10 симптома при липса на ензими и храни, които да включите в менюто си

Ензимната недостатъчност или дефицитът на ензими е състояние, при което тялото не произвежда достатъчно количество храносмилателни ензими, необходими за разграждането на храната в храносмилателния тракт. 

Ензимите играят ключова роля в процеса на храносмилане, като помагат да се разградят протеините, въглехидратите и мазнините в по-малки молекули, които тялото може да усвои. Без достатъчно ензими храната не се усвоява ефективно, което може да доведе до различни здравословни проблеми.

Ензимната недостатъчност може да се прояви по различни начини в зависимост кои конкретни ензими липсват или се произвеждат в недостатъчни количества.

Това състояние може да бъде наследствено или да се развие вследствие на различни заболявания, като хронични възпалителни състояния на червата или проблеми с панкреаса. Важно е то да се диагностицира и лекува, за да се възстанови нормалното храносмилане и да се предотвратят потенциални усложнения.

Ензимната недостатъчност може да бъде причинена от различни състояния, които влияят на производството или функцията на храносмилателните ензими. 

Някои от основните заболявания и състояния, които предразполагат към ензимен дефицит, включват:

• Хроничен панкреатит - това е възпаление на панкреаса, което нарушава неговата способност да произвежда храносмилателни ензими, като амилаза, липаза и протеаза. Без тези ензими храносмилането на храната се затруднява, което води до симптоми като подуване на корема, газове и загуба на тегло.

• Цьолиакия - това автоимунно заболяване, причинено от непоносимост към глутен, може да увреди лигавицата на тънките черва и да затрудни усвояването на хранителни вещества. Възпалението, причинено от цьолиакия, може да намали производството на ензими, което води до ензимен дефицит.

• Лактозна непоносимост - липсата или намалената активност на ензима лактаза води до затруднено разграждане на лактозата, основния въглехидрат в млечните продукти. Това предизвиква симптоми като подуване на корема, газове и диария при консумация на млечни продукти.

• Кистозна фиброза - това генетично заболяване води до образуването на гъсти и лепкави секрети, които блокират панкреаса и възпрепятстват нормалната му функция. Това може да доведе до недостатъчно производство на храносмилателни ензими и невъзможност за тяхното отделяне през анатомичните структури, което затруднява храносмилането.

• Възпалителни заболявания на червата - болести като болестта на Крон или улцерозен колит могат да увредят тънките черва и да затруднят производството на ензими. Това води до нарушено храносмилане и усвояване на хранителни вещества.

• Намалена функция на стомаха (хипохлорхидрия) - при недостатъчно производство на солна киселина в стомаха процесът на разграждане на храната се забавя. Това може да доведе до намалена активност на храносмилателните ензими и затруднено усвояване на хранителни вещества.

• Проблеми с черния дроб - черният дроб произвежда жлъчка, която е необходима за разграждането на мазнините. Ако черният дроб не функционира правилно (например при цироза или хепатит), това може да доведе до затруднения в храносмилането на мазнини и ензимен дефицит.

• Диабет тип 1 - хората с диабет тип 1 могат да развият панкреатична недостатъчност, което води до намалено производство на храносмилателни ензими. Това може да затрудни храносмилането и усвояването на хранителни вещества.

• Стареене - с напредване на възрастта, производството на ензими може да намалее, което води до по-бавно и затруднено храносмилане. Това е естествен процес, но може да се влоши при наличие на други съществуващи заболявания.

• Гастректомия или коремни операции - пациентите, претърпели частично или пълно отстраняване на стомаха или резекция на червата, може да изпитат нарушения в храносмилането, тъй като те са основни органи за активирането на ензимите. Това може да доведе до ензимен дефицит.
  

Разпознаването на тези състояния и ранното им лечение е ключово за предотвратяване на сериозни храносмилателни проблеми и за подобряване на качеството на живот на пациентите.

Липсата на ензими може да се прояви с разнообразие от симптоми, които най-често са свързани с нарушено храносмилане и усвояване на хранителни вещества. 

Тяхното разпознаване е важно, за да може да се предприеме адекватно лечение и да се подобри качеството на живот. 

