Признаци за диабет

Признаци за диабет: Всичко, което трябва да знаем

Какво е диабет и как да го познаем?

Диабетът е хронично системно заболяване, при което организмът не може да регулира нивата на кръвната захар в серума. Причините за възникване на диабета могат да са или панкреасна недостатъчност и невъзможност за синтез на необходимото количество инсулин за нуждите на организма или неспособност на тялото да използва ефективно инсулина, който произвежда.

Инсулинът е хормон, чиято основна функция е да регулира нивата на кръвната глюкоза. При инсулинов дефицит и/или инсулинова резистентност ( невъзможност на организма да използва инсулина) се достига до състояние наречено хипергликемия, което буквално, от латински, означава прекомерно количество захар в кръвта. 

Хипергликемията, която е хронично състояние, при пациенти с неконтролиран диабет, с времето води до сериозно увреждане на много от органите и системите в тялото. Усложненията от неконтролиран диабет, с времето, водят до нарушаване на жизненоважни функции и процеси за тялото, полиорганна недостатъчност и смърт.

Диабета е много значимо заболяване в световен мащаб. Поради особеностите на модерния живот, проблемът е придобил почти пандемични размери.

Статистиката сочи, че само през 2014 та година, 8.5% от всички възрастни хора над 18 години, страдат от диабет. През 2019 та година, диабетът е бил директна причина за смъртта на 1.5 милиона хора, като смъртта при 48% от всички е настъпила под 70 годишна възраст. 

В периода от 2000 до 2019 година, е отбелязан растеж на смъртността от диабет с 3%.  В ниско и средно развитите страни, този брой се е повишил с 13%.

По данни на Международната диабетна федерация, в световен мащаб, около 400 млн. души живеят с диабет. Това означава, че на приблизително всеки 12 души, един страда от заболяването. Интересен факт е, че половината от тях, не знаят, че са диабетици.

Диабетът е известен като тихия убиец, именно, защото заболяването може да се развива с години, преди да има изявени клинични прояви. Те стават факт, когато компенсаторните възможности на организма се изчерпат и започнат симптомите, свързани с диабета.

Как да го разпознаем : признаци и симптоми при развитие на диабета

как да познаем признаците на диабет

Диабетът може да протича безсимптомно за дълъг период от време. Въпреки това, хората които имат добра физическа култура и познават тялото си, може да започнат да усещат нередности сравнително рано в развитието на заболяването.

Тежестта на симптомите на диабета зависят до голяма степен от стойностите на кръвната захар. Пациенти с преддиабетни състояния или диабет тип 2 могат да нямат почти никакви симптоми, докато при тези, развили диабет тип 1,  оплакванията много бързо вземат надмощие над здравето.

Без значение от кой тип диабет страдате, ранните симптоми на заболяването са еднакви : 

  • Често уриниране - това се дължи на опитите на тялото да елиминира високите нива на захар от кръвта, като форсира бъбрека да произвежда по-голямо количество урина.
  • Чувство за необичайна жажда - следствие от полиурията ( повишена отделяне на урина), тялото започва да се обезводнява, което се изразява със сухота в устата.
  • Загуба на тегло, без промяна в диетата или целенасочен опит за това - причините за това са няколко, и са все свързани с действието на инсулина. 
загуба на тегло при диабет

Първо - инсулинът е най-анаболният хормон в тялото, повече от тестостерона и хормонът на растежа, взети заедно. Той отговаря за транспорта на глюкозата в клетката, като с подобен совалков механизъм се транспортират аминокиселини и други хранителни вещества в клетките.вл 

Липсата на инсулин или невъзможността да тялото да го използва, води до засилване на катаболните процеси ( процесите на разграждане). Тялото започва да се самоизяжда като разгражда мускулите и мастните депа, за да се снабди с енергия по други пътища.

