Всичко за полиомиелита (Детски паралич): Същност и симптоми
Martin HristovПолиомиелитът спада към групата на невроинфекциите.
Невроинфекциите са група инфекциозни заболявания с водещо засягане на нервната система. Причиняват се от различни патогени като бактерии, вируси, гъби и други. Могат да се предават по различни механизми, в зависимост от причинителя им.
В тази статия ще обърнем внимание на полиомиелита, известен още като детски паралич.
Как се появява, какви са симптомите на заболяването, какви са основните мерки за предпазване от инфекцията и как да се справим с нея ще научите от тази статия.
Какво представлява е детският паралич?
Полиомиелитът е остро инфекциозно заболяване, причиняващо се от трите типа полиомиелитни вируса. То протича с асиметрични вяли мускулни парализи и плегии.
Полиомиелитът се причинява от РНК вирус, принадлежащ към групата на ентеровирусите.
Заболяването е силно заразно и основно засяга предимно малки деца.
Начини на разпространение и рискови фактори
Човекът е единственият източник на заразата. Предаването на вируса става по въздушно-капков и фекално-орален механизъм.
Полиовирусът се предава посредством:
- Замърсени ръце
- Замърсени хранителни продукти
- Вода
- Насекоми и други.
Заболяването засяга цял свят и има пролетно-лятна сезонност. От полиомиелит боледуват основно деца до 5-годишна възраст, но могат да боледуват и възрастни, като при тях заболяването протича по-тежко.
Вирусът се внедрява и размножава в носоглътката и съседните лимфни възли. След това се разпространява към други възли в тялото, като сливиците и дълбоките шийни лимфни възли.
При попадане на вируса в кръвта, механизмът се нарича “малка виремия”. По кръвта, вирусът се разпространява до различни органи и системи в тялото.
Полиовирусът поразява определени мозъчни структури - предните рога на гръбначния мозък, големите пирамидни клетки, подкоровите ядра на малкия мозък и хипоталамуса.
Рисковите фактори за появата на заболяването включват редица обстоятелства като:
- Липса на ваксинация при децата
- Живот в райони с лоша хигиена
- Отслабена имунна система
- Бременност и много други.
Симптоми на полиомиелит
Инкубационният период на заболяването е около 5-35 дни. Заболяването протича в две основни форми - непаралитична и паралитична.
Непаралитична
Непаралитичната форма на полиомиелит не засяга нервната система за заразения.
Тя има няколко подформи:
- Инапарентна: Тази форма протича без симптоми. Вирусът остава във входната врата (носоглътката) и не се реплицира. Тази форма се определя от специалистите като вирусоносителство, заради липсата на клинични симптоми.
- Абортивна форма: Тази форма протича с повишаване на температурата, възпаление на горните дихателни пътища, лека диария, намален апетит и отпадналост.
- Менингеална форма: Водещ симптом тук е менинго-радикулерното дразнене (развитие на серозен менингит). Тази форма започва остро с висока температура, гадене, повръщане, главоболие. Освен това се наблюдава сковаване на врата и положителни симптоми на Керниг и Брудзински (симптоми за установяване на възпаление на мозъчните обвивки).
Непаралитичната форма се появява при 4-8% от заразените с полиовирус. Тя е по-често срещаната, за разлика от паралитичната, която засяга едва 1% от болните, но е с по-тежки последици.
Паралитична форма
Паралитичната форма на полиомиелит се характеризира със засягане на нервната система.
В зависимост от локализацията си, тя може да бъде различни видове: спинална, булбарна, понтинна и смесени - понтоспинална, булбоспинална, булбопонтинна и други.
Ето и повече подробности за различните видове:
- Булбарна: Булбарната форма протича тежко със засягане на дихателния център. Заболяването започва остро след кратък или липсващ предпаралитичен период. Симптоматиката е според засягането на различните черепномозъчни нерви, но най-често се наблюдават смущения в гълтането, затруднения в дишането, което води до задух. В сърдечно-съдовата система също настъпват промени - появява се тахикардия (усилена сърдечна дейност). Болните стават тревожни, напрегнати и възбудени.
