Всичко за фарингита: Същност, симптоми и лечение

Несъмнено всички сте страдали от болки в гърлото, които са причините от възпалителен процес на структура или орган в анатомичната област. Най-често се касае за фарингит, а в тази статия ще се запознаете с най-честите причини за възпаление на фаринкса и начините да се справите с него.

Какво е фарингит?

Фарингит е медицинският термин, с който се назовава възпалението на фаринкса. Фаринкс се нарича областта на гърба на гърлото, между сливиците и гласните връзки ( ларинкс). На народен език, хората се отнасят към това състояние с думите “боли ме гърлото” като най-честите причини за появата на възпалението са бактериални или вирусни инфекции.

Видове фарингит

Видовете фарингит се разделят по няколко класификации, като едната е според причинителя, а другата е според периода и типа на протичане.

Според причинителя се различават два основни, най-често срещани вида фарингит:

• Вирусен фарингит - най-честият тип на заболяването, което се причинява от различни вирусни причинители като характерното за тези инфекции, че обикновено тялото ги изолира и ограничава само в рамките на дни, без да е необходимо лечение освен понякога симптоматично. Най-честите причинители на възпалено гърло от вирусите са:

• Риновирусите (Rhinoviridae)  - причинител на “настинката” ( да, настинката не е следствие от излагане на студ, а от вирус).
• Инфлуенца вирусите - причинителите на грип А и Б.
• Парагрипни вируси.
• Аденовируси - други чести причинители на инфекции на горни дихателни пътища, причиняващи гърлобол. 
• Епщайн- Бар - причинител на мононуклеоза - понякога протича с доста сериозни симптоми, като болките в гърлото остават на доста заден план.
• Коксакивируси - причинители на херпангината - заболяване, което се характеризира с катарално възпаление на гърлото, придружено от болезнени блистери и мехури.

• Бактериален фарингит - най-честият причинител на бактериален фарингит е бактерията Streptococcus pyogenes - стрептокок от група А, който обитава нашата носоглътка и при спад в имунитета причинява възпаление. Други щамове от рода Стрептококус също често причиняват фарингит. Съществуват и други, специфични, бактериални инфекции, които се проявяват с множество симптоми, някои от които са възпалено гърло - това са гонококовия фарингит, причиняващ се от същата бактерия, която причинява венерическото заболяване гонорея и дифтерията, която представлява много сериозна бактериална инфекция и се причинява от Corynebacterium diphtheriae .

• Гъбичен фарингит - причинява се от гъбички и е най-рядката форма на фарингит, който се наблюдава при хора с намален имунитет. Развитието на такъв веднага кара клиницистът да проведе изследвания за ХИВ и други имунокопроментиращи заболявания. Най-честият причинител са гъбичките от род Candida.

Според протичането си, фарингитът може да бъде остър и хроничен:

• Остър фарингит -  започва с внезапно възпаление на гърлото, което трае за кратко време - обикновено по-малко от седмица. Може да се причинява както от бактерии, така и от вируси, за които е по-характерно.

• Хроничен фарингит - представлява упорито възпаление или раздразнение на гърлото, което може да трае със седмици. Най-често се свързва с неинфекциозни причинители или подлежащи заболявания. Причините за развитието на хронично възпаление на фаринкса са : 

1. Фактори и дразнители на средата - тютюнопушене, замърсяване на въздуха и експозиция на химикали.
2. Алергии - могат да причинят хронична възпалителна реакция.
3. Гастроезофагеална рефлуксна болест ( ГЕРБ) - връщането на солна киселина от стомаха към хранопровода и фаринкса може да е съществена причина за фарингит.
4. Хроничен синузит.
5. Експозиция на сух въздух ( климатици).

Рискови фактори

Съществуват няколко фактора, които увеличават риска от развитието на фарингит : 

1. Експозиция на инфекциозни агенти - 

• Деца и ученици - поради по-честия контакт с болни деца и струпването на голям брой хора, риска от остър фарингит в училищата и детските градини е по-висок.
• Есенно-зимен период - студените месеци са по-благоприятни за разпространение на вирусите и именно затова честотата на фарингитите, особено с вирусен произход е по-висока именно през този период.
• Контактуването с болни - работна среда, която е свързана с комуникацията с много хора или гледане на болни ( медицински персонал) повишава риска от развитие на фарингит.

2. Слаба имунна система - стрес, хронични заболявания, имуносупресивна терапия при някои автоимунни заболявания и други състояние, които водят до компрометиране на имунната система предразполагат към развитие на такъв тип банални инфекции.

3. Дразнители - цигарен дим, химическо замърсяване на въздуха,  повишена концентрация на прахови частици, ниска влажност.

4. Алергии - неадресирани алергични състояния водят до натрупване на медиатори на възпалението.

5. ГЕРБ - химически дразнители, като солната киселина от стомаха, отслабва локалния имунитет и създава условия за възпаление.

Симптоми на фарингит

Симптомите на фарингит може да варират в зависимост от причината за възникването му, като в общия случай, те са представени от : 

1. Болка и дразнене в гърлото - естествено най-характерният признак, който може да варира от леко раздразнение до много силна болка.
2. Одинофагия - термин, с който се назовава трудно преглъщане - най-често поради болката. Понякога пациентите не могат да преглъщат дори слюнка или вода.
3. Червено и оточно гърло - гърба на гърлото може да изглежда възпалено и да е с огнено червен цвят.
4. Лимфаденит - термин, който означава възпаление на лимфните възли - най-често се уголемяват тези, разположение във врата или под долната челюст, като често пъти стават чувствителни и болезнени.
5. Дрезгав глас - възпалението може да достигне гласните връзки и да предизвика промени в тембъра на гласа.
6. Сухота в гърлото - по-често срещан симптом при фарингит, причинен от фактори на средата.
7. Кашлица - суха или продуктивна ( с храчки) кашлица може да придружава фарингита, по-характерно е за вирусните инфекции.

