Кисти на яйчниците: какво представляват и как се лекуват

Често при случайни медицински прегледи, при жените се установява наличието на овариални кисти на яйчниците. За незапознатите, тази диагноза звучи плашещо и буди тревога.

В този материал ще ви запознаем със същността на яйчниковите кисти, с тяхното лечение и ще поговорим открито дали страхът, който предизвикват у жените е обоснован.

Какво представляват кистите на яйчниците?

Овариалните кисти представляват малки кистични формации, изпълнени с течност, които се развиват във вътрешността или по повърхността на яйчника. Те се срещат при жени от всички възрасти, като по честота преобладават при жени в репродуктивна възраст.

Съществуват няколко вида кисти:

• Функционални кисти: Тази група се разделя на две подгрупи - фоликуларни или кисти на жълтото тяло. 

• Фоликуларните кисти: Фоликуларна киста се образува, когато яйчников фоликул (малко кистоподобно образование, което съдържа в себе си яйцеклетка) не освободи въпросната яйцеклетка по време на овулация, а вместо това продължи да нараства по обем.

• Кисти на жълтото тяло (corpus luteum): След като яйцеклетката се освободи, в нормални условия празния фоликул се свива и постепенно изчезва. Ако обаче той се затвори и се изпълни с течност, се формира така наречената киста на жълтото тяло.

Функционалните кисти от двата вида са най-честите форми на яйчникови кисти и обикновено изчезват сами, без да е необходимо лечение в порядъка на няколко месеца.

Освен тях обаче се срещат и т. н. патологични кисти, които не са безобидни.

Те биват три основни вида:

• Дермоидни кисти (тератоми): Този вид са съставени от много различни видове тъкани като коса, кожа, нокти и зъби.

• Кистаденоми: Развиват се от клетки на повърхността на яйчниците и могат да са изпълнени с водниста или мукозна течност и да достигнат огромни размери.

• Ендометриозни кисти: Срещат се при жени, страдащи от ендометриоза, при които тъкани, които нормално покриват матката започват да се разпространяват извън нея, включително и по яйчниците. Наричат се още шоколадови кисти и са изпълнени с мътновати тъмни кръвенисти материи.

Освен гореизброените видове кисти на яйчниците има и т. нар. поликистозни яйчници. Поликистозата на яйчниците е цял синдромо-комплекс, който се характеризира с развитието на множество малки кисти, обхващащи целите яйчници, разрушавайки тяхната структура и функции. Придружавани са от смущения в хормоналния баланс и нередовен менструален цикъл.

Причини за появата им

 Кистите на яйчниците могат да предизвикат различни ефекти върху месечния цикъл, в зависимост от техния вид и размер. 

Най-честите нарушения в цикъла са:

• Поява на нередовен цикъл: Функционалните кисти могат да нарушат нормалния месечен цикъл и да доведат до нарушения в редовността му, а понякога до пълната му липса. Въпреки че тези кисти са резултат от физиологичния овулаторен процес, те могат да предизвикат хормонален дисбаланс, който да промени менструалния цикъл. При поликистозни яйчници много по-често се наблюдава аменорея - липса на цикъл.

• Промени в продължителността на цикъла: Кистите могат да се отразят както на времетраенето, така и на интензитета на кървене и в двете посоки - по-дълъг и обилен или по-кратък и оскъден цикъл.

• Болезнен цикъл: По-големите кисти могат да засилят значително болките по време на цикъл, особено от страната, от която са локализирани.

Някои жени, които имат овариални кисти може да се оплакват от кървене между отделните цикли (зацапване извън месечния цикъл).

Кога се пука киста на яйчника?

Яйчниковите кисти могат да се спукат по всяко време и поради различни фактори, които им въздействат.

Ето и някои от най-честите обстоятелства, при които могат да руптурират: 

• Големи кисти: По-големите кисти са по-склонни от руптура. Те имат тенденция да нарастват с хормоналните промени, които настъпват през овулацията и непосредствено по време на менструацията, както и при бременност. Именно тогава шансовете за спонтанно спукване на киста е по-голям.