Ако тези симптоми се наблюдават за продължителен период от време, е важно да се консултирате с лекар или гастроентеролог. Те ще могат да извършат необходимите изследвания и диагностика, за да потвърдят или отхвърлят наличието на ензимен дефицит и да предложат подходящо лечение или добавки с ензими.

1. Подуване на корема (метеоризъм)

Един от най-честите симптоми на ензимен дефицит е подуването на корема. 

Когато храносмилането е затруднено поради липса на ензими, храната остава неразградена в стомаха и червата, което води до ферментация и образуване на газове. Това може да доведе до усещане за пълнота и дискомфорт в корема.

2. Болки в стомаха и коремна болка

Неразградената храна, която се задържа в стомаха и червата, може да причини болки в стомаха. Тези болки обикновено са свързани с газове и подуване, но могат да бъдат и по-остри, особено когато храната не преминава през стомаха или червата както трябва.

3. Диария или запек

Нарушенията в храносмилането могат да доведат до промени в чревния транзит. Липсата на ензими може да забави или ускори храносмилането, което води до диария или запек. В зависимост от сериозността на дефицита, тези проблеми могат да бъдат хронични или да се появяват периодично.

4. Непоносимост към определени храни

Липсата на специфични храносмилателни ензими може да доведе до непоносимост към определени храни. Например, дефицит на лактаза води до непоносимост към млечни продукти. Дефицит на липаза пък може да затрудни разграждането на мазнини, което да води до стомашни неразположения след консумация на мазни храни.

5. Необяснима загуба на тегло

Нарушеното храносмилане и неправилното усвояване на хранителните вещества могат да доведат до загуба на тегло, дори ако апетитът остава нормален. Организмът не може да усвои необходимите калории и нутриенти, което води до недостиг на енергия и намалено тегло.

6. Лошо усвояване на хранителни вещества

Липсата на ензими затруднява процеса на разграждане и усвояване на хранителни вещества като витамини, минерали, протеини, въглехидрати и мазнини. 

Това може да доведе до дефицити на основни хранителни вещества и симптоми като умора, слабост, анемия, кожни проблеми и намален имунитет.

7. Лош дъх (халитоза)

Неприятният дъх може да бъде резултат от процеси на ферментация в храносмилателния тракт. Неразградената храна, която стои в стомаха и червата, може да доведе до образуване на миризливи газове и съответно до лош дъх в устата.

8. Чести инфекции или слаб имунитет

Храносмилателната система играе важна роля за имунната защита на тялото. Ако ензимите не работят ефективно и хранителните вещества не се усвояват правилно, организмът може да стане по-податлив на инфекции. 

Симптоми като чести настинки, инфекции на пикочните пътища или храносмилателни разстройства могат да бъдат индикатор за това, че имунната система не функционира оптимално.

9. Емоционално и физическо неразположение

Храносмилателните проблеми, свързани с липса на ензими, могат да водят до хроничен стрес и дискомфорт, което може да засегне емоционалното състояние на човека. Симптоми като тревожност, депресия и раздразнителност често са свързани със здравословни проблеми в стомашно-чревния тракт.

10. Проблеми с кожата

Неусвоените хранителни вещества и токсините, които се натрупват в организма поради нарушения в храносмилането, могат да се проявят върху кожата под формата на акне, екзема, раздразнения или сухота.

Съществуват различни тестове, които могат да помогнат за диагностицирането на липсата на ензими или на проблеми с тяхното функциониране. Обикновено те се използват, за да се установи причината за храносмилателни проблеми и да се потвърди или изключи ензимен дефицит. 

Тест за лактазна активност (тест за непоносимост към лактоза)

Това е един от най-често използваните тестове за диагностициране на дефицит на ензима лактаза, който е необходим за разграждането на лактозата (млечна захар). Ако тялото не произвежда достатъчно лактаза, това води до лактозна непоносимост, която може да предизвика симптоми като подуване на корема, газове и диария след консумация на млечни продукти.

При тест за дишане с водород пациентът приема напитка, съдържаща лактоза, след което се измерва нивото на водород в издишания въздух. Повишеното ниво на водород може да показва, че лактозата не е разградена правилно и се ферментира в червата.

При тест за глюкоза в кръвта след приема на лактоза се измерва нивото на глюкоза в кръвта. Ниско ниво на глюкоза показва, че лактозата не е усвоена, което предполага дефицит на лактаза.

