Всичко за полиомиелита (Детски паралич): Същност и симптоми

Полиомиелитът спада към групата на невроинфекциите. Невроинфекциите са група инфекциозни заболявания, с водещо засягане на нервната система. Причиняват се от различни патогени като бактерии, вируси, гъби и други. Могат да се предават по различни механизми, в зависимост от причинителя им. В тази статия ще обърнем внимание на полиомиелита, известен още като детски паралич. Как се появява, какви са симптомите на заболяването, какви са основните мерки за предпазване от инфекцията и как да се справим с нея ще научите в тази статия. 

Какво представлява е детският паралич?

Полиомиелитът е остро инфекциозно заболяване, причиняващо се от трите типа полиомиелитни вируси и, протичащо с асиметрични вяли мускулни парализи и плегии. Полиомиелитът се причинява от РНК вирус, принадлежащ към групата на ентеровирусите. Заболяването е силно заразно и основно засяга предимно малки деца. 

Начини на разпространение и рискови фактори

Човекът е единственият източник на заразата. Предаването на вируса става по въздушно-капков и фекално-орален механизъм. Полиовирусът се предава посредством замърсени ръце, замърсени хранителни продукти, вода, насекоми и други. Заболяването засяга цял свят и има пролетно-лятна сезонност. От полиомиелит боледуват основно деца до 5-годишна възраст, но могат да боледуват и възрастни, като при тях заболяването протича по-тежко. Попадането на инфекцията в тялото става по следния механизъм:

1. Внедряване и репликация (размножаване) на вируса в носоглътката и съседните лимфни възли;
2. Дисеминиране (разпространение) на вируса към сливиците и дълбоките шийни лимфни възли;
3. Попадане на вируса в кръвта - така наречената “малка виремия”; 
4. Разпространение по кръвен път в различните органи и системи. Този процес се нарича “вторична виремия”. Разпространението в различните органи става чрез преминаване на вируса през тънките стени на кръвоносните съдове.

Полиовирусът поразява определени мозъчни структури - предните рога на гръбначния мозък, големите пирамидни клетки, подкоровите ядра на малкия мозък и хипоталамуса.

Симптоми на полиомиелит

Инкубационният период на заболяването е около 5-35 дни. Заболяването протича в две основни форми:

• Непаралитична - без засягане на нервната система;
• Паралитична - със засягане на нервната система.

Непаралитична

Непаралитичната има няколко подформи: 

• Инапарентна - тази форма протича без симптоми. Вирусът остава във входната врата (носоглътката) и не се реплицира. Тази форма е определена от специалистите като вирусоносителство, заради липсата на клинични симптоми;
• Абортивна форма - тази форма протича с повишаване на температурата, възпаление на горните дихателни пътища, лека диария, намален апетит и отпадналост;
• Менингеална форма - водещ симптом тук е менинго-радикулерното дразнене (развитие на серозен менингит). Тази форма започва остро с висока температура, гадене, повръщане, главоболие. Освен това се наблюдава вратна ригидност и положителни симптоми на Керниг и Брудзински (симптоми за установяване на възпаление на мозъчните обвивки). 

Паралитична форма  

В зависимост от локализацията си, паралитичните форми са няколко на брой: спинална, булбарна, понтинна и смесени - понтоспинална, булбоспинална, булбопонтинна и други. Всяка форма протича в 4-ри стадия:

1.  Предпаралитичен - започва остро, с рязко покачване на температурата. Има характерна слабост в някои мускулни групи на проксималните (горните отдели) на крайниците, отпадналост и/или неспокоен сън;
2. Паралитичен - парализите се появяват обикновено след температурата. В засегнатите мускулни отдели на крайниците се появяват болки. Тук се появяват и вялите парализи моно-, ди-,пара-, и квадрипарези и плегии. Засягането на мускулите се среща при почти 90% от болните;
3. Възстановителен - периодът на възстановяване отнема от 2-5 години след преболедуването;
4. Остатъчен - ако не се вземат навременни мерки и не се лекува, заболяването предизвиква деформитети и инвалидизация на болните. 

Ще разгледаме и по-подробно паралитичните форми 

• Булбарна - булбарната форма протича тежко със засягане на дихателния център. Заболяването започва остро след кратък или липсващ предпаралитичен период. Симптоматиката е според засягането на различните черепномозъчни нерви, но най-често се наблюдават смущения в гълтането, затруднения в дишането, което води до задух. Във сърдечно-съдовата система също настъпват промени - появява се тахикардия (усилена сърдечна дейност). Болните стават тревожни, напрегнати  възбудени;
• Спинобулбарна - при тази форма настъпват парализи, които започват първо от долните крайници;
• Понтинна - характерно за понтинната форма е появата на парализа на лицевия нерв, най-често едностранно;
• Полиомиелитна при имунизирани - при непълна имунизационна доза могат да се появят паретични прояви, които са с благоприятен ход.

Възможни усложнения

Както споменахме по-горе всяка форма протича с различен вид симптоматика. Усложненията също зависят от формата на забояването. 

