Какви витамини за имунната система да приемате?

В нашия организъм функционират множество органи, които са разпределени в отделни системи. Те работят в пълен синхрон и постоянна комуникация една с друга. 

Една от тях е имунната система, чиято роля е изключително важна за поддържане на хомеостазата в организма, както и за защита от вредните патогени на околната среда.

Индивидуалната роля на всеки един от нас за поддържането на здрава имунна система

Поддържането на здрава и ефикасна имунна система изисква от наша страна да предоставим на тялото ни всички необходими градивни елементи за правилното ѝ функциониране. Храненето е от първостепенно значение в поддържането и подобряването на имунната система. 

Есенциалните хранителни микронутриенти като витамините и минералите изпълняват множество роли, свързани с имунитета. Затова често при дефицит на някои от тях се наблюдават нарушения и спад във възпротивителните сили на организма.

В такива случаи правилното използване на имуностимулиращи хранителни добавки, съдържащи концентрирани форми на конкретни витамини и минерали може да има ключово значение за нашето здраве.

Витамините и минералите изпълняват функцията на кофактори в множество биохимични процеси, които са витални за ефективното действие на имунната система. 

Витамин C и неговата роля за подкрепа на имунната система

Витамин С или още аскорбинова киселина е незаменим водоразтворим витамин. Той изпълнява ключова роля за функцията на имунната система по няколко различни научни механизма.

На първо място той мощен универсален антиоксидант и като такъв предпазва имунните и всички останали клетки от потенциалната вреда на свободните радикали и свързания с тях оксидативен стрес.

Освен това поддържа производството и функцията на фагоцитите, в частност неутрофилите и макрофагите, чиято роля е да поглъщат и смилат патогените.

Аскорбиновата киселина подпомага и пролиферацията и диференциацията на Т и B- клетките, които са основни участници и изпълнители на придобитата имунна система.

Витамин D и неговата важност за имунитета

Витамин Д или още холекалциферол е витаминно-подобно вещество, което хората можем да синтезираме чрез кожата и благодарение на участието на слънчевата светлина. Въпреки това, голяма част от популацията на Земята страда от дефицит на това съединение. 

Учените го определят като хормон и действието му в организма е обширно. Що се касае до имунната система, той изпълнява няколко важни роли. 

Една от основните му функции в това отношение е засилване активността на имунните клетки. Витамин Д подпомага продукцията на антимикробни пептидни съединения като кателицидини и дефензини, които участват при разрушаването на патогени, попаднали в организма. Тази роля е важна за първия етап на защита от инфекции.

Витамин Д играе и ролята на имуномодулатор и регулатор на производството на възпалителни цитокини. Това допринася за балансирането на имунния отговор и предотвратява прекомерно възпаление, което може да увреди тъканите.

Също така участва в регулацията на правилното функциониране на цитотоксичните Т клетки (CD8+) и хелперните Т-клетки (CD4+) и повлиява Т-клетъчната пролиферация, диференциация и синтеза на цитокини.

Участва активно и в поддържането на интегритета и целостта на епителните и лигавичните бариери и пречи на навлизането на патогени през тях в организма.

Не на последно място, в ролята си на имуномодулатор, витамин Д участва в саморегулацията на имунитета и профилактира възникването на автоимунни заболявания и свръхреакция от страна на имунната ни система.

Витамин A и бета-каротин за подпомагане на имунната система

Витамин А е мастноразтворимо вещество, което ние си набавяме чрез храната. Съдържа се в много зеленчуци и плодове, както и в яйцата, черния дроб и други.

Той изпълнява множество роли в човешкия организъм, като има касателство и с имунната ни система и правилното ѝ функциониране.

Витамин А подпомага и поддържа интегритета на кожата и лигавиците, покриващи органите на дихателната и храносмилателната система. Дефицит на този витамин може да доведе до компрометиране функциите на тези естествени бариери и по-лесното навлизане на чужди патогени в тялото.

Ретинолът, както е другото име на витамин А, засилва синтеза на муцин и различни антимикробни пептиди, които помагат за улавянето и елиминирането на патогени по повърхността на лигавиците.

Същата активна форма на витамина има антиоксидантно действие като помага в борбата със свободните радикали и разрушителното им въздействие върху клетките на имунната система.

Участва в регулацията на процесите на диференциация и зреене на имунните клетки като например макрофагите, Т и B- лимфоцитите. 

Витамин А подпомага развитието на специализирани популации от регулаторни Т клетки, които предпазват от възникването на автоимунни реакции.

Засилването синтеза на антитела е друга функция, която витамин А изпълнява в услуга на имунната система, включително имуноглобулин А, който се среща в мукозната секреция.

