Синдром на гилен-баре: Същност и симптоми

Гилен-Баре синдром (ГБС) е постинфекциозна имуномедиирана невропатия (заболяване на нервната система). Получава се заради автоимунна деструкция на нервните клетки в периферната нервна система.

Характерни за него са честите изтръпвания, бодлички и слабост в мускулите. В по-напреднал стадий заболяването може да прогресира до парализа.

В тази статия ще разгледаме механизма на получаване на синдрома, методите за диагностика и как да го лекуваме.

Какво представлява синдромът на Гилен-Баре?

При синдрома на Гилен-Баре (ГБС) имунната система на тялото атакува части от периферната нервна система. Засягат се нерви, отговарящи за инервацията на мускулите на ръцете и краката. Засягат се първо дисталните части на крайниците симетрично.

Тези засягания повлияват на информацията, която се изпраща от мускулите към мозъка. Има проблеми с предаването на болковата симптоматика, чувството за температура и чувството за допир.

Всички тези промени водят до мускулни атрофии и в най-тежките случаи засягане на гълтателния и дихателния апарат на човека. Заболяването се среща главно в по-зряла възраст и засяга основно мъжката част от населението.

Симптоми на синдрома

За началото на заболяването са най-характерни изтръпвания и слабост в дисталните части (най-крайните части) на крайниците, след което бавно и постепенно се разпростират проксимално (нагоре) по ръцете и краката.

Случва се при някои хора първите симптоми да възникнат и по лицето. С прогресия на заболяването, мускулната атрофия може да се превърне в частична или пълна парализа на засегнатия крайник.

Други симптоми, които могат да се наблюдават са:

• Чувство за боцкане по пръстите на ръцете и краката, както и бодежи по китките и глезените.
• Неправилна походка и невъзможност за правилно ходене и качване по стълби.
• Проблеми с движението на лицето, както и проблеми с дъвченето и преглъщането.
• Двойно виждане
• Ускорена сърдечна дейност
• Дисбаланс в контрола на кръвната захар
• В крайните стадии проблеми с дишането. 

Хората, страдащи от Синдром на Гилен-Баре изпитват обостряне на симптоматиката около 2 седмици след появата на първите симптоми.

Причини за развитието му

Синдромът и неговите варианти са видове автоимунно медиирана невропатия. Някои учени доказват чрез проведени тестове с животни, че заболяването се предава чрез молекулна мимикрия (кръстосана реактивност на гените).

При стомашно-чревни инфекции, най-вече причинени от Campylobacter jejuni, липоолигозахаридът, присъстващ във външната мембрана на бактериите е подобен на ганглизодите, които са компоненти на периферните нерви.

Следователно, имунният отговор, активиран за борбата с инфекцията, може да доведе до кръстосана реакция (молекулярна мимикрия) на нервите на гостоприемника.

Има множество причини за появата на синдром на Гилен-Баре. Най-често обаче се свързва с белодробна или гастроинтестинална инфекция. Около 70% от болните съобщават за изкарване на тежка гастроинтестинална или белодробна инфекция няколко седмици преди първата поява на симптомите на ГБС.

Диагностика и тестове

Диагнозата на заболяването се поставя след изясняването на клиничните симптоми и провеждането на множество физически диагностични тестове. Тъй като то е изключително опасно и инвалидизиращо, бързата диагностика и започването на лечение е от значителна важност.

Ще разгледаме някои от основните тестове, които специалистите провеждат, за да установят наличието на този синдром

Ето кои са те:

• Снемане на анамнеза: Снемане на подробна анамнеза на пациента и разпитване за придружаващи заболявания и съпътстващи симптоми.
• Обстоен неврологичен преглед: По този начин се установява дали има някаква нервна увреда.
• Пункция на гръбначно мозъчна течност: При ГБС има висока концентрация на протеини в ликвора (гръбначно мозъчната течност).
• Електромиография: Това специално изследване, с което се изследва проводимостта на нервните сигнали от мускулите. При ГБС провеждането на сигнала може да бъде забавено или напълно прекъснато.
• Кръвни тестове: Кръвните тестове не са точен показател за диагностика на заболяването, но могат да покажат от какво естество са предизвикани симптомите - автоимунно, инфекция, метаболитен проблем или друго.
• Изследване на белодробната функция: При по-тежките стадии на Гилен-Баре се засягат мускулите, участващи в дишането. Лекарите може да проведат нужните изследвания за установяване на функционалността на дишането.

Диференциални диагнози

След успешната борба с полиовируса, Гилен-Баре се превърна в най-честата причина за появата на остра или подостра невромускулна атрофия в световен мащаб. Въпреки това има много други заболявания с подобна симптоматика, които затрудняват специалистите в точното поставяне на точната диагноза на ГБС.

Ако се появят симптоми при критично болни пациенти с мултиорганно засягане, трябва да се разгледат възможности като миопатии и невропатии.

Други болести, които водят до мускулна слабост и парализи са:

• Крайните стадии на лаймската болест
• Диабетната невропатия
• Остра интермитентна порфирия
• ХИВ инфекция
• Заболявания на гръбначния стълб
• Инфекциозни заболявания (западнонилска треска или бяс)
• Токсични невропатии и други

Диференциалната диагноза на Синдром на Гилен-Баре е много мащабна. Що се отнася до клиничната картина, наличието на разширени зеници насочва повече към парализа от ботулизъм или лаймска болест.