  • Наличие на кетони в урината - те са метаболитен продукт от разпада на тъканите, които се разграждат за енергия при липса на достатъчно инсулин.
  • Чувство за умора и слабост - следствие от нарушената обмяна на глюкозата, се нарушава цялостният енергиен метаболизъм на организма. Загубата на мускулна маса и ниските нива на вътреклетъчна глюкоза водят до усещането на физическа и умствена умора.
  • Раздразнителност или други промени в настроението - диабетът е свързан с производството на огромно количество свободни радикали. Те водят до прекомерен оксидативен стрес. Той, от своя страна, влияе на хормоналната хомеостаза, както и на невротрансмитерите и по този начин и на настроението. Може да се наблюдават депресивни моменти, раздразнителност, апатия, тревожност и други форми на поведенчески нарушения.
  • Замъглено виждане - диабетът води до пропускливи съдови стени. Макулата, централната част на ретината, отговорна за остро зрение, е богато кръвоснабдена. При наличие на пропускливи капиляри, се получава лек оток, което води до размазано зрение.
  • Бавно-зарастващи рани -хронично завишените нива на кръвна глюкоза водят до увреждане на съдовете, което се отразява на микроциркулацията и перфузията на клетките с хранителни вещества и кислород, фундаментални за възстановяването на тъканите.
  • Продължително кървене при минимални лацерации на кожата - хипергликемията нарушава способността на кръвта да се съсирва.
  • Чести инфекции от различен характер - оксидативният стрес води до отслабване на защитните механизми на организма, а високата кръвна захар прави тялото идеална среда за нашествието на бактерии и гъбички.

Каква е ролята на глюкозата в организма

Каква е ролята на глюкозата в организма

Глюкозата представлява прост монозахарид, който се явява основен източник на енергия за тялото ни. Те е жизнено необходима за функциите на клетките и техния метаболизъм. Ето някои от основните роли на глюкозата: 

  • Продукция на енергия - глюкозата се разгражда по време на  клетъчното дишане до две молекули пируват, по време на процес наречен гликолиза.  В условия на кислородно изгаряне, в митохондриите, пируватът се включва в цикъла на лимонената киселина ( известен още като цикъл на Кребс) , като крайният продукт е Аденозин Трифосфат ( АТФ). Това е енергийната разменна монета на клетката.
  • Служи за гориво на мозъка - мозъкът разчита основно на глюкозата, за да изпълнява своите функции. За разлика от други органи, мозъкът няма способността да акумулира глюкоза и се нуждае от постоянен приток на този монозахарид.
  • Представлява своеобразен “склад” за енергия
  • Гликогенолиза - при високи нива на глюкоза, например след обилно хранене, излишното количество енергия се трансформира в гликоген ( естествен полимер на глюкоза) и се съхранява основно в черния дроб и мускулите.
  • Гликогенолиза - при ниска нива на кръвната захар и липса на храна, същият гликоген се разгражда до глюкоза, която да послужи за енергийните нужди на тялото.
  • Служи за синтез “де ново” на други биологични съединения - нуклеотиди, аминокиселини и мастни киселини

Каква е ролята на инсулина в организма 

 

Инсулин при диабет

Инсулинът е хормон, който се произвежда от бета клетките на панкреаса, намиращи се в т.нар. Лангерхансови острови. Този хормон е основният регулатор на кръвната захар  и е отговорен за нейното усвояване и използване от организма.  Ето и някои от основните роли на инсулина : 

  • Регулира стойностите на кръвната захар - инсилулинт инициира и е отговорен за преноса на глюкоза от серума вътре в клетката, предимно в мускулните и мастните клетки. Той изпълнява тази функция посредством рецептора за транспорт на глюкоза GLUT 4, който се намира на повърхността на клетката.
  • Гликогеногенеза - инсулинът стимулира черния дроб и мускулите да превръщат глюкозата в гликоген - енергиен полимер, съставен от множество глюкозни молекули.
  • Инхибира синтеза на глюкоза от невъглехидратни източници в черния дроб.
  • Инхибира разграждането на гликогена за енергия
  • Играе ролята на мощен анаболен агент - инсулинът стимулира синтеза на белтъци като засилва скоростта на постъпване на аминокиселини в клетката. Освен това стимулира синтеза на мастни киселини и триглицериди в мастната тъкан и черния дроб.
  • Инхибира разграждането на мускулите и мазнините за енергия, при условия на глад.