• Физическа активност: Интензивните физически натоварвания могат да са причина за спукване на кистата.

• Сексуален акт: Сексуалният е много честа причина за руптура на киста, поради повишеното налягане в половите органи на жената.

• Инфекции и възпаление: Малкотазови инфекции и възпалителни състояния увеличават риска от спонтанна руптура поради нарушения в структурата на тъканите, обхванати от процеса.

Внезапната промяна във вътрекоремното налягане като кихане, кашляне и протягане също могат да доведат до увеличен натиск върху кистата и да предизвикат нейното спукване.

Злокачествена ли е: диагностика и изследвания

Определянето на характера на кистата - дали е доброкачествена или злокачествена включва извършването на комбинирани медицински тестове и изследвания.

За определяне малигнеността (злокачествения потенциал) се извършват образни изследвания като ехограф или компютърен томограф (скенер), чрез които да се определи размера, формата и композицията на кистата и околните тъкани, както и нейната плътност.

Плътните (солидни) кисти, както и тези с неравномерни ръбове са по-притеснителни, както и наличието на вътрешно септиране и формиране на отделни кухини в кистите.

При наличие на притеснителни признаци и изразено съмнение, специалистът може да поиска да вземе биопсия, с която да се установи характера на кистата. Туморните маркери, като например CA- 125, също се използват за диагностициране на злокачествени кисти.

Клиничната оценка на състоянието също е от значение и може да даде доста информация относно качествата на кистата. Симптоми като внезапна необяснима загуба на телесно тегло и намален апетит са притеснителни. Те могат да са придружени от епизоди на вагинално кървене и зацапване, както и болки в корема и дискомфорт.

Лечение

Лечението на овариалните кисти, когато се налага такова, включва различни методи и подходи, които зависят от броя, размера и вида на кистите.

Хормонална терапия

В някои случаи, при бенигнени кисти (функционални кисти) се използва хормонална терапия - контрацептиви или други, които помагат за регулирането на менструалния цикъл и предотвратяване появата на нови кисти.

Симптоматично се употребяват и нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства, с цел облекчаване на болката и възпалението.

Оперативно лечение

Към оперативните подходи се прибягва при кисти на яйчниците с много големи размери, съмнение за малигненост или наличие на усложнения като кървене, например. 

Оперативните методи, които се прилагат при кисти на яйчниците са основно два: лапароскопия или лапаротомия. 

Лапароскопията е щадяща инвазивна техника, при която операторът влиза в корема с инструменти и посредством камера, с която се оглежда цялата коремна кухина и тазовите органи. 

При по-големи или злокачествени кисти се налага извършване на отворена операция - лапаротомия.

Възстановяването би следвало да бъде, както след всяка оперативна процедура - почивка, бавно завръщане към нормалните активности и внимателен подбор на здравословна храна, както и редовно постоперативно проследяване.

Хранителен режим

Хранителният режим не се различава от стандартните, като би трябвало да следва принципите за здравословно хранене - много пресни плодове и зеленчуци, чисти източници на протеини и полезни мазнини и намаляване на сладкото, мазните и преработени храни и вредните навици.

Натурални методи за лечение

Успоредно с назначените лекарства за киста на яйчника и въвеждане на здравословни навици към режима, могат да се включат и някои натурални методи за лечение като употребата на билки и хранителни добавки за жени. 

Благоприятно действие имат компресите с рициново масло, които облекчават болката и подобряват кръвообращението. 

Билката Витекс (Vitex agnus-castus) също има доказано действие при регулиране на хормоните, като това може да има благоприятен ефект при формирането на нови кисти, както и за намаляване симптомите на вече съществуващите

Куркумата със своите противовъзпалителни качества може да облекчи болката и възпалението, а лайката и маточината действат успокояващото и спазмолитично.

Заключение