Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)

Затова, преди да съдим нечие поведение, е важно да се замислим дали този човек не страда от посттравматично стресово разстройство.

Какво е посттравматично стресово разстройство (ПТСР)?

Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) представлява психично разстройство, което е следствие от преживяване на тежка физическа или емоционална травма с различен произход - бедствия, насилие, военни действия, инциденти или загуба близък човек. 

Хората с развито ПТСР изпитват силни психоемоционални реакции. 

Те могат да се изразяват в:

• Повтарящи се кошмари
• Появата на внезапни спомени за случката/травмата
• Силна тревожност
• Избягване на ситуации, които могат да напомнят за преживяната ситуация или да създадат предпоставка за нейното повторение.

За съжаление, посттравматичното разстройство е по-сериозно, отколкото изглежда на пръв поглед, тъй като, ако не му обърне внимание, симптомите могат да продължат много дълго време, да се задълбочат и да доведат до сериозни нарушения в качеството на живота. 

В голяма част от случаите е необходима професионална помощ, за да може благополучно да се отстрани проблема.

Рискови фактори

Рисковите фактори, които могат да доведат до развитието на подобен тип психологическо разстройство не са никак малко, но основните са няколко.

Ето кои са те:

• Интензитет на травмата: Инциденти и травмиращи събития, които имат силно въздействие върху личността крият и по-голям риск от развитие на ПТСР.
• Продължителност на стреса: По-продължителната експозиция на стресови стимули или многократно преживяване на такива увеличават риска за развитие на ПТСР.
• Лична история на психични разстройства: Хора, които имат история за предходен психологически проблем, като например тревожност или депресия, са по-уязвими.

Изолацията от нормалната социална среда и липсата на подкрепа от семейството и приятелите също увеличават риска от развитието на подобен род разстройства.

Възможни причини

Както стана ясно малко по-горе в материала, ПТСР може да се развие вследствие от преживяване или свидетелство на травматични за психиката и тялото събития. 

Някои от основните причини включват: 

• Война: Военните ветерани, които са участвали в бойни мисии и са станали свидетели на множество травмиращи случки или са пострадали от такива, са може би групата от хора, която най-често развиват сериозно ПТСР.
• Физическо или сексуално насилие: Жертвите на насилие, без значение от какъв характер е често страдат от ПТСР или развиват различни поведенчески проблеми.
• Тежки инциденти и злополуки: Автомобилни катастрофи и други инциденти, които водят до сериозни физически наранявания и психологически стрес могат да доведат впоследствие и до развитието на ПТСР.
• Природни бедствия и последствия от тях: Различни природни стихии като земетресения, наводнения, пожари, урагани и други, които могат да доведат до сериозни наранявания, загуба на дом, близки и домашни любимци често са причина за ПТСР.

Макар да е част от естественото развитие на живота, смъртта на близък и обичан човек също може да доведе до посттравматично стресово разстройство. Най-често това се случва, ако смъртта е настъпила при драматични обстоятелства.

Симптоми на посттравматичен стрес

Симптомите на посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) се разделят на няколко основни категории и могат да се проявяват в различни комбинации. Не е необходимо всички да са налице, за да се постави диагноза.

Обикновено симптомите на ПТСР включват:

• Интрузивни спомени: Натрапчиви мисли или кошмари, които възникват спорадично или постоянно и са пряко свързани с травмиращото събитие.
• Избягване: Съзнателно или несъзнателно отбягване на места, хора, дейности и ситуации, които напомнят за травмата.
• Промени в настроението: Проява на чувство на вина, отчаяние, раздразнителност, апатия, загуба на интерес към обичайни дейности и симптоми на депресия.
• Повишена възбудимост: Изразява се в постоянна напрегнатост, трудности със съня и концентрацията, както и затруднено справяне с ежедневните задачи.

Тези симптоми влияят негативно на менталното здраве и значително влошават качеството на живот на пострадалите.

Свързани усложнения

Най-честата последица от посттравматичното разстройство е изпадането на пострадалия индивид в тежка клинична депресия, при която изпитват силни емоционални затруднения, тревожност, апатия и тотална загуба на интерес към живота.

Много често хората с ПТСР прибягват до “самолечение” чрез практикуването на порочни навици като употреба на алкохол, наркотични вещества и медикаменти в опит да се справят с болката.

За съжаление, те само задълбочават състоянието си по този начин и следват парадоксални ефекти. Често резултат от неадресирано ПТСР в комбинация от алкохол и други субстанции води до опити за самонараняване и дори самоубийство.

Като резултат от цялостното изолиращо поведение, хората, страдащи от посттравматично разстройство, трудно поддържат социалните си контакти и отношенията с близки и роднини, като това е тревожен белег и зов за помощ - ясен признак, че индивидът не се справя сам с психиката си.