Съществуват и други симптоми, които може да са налице или да липсват, в зависимост от конкретния причинител : 

1. Треска и висока температурата - често се наблюдава при бактериални или вирусни инфекции.
2. Главоболие - придружава високата температура и общото неразположение.
3. Умора - нетипична умора често предизвестява за началото на инфекция, без значение дали фарингит или друга.

1. Бели налепи или гной - характерни за гнойната ангина и сигурно доказателство, че става въпрос за бактериален фарингит.
2. Болки в мускулите и тялото - нормален симптом за всякакъв тип инфекции.
3. Гадене и повръщане - характерно е при малки деца с бактериален фарингит.

Всеки може да разпознае тези симптоми, които сме изпитвали не веднъж или два пъти, в комбинации или по отделно.

Диагностика и тестове

Диагностицирането на фарингита се осъществява бързо от опитния клиницист чрез снемане на подробна анамнеза от пациента ( история на заболяването, кога е започнало, какви симптоми и оплаквания има) и физикалния преглед. Обикновено медицинският специалист може много бързо да се ориентира за произхода на причинителя, дали е бактериален, вирусен или е следствие от фактори на средата, но все пак, за доказване на конкретен инфекциозен агент е необходимо да се извършат допълнителни тестове.

• Бърз стрептококов тест - използва се при съмнение за гнойна ангина, причинена от стрептококи от група А. В клиничната практика, този тест е рядко използван, поради патогномоничните за гнойната ангина налепи и гнойни наслагвания по фаринкса и сливиците, което е достатъчно за започване на антибиотично лечение.

• Гърлен секрет с посявка - служи за култивиране на суспектен бактериален щам, но отнема повече време - 1-2 дни. Може да послужи за откриване на друг микроб, отговорен за възпалението.

• Специфични серологични изследвания - при съмнения за някои вирусни инфекции, като мононуклеоза, се търси конкретен причинител с различни тестове като например моноспот тест за Епщайн- Бар.

• Тест за други вирусни инфекции - при подозрение, че фарингитът се причинява от аденовирус или грипен вирус, може да се извърши ПСР тест, което е рядка практика тъй като лечението така или иначе е симптоматично.

Ако лекарят не подозира наличието на инфекциозен причинител, то той може да назначи тестове за алергия, които да обяснят състоянието.

Лечение на фарингит

В зависимост от причината, фарингитът може да се лекува по няколко начина: 

1. Симптоматично - противовъзпалителни медикаменти от групата на нестероидните противовъзпалителни средства като ибупрофен, аулин и други препарати от този клас - те помагат за потискане синтеза на проинфламаторните вещества ( простагландини) и потискане на отока, зачервяването и болката. Имуностимулатори - препарати като Биозин и изопринозин често се предписват при вирусни инфекции, с цел да се помогне на организма да елиминира инфекцията по-бързо.
2. Антибиотици - използват се при бактериални инфекции - най-често използваните са аминопеницилините, макролидите и по-рядко цефалоспорините. Изборът на антибиотик става по преценка на лекаря или според резултатите от антибиограмата и конкретния причинител.
3. Справяне с алергиите - антихистамините се използват за потискане на алергичните реакции, като имат положителен ефект и при фарингит, директно и косвено.
4. Лекуване на подлежащи заболявания - например при фарингит, следствие от ГЕРБ, лекуването на рефлуксната болест води до отшумяване на хроничния възпалителен процес в гърлото.

Кога да се консултирате с лекар?

Фарингитът в по-голямата част от случаите не налага консултация с лекар, тъй като най-често се причинява от вируси, които тялото самоограничава за кратък период от време. В определени ситуации, обаче, е добре да потърсите съвет от специалист, с цел избягване на евентуално усложнения и осигурявне на по-ефективно и адекватно лечение.

Кога е необходима консултация с лекар: 

• При по-продължителни симптоми - фарингит, който не отминава за период от 5-7 дни е добра причина да потърсите съвет от опитен специалист, тъй като най-вероятно се касае за бактериална инфекция, изискваща антибиотично лечение.
• Висока температура над 38.5 градуса - характерна и за вирусите, високата температура за период по-дълъг от 2-3 дни е признак на бактериална инфекция или дори усложнение от такава като тонзилит (възпаление на сливиците) или перитонзиларен абсцес.
• Прекалено силна болка, проблем с преглъщането.
• Лимфаденит - при силно подути лимфни възли е добре да се консултирате с лекар, може да се касае за цитомегаловирус или мононуклеоза.
• Силно главоболие или болка в ушите - знак за разпространение на инфекцията и повод за осъществяване на консултация с медицински специалист.

Повечето хора познават телата си и обикновено знаят кога са просто “настинали” и кога се случва нещо по-сериозно с техния организъм. Ако вие нямате добро усещане за тялото си, следвайки по-горните симптоми, повод за притеснение, може да избегнете усложненията и да забързате лечебния процес.

Често задавани въпроси

Каква е най-честата причини за фарингит?

Най-честите причините на възпалено гърло са вирусите, следвани от бактериалните инфекции.

Как се лекува фарингита?

В зависимост от причинителя - може да се лекува симптоматично, с антибиотици, или чрез лекуване на подлежащото заболяване, на което се дължи възпалението в гърлото.

Опасен ли е фарингита?

В повечето случаи - не, но все пак при определени условия и конкретни причинители е важно да се предприеме навременно адекватно лечение с цел избягване на усложнения,