Тест за панкреатична функция (панкреатични ензими)

Този тест е предназначен да оцени функцията на панкреаса, който произвежда храносмилателни ензими като амилаза, липаза и протеаза. Ако панкреасът не произвежда достатъчно от тези ензими, могат да се появят симптоми като болки в корема, подуване, диария и загуба на тегло.

Чрез копрограма (фекален тест) се измерва нивото на неусвоени мазнини в изпражненията. Високи нива на мазнини могат да показват липса на липаза - ензим, отговорен за разграждането на мазнини.

С теста за серумна амилаза и липаза се измерват нивата на амилаза и липаза в кръвта. Ниски нива на тези ензими могат да показват проблеми с панкреаса.

Тест за дефицит на ензими за разграждане на въглехидрати (например амилаза)

Ако имате проблеми с храносмилането на въглехидрати, може да се извърши тест за измерване на нивата на амилаза - ензим, който разгражда въглехидратите. Ниски нива на амилаза могат да показват ензимен дефицит, свързан с нарушено храносмилане на въглехидрати.

Тестове за цьолиакия

При хора с цьолиакия (непоносимост към глутен), тестовете за антитела могат да покажат увреждане на тънките черва и възможен дефицит на ензими. Поради увреждане на чревната лигавица, способността на червата да произвеждат храносмилателни ензими може да бъде намалена.

Ендоскопски изследвания

В някои случаи може да се извърши ендоскопия, при която се вкарва малка камера през устата или ануса, за да се разгледат стомахът и червата. Тези изследвания могат да покажат признаци на увреждане на лигавицата на стомашно-чревния тракт, които биха могли да доведат до ензимен дефицит.

Тест за ферментация на въглехидрати

При съмнения за ензимен дефицит, свързан с храносмилането на въглехидрати, може да се извърши тест за дишане, който измерва концентрацията на въглероден диоксид в издишания въздух след прием на въглехидрати.

Тези тестове могат да помогнат за диагностицирането на ензимен дефицит и да насочат лекарите към правилното лечение. Ако имате симптоми, които показват възможна липса на ензими, като подуване на корема, болки в стомаха, диария или загуба на тегло, е препоръчително да се консултирате със специалист, който може да препоръча подходящите изследвания и да постави диагноза.

Предприемането на навременни мерки при липса на ензими е от съществено значение, тъй като неадекватното храносмилане и усвояване на хранителни вещества могат да доведат до сериозни здравословни проблеми. 

Когато храносмилателната система не функционира правилно, това може да се отрази на цялостното здраве и благосъстояние на организма. 

Навременното действие помага за:

• Предотвратяване на хранителни дефицити - навременното диагностициране и лечение на ензимен дефицит може да предотврати появата на дефицити, тъй като могат да се вземат мерки като добавяне на храносмилателни ензими като хранителни добавки или замяна на различни хранителни продукти.

• Предотвратяване на хронични храносмилателни разстройства - навремените мерки срещу проблема с недостига на определени ензими може да намали драстично симптомите, свързани с тях. От друга страна, ако тези проблеми не се лекуват, те могат да се утежнят с времето и да се превърнат в хронични разстройства, които да повлияят на качеството на живот. Ранното откритие на причината и предприемането на мерки могат да намалят риска от развитие на хронични заболявания.

• Подобряване на храносмилането и усвояването на хранителни вещества - навременните мерки, като например прием на добавки с храносмилателни ензими или коригиране на диетата, могат да помогнат за нормализиране на храносмилателния процес. Това води до по-добро усвояване на хранителни вещества и предотвратява натрупването на токсини в организма, което може да окаже негативно влияние върху всички органи и системи.

• Подкрепа за имунната система - Червата играят важна роля в поддържането на имунитета, като голяма част от имунните клетки са разположени в тях. Ако храносмилателната система не функционира оптимално, това може да доведе до повишен риск от инфекции и други здравословни проблеми. Ранната намеса помага за укрепване на имунитета и намаляване на риска от заболявания.

• Подобряване на енергийното ниво и жизнеността - Предприемането на навременни мерки за възстановяване на нормалното храносмилане може да подобри нивата на енергия, жизнеността и цялостното благосъстояние.

