Предозиране с магнезий: Признаци и странични ефекти

Да – предозиране с магнезий е възможно, особено когато се приема под формата на хранителни добавки или медикаменти, а не чрез храна. При здрави хора с добре функциониращи бъбреци излишният магнезий обикновено се изхвърля, чрез урината. При прием на по-големи количества едновременно, храносмилателната система също реагира и го изхвърля като ускорява пасажа на червата. Но при прием на високи дози (особено над 350 мг елементарен магнезий дневно от добавки) или при нарушена бъбречна функция, рискът от натрупване в организма и свързаните с това странични ефекти значително нараства.

Магнезият става токсичен при прекомерни количества в кръвта (хипермагнеземия), тъй като влияе директно върху електрическата активност на клетките, особено в сърдечната и нервната тъкан. Излишъкът потиска централната нервна система, намалява мускулния тонус, забавя сърдечната проводимост и влошава рефлексите. В тежки случаи може да доведе до сърдечна аритмия, респираторна депресия и дори спиране на сърдечната дейност. Това е особено опасно при хора с бъбречна недостатъчност, при които изчистването на магнезия е затруднено.

Нормалните стойности на серумния магнезий са между 0.75 и 0.95 mmol/L (1.8 – 2.3 mg/dL). Симптоми на токсичност могат да се появят при нива над 1.5 mmol/L (3.6 mg/dL), а сериозни и животозастрашаващи ефекти — при концентрации над 2.5 mmol/L (6.0 mg/dL). Леталните случаи обикновено се наблюдават при стойности над 3.5–5.0 mmol/L, особено ако интоксикацията не бъде овладяна своевременно.

Предозирането с магнезий се проявява поетапно, в зависимост от количеството в кръвта и индивидуалната поносимост. Повечето симптоми са резултат от потискане на нервната и мускулната възбудимост, тъй като магнезият действа като естествен калциев антагонист и забавя клетъчната активност.

• Гадене и повръщане – това са ранни симптоми на леко предозиране. Високото ниво на магнезий дразни центъра на повръщането в мозъчния ствол.
  
• Мускулна слабост – магнезият инхибира освобождаването на ацетилхолин в нервно-мускулните синапси, което затруднява съкращаването на мускулите.
  
• Ниско кръвно налягане (хипотония) – съдовете се разширяват под влиянието на магнезия, което може да доведе до отпадналост, световъртеж и дори припадък.
  
• Забавени рефлекси – класически неврологичен признак при по-високи стойности на серумен магнезий.
  
• Забавен пулс (брадикардия) – резултат от потиснато предаване на импулси в сърдечната проводна система.
  
• Затруднено дишане – при тежки нива се потиска дихателният център в мозъка, което може да доведе до респираторна депресия.
  
• Сърдечна аритмия и спиране на сърдечната дейност – най-сериозните и животозастрашаващи прояви, когато магнезият достигне токсични стойности над 2.5–3.5 mmol/L.
  

Нормално организмът изхвърля излишния магнезий, чрез бъбреците, затова сериозната токсичност обикновено възниква само при определени състояния или грешки в дозировката.

• Бъбречна недостатъчност – най-важният рисков фактор. Когато бъбреците не филтрират ефективно, магнезият се натрупва бързо дори при умерен прием.
  
• Прием на високи дози магнезиеви добавки или лекарства – особено при самолечение с магнезиев сулфат, мляко от магнезий или магнезиеви лаксативи.
  
• Комбиниран прием с лекарства, които задържат магнезий – като някои диуретици, НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства) или инхибитори на протонната помпа.
  
• Напреднала възраст – бъбречната функция намалява с възрастта, което увеличава риска от натрупване.
  
• Заболявания на щитовидната жлеза или надбъбречната кора – те могат да повлияят на електролитния баланс и екскрецията на магнезий.
  
• Интравенозно приложение на магнезий – обичайно в болнична обстановка, но при неправилна скорост на вливане може да доведе до остра токсичност.
  

Без значение от съществуването на рискове фактори, е добре да сме внимателни при прием на хранителни добавки, които съдържат високи дози незаменими вещества и елементи, както в случая магнезий поради риск от интоксикации и предозиране.

При децата и особено при новородените и кърмачетата магнезиевата токсичност настъпва по-бързо и може да бъде по-опасна поради незряла бъбречна функция и по-малка телесна маса. Дори относително малки дози, приемани чрез добавки, лекарства (напр. магнезиев сулфат) или прекомерна употреба на магнезиеви разтвори за запек, могат да доведат до хипермагнезиемия.

Симптомите при децата включват:

• отпуснатост и слаб плач;
  
• забавени или липсващи рефлекси;
  
• мускулна хипотония („floppy baby syndrome“);
  
• сънливост, летаргия или апноични епизоди;
  
• забавен пулс и затруднено дишане в по-тежки случаи.
  

Особено уязвими са новородените, чиито майки са получавали високи дози магнезиев сулфат по време на бременността (например при прееклампсия). При такива случаи се наблюдават преходна депресия на централната нервна система и респираторна слабост още при раждането.

При съмнение за магнезиева токсичност лечението зависи от тежестта на симптомите и нивото на магнезия в кръвта.

1. Спиране на източника - Незабавно прекратяване на пероралния или венозния прием на магнезий.
   

2. Интравенозно приложение на калциев глюконат или калциев хлорид - Калцият физиологично антагонизира ефектите на магнезия върху мускулите и сърцето, като стабилизира сърдечната проводна система и възстановява рефлексите. Прилага се бавно венозно в болнична обстановка.
   

3. Хидратация и форсирана диуреза - В случаи на лека до умерена интоксикация, интравенозно приложение на физиологичен разтвор с диуретици (напр. фуроземид) стимулира бъбречното изчистване на магнезия.
   

4. Хемодиализа - При тежки случаи, особено когато бъбречната функция е нарушена, хемодиализата е най-ефективният метод за бързо понижаване на магнезиевите нива.
   

5. Мониториране - Проследяват се сърдечен ритъм, кръвно налягане, честота на дишане и серумни нива на магнезий, калций и калий.

В практиката рядко се налага да се стига до предприемане на всички мерки, като най-често спиране на източника и форсирана хидратация се оказват напълно достатъчни, особено за по-леките случаи.

Най-сигурният начин да избегнете предозиране е да спазвате препоръчителните дневни дози (RDA) според възрастта и състоянието си, като не комбинирате няколко магнезиеви източника едновременно (напр. хранителни добавки и разхлабителни). Избирайте форми с по-висока усвояемост и по-нисък риск от стомашно дразнене (като магнезиев глицинат или цитрат) и избягвайте самоволно увеличаване на дозата при хронични състояния. Ако имате бъбречни заболявания или приемате лекарства, които влияят на магнезиевия баланс, консултирайте се с лекар преди употреба. Особено внимание е нужно при деца, бременни жени и възрастни хора.

Колко магнезий е твърде много?

Токсичният праг за магнезий от добавки е около 350 mg/ден при здрави възрастни, но при натрупване от различни източници или при бъбречна недостатъчност дори по-ниски дози може да бъдат опасни.

Колко бързо се проявяват симптомите на предозиране?

Обикновено в рамките на няколко часа при висока еднократна доза или дни при хронично натрупване, като първите признаци често са стомашни оплаквания и отпадналост.

Може ли храната да доведе до предозиране с магнезий?

Не. Магнезият от храни не води до токсичност при нормална бъбречна функция, тъй като излишъкът лесно се изхвърля с урината

Източници:

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK554593/