Генитален херпес: Същност, симптоми и лечение

Генитален херпес: Същност, симптоми и лечение

Mihail Atanasov

 

Гениталният херпес е вирусно заболяване, причинено от херпес симплекс вирус тип 2. Характерна за този вид херпес е появата на болезнени мехури в интимната област (вагинален херпес и херпес на пениса), често съпътствани от сърбеж, парене и грипоподобна симптоматика.

Веднъж попаднал в организма, вирусът остава там през целия живот и не може да бъде излекуван, но с правилната противовирусна терапия и промяна в начина на живот, симптоматиката може да бъде овладяна.

В тази статия ще разгледаме основните причини за появата на вируса, симптомите и усложненията, както и подходите за лечение.

Генитален херпес - какво представлява? 

Кога да се консултирате с лекар при херпес

Гениталният херпес е често срещана полово предавана инфекция, причинена от херпес симплекс вирус. Вирозата се причинява от 2 тип херпес симплекс, но в случаи, в които е имало орално-вагинален контакт тя може да настъпи и от тип 1 hsv. 

Гениталният херпес е вирусна инфекция, предаваща се по време на вагинален, анален и орален секс със заразен човек. Веднъж попаднал в тялото, вирусът се поселва в нервните клетки и остава там в инактивираната си форма. 

При подходящи фактори на средата, вирусът се активира и възникват херпетичните лезии. Херпетичните лезии представляват болезнени рани и мехури по интимната и съседните ѝ области. Симптоматиката е много характерна и включва сърбеж, парене, болка и грипоподобни симптоми като главоболие, подути лимфни възли, температура. 

Симптоми и възможни усложнения 

Генитален херпес - какво представлява?

При голяма част от хората симптомите възникват от 2-12 дни след първия контакт с вируса. При някои обаче симптоматика липсва и те могат да предават вируса, без да подозират, че са заразни.

Първата изява на вирозата е най-тежка. Появяват се рани и мехури по гениталиите, ануса и околните зони. Раните могат да са сърбящи, парещи и болезнени, особено по време или след уриниране.

Може да се появят симптоми, наподобяващи тези при настинка - болните се оплакват от висока температура, подути лимфни възли, болки в тялото и отпадналост.

Преминаването на вируса от инактивирана в активна форма се случва вследствие на различни фактори като стрес, потисната имунна система или различни заболявания. 

Появата на херпесните лезии, за разлика от тези на херпес симплекс тип 1 са по-леки и краткотрайни. Гениталният херпес е сериозно заболяване, което не трябва да се пренебрегва. 

Неглижирането на състоянието може да доведе сериозни усложнения, като:

  • Психологични проблеми: Емоционалният стрес, свързан с HSV-2 може да доведе до тревожност, депресия и проблеми с партньора.
  • Неонатален херпес (херпес на новороденото): Ако бременните жени са носители на херпесната инфекция и има активни лезии, вирусът може да се предаде на плода. Това води до тежки последици, включително неврологични усложнения и смърт на плода.
  • Заразяване на вашия партньор: Ако страдате от HSV-2, рискът да го предадете на сексуалния си партньор, дори и да нямате симптоматика е висок.
  • Повишен риск от други полово предавани заболявания: Наличието на открити рани или слаба имунна система увеличава риска от заразяване с други полово предавани инфекции, в това число и ХИВ.

Профилактиката, навременната диагноза и ефективното лечение са от съществено значение за избягване на тези усложнения.

Причини за появата му

Гениталният херпес се причинява от херпес симплекс вируси: HSV тип 1 (по-често срещан причинител на херпес на устните) и HSV тип 2 (основният причинител на генитален херпес). 

Вирусите на херпес симплекс попадат в тялото през лигавиците. Лигавицата е иградена от тънки слоеве тъкан, покриващи отворите на тялото. Тя е разположена в носа, устата и гениталиите.

HSV 1 и HSV 2 могат да бъдат намерени в телесните течности на вирусоносители като слюнка, вагинален секрет или семенна течност.

Предаване и рискови фактори 

Причини за появата на херпес

Както споменахме по-горе, гениталният херпес е полово предавано заболяване. Предава се при полов контакт - по време на вагинален, анален или орален секс със заразен човек.

Има няколко рискови фактора, които увеличават риска от заразяване с HSV 2: 

  • Голям брой партньори: При голям брой сексуални партньори, без използване на предпазни средства рискът от заразяване е по-висок.
  • Прекарани в миналото полово предавани заболявания: При прекарани заболявания от този тип тялото по- податливо към нова инфекция.
  • Женски пол: Херпесът е по-често срещан при жени, заради по-голямата повърхност на гениталната област.
  • Слабост на имунната система: Като последица от хронични заболявания и стрес, имунитетът може да отслабне и тялото да стане по-податливо към инфекции. Затова хората с имунни дефицити често страдат от проблеми, свързани с херпес вирусите. 

Превенцията при херпес симплекс тип 2 е от изключителна важност. Използването на предпазни средства, намаляването на броя на сексуалните партньори и въздържанието от полови контакти по време на активен период на херпеса са само част от предпазните мерки, които помагат за предпазване от заболяването. Важни са още добрата комуникация с интимния партньор и редовните медицински прегледи.