Взаимодействие между инсулин и глюкоза 

След прием на храна (постпрандиално), особено за сметка на въглехидратите, в кръвообращението постъпва голямо количество глюкоза и кръвната захар се повишава драстично. Това е сигнал за бета-клетките на панкреаса да отделят инсулин.

Инсулинът, посредством рецепторите за пренос на глюкоза GLUT2 и GLUT4,  пренася глюкозата вътре в клетките, а излишъците от нея се използват за складиране под формата на полимера гликоген в черния дроб и мускулите, както и под формата на мазнини в мастната тъкан.

В период на глад, постепенно се изчерпват нивата на циркулиращата кръвна захар и мозъкът отделя хормона грелин, известен като хормона на глада. При състояние на гладуване, се намалява инсулиновата секреция и постепенно започва да се разграждат депата за енергия, в случай че не постъпи свежа енергия в организма.

Балансът между нивата на инсулин и серумните стойности на кръвната захар е от критично значение за поддържане на метаболитната хомеостаза. Нарушения в баланса водят до появата на метаболитни прояви, които ако не се адресират правилно и навреме водят до разгръщането на клиничната картина на метаболитен синдром.

Типове диабет и техните характеристики

Характеристика на диабета

Различават се два типа диабет - диабет от първи тип и диабет от втори тип. При етиопатогенезата на двете заболявания има съществени разлики, но клиничната им изява е сходна, особено при напреднали случаи.

Характеристики на диабет тип 1 :

Диабет от първи тип представлява автоимунно заболяване, което се характеризира с абсолютен инсулинов дефицит. Причината за възникването му е унищожението на бета-клетките, които се разполагат в област на панкреаса, наречена “Лангерхансови острови”. Те са отговорни за синтеза на инсулин и тяхното унищожение от собствените имунни клетки на организма води до силно завишени нива на кръвната глюкоза.

Диабет тип 1 възниква най-често в детството или ранното юношество, но все пак може да засяга всяка възрастова група, макар и по-рядко.

Патофизиология на диабет тип 1:

диабет слаба имунна система

Касае се за дефект в имунната система, която по грешка атакува и унищожава бета-клетъчните популации. Унищожението е медиирано от Т-клетъчни лимфоцити, по-конкретно  от тип CD4 и CD8, заедно с B-клетъчните лимфоцити, които произвеждат автоантитела насочени срещу бета-клетките, инсулина и други, свързани с тях, протеини.

Пълното заличаване на бета-клетъчните популации може да отнеме различен период от време, но обикновено декомпенсирането на организма и клиничното проявление на заболяването става факт при почти пълното унищожение на Лангерхансовите острови.

Без инсулин, глюкозата не може да премине в клетките, и въпреки високите и нива в серума, тялото е “гладно” за енергия и глюкоза. По тази причина, започват да се разграждат мускулите и мастните депа, при който процес се отделят кетони.

Достига се до състояние на хипергликемия и кетоацидоза.

Етиология на диабет тип 1:

  • Генетични фактори - някои гени, особено тези, разположени в човешкия левкоцитарен антигенен (HLA)  комплекс в хромозома 6, се свързват с повишен риск от развитие на диабет тип 1. Други свързани със заболяването гени включват HLA-DR и HLA-DQ и техните алели.
  • Фактори на средата- инфекциозни агенти, ентеровируси, се подозират за спускови механизъм, който инициира автоимунния отговор при генетично предразположени индивиди.
  • Други потенциално рискови фактори, според проучванията, са ранното заместване на кърмата с краве мляко, храненето с адаптирани млека, без кърмене, и други диетични елементи.