Ретинолът помага за регулация на производството на проинфламаторни цитокини и хемокини, които влияят на интензитета и продължителността на имунния отговор. По този начин, той подсигурява балансирана реакция на имунитета, която ефективно атакува патогените като едновременно с това минимизира излишното възпаление и тъканна увреда.

Не на последно място този витамин участва във формацията и поддръжката на имунологичната памет, която позволява на имунната система да отправи по-бърз и ефективен отговор при следваща среща с един и същ, вече познат патоген. 

Този аспект, също като при витамин Д, ги прави изключително важен за ефективността от провеждането на задължителните ваксинации.

Витамин А се среща доста често в природата под формата на някои от прекурсорите си, като най-известен и значим за човека от тях е бета-каротинът.

Витамин Е и селен за антиоксидантна защита и здраве

Витамин Е, известен още под името алфа-токоферол е мастноразтворимо съединение, чиято основна роля се изразява в това да се бори със свободните радикали и причинявания от тях оксидативен стрес. 

Те се отделят в особено големи количества като резултат от имунна реакция, а витамин Е предпазва собствените клетки на имунитета от евентуални щети.

Този витамин, който се среща най-вече в зеленчуците и ядките има подсилващ ефект върху различни имунологични клетки като неутрофили, макрофаги и естествените килърни клетки, чиято основна роля е да улавят и елиминират патогени.

Алфа-токоферолът притежава противовъзпалителен ефект. Той го осъществява посредством модулиране синтеза на про-инфламаторни цитокини и хемокини, чиито контрол ще доведе до балансиран имунен отговор.

Друг начин, по който витамин Е влияе на имунитета е чрез ускореното производство на антитела от B-лимфоцитите, за сметка на имуноглобулин G (IgG). По този начин се подсилва способността на имунните клетки да разпознават и неутрализират зловредни микроорганизми.

Той влияе както на B-клетките, така и на Т-клетъчните популации, които от своя страна са важни за координацията на имунния отговор и за изграждането на дълготраен имунитет.

Селенът, от своя страна представлява микроелемент, минерал, който ние си набавяме с храната от различни източници, като най-изобилният такъв, известен на човека е ядката бразилски орех. 

Всъщност, в нея се съдържа толкова голямо количество селен, че ако консумираме малко повече от него има опасност от интоксикация.

Макар и минерал, селенът притежава много сходни свойства с витамин Е и отговаря за подобни аспекти на имунитета, като разбира се механизмите, посредством които действа, се различават.

Той притежава силно антиоксидантно действие и играе интегрална роля за функциите на антиоксидантните ензимни системи като например ензимите глутатион пероксидаза и тиоредоксин редуктаза. Те служат за неутрализация на пероксидните йони и за изравняване на окислително-редукционния баланс в клетките.

Подобно на витамин Е, селенът подпомага функциите на неутрофилите, макрофагите и естествените клетки-убийци като подсигурява тяхната оптимална активност и свойства да се борят с патогените.

Той може да регулира продукцията на възпалителните цитокини и по този начин оказва контрол върху възпалението.

Този микроминерал е важен за пролиферацията и функцията на Т-клетките, като е особено значим за придобития имунитет и способността му да отговоря на дразнители в лицето на специфични патогени.

Витамин В-комплекс и неговата роля за енергия и имунитет

Витамините, познати като Б-комплекс, представляват комплекс от подобни съединения, които изпълняват различни и важни роли в човешкия организъм. Те са важни за клетъчния енергиен метаболизъм и могат по различни начини да повлияят работата на имунната система.

Под витамин Б-комплекс, най-често се визират 8 витамина: 

• Витамин Б1 (Тиамин): Витамин Б1 е важен за въглехидратния метаболизъм и превръщането им в енергия. Този витамин подпомага и имунната система по време на извършване на енергоемки процеси.
• Витамин Б2 (Рибофлавин): Той представлява прекурсор на коензимите флавин-аденин динуклеотид и флавин мононуклеотид. Те са застъпени в окислително-редукционните реакции и антиоксидантната защита, като предпазват имунните клетки от действието на оксидативния стрес. Освен това, витаминът е важен за синтеза на енергия в митохондриите, която подпомага енергоемките процеси и метаболитни изисквания на имунния отговор.
• Витамин Б3 (Ниацин): Витамин Б3 е незаменим при синтеза на НАД и НАДФ, коензими, които участват в клетъчния метаболизъм и поправянето на щети по ДНК молекулите на имунните клетки. Помага при регулацията на възпалението и профилактира свръхекспресия на имунния отговор.

