Преддиабетно състояние: Кои са предупредителните признаци на диабет?

Какво представлява преддиабетното състояние

Преддиабетно състояние или само преддиабет се отнася за състояние, при което нивата на кръвната глюкоза са по-високи от нормалните, но все пак не достатъчно високи, за да се класифицира като диабет от втори тип.

Диагнозата “преддиабет” се поставя при попадане в следните критерии:

1. Измерена кръвна захар на гладно между 5.6 ммол/л и 6.9 ммол/л след събуждане.
2. Орален тест за глюкозна толерантност - нивата на кръвната захар се измерват между 7.8ммол/л и 11.9ммол/л, два часа след глюкозно натоварване (прием на глюкоза през устата).

Преддиабетното състояние ни поставя в значително по-голям риск от развитие на диабет тип 2, сърдечни заболявания и други здравни усложнения, ако не бъдат взети адекватни мерки.

Промените в начина на живот, като придържане към рационален и здравословен начин на хранене, увеличена физическа активност и поддържане на здравословно телесно тегло, обикновено са достатъчни да предотвратят или забавят развитието на състоянието до диабет тип 2. Редовното мониториране на нивата на кръвната глюкоза и профилактичните здравни прегледи са от голямо значение за справянето с преддиабета.

Инсулинова  недостатъчност и свързаните с нея рискове за развитие на диабет

Недостатъчно производство на инсулин играе една от водещите роли за развитието на захарен диабет, особено за диабет от втори тип. Инсулинът е хормон, който се произвежда от задстомашната жлеза - панкреас- и има основната функция да регулира нивата на кръвната захар като осъществява преминаването на глюкозните молекули в клетките през клетъчната мембрана за синтез или складиране на енергия. 

Когато синтеза на този ключов хормон или неговата ефективност намалеят, се нарушават процесите на глюкозната обмяна, което в крайна сметка може да доведе до клинично изявен диабет тип 2.

Механизмите, които водят до инсулинова недостатъчност : 

1. Нарушена функция на бета-клетките. Бета-клетките са разположени в панкреаса и са специализирани в синтеза на инсулин. Понякога, тези клетки могат да имат нарушена способност за синтез на адекватни количества от този хормон в отговор на повишените нива на кръвната захар. Факторите, които са отговорни за тази малфункция обикновено са комбинация от генетична предиспозиция, наличие на повишен оксидативен стрес поради лошо качество на живот, хронично възпаление и затлъстяване.
2. Намалена инсулинова чувствителност. Това е другият основен фактор, допринасящ за инсулиновата недостатъчност. При инсулиновата резистентност, както още се нарича, клетките стават по-малко чувствителни към този хормон и той не предизвиква същия отговор като при хората без нарушения в обмяната на захарта. Обикновено, в началото (което може да продължи години) панкреасът компенсира за тази намалена чувствителност като произвежда повече инсулин. В един момент, той декомпенсира и вече не може да се справи, в резултат на което се развива диабет тип 2.

Инсулиновата недостатъчност, дължаща се на намалена функция на бета-клетките и/или развита инсулинова резистентност, увеличава значително риска от развитието на диабет тип 2 чрез следните механизми: 

1. Хипергликемия - продължително повишени нива на кръвната захар водят до увреждане на кръвоносните съдове, нервите  и органите, като по този начин допринася за усложненията от диабета.
2. Изтощение на бета-клетъчния апарат на панкреаса - хронично завишената нужда от инсулин, с цел компенсиране на инсулиновата резистентност в един момент води до малфункция на бета-клетките и постепенната загуба на синтетичните им свойства. По този начин се задълбочава инсулиновата недостатъчност и се изразява със затруднен контрол на кръвната захар.
3. Повишен възпалителен отговор. Инсулиновата резистентност и хроничната хипергликемия нарушава метаболизма на захарта, като тялото превключва в други режими и пътища за нейната обмяна. По този начин се стига до производството на много свободни радикали, които засилват оксидативния стрес в организма и водят до възпалителна реакция от страна на имунитета. Възпалителната компонента води до по-нататъчно задълбаване на ниската чувствителност към инсулин и засилва увреждането на бета-клетките.
4. Фактори, свързани с начина на живот - застоелият начин на живот, лишен от адекватна физическа активност, нездравословният начин на хранене и диета, богата на мазнини и захари, както и наднорменото тегло са все фактори, които допринасят в голяма степен за първоначалната поява на инсулинова резистентност.

