Всичко за неврит на зрителния нерв (оптичен неврит)

Възпалението на очния нерв (nervus opticus), познат още като зрителен или оптичен нерв, се нарича оптичен неврит. Оптичният неврит е неврологичен проблем, който се причислява и към очните болести.

Представлява патологично състояние, което се асоциира с:

• Появата на болки
• Внезапна пълна или частична загуба на зрението
• Промени в цветовото възприятие. 

Обикновено заболяването е унилатерално (т.е. засяга само едното око) и доста често е свързано с автоимунно заболяване.

Съществуват две основни разновидности на оптичния неврит - ретробулбарен неврит и папилит. 

Симптомите на оптичен неврит не са много и поради характерната им особеност да се появяват доста внезапно и остро, заболяването е сравнително лесно за разпознаване.

Ето и някои от най-характерните симптоми за неврита на зрителния нерв:

• Внезапно силно намаление или тотална загуба на зрението в едното око.
• Болка при движение на окото.
• Периодични размиване и замъгляване на зрението, които нямат основателна причина.
• Дисхроматопсия - нарушение в цветовото зрение
• Фотопсии - светлинни усещания, проблясъци и “звездички”.

Опитният офталмолог трудно би могъл да се обърка и веднага би назначил тестове и изследвания за потвърждаване на диагнозата и уточняване на причината.

Диагнозата на това заболяване се поставя първоначално от медицинската анамнеза (история на заболяването). 

С насочващи въпроси, специалистът бързо се ориентира към тази диагноза, като след това следва комбинация от тестове и изследвания, които обикновено протичат в следната последователност.

Лечението на очния неврит се определя изцяло от причината за състоянието, както и от степента, до което то е увредило функциите на нерв.

Обикновено терапията включва един от следните подходи или комбинация от тях: 

• Лечение с кортикостероиди: Това са най-употребяваните медикаменти, които се използват за бързо потушаване на възпалението, както и за ускоряване на процеса на възстановяване. Те са ефективни при остри пристъпи, но крият множество странични ефекти, затова тяхното приложение трябва да бъде добре обмислено и под лекарски контрол.

• Лечение на основното заболяване: Ако невритът е причинен от множествена склероза, то усилията трябва да бъдат насочени в поставяне на МС в състояние на ремисия, най-често чрез специална имуномодулираща терапия. Ако причината е вирусна или бактериална инфекция, то терапията се осъществява съответно с антивирусни или антибиотични препарати, в комбинация с кортикостероиди и противовъзпалителни медикаменти.

• Прегабалин и габапентин: Това са препарати, които са създадени първоначално за профилактика на припадъци и конвулсии (антиепилептични медикаменти). По-късно се установява благоприятното им въздействие за регенерация на миелиновата обвивка на нервите, която е отговорна за транспорта на електрическите импулси. Употребата на някои витамини (от група Б) същи се прилага.

• Омега 3 мастни киселини (в частност DHA): Те участват в изграждането на клетъчните мембрани на нервните клетки и имат силно противовъзпалително действие. Те обаче са само добавка към основното лечение.

• Имуноглобулинова терапия: Заедно с кортикостероидите, терапията с тези специфични биологични протеини служи за осигуряване на някакъв вид контрол върху активността на имунната ни система.

За прогнозата на това заболяване от голямо значение е етиологията му (неговия произход и причина) и за съжаление в по-малка степен методите на лечението. Причината затова е в агресивността на някои от причинителите като множествената склероза, например.

Освен гореизброените фактори, за протичането на заболяването принос има и индивидуалният отговор на пациентите към терапията. 

Ето какви са възможните изходи от прекаран очен неврит: 

• Пълно възстановяване: Разбираемо, това е най-благоприятната прогноза, която спохожда много пациенти, стига да не страдат от подлежащи заболявания, довели до оптичен неврит. Те могат да възстановяват зрението си напълно в рамките на няколко седмици.
• Остатъчни проблеми: За съжаление въпреки лечението, при много пациенти се наблюдават остатъчни проблеми като замъглено зрение, намалено разграничаване на цветовете или цялостно отслабване на зрението.
• Риск от релапс (повторна проява): Това е характерно за пациенти с някоя форма на множествена склероза. Изисква се постоянно и редовно мониториране и необходимостта от постоянно лечение с цел избягване на нови атаки.
• Пълна загуба на зрението: Много неприятно и инвалидизиращо развитие, което обаче е реалност и макар не много често, все още спохожда малък процент от засегнатите. Отново това е факт при хора, които преживяват множество последователни атаки и най-често се касае за страдащи от МС.

Важно е да се консултирате с офталмолог или невролог при появата на някои от симптомите, за да получите точна диагноза и подходящо лечение с цел пълното възстановяване на зрението.

Всяка внезапна, остра и безпричинна промяна в зрението, особено засягаща само едното око е повод за сериозна тревога. Осъществяването на спешна консултация с офталмолог е от първостепенно значение за намаляване на усложненията и по-благоприятното развитие на заболяването.