Допълнителни тестове като електромиографията могат да разграничат невропатията и миопатията от ГБС. Ако изследването на ликвора установи плеоцитоза, вместо класическата албуминцитологична дисоциация се говори за инфекция с ХИВ или западнонилска треска например.

Начини на лечение и прогноза на заболяването

Няма точно определено лекарство, което може да излекува болестта. Лечението на синдрома се фокусира върху облекчаване на симптоматиката, забързване на процесите на възстановяване и превенция на усложненията.

Основните методи за лечение включват следните няколко.

Плазмафереза

Плазмаферезата е метод за премахване на антителата, които атакуват нервните клетки от кръвта. Тя спомага за облекчаване на симптомите от заболяването и ускорява по-бързото възстановяване.

Интравенозно приложение на имуноглобулини

Имуноглобулините са специфични антитела, които блокират атаката на имунната система към нервните клетки. Това лечение е сред новите открития в съвременната медицина. Изключително полезно и ускоряващо процесите на възстановяване и регенерация на увредените тъкани и органи от заболяването.

Прием на хранителни добавки и билки 

Въпреки че природната медицина не може да замести пазмаферезата и имуноглобулиновата терапия, тя предлага поддържащи ползи при управление на симптомите и цялостното благосъстояние на организма. 

Има някои хранителни добавки и билки, специално подбрани от ВитаОн, които могат да помогнат за справяне със симптоматиката.

Омега 3 мастни киселини

Тази хранителна добавка от ВитаОн има силни противовъзпалителни свойства. Изключително полезна е, тъй като може намали възпалението от нервната увреда при синдрома на Гилен-Баре.

Освен това Омега3 допринася за бързата регенерация на нервите и стимулира функциите на мозъка и сърдечно-съдовата система. Приемайте добавката под формата на капсули и подобрете благосъстоянието на тялото.

Витамин Б12

Витамини от група Б, особено Б12, играят ключова роля в регенераторните и защитните функции на нервите. Б12 стимулира нервното здраве, производството на енергийни резерви и еритропоезата (производството на червени кръвни клетки). Подпомага в борбата с неприятната симптоматика на Гилен-Баре.

Джинджифил

Джинджифилът има антиоксидантни и противовъзпалителни средства, които помагат за нервното възпаление и подпомагат лечението. 

Облекчавайки дискомфорта и подпомагайки храносмилането, лечебното растение изпълнява ролята на естествен помощник, който подкрепя благосъстоянието на организма. Може да приемате билковата тинктура от джинджифил под формата на капки за перорална употреба.

Към гореизброените добавяме и куркумата, тъй като тя намалява възпалението със своето мощно противовъзпалително действие. 

Рехабилитация и физиотерапия 

След провеждане на основното лечение, пациентите се нуждаят от рехабилитация за пълно възстановяване на атрофиралата мускулатура и координация. Физиотерапията играе ключова роля, особено в по-тежките случаи.

Ранната диагностика и лечение са изключително важни за това рядко и бързо прогресиращо заболяване. 

Ако не се предприемат навременни мерки, може да се стигне до сериозни усложнения като:

• Дихателна недостатъчност
• Дълбоки венозни тромбози
• Сърдечно-съдови проблеми
• Хронични болки
• Перманентна увреда на нервите

Тежките инфекции, които може да причини това заболяване също не са за подценяване.

Кога да посетите лекар?

Трябва да потърсите лекарска помощ, ако забележите леки изтръпвания или усещане за бодлички по дисталните части на ръцете и краката.

Ако гореизброените симптоми започват да се разпростират по-нагоре или започнете да изпитвате затруднения като задавяне при преглъщане, проблеми с дишането, то също е индикация, че трябва да посетите лекаря незабавно.

Гилен-Баре синдром е заболяване, което изисква лекарска намеса и хоспитализация в лечебно заведение незабавно. Колкото по-бързо се вземат нужните мерки за лечение, толкова по-голям е шансът за възстановяване.

Заключение

Гилен-Баре синдром (ГБС) е сериозно състояние, характеризиращо се с мускулна слабост и частични или пълни парализи на засегнатите части. Ранната диагностика и лечението, включващо плазмафереза и имуноглобулинова терапия са от съществено значение за подобряване на състоянието на пациентите.

Все още няма лекарство, което да лекува основното заболяване. Всички видове терапии са предназначени за облекчаване на симптомите и предотвратяване на усложнения. Ако имате съмнения, че развивате този синдром, незабавно трябва да потърсите лекарска помощ, защото заболяването прогресира много бързо. 

Често задавани въпроси

Какво представлява синдромът на Гилен-Баре? 

Гилен-Баре е автоимунно заболяване, при което имунната система атакува нервите, водейки до загуба на мускулна сила и слабост. Гореизброената симптоматика обикновено започва от долните крайници, но може да обхване и ръцете и лицето първо. 

Как синдромът на Гилен-Баре засяга черепно-мозъчните нерви? 

Заболяването може да засегне черепно-мозъчните нерви, което води до нарушения в движенията на лицето, преглъщането и говора. Това е резултат от възпаление и увреда на нервите, отговорни за контрола на тези функции. 

Може ли Mycoplasma pneumoniae да предизвика Гилен-Баре синдром? 

Да, възможно е. Микоплазмата е причинител на атипичната пневмония. Тази инфекция на белите дробове може да предизвика имунна реакция, която да доведе до увреждане на нервите, като по този начин допринася за появата на Гилен-Баре.