Какво да правим при остро възпаление на тънките черва?

Острото възпаление на тънките черва или още остър ентерит представлява внезапно започваща тежка възпалителна реакция насочена към тънките черва. Характеризира се със силни болки и чревни крампи (спазми), диария, често с примеси на кръв и слуз, треска, а понякога с гадене и повръщане, както и миалгии (болки в мускулите).

Причините за възникване на това остро протичащо заболяване могат да са от различно естество, като в най-голям процент от случаите се касае за остра вирусна или бактериална инфекция, хранителни отравяния и странични ефекти към някои медикаменти.

Най-честите причинители на остър бактериален ентерит са следните бактериални щамове.

Salmonella

Salmonella причинява болестта салмонелоза, като заразяването става по алиментарен път (чрез консумация на заразена вода или храна). Бактерията се прикрепя към клетъчната мембрана на ентероцитите, като ги уврежда и предизвика остра реакция на имунната система. 

Инфекцията се изразява със силни коремни болки, остра профузна диария, треска, понякога други симптоми на интоксикация като гадене и повръщане. В редки случаи, салмонелозата може да доведе до развитие на реактивен артрит по автоимунен механизъм.

E.coli

Някои щамове от тази иначе нормално срещана в нашите черва бактерия, като например Ешерихия О157, произвеждат мощни ентеротоксини, които увреждат тънкочревната лигавица и предизвикват остри болки и кървава диария.

Понякога острите инфекции могат да доведат до развитие на остра бъбречна недостатъчност (хемолитично-уремичен синдром).

Шигела

Шигела е бактерия, която се предава по фекално-орален път и причинява заболяването шигелоза. То протича с обичайни обилни диарични изхождания, спастични болки в корема и може да доведе до тежка дехидратация и хиповолемичен шок, който е животозастрашаващо състояние.

Кампилобактер

Заразяването с тази бактерия става при консумация на недобре термично обработено птиче месо, непастьоризирано мляко и заразена вода. Причинява треска, гадене, диария.

Клостридиум

Клостридиум е бактерия, която се среща често в интестиналния тракт на човека, но е силно потисната от действието на благоприятната чревна микрофлора. 

След прием на антибиотици (най-често клиндамицин) тя започва да се развива поради нарушения баланс на микробиота. Често засяга и дебелите черва, като причинява псевдомембранозен колит.

Най-честите причинители на вирусни ентерити са : 

• Норовирус: Силно контагиозен и водещ причинител на епидемични огнища, особено в затворени общества - кораби, училища, болници и други. Най-често засяга и стомаха, причинявайки гастроентерит, характеризиращ се с треска, повръщане и диария.
• Ротавирус: Водещ причинител на остра диария при малки деца по целия свят. Причинява обилна водниста диария, повръщане, температура и коремни болки. Подобни вируси, които имат афинитет към малки деца са аденовирусните серотипове 40 и 41, както и астровирусите. Инфекциите с тях причиняват същите оплаквания.
• Саповирус: Подобен на норовируса причинява остра диария и повръщане, отпадналост, треска.

• Консумация на развалена храна: Причината за ентерита, причинен при консумацията на развалена храна е наличието на различни токсини, най-често ентеротоксини и цитотоксини, резултат от бактериалния метаболизъм. В някои случаи може да се стигне до шок.

• Реакция към лекарствени препарати:Най-често подобни реакции са в резултат от прилагането на химиотерапевтици като метотрексат и 5-флуороурацил, които водят до директно възпаление в чревната лигавица.

Някои антивирусни медикаменти за СПИН и хепатит също в по редки случаи могат да причинят симптоми на ентерит. Имуносупресивни препарати, прилагани за автоимунни заболявания, могат да отворят входна врата за опортюнистични инфекции, причиняващи ентерит.

Някои лаксативи като сена или бизакодил могат да доведат до сериозно дразнене на лигавицата с последстващо възпаление. Обикновено след спиране на приема настъпва бързо подобрение.

Лъчетерапията при някои онкологични заболявания може да доведе до развитието на така наречения радиационен ентерит и колит.

И не на последно място по честота и важност, приема на някои антибиотици води до развитието на остър ентерит поради нарушаването на естествената микрофлора.

Патофизиология на острия ентерит

В отговор на дразнителя (бактерии, вируси, токсини) възпалителният процес в тънките черва се основава на активация на клетките на имунната система, които освобождават възпалителни медиатори. Те имат за цел да ограничат разпространението на патологичния агент, но водят до сериозни тъканни увреждания, последвани от функционални нарушения.

Как се различава от хроничното?

Острият и хроничният ентерит се различават предимно по продължителността, причините и клиничните симптоми.

Остър ентерит

Острият ентерит е обикновено бързопротичащо състояние, с максимална продължителност до седмица. Започва внезапно и най-често е причинен от бактерии или вируси. Симптомите са внезапни болки в корема, втрисане, гадене, повръщане, тежки диарии и понякога остра дехидратация.

Патофизиологията на заболяването се основава на възпалителната реакция на имунитета, която води до увеличена секреция на течности и намалена абсорбция, което се манифестира с диария и признаци на интоксикация. Обикновено острият ентерит не изисква специфично лечение, а по-скоро поддържащата терапия - спазмолитици, хидратация, натурални билкови тинктури и почивка.

Хроничен колит

Хроничният колит е дългосрочно заболяване, което може да продължи години, понякога и цял живот. Симптомите започват постепенно, но се задържат за голям период от време. 