• Предотвратяване на усложнения от панкреатична недостатъчност - панкреасът играе централна роля в производството на храносмилателни ензими. Липсата на тези ензими може да доведе до панкреатична недостатъчност. Това е сериозно състояние, което може да изисква медицинска намеса, включително терапия с ензими. Прилагането на навременни мерки може да предотврати прогресирането на това състояние и да поддържа здравето на панкреаса.

• Предотвратяване на стрес и емоционални проблеми - Подобряването на храносмилателното здраве може да намали стреса и да подобри настроението и качеството на живот.

• Предотвратяване на продължителни здравословни проблеми - ако не се вземат своевременни мерки при ензимен дефицит, съществува риск от развитие на дългосрочни здравословни проблеми. Сред тях са хронични стомашно-чревни заболявания, недостиг на витамини и минерали, както и повишен риск от метаболитни заболявания. Колкото по-бързо се идентифицира и лекува ензимният дефицит, толкова по-малък е рискът от развитието на усложнения.

Откриването на ензимен дефицит навреме играе ключова роля за предпазване от по-сериозни здравословни проблеми. Ранната намеса може да подобри храносмилането, да намали риска от недостиг на важни хранителни вещества и да допринесе за цялостното благосъстояние. При съмнение за такъв дефицит е важно да се потърси консултация със специалист, който да проведе необходимите изследвания и да предложи ефективен план за лечение.

Храните, които съдържат природни ензими, играят важна роля в подпомагането на храносмилателните процеси, като същевременно стимулират здравето на стомашно-чревната система. 

Много от тези храни са ферментирали или богати на ензими, които могат да помогнат за разграждането на хранителните вещества и да облекчат различни храносмилателни проблеми.

Кисело зеле

Киселото зеле е известен пример за ферментирала храна, която съдържа полезни бактерии (пробиотици) и ензими. По време на процеса на ферментация, полезни бактерии (например Lactobacillus spp.) се развиват, като произвеждат ензими, които помагат за разграждането на въглехидратите и клетъчните стени на зеленчуците - в частност ензима целулаза. Това прави храната лесно усвоима и обогатява храносмилането.

Кимчи

Кимчи е традиционно корейско ястие, приготвено чрез ферментация на китайско зеле и други зеленчуци, което също съдържа пробиотици и активни ензими. То е известно със своите антиоксидантни и противовъзпалителни свойства.

Мисо

Мисото е ферментирала паста, приготвена от соя, сол и гъбата Aspergillus oryzae. Тя съдържа активни ензими, които подпомагат разграждането на протеини и въглехидрати. 

Освен това мисото е отличен източник на аминокиселини и полезни бактерии, които поддържат чревния микробиом. Основните ензими, които се съдържат са протеази, амилази и липази.

Киви

Кивито съдържа ензима актинидин, който е известен със способността си да разгражда белтъци и да улеснява храносмилането на протеини. Този ензим е ефективен при омекотяване на месо и може да подпомогне храносмилането в стомаха.

Джинджифил

Джинджифилът е не само ароматен корен, но и мощен храносмилателен стимулатор, благодарение на съдържащите се в него ензими като амилаза и протеаза, които подпомагат разграждането на въглехидрати и протеини.

Кайсии

Кайсиите съдържат ензими като амилаза, които помагат за разграждането на въглехидрати. Освен това те са богат източник на витамини и минерали, които подкрепят храносмилателната система.

Соев сос

Соевият сос е продукт на ферментацията на соя, който съдържа ензими, подпомагащи разграждането на протеини и въглехидрати. Той е богат на аминокиселини, които играят важна роля в храносмилането и обмяната на веществата.

Ананас

Ананасът е богат на ензима бромелаин, който е известен със своето действие на разграждане на протеини. Бромелаинът е полезен за облекчаване на възпаления и ускоряване на храносмилането на протеините в организма.

Папая

Папая съдържа ензима папаин, който също е мощен протеазен ензим, полезен за храносмилането на белтъци. Той има антиоксидантни и противовъзпалителни свойства и подпомага храносмилането.