• Витамин Б5 (Пантотенова киселина). Този витамин заема основна роля в синтеза на коензим А, който е отговорен за метаболизма на мастните киселини и синтеза на някои невротрансмитери. По този начин, освен повишаване енергийните нива в организма, може да повлияе положително и силата и точността на имунния отговор. Подпомага възстановяването на естествените бариери (кожа и лигавица) посредством форсиране на протеиновия и липидния синтез.
• Витамин Б6 (пиридоксин): Есенциален е за синтеза на аминокиселини, които по-нататък служат за изграждането на активни протеини, в това число антитела и цитокини. Те участват активно в провеждането на адекватен имунен отговор. Пиридоксинът подпомага производството и функцията на лимфоцитите и синтеза на интерлевкините, активни белтъци, които имат за цел да координират “операциите” на имунната система.
• Витамин Б7 (биотин): Биотинът участва в регулацията на генната експресия на имунните клетки, като може да повлияе продукцията на цитокини и други имунни медиатори. Подпомага изграждането на клетъчните мембрани.

• Витамин Б9 (фолат): Този витамин участва в синтеза на ДНК и РНК, чиито метаболизъм е особено ускорен и застъпен при имунните клетки, особено по време на извършване на имунологична операция. Фолатът подпомага зреенето и осигурява правилната функция на Т-клетките.

И последен, но не и по значение е Витамин Б12 (кобаламин). Той също е важен за синтеза на червени кръвни телца, които снабдяват различните тъкани и клетки с така необходимия кислород. Неговият ефект върху имунитета е само косвен, чрез регулация функцията на невроните и подобряване клетъчната сигнализация.

Цинк и мед за здравето на имунната система: Какви са оптималните дози?

Когато стане дума за силна имунна система, няма как да пропуснем да отдадем нужното внимание на есенциалния микроелемент цинк. На организма ни са необходими съвсем малки количества от него, но въпреки това, неговото значение за цялостното здраве и състояние на организма е огромно. 

За ролите и функциите на цинка науката разполага със стабилни доказателства, които разкриват и механизмите, по които минерала действа в тялото ни.

Основни роли на цинка, касаещи имунната система, са:

• Цинкът изпълнява ензимна функция. Той е кофактор на над 300 ензима, медииращи различни биохимични реакции, включително такива, отнасящи се до имунната система.
• Антиоксидантните ензими като например супероксид дисмутазата са зависими от наличието на цинк, за да извършват своята функция и да се борят с оксидативния стрес.
• Цинкът е съществен фактор за синтеза на тимулин. Това е хормон, необходим за зреенето и диференциацията на Т-клетките. Дефицит на микроелемента може да доведе до атрофия на тимуса и намален брой Т-клетки.
• Играе важна роля за регулацията на възпалителния отговор на тялото. Той модулира синтеза на проинфламаторни цитокини като например интерлевкин 1 бета, интерлевкин 6 и тумор-некротизиращия фактор (TNF).
• Влияе на сигналната трансдукция и комуникацията между отделните звена на имунната система. По този начин регулира възпалителния отговор и активацията на имунните клетки.
• Притежава директен антимикробен ефект. Цинкът инхибира (блокира) репликацията на някои вируси, като например риновируса и подсилва действието на протеини, участници в имунния отговор.
• Участва в поддържането на интегритета на епителните и лигавичните бариери, които се явяват първа линия от защитата на организма срещу патогени.
• Необходим е за процесите на ДНК синтеза и клетъчното делене, силно застъпени в клетъчните популации на имунитета, когато е необходима бърза пролиферация на активни клетки.
• Регулира процесите на програмирана клетъчна смърт (апоптоза) като подсигурява премахването на увредени или инфектирани клетки. По този начин пречи на разпространение на инфекцията и поддържа здрави тъканите на организма.
• Този микроелемент е важен за процесите на синтез на различни биоактивни протеини, които участват в много от дейностите, присъщи на имунната система.

Оптималните дози цинк зависят от множество фактори като например възраст, пол, физиологичен статус и индивидуални здравни особености и нужди. Все пак са възприети някои базови стойности, които адресират различните таргетни групи.

Препоръчаните дневни дози цинк

За деца до 1 годишна възраст са около 3 мг на ден. При деца от 1 до 13 годишна възраст, дозите могат да варират от 3 до 9 мг.

Юношите и възрастните подлежат на преценка на дозата според пола, като при момчета и млади мъже дозата е около 11мг/ден, а при момичета и жени около 8-9 мг на ден. 

Бременните и кърмещите жени имат по-високи нужди от този минерал, които достигат до 13-14 мг на ден.