- Спинобулбарна: При тази форма настъпват парализи, които започват първо от долните крайници.
- Понтинна: Характерно за понтинната форма е появата на парализа на лицевия нерв, най-често едностранно.
При непълна имунизационна доза също могат да се появят паретични прояви, които са с благоприятен ход.
Стадийни форми на детски паралич
Детският полиомиелит има различни стадийни форми, от които само малка част водят до появата на парализа. Най-ефективният начин за превенция на заболяването и неговите усложнения е чрез ваксинация.
Стадийните форми на полиомиелита се подреждат по следния начин:
- Безсимптомна (субклинична) форма
- Лека или абортивна форма
- Непаралитична форма
- Постполиомиелитен синдром
- Паралитична форма, която се разделя на спинална, булбарна и булбоспинална.
Всяка отделна форма протича в четири стадия, като започва с предпаралитичен. Той се характеризира с остро, рязко покачване на температурата. Наблюдава се характерна слабост в някои мускулни групи на горните отдели на крайниците, отпадналост и/или неспокоен сън.
При следващия се появяват парализите и затова се нарича паралитичен. В засегнатите мускулни отдели на крайниците се появяват болки. Тук се появяват и вялите парализи моно-, ди-, пара- и квадрипарези и плегии. Засягането на мускулите се среща при почти 90% от болните.
След преболедуване, възстановителният период отнема от 2 до 5 години.
Наблюдава се и остатъчен стадий. Той настъпва ако не се вземат навременни мерки и заболяването не се лекува. Тогава то предизвиква деформации и инвалидизация на болните.
Възможни усложнения
Както споменахме по-горе, всяка форма протича с различен вид симптоматика. Усложненията също зависят от формата на забояването.
Усложнения при безсимптомна форма
При безсимптомната форма, обикновенно не се наблюдават сериозни последствия за болните. Имунната им система успява сама да се пребори с вируса, без да оставя последствия.
Усложнения при непаралитична форма
Тъй като тази форма на полиомиелита протича с грипоподобни симптоми, понякога може да причини възпаление на мозъчните обвивки и гръбначния мозък, наподобявайки серозен менингит.
Менингитът може да доведе до силно главоболие, фотофобия, скованост на мускулите на врата и други.
Усложнения при паралитична форма
Усложненията при тази форма са най-тежки, защото се увреждат нервите, инервиращи мускулите.
Основните усложнения при нея са:
- Мускулна атрофия: Дългосрочната парализа може да доведе до атрофия на мускулатурата и загуба на нейната функция. По този начин се получава и деформитет в крайниците.
- Парализа - временна или постоянна: Най-характерно е засягането на долните крайници, като може да се разпространи по мускулите на тялото, врата и дихателната система.
- Сколиоза и други деформации на скелета: Поради мускулна слабост или парализа може да се развие и изкривяване в гръбначния стълб и деформации в костите.
- Дихателни усложнения: Когато парализата обхване дихателната мускулатура се появява и дихателната нестабилност.
Това са сериозни усложнения, които могат да повлияят на качеството на живота на човек след преболедуване.
Постполиомиелитен синдром
Постполиомиелитният синдром може да се появи години след възстановяване от полиомиелита.
Симптоматиката му е свързана с:
- Постоянна умора
- Увеличена мускулна слабост
- Болки в ставите
- Прогресивна атрофия и други.
Синдромът може значително да влоши качеството на живот. Учените предполагат, че възниква вследствие от пренатоварване на оцелелите нервни клетки.
Инвалидизация
При тежки случаи на паралитичен полиомиелит могат да останат трайни инвалидизации, ако мускулната функция не бъде възстановена напълно.
Акцентът при тези болни трябва да е насочен основно и главно към рехабилитационните упражнения. В крайните стадии, ако не бъдат предприети нужните мерки, се наблюдава засягане на дихателната мускулатура и спиране на дихателната дейност.