Усложнения при безсимптомна форма

При безсимптомната форма, обикновенно не се наблюдават сериозни последствия за болните. Имунната им система успява сама да се пребори с вируса, без да оставя последствия.

Усложнения при непаралитична форма

Тъй като тази форма на полиомиелита протича с грипоподобни симптоми, понякога може да причини възпаление на мозъчните обвивки и гръбначния мозък, наподобявайки серозен менингит 

• Менингит - възпаление на мозъка и по конкретно мозъчните обвивки, което може да доведе до силно главоболие, фотофобия, скованост на мускулите на врата и други.

Усложнения при паралитична форма

Усложненията при тази форма са най-тежки, защото се увреждат нервите инервиращи мускулите. Основните усложнения при нея са:

• Мускулна атрофия - дългосрочната парализа може да доведе до атрофия на мускулатурата и загуба на нейната функция. По този начин се получава и деформитет в крайниците;
• Парализа - временна или постоянна. Най-характерно е засягането на долните крайници, като може да се разпространи по мускулите на тялото, врата и дихателната система;
• Сколиоза и други деформитети на скелета - поради мускулна слабост или парализа може да се развие и изкривяване в гръбначния стълб и деформитети в костите;
• Дихателни усложнения - когато парализата обхване дихателната мускулатура се появява и дихателната нестабилност.

Постполиомиелитен синдром 

Този синдром може да се появи години след възстановяване от полиомиелита. Симптоматиката му е свързана с постоянна умора, увеличена мускулна слабост, болки в ставите, прогресивна атрофия и други. Синдромът може значително да влоши качеството на живот. Учените предполага, че възниква вследствие от пренатоварване на оцелелите нервни клетки. 

Инвалидизация 

При тежки случаи на паралитичен полиомиелит могат да останат трайни инвалидизации, ако мускулната функция не бъде възстановена напълно. 

Психологически и социални последствия 

Продължителната инвалидизация или честите необходими и дългосрочни рехабилитации могат да доведат до знаитлени психологични проблеми като депресия, тревожност, социална изолация и да намалят допълнително качеството на живот на болния.  

Стадийни форми на детски паралич

Както споменахме по-горе в статията има различни стадийни форми на полиомиелита и те се подреждат по следния начин: 

• Безсимптомна (субклинична) форма;
• Лека или абортивна форма;
• Непаралитична форма;
• Паралитична форма, която се разделя на:
• Спинална;
• Булбарна;
• Булбоспинална.
• Постполиомиелитен синдром.

Детския полиомиелит има различни стадийни форми, от които само малка част водят до появата на парализа. Най-ефективният начин за превенция на заболяването и неговите усложнения е чрез ваксинация. 

Диагностика и тестове

Диагностиката на полиомиелита се състои в провеждането на различни клинични, лабораторни, и диагностични тестове. С диагностиката може да се установи наличието на 

полиомиелитния вирус и да се установи до каква степен има засягане на нервната тъкан. Ще изброим основните диагностични тестове за поставяне на диагнозата детски паралич:

• Клинични особености на пациента - първоначалната диагноза се поставя чрез провеждането на обстоен медицински преглед от специалист и разглеждане обстойно на симптоматика на пациента; 
• Лабораторни тестове - лаборниторните тестове доказват наличието на полиовируса в тялото;
• Изследване на фекална проба - най-честият и надежден метод за доказване наличието на вируса на полиомиелита. Полиовируса остава в фекалиите до няколко седмици след заразяването. Провеждат се редица PCR тестове, за да бъде доказано наличието на вируса.
• Проба от храчка - по същия, както при фекалиите, полиовируса остава в слюнката до седмица след инфецкията;
• Изследване на гръбначно мозъчна течност - ако полиовируса е засегнал нервните структури е необходимо да се направи лумбална пункция (гръбначно мозъчна биопсия). Според резултатите може да се докаже наличието на действаща инфекция;
• Кръвни изследвания - серологията на кръвта се изпозлва за установяване на налични антитела срещу полиовируса.
• Вирусна диагностика - веднъж диагностициран полиомиелит, може да се проведат специфични изследвания за установяване формата на полиомиелита. 
• Образни изследвания - в случаите, в които има парализи се провеждат образни изследвания като ядрено магнитен резонанс или компютърна томография. Тестовете се правят с цел оценка на нервната увреда.

Начини на лечение

Лечението на болните от детски паралич е патогенетично и симптоматично. Болните се поставят на строг постелен режим. Положението им в леглото трябва да удобно и да не води до никакви натоварвания в крайниците. Трябва да се избягват активни движения на пациентите и да се допуска те да се уморяват.  По време на острия период на вируса, точно преди той да се разпространи може да се инжектира имуноглобулин. При булбарните форми се препоръчват дехидрокортизонови препарати, които повлияват бързото спадане на температурата, намаляват болката и предпазват от развитието на мозъчен оток. При появата на парализи е хубаво болните да бъдат поставени в определено положение в леглото, без да се натоварват крайниците. 