Съществуват максимални поносими дози, които рядко могат да доведат до странични ефекти. Те обикновено са с няколко милиграма по-високи от горепосочените.

Приемът на цинк в терапевтични дози, в случай на установен дефицит може да бъде значително по-висок и е удачно да се извършва под медицински контрол.

Някои проучвания предполагат, че краткосрочен прием на високи дози цинк 20-50 мг на ден може да намали продължителността на заболяването, например при настинка.

Вегетарианците и веганите могат да имат нужда от до 50% по-висок прием на цинк, поради значително по-ниската усвояемост на цинка от растителни източници спрямо този с животински произход.

Що се отнася до ролята на медта (Cu) за здрава имунна система, то този химическият елемент също има съществено значение за правилното функциониране и развитието на имунните клетки.

Той е незаменим за активността на някои ензими, свързани с имунния отговор, като отново за пример е супероксид дисмутазата, която предпазва клетките от оксидативния стрес.

Медта също така подпомага продукцията на цитокини и пролиферацията и функцията на Т- клетките и фагоцитите.

Дефицит на елемента може да доведе до нарушена имунна функция и повишен шанс за развитието на инфекциозни заболявания.

Магнезий за подкрепа на имунитета

Магнезият е много популярен макроелемент, от който тялото има нужда от сравнително по-голямо количество, спрямо това на микроелементите. Оттам идва и представката “макро”.

Този незаменим минерал е много популярен и редица хора го приемат като хранителна добавка като се радват на неговия положителен ефект при релаксиране на мускулите и правилната им функция, повишената енергия, подобреното настроение и чувство за спокойствие, както и по-добрата работа на нервната система.

Малко обаче са тези, които са запознати със значението на магнезия за имунната система.

Магнезият е много важен елемент и участва като кофактор за над 300 ензима, които регулират редица биохимични реакции, отговорни и за имунния отговор. Те са свързани с енергийния и ДНК синтез на имунните клетки, както и тяхното възстановяване.

Той е важен за функцията на макрофагите и неутрофилите, като подпомага процеса на фагоцитоза.

Освен в този аспект, характерен за вродения имунитет, магнезият взема активно участие и за функциите на придобитата имунна система като е отговорен за активността и пролиферацията на Т-клетъчните популации и допринася за добрата междуклетъчна сигнализация.

Той действа като модулатор на възпалителния отговор и регулира отделянето на проинфламаторни цитокини. Също така допринася за клетъчно-мембранната стабилизация и функцията на редица антиоксидантни ензими.

Индивидуални нужди и противопоказания при приема на витамини за имунната система

Въпреки изградените примерни необходими количества за отделните групи от хора, все пак трябва да се имат предвид индивидуалните особености на всеки човек, когато се касае за прием на витамини.

Организмът на човек може да понася значително по-големи дози от някои витамини (витамин С, витамин Е, някои от витамините от група), без да се наблюдават странични ефекти. 

С приема на минерали обаче е добре да сме по-внимателни, поради възможността те да се натрупват и да предизвикат признаци на интоксикация. 

Например, приемът на високи дози витамин Д, особено при хора, страдащи от високи нива калциеви йони в кръвта може да доведе до неприятни симптоми на интоксикация.

Приемът на цинк пък може да възпрепятства действието на някои антибиотици, а магнезият трябва да се дозира внимателно при хора, страдащи от бъбречна недостатъчност.

За избягване на предозиране, добра идея е освен да спазваме указанията на продуктите да правим кратки паузи между периодите, в които ги приемаме.

Изграждането и поддържането на добър имунитет е процес, за правилното протичане на който е важно да спазваме много принципи за цялостно здраве и понякога дори да приемаме допълнителни продукти за подсилване.

Хранителните добавки за имунната система са средство, с което да осигурим необходимите количества за организма ни.

Често задавани въпроси

Какви са функциите на имунната система?

Функциите на имунната система са свързани с разпознаването и отстраняването на чужди агенти - вируси, бактерии и гъбички, както и собствени клетки, които вече не са годни да изпълняват функциите си.

Колко важни за витамините и минералите за правилното функциониране на имунната система?

Голяма част от витамините и минералите изпълняват роли, свързани с реакции, които се осъществяват от имунните клетки. Без тях те не могат да изпълняват своите функции, което води до имунен дефицит.

Кои са най-важните витамини за имунната система?

Почти всички витамини имат пряко значение за имунитета, като най-важни са витамин С, D, E, A, както и Б-комплекс.

Кои са най-важните минерали за имунната система?

Минералите с най-голямо значение за имунитета са цинк, мед, селен и магнезий.