Ролята на наследствеността в развитието на диабет

Диабет от втори тип представлява комплексно мултифакторно заболявания, което се влияя както от генетични, така и от фактори на средата. Наследствения аспект има значима роля и допринася за предразположеността на индивида към развитие на диабет тип 2. Затова са отговорни разнообразни генетични фактори. 

Генетични фактори:

1. Фамилна анамнеза - при хора, чиито един родител и/или брат/сестра страда от диабет тип 2, има статистически значимо повишение на риска от развитието на заболяването. Според резултатите от проучванията по темата, ако единият родител страда от диабет тип 2, рискът за поколението е около 40%, а при наличие на двама болни родители, рискът надвишава 70%.
2. Генетични варианти - изследователите са установили множество генетични вариации, които се асоциират с повишен риск от развитие на “тихия убиец”. Те са свързани с различни аспекти от метаболизма на глюкозата, като синтеза на инсулин, неговото действие и функциите на бета-клетките. Открити са  някои добре проучени гени, свързани със заболяването: 

• TCF7L2 - вариантите на този ген се свързват с повишен риск от диабет тип две и влияят на инсулиновата секреция и продукцията на глюкоза.
• PPARG - този ген участва в метаболизма на мазнините и в определянето на инсулиновата чувствителност. Мутации в гена се асоциират с нарушено действие на инсулина.
• KCNJ11 - варианти на този ген могат да нарушат функцията на калиевите канали на бета-клетките, и по този начин да намалят освобождаването на инсулин.

      3. Етнически и расови особености - установено е, че някои етноси и раси          имат по-голяма честота на диабет тип 2, дължаща се предимно на                    генетична предиспозиция. Например, популациите на държавите в                  Южна Азия, Африка, Латиноамериканците и местното население на                Северна Америка имат генетично по-висок риск за развитие на                        заболяването, в сравнение с хора с европейски произход.

Ролята на стреса и недостига на сън в развитието на преддиабет

Стресът и недостига на сън представляват значими фактори, които допринасят за развитието и декомпенсацията на диабети тип 2. Комбинирано, тези два фактора, може негативно да повлияят метаболитното здраве, инсулиновата чувствителност и регулацията в нивата на глюкозата. 

Ролята на стреса за развитието на диабет 2: 

Хроничният стрес води до перманентно повишени нива на кортизол - основният стресов хормон в организма. Хиперкортицизмът (повишени нива на кортизол в кръвта) увеличава нивата на кръвната захар в кръвта посредством засилване на глюконеогенезата (синтез на глюкоза от черния дроб от глицерол и аминокиселини), като същевременно с това намалява чувствителността на клетъчните рецептори към инсулина.

Адреналит е друг хормон, чиито постоянно високи нива (следствие от хроничен стрес), допълнително задълбочава хипергликемията за периода му на действие.

Освен чрез повишаване на кортизола, стресът, причинен от свободните радикали допълнително намалява чувствителността към инсулина. Това се дължи на усиления възпалителен отговор на тялото. По време на възпалителните процеси се отделят множество медиатори, които имат негативно действие върху инсулиновите рецептори и функцията на бета-клетките.

В нашето съвремие, много хора се “справят” със стреса като се отдават на нездравословни навици и поведенчески особености, като например преяждане, консумацията на много захар и мазнини, тютюнопушене и алкохолна злоупотреба. Всички те, допринасят за повишаване на телесното тегло, нарушаване на метаболитните функции и инсулинова резистентност.

Влияние на липсата на сън върху развитието на диабет тип 2: 

Недостигът на качествен сън негативно повлиява метаболизма на глюкозата. Проучванията затвърждават факта, че дори частична загуба на сън, намаленото му качество и недостатъчна продължителност, може да доведе до сигнификантни нарушения в инсулиновата чувствителност и да увеличи нивата на кръвната захар.

Сънят е важен за регулацията на два основни хормона, които са отговорни за глада и чувството на ситост - лептин и грелин. Хората, които страдат от хроничен недостиг на сън имат повишен апетит за висококалорични храни, богати на прости захари, което води до повишено телесно тегло и метаболитни нарушения.

Хормонът на растежа е друг важен фактор, който се отделя само по време на сън. Липсата на сън води до пълното му потискане, а той също изпълнява функции, свързани с метаболизма на захарта и складирането на мазнини.

