с нарушена регулация на нервната система, която засяга както чревната функция, така и нивата на енергия в организма. Взаимодействието между мозъка и червата играе важна роля и в двете състояния, което ги прави често срещани при едни и същи пациенти.

# Бактериален свръхрастеж в тънките черва

Това е състояние, при което се наблюдава прекомерен бактериален растеж в горните отдели на червата, което може да доведе до подуване, болки и диария.

# Гастроезофагеална рефлуксна болест(ГЕРБ)

ГЕРБ е състояние, което се характеризира с преминаване на стомашно съдържимо от стомаха проксимално в хранопровода, като може да предизвика парене и болка зад гръдния кош, гадене и повръщане. Често състоянието върви “ръка за ръка” със СРЧ.

# Дисфункция на тазовото дъно

Дисфункцията на тазовото дъно се характеризира със затруднена перисталтика в най-ниските отдели на храносмилателната система (ректум и анус) или уринарна инконтиненция (невъзможност да се задържа урината, водещо до преждевременна микция). 

Може да се наблюдава при хора със СРЧ, особено при тези, страдащи от запек-превалираща форма.

# Хранителни непоносимости или алергии

При голям процент от пациентите със СРЧ се наблюдават непоносимости към конкретни храни и хранителни вещества, като лактоза (млечна захар) и глутен (протеин, намиращ се в зърнените храни), като приемът им може да обостри значително състоянието.

# Усложнения

Основното последствие, което винаги е валидно при СРЧ е намаленото качество на живота, поради изключително неприятните персистиращи с времето симптоми. Те значително могат да навредят на ежедневната рутина, работната ефективност и социалните контакти. 

Психическото и емоционалното здраве са важен аспект за живота на всеки човек, а при наличие на подобно състояние, постоянният дискомфорт и притеснение от евентуална проява в неудобен момент или място могат да имат неприятни последствия. 

Наличието на подобен проблем може да доведе по-лабилни хора до психосоциална изолация и депресия.

Освен значителното влияние върху психоемоционалното състояние и ефективност, СРЧ може да доведе до появата на органични нарушения, макар че самият синдром не е свързан пряко с такива.

Ето кои са те:

• Пролапс на ректума: Изключително неприятно състояние, което може да бъде овладяно само чрез хирургична намеса, при което ректумът пролабира от ануса. Причината е постоянното напъване при дефекация и отслабване на сфинктерния мускулен апарат с времето. Въпреки възможността от оперативна корекция, доста често се наблюдават рецидиви, което е крайно обезкуражаващо за пациента.

• Хемороиди: Запекът или хроничната диария водят до дразнене на хемороидалния плексус и клинични усложнения като болка и дразнене в областта на ануса, както и кървене от ректума.

• Увеличена сетивност и намален праг на болка 

• Хранителни дефицити: Диетичните рестрикции, които се налагат при пациенти, страдащи от СРЧ могат да доведат до развиване на различни хранителни недоимъци. Освен това страхът от прием на храна може да доведе някои хора до развиване на психически проблеми, свързани с храненето като анорексия.

• Вторични заболявания: Хроничният стрес и нискостепенната възпалителна реакция, асоциирана със СРЧ може да допринесе до развиване на вторични проблеми като нарушения на съня и повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, поради персистираща дисрегулация на автономната нервна система.

Ранното откриване на състоянието и поставяне на ясна и точна диагноза е от ключово значение за по-адекватно и своевременно справяне с неприятните симптоми, с цел предпазване от нарушаване качеството на живота. 

Най-често състоянието се диагностицира на базата на наличните симптоми и изключване на други заболявания. 

# Анализ на състоянието

Първата стъпка е да се направи подробен анализ и наблюдение на симптомите. Ако симптоми като постоянни коремни болки, подуване, запек или диария продължат повече от три месецаи няма други установени храносмилателни проблеми, може да се подозира наличие на синдром на раздразненото черво.

# Метод на изключването

Много често специалистите поставят диагноза СРЧ, след като са изключили наличието на други потенциални заболявания, които протичат със сходни симптоми като болест на Крон, хроничен колит и други.

Могат да бъдат назначени и лабораторни изследвания, фекални проби, а при нужда - колоноскопия. Колоноскопията е златен стандарт при диагностиката на дебелочревни заболявания. При липса на морфологични промени в червата, опитният ендоскопист бързо ще се насочи към диагноза СРЧ.

Методът на изключването може да бъде насочен към назначаване на промени в диетата и начина на живот, като положителните резултати могат да наклонят везните към поставяне на диагнозата.

Поставянето на диагнозата клинично се улеснява и от въведената международна класификация “Rome IV criteria”. 

Тя се базира на проследяване на конкретни симптоми като болки в корема и промени в ритъма на дефекация, които персистират поне един ден в седмицата през последните три месеца и са започнали поне 6 месеца преди диагнозата. 

В тези критерии са включват още особености като облекчение след дефекация и други.

# Възможности за лечение

Лечението на СРЧ включва на първо място въвеждане на промени в диетата и начина на живот, тъй като както вече изяснихме, не се касае за заболяване.

# Промени в диетата

Промените в диетата трябва да са насочени към спазване на така наречената FODMAP diet, което ще рече избягване на ферментируеми храни, богати на олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли (сладки, алкохоли). 

На практика това включва избягване консумацията на храни и напитки, като:

• Лук

• Чесън

• Пшенични и бобови култури

• Млечни продукти

• Плодове, твърде богати на фруктоза като ябълки и круши

• Рафинирани храни, подсладени със сорбитол, малтитол и глицерол

• Пикантни подправки

Намаляването на алкохола и кофеина също са от значение, макар да не са включени в абревиатурата FODMAP.

# Намаляване на стреса

Намаляване на нервното напрежение чрез отделяне достатъчно време за релакс и почивка и дейности, които да разтоварват от натрупания стрес са също важна стъпка в борбата със СРЧ.

# Прием на пробиотици за раздразнени черво

Пробиотиците имат добър и цялостен ефект върху здравето на червата, а също така новите проучвания считат, че те активно участват в регулацията на оста мозък- черва.

# Кога да посетите лекар

Ако симптомите, споменати по-горе, продължават или се появят усложнения, е важно да се потърси лекарска помощ. Симптоми като изхождане на слуз или кръв, силни коремни болки, необяснима загуба на тегло или силна умора изискват внимателна оценка. 

Целта е да се установи точната причина и да се изключат други, по-сериозни заболявания на гастроинтестиналния тракт или на общото здравословно състояние.

# Често задавани въпроси

# Различава ли се СРЧ от хроничните възпалителни заболявания на червата

Разлики има и те са доста сериозни. Основната разлика е, че при синдром на раздразнените черва няма структурна увреда на органи и тъкани, а при хроничните възпалителни заболявания като болест на Крон или хроничен колит се установяват тежки структурни и функционални промени в червата и има риск от животозастрашаващи усложнения. 

# Какви лекарства за раздразнено дебело черво могат да се приемат за облекчаване на състоянието

Медикаментите могат само временно да облекчат симптомите, но не и да “излекуват” състоянието. Съветът ни е да е се насочите към промяна в хранителните навици и начина на живот, вместо да прибягвате до каквито и да е медикаменти.

# Какви други състояния или заболявания са характерни в комбинация със СРЧ

Това са състояния като гастроезофагеален рефлукс и тревожни/депресивни психични отклонения.

# Източници