Диагностика и тестове 

Диагностика и тестове

Диагностиката при гениталния херпес започва с физикален преглед и анамнеза за появата и давността на симптомите. Ако имате активно огнище като рана или мехур по кожата и лигавиците на гениталиите, лекуващият лекар ще използва тампон, който ще натърка по лезиите, за да вземе проба за PCR. 

PCR (полимеразно-верижна реакция) е високотехнологичен лабораторен тест, чрез който може да се установи наличието на вирусна инфекция като HSV-2/HSV-1. Този метод се използва по-често от посявката на вирусна култура, защото е по-точен и по-бърз за прясно възникнали херпетични огнища.

В случаите, в които няма видими симптоми, могат да бъдат направени кръвни изследвания за серология. Серологичните тестове откриват антителата, които тялото е произвело за борба с вируса на HSV-2 или HSV-1. 

Най-често изследваните са IgG и IgM антителата, като IgG (имуноглобулин G) e по-специфично за стара инфекция. Имуноглобулин G също така разграничава HSV-1 от HSV-2, като по този начин става ясно дали имате орална или генитална инфекция.

Тези тестове могат само да покажат дали има инфекция с генитален херпес, но не могат да дадат подробна информация, като например от колко време е инфекцията и кога ще има нови огнищни лезии. Диагностиката е важна за вземане на превантивни мерки и подходящо лечение на заболяването.

Лечение 

Въпреки, че вируса не може да бъде отстранен изцяло и няма да откриете най-ефикасното лекарство за генитален херпес, лечението намалява честотата на поява на херпесните огнища и облекчава симптоматиката. Лечението при генитален херпес е комбинирано и включва различни лекарствени средства и методи.

Кремове

Кремовете за локално приложение са използвани често при наличие на генитален херпес. Въпреки че са по-малко ефективни в сравнение с антивирусните кремове за орален херпес, те все пак облекчават симптоматиката.

Антивирусните кремове, съдържащи ацикловир намаляват болката и дискомфорта при активна херпесна инфекция, но не забързват заздравяването на раните и не предотвратяват появата на нови огнища. За оптимален резултат лекарите предписват орални антивирусни лекарства, които имат общо действие срещу вирозата.

Мазила

Локалните мазила, съдържащи пенцикловир или ацикловир могат да бъдат приложени директно върху раните, за да намалят болката и дискомфорта в засегнатата област. Антивирусните мазила инхибират репликацията на вируса и потискат появата на нови огнища. Те спомагат и за по-бързото зарастване на раните.

Кремовете и мазилата се използват като допълнение на оралната антивирусна терапия.

Други

Промяната в начина на живот, справянето с високите нива на стрес, здравословната диета и адекватната почивка могат да подсилят вашата имунна система. Здравата имунна система намалява появата на херпесните огнища.

Винаги се допитвайте до специалист, преди да започнете какъвто и да е вид терапия за генитален херпес.

Кога да се консултирате с лекар? 

Трябва да потърсите лекарска помощ, ако херпесните огнища започнат да се появяват по-често и симптоматиката се засили. Появата на нови симптоми или липсата на подобрение след проведен лечебен курс също са притеснителни.

Задължително е експертното мнение, ако ви предстои бременност или сте бременна, защото гениталният херпес носи огромен риск за плода. Лекарят ще ви даде нужните насоки и ще ви назначи правилно лечение, целящо намаляване на симптомите и превенция от разпространяването на вируса.

Заключение

Гениталният херпес е полово предавано заболяване, причиняващо се от вируса на херпес симплекс. Характерна за заболяването е появата на болезнени и сърбящи рани и мехури, които отминават за период от 2-12 дни.

Въпреки че няма генерално лечение на херпесната инфекция, в наши дни съществуват иновативни методи за лечение с различни антивирусни терапии, които облекчават симптомите и предпазват от появата на херпесни лезии.

Използването на предпазни средства намалява риска от предаване на заразата. Поддържането на стабилна имунна система намалява риска от усложнения и осигурява по-бързо зарастване на раните.

Редовните изследвания, медицински прегледи и отворената комуникация с вашия партньор са от изключителна важност, за да живеете добър живот, въпреки наличието на генитален херпес.

Често задавани въпроси

Често задавани въпроси?

Мога ли да се заразя с херпес на пениса? 

Да, херпесът на пениса е вид генитален херпес, причинен най-често от херпес симплекс вирус тип 2. Вирусът се предава чрез директен контакт по време на анален, вагинален или орален секс. Ако имате симптоми на генитален херпес, трябва да потърсите лекарска помощ.

Опасен ли е гениталния херпес по време на бременност?

Гениталният херпес може да бъде много опасен по време на бременност, особено ако бременната има активен пристъп по време на раждането. Това може да доведе до сериозни увреждания на нервната система на плода.

Как да се предпазим от генитален херпес?

Превенцията от генитален херпес следва няколко основни принципа - използване на предпазни мерки, избягване на сексуални контакти по време на херпетичен пристъп, ограничаване на сексуалните партньори, редовни медицински прегледи, открита комуникация с партньора и други.

Назад към блога

Оставяне на коментар

Имайте предвид, че коментарите трябва да бъдат одобрени, преди да се публикуват.