Клинична презентация на заболяването:

  • Полиурия ( повишено отделяне на урина)
  • Полидипсия ( увеличено чувство за жажда)
  • Полифагия ( увеличено чувство за глад)
  • Безпричинна загуба на тегло
  • Обща слабост и отпадналост
  • Замъглено зрение

Остра симптоматика: 

диабет лош дъх на ацетон

Развиване на диабетна кетоацидоза - животозастрашаващо състояние, което поради описаният по-горе процес на производство на кетони, води до проява на метаболитна кетоацидоза. 

Много характерно за състоянието е силната миризма на ацетон на болните, от ацеталдехида (вид кетон), който се акумулира в кръвта, отделя се с потта и урината, както и чрез дишането.

Симптомите на диабетната кетоацидоза включват гадене, повръщане, силна болка в корема, която може да се обърка с остър хирургичен корем, учестено дишане и объркване.

Диагноза на диабет тип 1:

Дефинитивното поставяне на диагноза диабет от първи път става чрез множество тестове и интерпретиране на клинико-лабораторни резултати : 

  • Стойност на глюкозата на гладно ( след 8 часово гладуване) - над 7.00ммол/л.
  • Тест на орален глюкозен толеранс - 2 часа след натоварване със 75г глюкоза през устата, се измерват стойности над 11.1ммол/л.
  • Гликиран хемоглобин - А1с ( HbA1c) - над 6.5% е индикатор за хронична хипергликемия през последните 3 месеца.
  • Тестване за автоантитела - ICA, IAA, GADA и IA-2A  - индикатори за автоимунна генеза на заболяването.

Лечение и поддържане : 

  • Инсулинова терапия - тя се състои от няколко компонента. Използва се дългодействащ ( бавен ) инсулин, наречен още базален инсулин, който да имитира физиологичните нива в тялото и да поддържа нивата на глюкозата през денонощието.
  • Болусен инсулин - бързодействащ инсулин, който да адресира пиковете в кръвната захар след нахранване.

Съществуват два основни метода на приложение на инсулин - многократни ежедневни инжекции или постоянна подкожна инсулинова инфузия, посредством инсулинова помпа.

Лечение и поддържане на диабет
  • Регулярно измерване на стойностите на кръвната захар посредством глюкомер или постоянни системи за измерване на глюкозните нива.
  • Промени в начина на живота - спазване на стриктна балансирана диета, съобразена с инсулиновата терапия. Важно е да се спазват основни правила - често хранене, малки количества, богата на витамини, минерали  и  антиоксиданти храни, прием на храни с нисък гликемичен индекс.
  • Редовна физическа активност, която да подобри инсулиновата чувствителност и да подпомогне цялостното здраве.
  • Редовно проследяване от специалисти и навременно адресиране на симптоми на усложнения от заболяването.

Усложнения на диабет тип 1: 

  • Остри усложнения - хипогликемия, поради високи нива на поставен инсулин или недостатъчен прием на храна.
  • Диабетна кетоацидоза.

Въпреки че, първите изяви на диабета са свързани с хипергликемия и кетоацидоза, хипогликемията е много по-опасно състояние, което може да доведе до кома и смърт.

  • Хронични ( късни) усложнения - микроваскуларни усложнения - това са нарушения в структурата на малките съдове. Развиват се специфични за диабета състояния - диабетна ретинопатия ( увреждане на ретината), нефропатия ( увреждане на гломерулите на бъбрека) , и невропатия ( увреждане на малките нервни окончания). Съответно се стига до постепенно настъпване на слепота, бъбречна недостатъчност, микро и макроангиопатия и повишен риск от възникване на инфаркт и инсулт.

Специфично е изтръпването на крайниците, чувство за “иглички” и мравучкане по кожата, студени крайници, бавно-зарастващи рани и други.