Ябълки

Ябълките съдържат ензима пектиназа, който е полезен за разграждането на пектин и клетъчни стени. Това прави ябълките лесно усвоими и помага на храносмилателната система.

По-долу ви представяме обобщена таблица на ензимите и техните източници:

Включването на тези храни в ежедневното меню може да помогне за подобряване на храносмилането и усвояването на хранителни вещества, благодарение на ензимите, които те съдържат. Те не само подпомагат разграждането на храната, но също така могат да облекчат стомашно-чревни проблеми и да увеличат общото здравословно състояние на организма.

В следващата таблица ви представяме някои от симптомите, които можете да изпитвате, връзката им с недостиг на определен ензим, както и кои храни могат да ви бъдат от полза: 

При сериозен дефицит, свързан с дисфункция, тези храни няма да могат да облекчат състоянието и дори напротив. Причината затова е, че в природата много често храните, богати на определени макронутриенти, съдържат и съответните ензими или вещества, които помагат за тяхното разграждане. 

Например авокадото е богато на мононенаситени мазнини, които стимулират жлъчната секреция и при здрави хора, може да помогне за емулгиране и смилане на мазнините. Ако обаче се консумират от човек, страдащ от панкреасна дисфункция, консумацията на авокадо ще доведе до задълбочаване на стеатореята (отделяне на мазнини с фекалиите) и подуването на корема.

Освен че улесняват храносмилането, ензимите оказват редица допълнителни здравни ползи, които често остават подценявани. Те участват активно в почти всички метаболитни процеси в тялото, включително в синтеза на хормони, детоксикацията и клетъчното възстановяване. 

Когато ензимите се приемат в достатъчно количество, те могат да намалят възпалителните процеси в организма, да подкрепят имунната система и да подобрят усвояването на жизненоважни витамини и минерали.

При хора със синдром на раздразненото черво, хранителни непоносимости или малабсорбция, допълнителният прием на ензими може да намали подуването, газовете и болката в корема. 

Ензимите, разграждащи лактоза например помагат на хора с лактозна непоносимост да се хранят по-спокойно. 

Протеазите, които разграждат белтъците, могат да спомогнат за по-бързото възстановяване след физическо натоварване или травма, като ограничават мускулната треска и ускоряват регенерацията.

В някои случаи ензимите имат и антимикробно действие, като създават неблагоприятна среда за развитието на вредни бактерии в червата. Това подпомага баланса на чревната микрофлора, което има пряко отражение върху имунитета, настроението и дори когнитивните функции. 

Накратко - ензимите не са важни само за стомаха, а за цялостната хармония и ефективност на тялото.

Често задавани въпроси

Разпознава ли се лесно ензимната недостатъчност само по симптомите?

Не винаги. Симптомите като подуване, газове, тежест след хранене или промени в изпражненията са често срещани, но могат да се дължат и на други състояния – като Синдром на раздразненото черво или хранителни непоносимости. Затова е важно симптомите да се разглеждат в контекста и, ако се задържат, да се потърси консултация и евентуално лабораторно изследване.

Могат ли ферментиралите храни да компенсират напълно липсата на ензими?

Ферментиралите храни като кисело зеле, мисо, кимчи и соев сос са отличен източник на естествени ензими и могат да облекчат храносмилането. Въпреки това при по-тежък дефицит, особено при заболявания на панкреаса или при възрастни хора, те могат да не са достатъчни и да се наложи допълнителен прием чрез ензимни добавки.

Има ли риск от прекомерен прием на ензими чрез добавки или храна?

Приемът на ензими чрез храна е безопасен и трудно би довел до предозиране. При добавки обаче, особено при самолечение и високи дози, е възможно да се наблюдават леки стомашни неразположения или диария. Затова е добре да се започва с ниска доза и при нужда да се потърси професионален съвет.

Източници:

• https://bgapc.com/understanding-and-managing-digestive-enzyme-deficiencies/

• https://www.healthline.com/health/exocrine-pancreatic-insufficiency/the-role-of-digestive-enzymes-in-gi-disorders#who-needs-digestive-enzymes

• https://enzymedica.com/blogs/digest-this/high-enzyme-foods?srsltid=AfmBOorW1Pok0IvU-96RAHPdodpavIzdNe_cl64hi_6VFTrehSeSyJom