Какво е преддиабетното състояние: Симптоми и рискови фактори

Все по-често в условията на модерния живот на съвременния човек се наблюдават нарушения в метаболизма и обмяната на вещества, които се дължат на влошените хранителни навици, стреса и начина на живот. Често пъти те протичат безсимптомно, постепенно разрушавайки основите на здравето ни. 

Едно от тези заболявания е диабетът, който неслучайно наричат “тихия убиец”. Той действа бавно и методично, като често пъти за появата на клинични изяви на заболяването са нужни години. 

Все пак, той може да бъде “заловен” преди да се разгърне напълно, а именно в своето преддиабетно състояние.

Преддиабетното състояние е етап, в който нивата на кръвната захар са по-високи от нормалното, но все още не достигат границите за диабет. Много хора не подозират, че го имат, тъй като симптомите често липсват или са едва забележими. 

Въпреки това, то може да бъде предупреждение, че организмът започва да губи способността си да регулира кръвната захар ефективно. 

Разпознаването на рисковите фактори и ранните признаци е важно, защото това състояние е обратимо – с промени в начина на живот може да се предотврати или забави развитието на диабет тип 2.

От тази блог публикация ще научите повече за преддиабетното състояние и как да се справите с него.

Какво представлява преддиабетното състояние?

Преддиабетът е метаболитно състояние, характеризиращо се с повишени нива на кръвната захар, които са над нормалните референтни стойности, но не достигат диагностичния праг за захарен диабет тип 2. 

Според Американската диабетна асоциация (ADA) и Световната здравна организация (СЗО), преддиабетът се диагностицира при едно от следните нарушения:

• Нарушена гликемия на гладно (IFG): плазмена глюкоза на гладно в диапазона 5.6–6.9 mmol/L (100–125 mg/dL).

• Нарушен глюкозен толеранс (IGT): кръвна захар между 7.8–11.0 mmol/L (140–199 mg/dL) на втория час от оралния глюкозотолерантен тест (ОГТТ).

• Гликиран хемоглобин (HbA1c): стойности между 5.7% и 6.4% (39–47 mmol/mol).

Преддиабетът е пряко свързан с повишен риск от развитие на диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и други метаболитни нарушения. За разлика от разгърнатия диабет, неговата прогресия може да бъде предотвратена чрез промени в начина на живот, включително подобрена диета, повишена физическа активност и контрол на телесното тегло. 

 

Нова формула

Бързо добавяне    

Апетит контрол с канела и хром

79 reviews

49.99 лв

 

Бързо добавяне    

Тинктура Коприва

48 reviews

13.99 лв

Именно поради тази причина ранното диагностициране на състоянието е от ключово значение за прогресията  и еволюцията му в диабет.

Симптоми на преддиабетното състояние

Преддиабетното състояние в повечето случаи протича безсимптомно или със симптоми, за които може да има хиляди други причини. Именно по тази причина в повечето случаи остава неоткрито и често прераства в клинично изявен диабет.

Все пак, за хората които добре познават организма си някои симптоми могат да са повод за повишено внимание, което да ги отведе на медицински преглед и евентуално доказване на преддиабетно състояние.

 Най-честите симптоми включват:

• Повишена умора – нестабилните нива на кръвната захар могат да доведат до чувство на изтощение и липса на енергия.

• Повишен глад – особено желание за сладки храни, тъй като клетките не усвояват глюкозата ефективно.

• Лека жажда и сухота в устата – въпреки че тези симптоми са по-характерни за диабет, някои хора с преддиабет могат да ги изпитват.

• Чести колебания в теглото – наддаване или затруднения в отслабването поради инсулинова резистентност.

Най-добрият начин за откриването на преддиабета остават редовните профилактични прегледи.

Механизми, които водят до инсулинова недостатъчност

Недостатъчно производство на инсулин играе една от водещите роли за развитието на захарен диабет, особено за диабет от втори тип. 

Инсулинът е хормон, който се произвежда от задстомашната жлеза - панкреас и има основната функция да регулира нивата на кръвната захар, като осъществява преминаването на глюкозните молекули в клетките през клетъчната мембрана за синтез или складиране на енергия. 

Съществуват механизми в тялото, които водят до инсулинова недостатъчност.

Нарушена функция на бета клетките

Бета-клетките в панкреаса синтезират инсулин. Понякога те не успяват да произведат достатъчно от този хормон при високи нива на кръвна захар.

Причината за тази дисфункция обикновено е комбинация от генетична предразположеност, повишен оксидативен стрес вследствие на нездравословен начин на живот, хронично възпаление и затлъстяване.