Характеристики на диабет тип 2:

Диабет от втори тип представлява хронично метаболитно заболяване, характеризиращо се с инсулинова резистентност и относителен инсулинов дефицит, което води до повишени нива на кръвната глюкоза. За разлика от диабет тип 1, този тип на заболяването не представлява автоимунно състояние и се свърза с начина на живот и генетична предразположеност. По-често се засягат възрастните хора и често се нарича сенилен ( старчески) диабет, но възрастовата граница пада все по-ниско поради увеличаващите се нива на затлъстяване.

Патофизиология на диабет тип 2: 

панкреас диабет тип 2
  • Инсулинова резистентност (понижена чувствителност към инсулина)  - клетките в тялото стават по-малко реактивни към действието на инсулина и имат нужда от по-голямо количество от хормона, за да се осъществи адекватен транспорт на глюкоза в клетката.
  • Черният дроб губи своята функция да регулира нивата на глюкозата, което също води до хипергликемия.
  • Нарушена секреция на инсулин - с времето, панкреаса декомпенсира поради повишеният синтез на инсулин, следствие от понижената чувствителност на клетките към хормона  и бета-клетките постепенно стават нефункционални. Този процес обикновено отнема години докато тотално се загуби способността на панкреаса да секретира инсулин.
  • Хипергликемия - комбинация от инсулинова резистентност и намалено производство на инсулин води до персистираща хипергликемия, което се отразява на всички органи и системи в човешкото тяло.

Етиология на диабет 2 : 

  • Генетични фактори - установен е увеличен риск от развитието на заболяването при хора, които имат други представители на рода си, страдащи от него. Идентифицирани са специфични генетични комбинации, които са предразполагащи към диабет тип 2.
  • Фактори на средата и начина на живота - затлъстяването се счита за ключов фактор в развитието на диабет тип 2 поради увеличената инсулинова резистентност. Ниската физическа активност също води до намалена инсулинова чувствителност. Освен това, диета богата на рафинирана захар и мазнини, промотира затлъстяването, изчерпването на панкреасната функция и инсулинова резистентност.
  • Възраст -след 45 годишна възраст е установена правопропорционална зависимост за развитието на диабет.
  • Етнос - някои раси и етноси имат повишена предразположеност към това заболявания - в това число влизат афроамериканците, латиноамериканците, местното население в Северна Америка и американците  с азиатски корени.

Клинични прояви на заболяването 

Симптомите на диабет тип 2 не се различават от тези на диабет от първи тип, освен в интензитета и бързата декомпенсация, която може да настъпи при диабет тип 1 при недобро лечение.

Голяма част от хората страдат от диабет тип 2 дълги години преди да бъде доказан случайно на рутинен медицински преглед.

Диагноза на диабет тип 2 

Диагнозата се поставя по същия начин, както при диабет тип едно като клиничните проявления на болестта и анамнезата на пациента, в повечето случаи са достатъчни за изключване на диабет тип 1 и търсенето на автоантитела не е необходимо.

Лечение и поддържане не заболяването: 

  • При диабет тип две е от решаващо значение спазването на подходящ хранителен режим, в който се елиминират захарите и наситените мазнини.
  • Физическата активност може да допринесе значително за подобряване на инсулиновата чувствителност. Тренировките с тежести са по-добър вариант за постигане на този ефект от аеробните натоварвания, а комбинацията от двете е оптимална.