Патогенетично лечение 

Провежда се с антихолинестеразни препарати. Тези препарати имат съдоразширяващо, спазмолитично и хипотензивно действие като оказват стимулиращо влияние върху гръбначния мозък . При дихателни нарушения се прави аспирация и интубация на пациентите, с цел намаляване усилията на дихателната мускулатура.

Симптоматично лечение

Провежда се с аналгетици и антипиретици. Освен това и тук на помощ идва природната медицина. Различните хранителни добавки и билки могат да повлияят добре симптоматиката при полиомиелита.

Витамини от група В (витамин В6 и В12) 

Витамин В6 - витамин В6 е мощна хранителна добавка, която укрепва имунната и нервната система. Подпомага образуването на миелиновата обвивка и невромедиаторите. Намалява възпалението и усилва енергийния метаболизъм. Индиректно допринася за бързото възстановяване от полиомиелита.

Витамин В12 - Витамин В12 допринася за нормалната нервна функция, стимулира производството на червени кръвни клетки и подобрява цялостната функция на организма. Приемът му при детски паралич регенерира увредените нерви и намалява мускулната слабост предизвикана от невната увреда. Включването на В12 във вашата диета ще забърза възстановяването от полиовируса. Приемайте витамин В12 от ВитаОн под формата на хранителна добавка за перорално ползване и подобрете цялостното си здраве.

Ехинацея - ехинацеята е добре позната билка известна със своите имуностимулиращи и антиинфламаторни свойства. Приема на ехинацея при полиомиелит подпомага справянето със симптоми на мускулна слабост, главоболие и нервна увреда. Въпреки че ехинацеята не лекува полиомиелита, тя е една добра природна билка с уникални натурални свойства, която да помогне в борбата с инфекцията. 

Превенция и ваксинация

Полиомиелитът е заболяване, което не може да бъде излекувано, но може да бъде предотвратено чрез имунизация. Имунитетът се постига след провеждане заразяване с вируса или проведена ваксинация. 

Към момента има два вида ваксини срещу полиомиелит въведени от Световната здравна организация (СЗО): IPV (инактивирана полиувирусна ваксина) и OPV (жива атенюирана полиовирусна ваксина. 

Ваксинацията за полиомиелит е включена в имунизационните календари на всички страни членки на европейския съюз. Ваксинацията е на няколко етапа и се провежда на 2 месец, 4 месец, 6-18 месец и на 4-6 годишна възраст. Пълният курс на ваксинация осигурява доживотен имунитет срещу вируса. Въвеждането на ваксината е допринесло за значително намаляване на случаите с полиовирус в световен мащаб. Ето и информативна таблица: 

Година	Глобален брой на заразени	Забележки
1950 (преди ваксината)	350 000	Епидемии по света преди въвеждане на ваксината
1960	100 000	Първоначално въвеждане на ваксината
1970	50 000	Повишаване на ваксинационните програми в развитите страни
1980	10 000	Широко използване на OPV ваксината
1990	5 000	Глобални ваксинационни програми
2000	1000	Ваксинационните компании обхващат повече от развитите страни
2010	500	Полиомиелитът е елиминиран в много региони
2020	140	Останали са редки случаи само в някои държави от третия свят

Кога да се консултирате с лекар?

Консултацията със специалист е изключително важна, особенно ако се появят симптомите, които споменахме по-горе в статията. Ако сте имали контакт с болен, при който е диагностициран полиомиелит, е важно да се консултирате с лекар, дори и да нямате симптоми. Ако имате пропуснати ваксинации или вашето дете не е ваксинирано е важно да се консултирате със специалист относно необходимостта от ваксинация. 

Заключение 

Полиомиелитът е силно заразно заболяване засягащо предимно малките деца. Заболяването се характеризира с няколко форми, като всяка форма има различни симптоми. Началото на вирозата обикновено започва със симптоми на настинка, след което може да засегне нервите и да доведе до по-тежки усложнения като парализи и парестезии. Има произведение ваксини за превенция от заразяване с полиомиелит, които са въведени в имунизационните календари на почти всички държави в света.  Диагностиката на полиомиелит е труден процес, който изисква провеждането на различни клинични и лабораторни тестове. Лечение на тежките форми няма, но може да се забавят усложнения и да се намали симптоматиката с приема на лекарства и хранителни добавки и билки.

Често задавани въпроси

Какви са основните симптоми на вируса? 

Както споменахме симптоматиката варира според формите на заболяването. Основните симптоми, които почти винаги са на лице са: температура, главоболие, отпадналост, скованост във врата, болки в мускулите и ставите и други.

Има ли лечение на заболяването? 

Лечение за заболяването все още не е открито. Основното лечение се фокусира върху облекчаване на симптомите, подобряване на подвижността на крайниците и превенцията на усложнения. 

Как да предпазя детето си от полиомиелит? 

Единственият начин за предпазване от вируса е с прилагането на ваксина. Двете основни ваксини са IPV и OPV. Ваксинацията трябва да се провежда задължително и затова е включена във ваксинационните календари на почти всички страни в света.