Намалена инсулинова чувствителност

Намалената инсулинова чувствителност е другият основен фактор, допринасящ за инсулиновата недостатъчност. При инсулиновата резистентност клетките стават по-малко чувствителни към този хормон и той не предизвиква същия отговор като при хората без нарушения в обмяната на захарта.

Обикновено, в началото на състоянието (което може да продължи години) панкреасът компенсира за тази намалена чувствителност като произвежда повече инсулин. В един момент обаче той декомпенсира и вече не може да се справи, в резултат на което се развива диабет тип 2.

Инсулиновата недостатъчност, дължаща се на намалена функция на бета-клетките или развита инсулинова резистентност, увеличава значително риска от развитието на диабет тип 2 чрез няколко механизма.

Тези механизми са:

• Хипергликемия - продължително повишените нива на кръвната захар водят до увреждане на кръвоносните съдове, нервите и органите, като по този начин допринася за усложненията от диабета.

• Изтощение на бета-клетъчния апарат на панкреаса - хронично завишената нужда от инсулин, с цел компенсиране на инсулиновата резистентност в един момент води до малфункция на бета-клетките и постепенната загуба на синтетичните им свойства. По този начин се задълбочава инсулиновата недостатъчност и се изразява със затруднен контрол на кръвната захар.

Повишен възпалителен отговор

Инсулиновата резистентност и хроничната хипергликемия нарушават метаболизма на захарта, като тялото превключва в други режими и пътища за нейната обмяна. 

По този начин се стига до производството на много свободни радикали, които засилват оксидативния стрес в организма и водят до възпалителна реакция от страна на имунитета. 

Възпалителната компонента води до по-нататъчно задълбаване на ниската чувствителност към инсулин и засилва увреждането на бета-клетките.

Рискови фактори

Развитието на преддиабетното състояние е резултат от комбинация от генетични фактори и начин на живот, които водят до нарушена регулация на кръвната захар. 

Основните рискови фактори включват:

• Наследственост – фамилната обремененост с диабет тип 2 увеличава значително риска от преддиабет, особено ако единият или двамата родители са диагностицирани със заболяването.

• Наднормено тегло - в повечето случаи при хората с наднормено тегло се наблюдава инсулинова резистентност, която е значителен фактор в развитието на диабета и е характерна за преддиабетното състояние.

• Стрес и недостиг на сън – хроничният стрес и недостатъчният сън водят до висок кортизол, който може да допринесе за инсулинова резистентност и метаболитни нарушения.

• Заседнал начин на живот – липсата на физическа активност води до намалена ефективност на инсулина, което може да затрудни контрола на кръвната захар и да ускори развитието на преддиабет.

• Нездравословно хранене – диета, богата на преработени въглехидрати, захари и наситени мазнини, може да доведе до колебания в нивата на глюкозата и повишен риск от инсулинова резистентност.

• Хормонални нарушения – състояния като синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ) и хипотиреоидизъм могат да повлияят на метаболизма и да повишат риска от преддиабет.

Контролирането на тези рискови фактори чрез промени в начина на живот, редовни медицински прегледи и балансирано хранене може значително да намали вероятността от развитие на диабет тип 2.

Диагностични методи и изследвания

Диагностистката на преддиабетното състояние се осъществява посредством няколко изследвания.

Те включват:

• Кръвна захар на гладно (FPG – Fasting Plasma Glucose) - изследването се провежда сутрин след минимум 8-часов пост, като за нормални се считат стойности на кръвната захар на гладно <5.6ммол/л, а за преддиабетни се определят стойностите от 5.6-6.9ммол/л. 

• Орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ – OGTT) - измерва се кръвната захар два часа след прием на 75 g глюкоза, разтворена във вода. За нормално се счита, ако стойностите са под 7.8ммол/л, а при преддиабетно състояние с нарушен глюкозен толеранс се считат стойностите от 7.8- 11.0.

• Гликиран хемоглобин (HbA1c) - показател за средната кръвна захар през последните 2-3 месеца, като за преддиабетни стойности се считат 5.7-6.4%.

• Изследване на инсулинова резистентност (HOMA-IR индекс) - метод за оценка на инсулиновата чувствителност чрез формулата “HOMA-IR = (глюкоза на гладно [mmol/L] × инсулин на гладно [μU/mL]) / 22.5 Нормални стойности: < 2.0, Повишена инсулинова резистентност: > 2.5 – 3.0”

Възможни усложнения

Преддиабетът сам по себе си не се счита за заболяване, но ако не бъде контролиран, може да доведе до сериозни здравословни проблеми.