Лекарствени средства: 

Лекарства за диабет
  • Орални хипогликемични агенти : 
  • Метформин - най-често това е първият избор на лечение. Действието на медикамента е двойно - намалява чернодробния синтез на глюкоза ( потиска глюконеогенезата) и подобрява инсулиновата чувствителност.
  • Сулфонилуреи - стимулират синтеза на инсулин от панкреаса.
  • Инхибитори на DPP-4 - тези вещества, инхибират действието на протеин, наречен дипептидил пептидаза -4, който служи за инактивация на инкретините - хормони, които се отделят след нахранване и стимулират синтеза на инсулин. Блокирането на ДПП-4 води до по-продължителното действие на инкретините и по-дългото отделяне на инсулин.
  • SGLT2 блокери - тези медикаменти възпрепятстват реабсорбцията на глюкозата в бъбреците, при което тя бива отделяна с урината.
  • Инжекционни медикаменти : 
  • GLP-1 рецепторни агонисти - увеличават инсулиновата секреция, потискат отделянето на глюкагон и забавят изпразването на стомаха.
  • Инсулинова терапия - може да се наложи в по-късните етапи от заболяването, където се наблюдава значителна дисфункция на бета-клетките .

Усложнения на диабет тип 2:

  • Остри усложнения - при диабет тип 2 може да се наблюдава състояние на хиперосмоларна хипергликемия - сериозен проблем, който се характеризира с екстремни нива на кръвната захар, силно изявена дехидратация, нарушения в съзнанието и други. Хиперосмоларната хипергликемия представлява спешно медицинско състояние, което изисква адекватни мерки за лечение. При него, за разлика от диабетната кетоацидоза, има достатъчни нива на инсулин, за да се избегне кетоацидоза, а хипергликемията е над 33 ммол/Л. Смъртността е по-висока от тази при ДКА - достига до 20%.

Превенция и профилактика на диабети тип 2:

  • Първична профилактика - промяна в начина на живот, насочена към поддържане на оптимално телесно тегло, съчетано със спазването на здравословен начин на хранене, адекватна физическа активност и т.н.

Скрининг за преддиабетни състояния и ранно вземане на мерки

  • Вторична профилактика - ранно поставяне на диагноза и превенция на прогресията и усложненията на заболяването.

Фактори, увеличаващи риска от диабет 

Най-важният фактор, който значително увеличава риска от развитието на която и да е форма на диабет е генетичния - всеки от нас има конкретен набор от гени, намиращи се в нашите хромозоми на ДНК-то си, които определят всички функции, процеси и характеристики на организма ни.

Ролята на наследствените фактори

генетичен диабет

Захарният диабет, в това число тип 1 и тип 2, имат значителен наследствен компонент за тяхната генеза, които допринасят за индивидуалния риск от развитието на заболяването.

Генетичните фактори, в комбинация с фактори на средата, определят вероятността да заболеем от диабет.

Диабет тип 1: 

  • Генетична предразположеност - както вече споменахме, HLA сегмента, разположен в 6 та хромозома, се асоциира с диабети тип 1. Специфични алали на този ген - HLA-DR3, HLA-DR4 увеличават допълнително риска.
  • Други генетични локуси - повече от 50 различни локуса, извън HLA региона, се свързват от учените със захарен диабет тип 1, включително INS генa ( който кодира структурата на инсулина), PTPN22 и IL2RA.
  • Фамилна обремененост - при наличие на роднина от първи ред с диабет тип 1, рискът за развитие на заболяването е значително по-висок. Например при еднояйчни близнаци - ако единият близнак има диабет, то другият има 50% шанс да развие същото заболяване. При деца, с един родител с диабети тип 1, съществуват около 5-8% шанс за унаследяване. 

Диабет тип 2: 

  • Генетичната предразположеност при този тип диабет е полигенна, което ще рече, че за инсулиновата резистентност и дисфункцията на бета-клетките, са отговорни множество гени. Някои от установените до сега са TCF7L2, PPARG, FTO  и KCNJ11. Идентифицирани са специфични единични нуклеотидни полиморфизми, които също увеличават риска от диабет тип 2.
  • Фамилна обремененост - съществува силна фамилна връзка при това заболяване. При един еднояйчен близнак, страдащ от ЗД тип 2, то шансът за развитието му и при другия е до 90%. При деца, чиито един родител има ЗД тип 2, шансът за развитието на заболяването е до 40%.

