Всичко за радикулита: Същност, симптоми и лечение

Със сигурност сте чували много пъти хората се оплакват с думите “схванал съм се” или “прищипах си нещо”. Понякога тези оплаквания се отнасят до състояние на възпаление на нерв, следствие от образувала се тригерна точка в даден мускул при голямо спонтанно натоварване  или настинка, неправилна поза за спане или продължително извършване на едно и също движение. 

В други случаи обаче може да се касае за радикулит, когато са възпалени нервните коренчета на даден гръбначен нерв - състояние, което е доста по-упорито и дискомфортно от гореизброените. 

В тази статия ще разберете какво е радикулитът, защо и как се развива, симптомите, до които води и начините да се справим с него.

Какво е радикулит?

Радикулитът е състояние на периферната нервна система (ПНС), при което коренчета на гръбначните нерви се възпаляват. Това състояние се изразява с болки, мравучкане, изтръпване и слабост по хода на засегнатия нерв и областта, която той инервира. 

Причини и рискови фактори за появата на радикулит

Възпалението на коренчетата на гръбначните нерви (радикулит) може да се развие по ред причини, но обикновено е свързано с компресия (притискане) или дразнене върху конкретния нерв.

Сред най-честите причини за развитие на радикулит са:

• Херниране на междупрешленен диск (дискова херния): При руптура (спукване) и нарушаване целостта на диска, меката му вътрешност, която се нарича nucleus pulposus, може да излезе от фиброзния пръстен на диска. Хернираната част на диска притиска околните нерви и предизвиква радикулит.
• Шипове: Появата на костни шипове по гръбначния стълб може също да доведе до притискане и механично дразнене на околните нервни коренчета.
• Стеснение (стеноза) на гръбначния канал: Дисковите хернии и шиповете могат да доведат до стеснение на гръбначния канал, в зависимост от тяхната локализация. Дегенеративните възрастови промени на прешлените също са сред честите причини за стеноза. Други причини са спондилолистезата (приплъзване на прешлените в различни равнини), тумори и травми. 

Рисковите фактори, които са причина за развитие на някои от гореописаните проблеми са:

• Възрастта: С напредване на годините тялото постепенно се износва и изхабява. Това важи и за развитието на дегенеративните промени в гръбначните прешлени и междупрешленните дискове.
• Повтарящи се движения: Някои професии и видове спорт, при които се извършват многократни идентични движения като навеждане, вдигане, въртене и други, натоварват гръбначния стълб и увеличават шанса за увреждане и последващо развитие на радикулит.
• Неправилен стоеж: Заемането на странни и неанатомични положения за дълги периоди от време подлагат гръбначния стълб на прекалено натоварване, което може да се изрази със симптомите на радикулит.
• Наднормено тегло: Колкото по-голяма тежест носи гръбначната редица, толкова по-големи са рисковете за поява на травми и износване.
• Заседнал начин на живот: Липсата на физическа активност отслабва мускулите, които поддържат гръбнака и натоварването се прехвърля изцяло върху ставните и сухожилните връзки. А това е предпоставка за контузии, компресия и разбира се - радикулит.

Комбинацията от вече съществуващи проблеми с гръбначния стълб и излагането на тези рискови фактори допълнително увеличават риска от развитие на някакъв вид радикулит. 

Видове радикулити

Класификацията на радикулита се базира изцяло на анатомичната област, в която се намират засегнатите нерви. С някой от основните видове радикулити ви запознаваме по-долу в статията.

Цервикален (шиен) радикулит

Шийният радикулит засяга нервите, излизащи от шийния отдел на гръбнака. Най-честите причини за това състояние са дисковите хернии и шиповете.

Симптомите включват болка, изтръпване и мравучкане в областта от врата, които се разпространяват към рамото и ръката. При по-силно притискане шийният радикулит може да доведе до значителна загуба на функция и чувствителност в горните крайници.

Торакален (гръден) радикулит 

Този вид радикулит засяга нервите, излизащи от гръдния отдел на гръбначния стълб. Той е най-рядката форма на радикулит, тъй като гръдният отдел е сравнително по-стабилен благодарение на допълнителни структури като ребрата

Изразява се с болки в гръдната и коремната област, които често са с опасващ характер и често могат да бъдат объркани с кардиологичен или гастроинтестинален проблем.