Основното усложнение на преддиабетното състояние, на което не е обърнато внимание на време, е развиването на диабети тип 2. Статистическите данни показват, че до 70% от всички хора с преддиабет ще развият диабет в рамките на няколко години.

Освен това, гранично високите стойности на кръвната захар, въпреки че не предизвикват остри симптоми, увеличават риска от развитие на хипертонична болест (високо кръвно налягане), атеросклероза (увреждане на артериите), инфаркт и инсулт. Това се дължи на хронично повишените нива на глюкоза, които увреждат кръвоносните съдове поради повишеният оксидативен стрес, на който организмът е изложен вследствие на усвояване на глюкозата по други алтернативни методи.

Инсулиновата резистентност, често срещана при преддиабет, може да доведе до натрупване на мазнини в черния дроб, което увеличава риска от чернодробна цироза и възпаление.

Граничната хипергликемия, при достатъчно дълго действие, води до увреждане и на периферните нервни окончания, причинявайки изтръпване, болка и слабост в крайниците.

Също така, високите нива на кръвна захар водят до промяна в осмоларитета на кръвта и увреждат филтрационния апарат на бъбреците (гломерулите), което води до загуба на плазмени протеини в урината - симптом на последващо хронично бъбречно заболяване.

Преддиабетът увеличава риска от микро-съдови увреждания в ретината, което може да доведе до нарушения в зрението, макар и не толкова тежки, колкото при диабет тип 2. Периодът, за които те биха възникнали обаче е доста дълъг, като за това време в повечето случаи вече се говори за наличен диабет.

Значението на навременните мерки и превенцията

Ранната диагностика и промени в начина на живот могат значително да намалят риска от преминаване на преддиабета в диабет и свързаните с него усложнения. Поддържането на нормални нива на кръвната захар значително намалява рисковете от възникването на някои от по-горе споменатите здравословни проблеми.

Колкото по-рано се предприемат действия, толкова по-големи са шансовете за възстановяване на нормалния глюкозен толеранс и избягване на хроничните усложнения. 

Навременната намеса не просто забавя развитието на диабет, но може напълно да обърне процеса. Ето защо редовните профилактични прегледи, активният начин на живот и информираността са ключови фактори в борбата с преддиабета.

Начини за контрол на преддиабетното състояние 

Мерките за превенцията и контрола на вече установено преддиабетно състояние, мерките, които трябва да бъдат предприети са едни и същи, като най-общо казано засягат качеството на живот.

Поддържането на нормално телесно тегло и спазването на диета за ключови за контрола на преддиабетното състояние. 

Наднорменото тегло е доказан фактор, който повишава значително риска от развиването на преддиабетно състояние и преминаването му в диабет. Внимателното поддържане на калорийния баланс е от съществено и основно значение за спазване на здравословни килограми.

При диетата освен прием на достатъчно, но не прекомерно много калории, се визира консумацията на качествени храни с високо хранително съдържание, богати на протеини, полезни мазнини, микроелементи и витамини. Придържането към природни храни с минимална обработка е сигурен начин да намалим риска за развитието на преддиабет. 

Наред с това, за добро общо здравословно състояние е много препоръчително да стоим настрана от захарта, пържените и мазни храни, рафинираните продукти и полуфабрикатите.

Редуцирането на стреса също е от ключово значение за контрол на състоянието. Разпределянето на ежедневните задължения така, че да остава достатъчно време за пълноценен отдих поддържа нивата на кортизол в норма, което подобрява глюкозния метаболизъм.

Физическото натоварване, освен че помага за редуциране на килограмите и поддържането на здравословно телесно тегло, упражненията с тежести или друг вид съпротивление подобрява значително инсулиновата чувствителност.

Сънят също е много важен за поддържането на хомеостазата в организма и за правилната регулация на всички метаболитни процеси, в това число и глюкозната обмяна. Именно по тази причина е важно да се стараем към поне 6-7 часа качествен сън на денонощие.

Често задавани въпроси

Какво е преддиабетно състояние?

Преддиабетното състояние е гранично състояние, при което нивата на кръвната захар са по-високи от нормалните, но все още не достигат стойностите за диабет. То е знак за нарушен глюкозен метаболизъм и повишен риск от развитие на диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и други усложнения. 

Обратимо ли е преддиабетното състояние?

Да, преддиабетното състояние е обратимо. 

Как да контролираме нивата на кръвната захар и да ги поддържаме  нормални при преддиабетно състояние?

Като спазвате подходящо за тялото си тегло, храните се здравословно и извършвате достатъчно физически натоварвания.

Източници:

• https://www.diabetes.org.uk/about-diabetes/type-2-diabetes/prediabetes

• https://www.webmd.com/diabetes/what-is-prediabetes