Факти и митове

Както всички теми, касаещи човешката психология и посттравматичното стресово разстройство е обект на множество митове и факти, които често могат да доведат до погрешни схващания и разбирания.

Например, мнозина не са наясно, че ПТСР в действителност може да засегне всеки човек, който е преживял сериозни физически или психологически травми. 

ПТСР невинаги се развива веднага след травматичното събитие, много често симптомите стават явни дълго след случката. Причината затова е, че съзнанието има нужда от време да осмисли и преработи събитието.

Различните видове когнитивно-поведенчески терапевтични методи в съчетание с медикаменти са доказани и работещи методи за управление на симптомите и справяне с проблема.

Митовете, свързани с ПТСР не са толкова много, но са напълно логични за човешката психика. Базират се на вярването, че това не може да се случи на нас и се изразяват в погрешното схващане, че само слабите хора могат да развият подобен тип разстройство.

Мит е също така вярването, че хората с ПТСР са агресивни и опасни. Въпреки че, те често са раздразнителни, резки или тревожни, рядко имат прояви на агресия и най-често са опасни само за самите себе си.

Диагностика

Диагностиката на състоянието включва задълбочена и адекватна оценка от специалист, най-често психолог или психотерапевт, а понякога дори и психиатър.

За поставяне на категорична диагноза специалистът провежда задълбочена среща с потърпевшия, за да снеме подробна анамнеза и история на събитията, които стоят в основата на проблема.

Диагноза ПТСР може да се приеме за факт, ако симптомите продължават повече от месец и причиняват голям стрес, който причинява сериозни затруднения в ежедневието на пациента.

Лечение

Лечението на ПТСР е комбинация от психотерапия и медикаменти.

Психотерапевтичните методи включват когнитивно-поведенческа терапия, която помага за разпознаване и справяне с негативните мисли, които са пряко свързани с травмата. 

Експозиционната терапия е метод, при който потърпевшият постепенно бива излаган на травматичните спомени, с цел да намалее страха от тях и да се даде възможност на съзнанието да ги приема по-спокойно.

Медикаментите, които се употребяват са от групата на антидепресантите и в частност инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI) като ципралекс, сертралин и други. Те облекчават симптомите на депресия и тревожност, като регулират баланса на невротрансмитерите в мозъка. Друга група медикаменти са анксиолитиците и сънотворни като прегабалин, ксанакс и други.

Целта на лечението да възвърне качеството на живот на индивида и да му помогне в един момент да може сам да се справя с травматичните спомени.

Живот с ПТСР

За съжаление много хора са поставени пред предизвикателството на живота с ПТСР. Те често изпитват твърде интензивни и трудни за овладяване емоции от различни естества като гняв, силна тревожност, страх и отчаяние, което превръща ежедневните задачи и отговорности в истинско бреме. 

Същото важи и за социалното функциониране, осъществяване на контакт с близки и роднини и справяне в работната среда.

За да може индивида с посттравматично разстройство да живее и функционира като нормално човешко същество, то той има нужда от постоянната подкрепа на своите близки хора, както и да насочи внимание и усилия към справяне с проблема. 

Как да помогнете на близък с посттравматичен стрес?

Без съмнение, за хората, които страдат от ПТСР подкрепата на близки и приятели е от голямо значение. За да помогнете на такъв човек, от вас се изисква търпение, разбиране и проява на емпатия. 

Реакциите на хората с ПТСР към опити за помощ може да са различни и объркващи, затова трябва да запомните, че те не са умишлени и лично насочени срещу вас.

Ето и някои други съвети:

• Научете се да слушате, без да прекъсвате и осъждате. Дайте на вашия близък да разбере, че вие сте на негово разположение, когато има нужда от комуникация.
• Изразявайте подкрепа, но не насилвайте и не притискайте, ако усетите, че човекът срещу вас не е готов да направи дадена стъпка.
• Преди да започнете да съпътствате ваш близък с ПТСР по трудния път, водещ до справяне с проблема, на първо място се информирайте и се запознайте със същността на посттравматичното разстройство, за да може по-добре да вникнете в техните емоции и преживявания.

Търпението и вниманието ви ще имат силно положително въздействие върху тяхното възстановяване, както и емпатията, благодарение на която те ще усетят вашето внимание и желание да им помогнете.

Често задавани въпроси

Какво е посттравматично стресово разстройство?

Това е психоемоционално състояние, което е резултат от преживяване на травматично събитие или ситуация и води до поява на тревожност, апатия и депресивни мисли.

Помагат ли антидепресантите при ПТСР?

Да, тъй като много често тревожността и депресивните мисли са част от симптомите на ПТСР.

Какво може да доведе до развитие на посттравматично разстройство?

Преживяване на тежки за психиката и тялото ситуации като война, природни бедствия, инциденти, загуба на близки хора и други подобни.