Психологически и социални последствия
Продължителната инвалидизация или честите необходими и дългосрочни рехабилитации могат да доведат до значителни психологични проблеми.
Те могат да бъдат депресия, тревожност, социална изолация и да влошат допълнително качеството на живот на болния.
Диагностика и тестове
Диагностиката на полиомиелита се състои в провеждането на различни клинични, лабораторни и диагностични тестове.
Това са основните диагностични тестове за поставяне на диагнозата:
- Клинични особености на пациента: Първоначалната диагноза се поставя чрез провеждането на обстоен медицински преглед от специалист и разглеждане на симптоматиката на пациента.
- Изследване на фекална проба: Най-честият и надежден метод за доказване наличието на вируса на полиомиелита е изследването на фекална проба. Полиовирусът остава в фекалиите до няколко седмици след заразяването. Провеждат се редица PCR тестове, за да бъде доказано наличието на вируса.
- Проба от храчка: По същия, както при фекалиите, полиовирусът остава в слюнката до седмица след инфецкията.
- Изследване на гръбначно-мозъчна течност: Ако полиовирусът е засегнал нервните структури е необходимо да се направи лумбална пункция (гръбначно-мозъчна биопсия). Според резултатите може да се докаже наличието на действаща инфекция.
- Кръвни изследвания: Серологията на кръвта се изпозлва за установяване на налични антитела срещу полиовируса.
- Вирусна диагностика: След диагностициране на полиомиелит може да се проведат специфични изследвания за установяване на неговата форма.
- Образни изследвания: В случаите, в които има парализи, се провеждат образни изследвания като ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография. Тестовете се правят с цел оценка на нервната увреда.
С диагностиката може да се установи наличието на вируса, както и до каква степен има засягане на нервната тъкан.
Начини на лечение
Лечението на болните от детски паралич е патогенетично и симптоматично и се определя от специалист.
Болните се поставят на строг постелен режим. Положението им в леглото трябва да е удобно и да не води до никакви натоварвания в крайниците. Трябва да се избягват активни движения на пациентите и да не се допуска те да се уморяват.
По време на острия период на вируса, точно преди той да се разпространи, може да се инжектира имуноглобулин. При булбарните форми се препоръчват дехидрокортизонови препарати, които повлияват бързото спадане на температурата, намаляват болката и предпазват от развитието на мозъчен оток.
При появата на парализи е хубаво болните да бъдат поставени в определено положение в леглото, без да се натоварват крайниците.
Патогенетично лечение
Патогенетичното лечение се провежда с антихолинестеразни препарати. Тези препарати имат съдоразширяващо, спазмолитично и хипотензивно действие като оказват стимулиращо влияние върху гръбначния мозък.
При дихателни нарушения се прави аспирация и интубация на пациентите, с цел да се намалят усилията на дихателната мускулатура.
Симптоматично лечение
Симптоматичното лечение се провежда с аналгетици и антипиретици. Освен това и тук на помощ идва природната медицина.
Различните хранителни добавки и билки за нервната система могат да повлияят добре симптоматиката при полиомиелита.
Тези добавки и билки могат да бъдат:
- Витамин В6: Витамин В6 е мощна хранителна добавка, която укрепва имунната и нервната система. Той подпомага образуването на миелиновата обвивка и невромедиаторите. Намалява възпалението и усилва енергийния метаболизъм, като индиректно допринася за бързото възстановяване от полиомиелита.
- Витамин В12: Витамин В12 допринася за нормалната нервна функция, стимулира производството на червени кръвни клетки и подобрява цялостната функция на организма. Приемът му при детски паралич регенерира увредените нерви и намалява мускулната слабост предизвикана от невната увреда. Включването на В12 във вашата диета ще забърза възстановяването от полиовируса.