Лумбален радикулит

Лумбалният радикулит засяга долната част на гръбначния стълб (лумбалния отдел). Симптомите включват изтръпване, болка и мускулна слабост. Те могат да се проявяват само в лумбалната област или да се разпространяват към долните крайници, обикновено едностранно. Болката следва пътя от седалището през краката и достига до стъпалата.

Ишиас

Частна форма на лумбалния радикулит е т.нар. ишиас. Състоянието представлява възпаление на ишиасния нерв, който е най-големия в човешкото тяло, а неговото възпаление може да доведе до нетърпими болки и атрофия на мускулатурата на засегнатия крайник, което може да доведе до инвалидизация.

Полирадикулит

Този вид радикулит представлява състояние, при което се наблюдава възпаление, което засяга множество нервни коренчета, съответно много често и повече от една анатомични области на тялото. 

Състоянието е много изнервящо поради обхвата на болката и промяната в усещането в различни части. 

Най-честите причини за развитие на полирадикулит са:

• Вирусните инфекции
• Автоимунните заболявания
• Усложненията от диабет.

Всеки вид радикулит се характеризира от симптоми, които следват хода на засегнатите нерви. Те зависят от това кой регион на гръбначния стълб е засегнат, като основните причини в повечето случаи се основават на компресия и дразнене на нерва.

Диагностика и тестове

Диагностиката на радикулита и диференцирането на заболяването стават още след снемане на анамнеза и извършване на физикалния преглед от опитен клиницист.

Те включват задаване на специфични въпроси относно симптомите, история на предходни заболявания и други според преценка на доктора. 

Физикалният преглед има за цел чрез специфични тестове да установи чувствителността, мускулната сила и рефлексите с цел оценка на налична увреда функциите на нервите. 

Поставянето на диагнозата радикулит според клиничната изява на състоянието е по-лесната част на диагностичния процес. По-сложно обаче е да се установи подлежащата причина за това. За целта следва да бъдат извършени различни изследвания. 

Образни изследвания

Този вид изследвания са основно няколко.

Ето кои са те:

• Рентгенография: Този вид образни изследвания могат да покажат изменения в структурата на гръбначния стълб като остеофити (костни шипове), намалено междупрешленно пространство, спондилолистеза и други аномалии, които могат да доведат до компресия на нервите.
• Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР): Ядрено-магнитният резонанс предоставя детайлно изображение на костните структури и меките тъкани като дискове, нерви, мускули. Чрез това изследване може да се установи доста точно причината за радикулита, както и да се визуализират възпалително променените нерви.
• Миелография: Това е специализирана рентгенова техника, при която в гръбначния канал се инжектира контрастно вещество, с цел визуализация на нервните корени.

Електрофизиологични тестове

Прилаганите от съвременната медицина електрофизиологични тестове не са малко, но основните са няколко.

Нека видим кои са те:

• Електромиография: Електромиографията измерва електрическата активност на мускулите с цел определяне наличието на увреждане на съответните нерви, които отговарят за техния контрол.
• Тест за нервна проводимост: Тестът измерва скоростта на предаване на електричните импулси по нервите като така може да се установи дали има забавяне или блокада.

Тези диагностични стъпки помагат да се определи причината за радикулит и да се избере най-подходящото лечение.

Лечение на радикулит

Лечението на радикулит зависи от тежестта на симптомите и основната причина за възпалението на нервите като често е комплексно и съставено от разнообразни лечебни методи. 

Медикаментозна терапия (прием на обезболяващи) 

Най-често първата стъпка в лечението на радикулит е медикаментозната терапия. 

Тя включва прием на обезболяващи средства като:

• Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС): Сред най-често приеманите лекарствени форми на обезболяващо при радикулит са мелоксикам, напроксен, флурбипрофен, диклофенак и много други. Тези медикаменти помагат за потушаване на възпалението и облекчаване на симптомите. Могат да се комбинират с чисти аналгетици като аналгин и беналгин за по-силен обезболяващ ефект. С тяхната употреба не бива да се злоупотребява, тъй като продължителният им прием може да доведе до възпаление на стомашната лигавица и дори до язвена болест.
• Кортикостероиди: През острия период на възпалението болките често са нетърпими. За по-голям и бързо ефект НСПВС могат да се комбинират с употребата на кортикостероиди като урбазон, дексаметазон, триамцинолон и други. Те бързо потушават възпалението и облекчават болката, произхождаща от него.
• Мускулни релаксанти: Използват се препарати като мидокалм, тиозид и баклофен, които имат за цел да облекчат мускулен спазъм, който може да е следствие от травма и възпаление на нерв. Мускулните спазми имат ролята да предпазят тялото от допълнително увреждане, но често водят до по-силно притискане и болка.
• Антидепресанти или антиконвулсанти: Препарати като прегабалин и габапентин, създадени за заболявания като епилепсия имат добри възстановителни свойства върху нервната тъкан и помагат за лечение на възпалението.