Липсата на сън води до драстично повишени нива на кортизола, оксидативен стрес и възпалителни промени в организма, всички от които вече пояснихме, представляват важни фактори за развитието на диабет тип 2.

Диагностични методи за определяне на преддиабетното състояние

Съществуват три основни метода за диагностика и потвърждаване на преддиабет. 

Единият от тях се базира на измерването нивата на кръвната глюкоза след поне 8 часов глад, което най-често съвпада с времето, в което спим. Тоест - вземат се кръвни проби сутрин на гладно, след като са минали поне 8 часа от вечерята.

За нормални се считат нивата под 5.6ммол/л. За преддиабетно състояние се приема, когато нивата са от 5.6ммол/л до 6.9ммол/л, а за диабет - всичко над 7.0ммол/л.

Орален тест за глюкозна толерантност - както споменахме в началото, диагностичният метод се състои в измерването на нивата на кръвната глюкоза два часа след глюкозно натоварване  - което обикновени представлява консумацията на разтвор, съдържащ 75 грама глюкоза.

Нормални стойности на теста се отчитат при резултати под 7.8ммол/л, за преддиабет се приемат нивата между 7.8 до 11.0 ммол/л, а за диабет - нива над 11.1 ммол/л.

Изследването на нивата на гликиран хемоглобин A1c ( HbA1c) измерва средните нива на кръвната глюкоза през последните 2-3 месеца, като се  интерпретира според нивата в проценти на гликирания хемоглобин. 

За нормални се считат стойности под 5.7%, за преддиабет - 5.7% - 6.4%, за диабет - над 6.5%.

Промени в хранителния режим и начина на живот 

Промените в хранителния режим и цялостния начин на живот е първата, най-важна стъпка при сигнал, че може да страдаме от преддиабетно състояние. Тъй като не можем да влияем на генетични материал, който сме наследили, е важно да окажем нужното внимание на тялото си, като се погрижим за него.

Хората, в преддиабетно състояние, трябва сериозно да осмислят хранителните си навици. Първата стъпка е спирането на захарта. Призната за наркотик, към който се установява психологическа зависимост, първоначалното и спиране може да доведе до силно изпитване на глад към сладки изделия, раздразнителност, липса на енергия. За период около 2 седмици, тези усещания постепенно намаляват, като в тялото се установява ново, по-стабилно, равновесие.

Изключването на захарта е първата най-важна стъпка, но ограниченията обхващат количеството на мазнини, които приемаме. По правило те трябва да съставляват около 0.6-0.8 грама на килограм телесно тегло. Важно е да се приемат качествени, предимно растителни мазнини като зехтин, авокадо, ядки, както и животински ненаситени омега 3 мастни киселини - предимно от студеноводни риби.

Хранителният режим на хората, страдащи от преддиабет, трябва да е богат на пресни зеленчуци и плодове, чисти протеини и полезни мазнини. Храненията трябва да са чести, но на малки порции. 

Изборът на въглехидрати също е от голямо значение - важно е да се наблегне на приема на комплексни източници, с нисък гликемичен индекс. Примери за такива са овесени ядки, елда, киноа, чия, сладки картофи. Те водят до продължено освобождаване на малки количества глюкоза в кръвта, с чието усвояване тялото се справя по-лесно, без да натоварва панкреаса твърде много.

Важно е да включим в режима си достатъчно физическа активност, като се препоръчват от 30 до 90 минути активна дейност на ден - някакъв вид спорт, бързо вървене или дълги разходки. Заниманията, свързани с вдигане на тежести имат много добър ефект за подобряване на инсулиновата чувствителност. 

Не на последно място, трябва да отдадем внимание на нуждата от сън и въвеждане на редовен режим на спане и събуждане - така ще държим кортизола в ниските граници, а тялото ще има възможност да се възстанови по-добре.

Профилактични мерки и редовни прегледи при лица с преддиабетно

Редовните профилактични прегледи, следенето на стойностите на кръвната захар и гликирания хемоглобин са фундамента за контрол и обратно развитие на преддиабетното състояние.  Те показват дали има ефект от мерките, които сме предприели и дали заболяването има склонност да прогресира в диабет или да регресира и тялото да възстанови нормалната си метаболитна функция и инсулиново производство.