- Ехинацея: Ехинацеята е добре позната билка известна със своите имуностимулиращи и антиинфламаторни свойства. Приемът на ехинацея при полиомиелит подпомага справянето със симптоми на мускулна слабост, главоболие и нервна увреда. Въпреки че ехинацеята не лекува полиомиелита, тя е една добра природна билка с уникални натурални свойства, която да помогне в борбата с инфекцията.
Приемът на хранителни добавки и билки не заменя традиционно медицинско лечение, предписано от специалист.
Превенция и ваксинация
Полиомиелитът е заболяване, което не може да бъде излекувано, но може да бъде предотвратено чрез имунизация. Имунитетът се постига след ваксинация.
Към момента има два вида ваксини срещу полиомиелит, въведени от Световната здравна организация (СЗО): IPV (инактивирана полиувирусна ваксина) и OPV (жива атенюирана полиовирусна ваксина).
Ваксинацията за полиомиелит е включена в имунизационните календари на всички страни членки на Европейския съюз. Ваксинацията е на няколко етапа и се провежда на 2-ри месец, 4-ти месец, 6-18-ти месец и на 4-6 годишна възраст.
Пълният курс на ваксинация осигурява доживотен имунитет срещу вируса. Въвеждането на ваксината е допринесло за значително намаляване на случаите с полиовирус в световен мащаб.
|
Година |
Глобален брой на заразени |
Забележки |
|
1950 (преди ваксината) |
350 000 |
Голям брой от заразени, които предизвикват множество епидемии |
|
1960 |
100 000 |
Първоначално въвеждане на ваксината |
|
1970 |
50 000 |
Повишаване на ваксинационните програми в развитите страни |
|
1980 |
10 000 |
Широко използване на OPV ваксината |
|
1990 |
5000 |
Глобални ваксинационни програми |
|
2000 |
1000 |
Ваксинационните кампании обхващат повече от развитите страни |
|
2010 |
500 |
Полиомиелитът е елиминиран в много региони |
|
2020 |
140 |
Останали са редки случаи, само в някои държави от третия свят |
Таблица на заразени от полиомиелит през годините и развитие на ваксината
Кога да се консултирате с лекар?
Консултацията със специалист е изключително важна, особенно ако се появят симптомите на полиомиелитен вирус, които споменахме по-горе в статията.
Ако сте имали контакт с болен, при който е диагностициран полиомиелит, е важно да се консултирате с лекар, дори и да нямате симптоми.
Ако имате пропуснати ваксинации или вашето дете не е ваксинирано, е важно да се консултирате със специалист относно необходимостта от ваксинация.
Заключение
Полиомиелитът е силно заразно заболяване, засягащо предимно малките деца. Заболяването се характеризира с няколко форми, като всяка форма има различни симптоми.
Диагностиката на полиомиелит е труден процес, който изисква провеждането на различни клинични и лабораторни тестове.
Началото на болестта обикновено започва със симптоми на настинка, след което може да засегне нервите и да доведе до по-тежки усложнения като парализи и парестезии.
Лечение на тежките форми няма, но усложненията могат да се забавят и симптоматиката да се намали с приема на лекарства и хранителни добавки и билки.
Има ваксини за превенция от заразяване с полиомиелит, които са въведени в имунизационните календари на почти всички държави в света.
Често задавани въпроси
Какви са основните симптоми на вируса?
Симптоматиката на вируса варира според формите на заболяването. Основните симптоми, които почти винаги са налице, са температура, главоболие, отпадналост, скованост във врата, болки в мускулите и ставите и други.
Има ли лечение на заболяването?
Лечение за заболяването все още не е открито. Основното лечение се фокусира върху облекчаване на симптомите, подобряване на подвижността на крайниците и превенцията на усложнения.
Как да предпазя детето си от полиомиелит?
Единственият начин за предпазване от вируса е с прилагането на ваксина. Двете основни ваксини са IPV и OPV. Ваксинацията трябва да се провежда задължително и затова е включена във ваксинационните календари на почти всички страни в света.
Източници:
https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC4212416/