Физиотерапия и упражнения

Медикаментозното лечение често се комбинира с физиотерапевтични процедури. Те могат да включват упражнения за разтягане и укрепване на мускулите, физиотерапевтични масажи за намаляване на напрежението, прилагане на топли или студени компреси и други.

По-специализираните методи включват електростимулация с устройства TENS (транскутанна електрическа нервна стимулация).

Освен физиотерапевтичните процедури, стречинг и масажи, в някои случаи може да се препоръчат йога и пилатес, но трябва да се избягват дейности и позиции, които причиняват болка. 

Домашният покой е препоръчителен през останалото време, за да има възможност организма да се възстанови и укрепне.

Домашно лечение и бабини рецепти

Много хора предпочитат народната медицина и опитват с различни бабини рецепти, които действат положително на периферните нерви.

Сред бабините рецепти, които носят облекчение при радикулит са:

• Чесново масло: Чесновото масло може да се прилага чрез втриване в засегнатите области. Това облекчава болката и възпалението, благодарение на противовъзпалителните свойства на чесъна.

• Билкови компреси с хрян и джинджифил: Тези билки стимулират кръвообращението, намаляват мускулното напрежение и може да намалят възпалението.
• Чай или екстракт от коприва: Копривата притежава естествени противовъзпалителни свойства и може да помогне за облекчаване на нервното възпалени.
• Жълт кантарион: Тази билка притежава свойства, подобни на някои антидепресанти и може да повиши нивата на серотонин и допамин, които имат отношение към болката и може да облекчи симптомите на радикулит.

Хирургия (хирургично лечение)

Оперативното лечение е последна мярка и се използва при тежки случаи, които не могат да бъдат повлияни посредством употребата на консервативни методи, т.е. когато има значителна компресия на нервите.

Хирургичната намеса трябва да бъде извършена от опитен неврохирург, запознат с различните техники и подходи. 

Съществуват различни видове операции: 

• Микродискектомия: Премахва се част от херниран диск, която притиска нерв.
• Ламинектомия: Отстраняване на част от прешлена (ламина) с цел да се освободи пространство за нервите.
• Фораминектомия: Хирургично разширяване на отворите, през които нервите излизат от гръбначния стълб.

Комбинацията от тези методи може да помогне за облекчаване на симптомите на радикулит и предотвратяване на влошаване на състоянието.

Кога да се консултирате с лекар?

Силната болка в гръбнака, която се разпространява към крайниците и е съпроводена с изтръпване, мравучкане или отслабена мускулна сила, изисква консултация с невролог. Това е особено важно, ако симптомите продължават дълго и не се облекчават с обезболяващи лекарства.

Често задавани въпроси

Какво да пия при радикулит?

Радикулит се лекува с прием на комбинация от медикаменти - противовъзпалителни, кортикостероиди, мускулни релаксанти и такива за възстановяване на нерва като прегабалин и габапентин, препоръчват се още витамини от група Б, магнезий, както и екстракт от жълт кантарион.

Кои са най-честите причини за радикулит?

Най-честата причина за възпаление на коренчетата на гръбначните нерви са дегенеративните промени, дисковите хернии и ошипяването.

Как се лекуват по-леките форми на радикулит?

Лечението се състои в прием на противовъзпалителни средства и обезболяващи медикаменти, понякога в комбинация с кортикостероиди и мускулни релаксанти.

Към какъв специалист да се обърнем, ако имаме симптоми на радикулит?

При съмнение, че може да имате възпаление на нервни коренчета, трябва да потърсите невролог.

Източници:

• https://lonestarneurology.net/blog/radiculitis-symptoms-causes-treatment/
• https://www.hopkinsmedicine.org/health/conditions-and-diseases/radiculopathy