Най-често е резултат от хронични инфекции, автоимунни заболявания - ентеропатия, болест на Крон, паразитни заболявания или продължителна експозиция на дразнещи агенти - токсини или специфични храни, предизвикващи реакции на имунитета. 

Симптомите могат да варират, като включват персистираща диария, болки в корема, отслабване на тегло, лесна умора, анемия и наличие на хранителни дефицити.

Лечението се състои в поддържане и овладяване на подлежащото заболяване и може да включва имуносупресивни медикаменти, промени в начина на хранене, а понякога и оперативна намеса.

Диференциални диагнози

Въпреки че научните източници могат да изредят голям списък от заболявания като диференциална диагноза на острият ентерит, истината е, че заболяването е с доста типична клинична картина. В съчетание с добре снета анамнеза, рядко може да се обърка с друго заболявания.

Има някои от диференциалните диагнози, за които все пак трябва да мислим при наличието на подобни оплаквания.

Ето кои са те: 

• Остър апендицит
• Дивертикулит
• Възпаления на жлъчните пътища и стомаха
• Токсичен мегаколон
• Мезентериална исхемия
• Епизод на обостряне при някои хронични заболявания

Превантивни мерки

Профилактиката на заболяването се състои основно в спазването на добра хигиена, консумирането на храни и напитки само от сигурни източници, избягване на контакт с болни от същото заболяване.

За предпочитане е винаги да подлагаме храната на добра термична обработка, както и да избягваме консумацията на потенциално замърсени храни, особено през летните месеци.

Самоизолацията е добър начин да ограничим разпространението на инфекцията и да предпазим околните хора от заразяване.

Спазването на добра хранителна култура и диета, богата на витамини и минерали може да допринесе за по-добър имунитет, което обикновено няма да ни предпази от заразяване, но ще помогне за по-бързото оздравяване и евентуално по-леко протичане на възпалителния процес.

Тъй като голяма част от случаите на остри ентерити са причинени от вируси и засягат процентно по-голяма степен децата, то е добре да се информирате за ваксинация срещу ротавирус поради големия риск за малките деца от тежка дехидратация.

Профилактичният прием на пробиотици е много важен за поддържане на добър чревен микробиом. Балансираната микрофлора подпомага възстановителните процеси и пречи на размножаването и разпространението на други бактериални щамове.

Какво да правим при остро възпаление?

Обикновено заболяването отминава самостоятелно без да се налага специфично лечение. В по-голямата част от случаите на вирусни или бактериални инфекции тялото само успява да се справи с тях и да ги елиминира от организма си. 

Най-често това става между 48 и 72 ч при вирусните инфекции и отнема малко повече време при бактериалните. Пълното възстановяване на чревната лигавица може да отнеме повече време, през което обаче функциите не са съществено нарушени.

Важни принципи при първи симптоми на ентерит е да приемаме достатъчно течности, за да избегнем дехидратацията. 

За по-голям ефект, може да добавим специални електролитни смеси, които да осигурят водно-електролитния баланс, тъй като при остра профузна диария се губят както значително количество течности, така и макроелементи като натрий, калий, калций и магнезий.

Ако смесени симптоми, както е характерно за гастроентеритите, удачно е да се приемат медикаменти с антиеметично действие (които потискат повръщането). В противен случай рискуваме да допуснем тежка дехидратация.

Осигурете си добра почивка и покой, като ако имате възможност се въздържайте от храна, докато отшумят най-острите симптоми. 

Причината да не се храните е, че при ускорения пасаж, нарушените функции - храносмилателни и абсорбционни много хранителни материи няма да бъдат усвоени. За сметка на това ще се превърнат в субстрат за бактериално размножаване и допълнителна интоксикация, която е добре да не бъде допускана.

В някои случаи, приемът на антидиарични лекарства като например лоперамид може да намали честотата и тежестта на диаричните изхождания, но в редица случаи, при които състоянието е придружено с треска или кървави изпражнения, тези вещества могат да задълбочат интоксикацията.

Приемът на подобен тип медикаменти е оправдан само при риск от сериозно обезводняване, като за препоръчване е да се ползват в малко по-късните етапи, в които острото състояние е отминало.

При някои конкретни инфекциозни агенти, специалист инфекционист може да назначи прием на антибиотици. Задължителен е, с или без антибиотици, приемът на пробиотични бактерии и дрожди (saccharomyces boulardii ).

Кога да потърсим спешна медицинска помощ?

Медицинска помощ при подобни случаи е належаща при високи температури над 40 градуса, които не се повлияват от антипиретици, персистиращо повръщане, кървава диария и признаци на дехидратация - безсилие, сухота в устата, замъглено зрение, отделяне на тъмна урина или много малки количества урина.

При персистиране на оплакванията повече от 2-3 дни без положителна динамика, без значение от интензитета им, е препоръчително да се консултираме със специалист.

Децата и възрастните хора са най-рисковата група, при коята е много важно да не се допуска дехидратация поради по-малките компенсаторни способности на организма. 

Педиатри и инфекционисти препоръчват винаги да се допитвате до тях, когато става дума за малки деца, особено до 6 годишна възраст.

Често задавани въпроси

Какво представлява острото възпаление на тънките черва?

Представлява внезапно настъпила възпалителна реакция, насочена към чревната стена и в най-голяма степен - чревната лигавица.

Какви са най-честите причинители на остър ентерит?

Бактериалните и вирусните инфекции, както и хранителните отравяния са най-честата причина за развитие на остро възпаление на тънките черва.

Какви са симптомите на острия ентерит?

Най-характерните симптомите са болезнените крампи и колики по червата, придружени с диария и фебрилитет.