Съществува рядка форма на заболяването, позната като моногенен диабет. Тя се причинява от мутацията в само един ген и се унаследява чрез автозомен доминантен път. Тази форма като цяло протича по-леко от другите и се компенсира значително по-успешно. В световен мащаб представлява от 1 до 4 % от всички случаи на заболяването.

Други фактори:

фактори при диабет

Счита се, че за диабет тип едно, рисков фактор е прекарване на инфекция с ентеровирус, която задейства реакция в имунната система, водеща до образуване на автоантитела. Те атакуват клетките в панкреаса и постепенно се губи способността на органа да синтезира инсулин.

Други установени рискови фактори за развитие на диабет от първи тип са ранното отбиване на детето, бързо преминаване към краве мляко или хранене само с адаптирани млека от самото начало.

Диабет тип 2 от друга страна е много зависим от външни фактори, индивидуални за всеки - неправилно хранене, прием на голяма количество захари и наситени мазнини, наднормено тегло, ниска физическа активност и други.

Ефективни методи за превенция

Диабет тип 1  по същество е автоимунно заболяване със сериозен генетичен компонент и по тази причина появата му е трудна за превенция. Въпреки това, при индивиди, с по-голям риск от развитието му, съществуват стратегии, които могат да намалят риска и да забавят настъпването му.

Генетичните тестове могат да идентифицират деца, с по-голям риск - например такива, които имат родител, болен от диабет тип 1.

Редовния мониторинг за автоантитела може да послужи за ранно засичане на процеса и да се забави унищожаването на бета-клетките.

Според проучвания, продължителното кърмене на детето се свързва с понижен риска от развитието на ЗД тип 1. Учените препоръчват да се избягва ранното заместване на майчината кърма с краве мляко.

Разработват се методи и препарати за извършване на имуномодулаторна терапия, за хора с повишен риск. 

За разлика от ЗД тип едно, ЗД тип две може лесно да се предотврати посредством модификации на някои аспекти от живота.

От първостепенно значение е регулиране на телесното тегло. Наднорменото тегло е най-важният рисков фактор за заболяването. 

Диабет и наднормено тегло

Правилният начин на хранене - редовен прием на храна, в неголеми порции, която да снабдява тялото ни с всички микро и макроелементи, витамини, минерали и антиоксиданти.

 Избягването на наситените мазнини и най-вече на рафинираните захари е ключов момент за превенция на ЗД тип 2.

Важно за профилактика на заболяването е да се извършва физическа активност/спорт. Учените препоръчват комбинирането на аеробни с анаеробни натоварвания. Тренировките със съпротивление ( вдигане на тежести или различни упражнения на фитнес уреди) имат доказан положителен ефект за подобряване на инсулиновата чувствителност.

Тютюнопушенето - вреден навик, който доказано може да задълбочи състоянието и да промотира появата на ранни усложнения.

Консумацията на алкохол - друг вреден навик, който доказано може да увеличи шанса от появата на метаболитни нарушения.

Заключение

Захарната болест, обобщено за диабет от първи и втори тип, е много значително заболяване в глобален аспект. То крие редица рискове от развиването на тежки усложнения и има сериозно увреждащо действие върху всички органи и системи.на организма.

Въпреки различната етиопатогенеза на двата основни типа диабет, във времето, те водят до развитието на едни и същи усложнения, които могат да доведат до сериозни здравни рискове, инвалидизация и смърт.

Профилактиката на заболяването включва генетични анализи, редовни прегледи при хора с по-висок риск, спазването на принципите за здравословен начин на живота и избягване на вредни фактори.

При вече развито заболяване, усилията трябва да бъдат насочени към добрия контрол на кръвната захар и адекватно адресиране на евентуалните усложнения.

Назад към блога

Оставяне на коментар

Имайте предвид, че коментарите трябва да бъдат одобрени, преди да се публикуват.