Храни, богати на ензими, които да включите в менюто си

Храносмилателни ензими: видове и значение

Храносмилателните ензими по същество представляват биоактивни протеини, чиято основна и единствена роля е да катализират химическото разграждане на храната до по-малки, лесно усвоими молекули. Тези ензими се произвеждат и секретират от различни органи, които принадлежат към храносмилателната система, в това число слюнчените жлези, стомаха, панкреаса и тънките черва. 

Те извършват своите функции като подлагат сложни молекули като въглехидрати, протеини, липиди и нуклеинови киселини на процес, наречен хидролиза. В резултат се получават по-малки молекули, мономери, съответно захари, аминокиселини, мастни киселини и нуклеотиди. Поради по-малкият си размер, тези биологични молекули се усвояват лесно през чревната лигавица и попадат в системното кръвообращение, където се насочват до различни части на тялото, за да бъдат използвани за енергия, растеж и клетъчна регенерация. Правилното функциониране на ензимите и органите, които ги секретират, е решаващо за постигане на оптимално храносмилане и абсорбция, както и за цялостното здравословно състояние на организма.

Видове ензими

Съществуват стотици и може би дори хиляди ензими, които служат на тялото да катализират и провеждат редица процеси, важни за съществуването.

Що се отнася до храносмилателните ензими, тяхното разнообразие е по-малко, поради неголемия брой на основните хранителни вещества, с които тялото трябва да се справя.

Видове храносмилателни ензими

Амилази - поставени в множествено число, за да се поясни, че съществуват два типа амилази - слюнчена, която се произвежда от слюнчените жлези и започва да действа още в устната кухина  и панкреасна алфа-амилаза, която се секретира от панкреаса.

Функцията на амилазата, без значение от типа, е да разгражда сложните въглехидрати (нишесте) до прости мономерни захари. 

Протеази - ензими, които са специализирани в разграждането на белтъчните молекули до пептиди и отделни аминокиселини. Те се секретират основно от панкреаса, но се произвеждат и в стомаха и тънките черва. Примери за протеазни ензими са пепсин (синтезира се в стомаха) и трипсин и химотрипсин (синтезират се в панкреаса).

Липази - ролята на тези ензими е да разграждат мазнините от храната до свободни мастни киселини и глицерол. Синтезират се основно от панкреаса.

Нуклеази - синтезирани от панкреаса и тънките черва, тези по-малко познати ензими служат за разграждането на ДНК и РНК до нуклеотиди, които по-нататък тялото ни да използва за собствени градивни единици. Основните нуклеази са дезоксирибонуклеаза и рибонуклеаза.

Лактаза - ензим, който всички бозайници синтезират. Неговата функция е да разгражда  лактозата (млечната захар) до глюкоза и галактоза. Синтезира се в тънките черва. Интересното при този ензим е, че неговият синтез се преустановява по време на растежа, като много малък процент ( предимно азиатските народи) запазват способността си да го произвеждат след като са навършили зряла възраст.

Малтаза - разгражда малтозата до две глюкозни молекули, процесът протича отново в тънките черва.

Захараза - служи за разграждане на захарозата до глюкоза и фруктоза.

Пептидаза - ензим, който по своята функция се характеризира като вид протеаза - той разгражда пептидните молекули до аминокиселини.

Фактори, които влияят върху производството на ензими

Синтеза на ензими представлява сложен процес, който се влияе от множество фактор, в това число генетични, фактори на средата, физиологични особености и други.

Генетични фактори:

Ензимите са белтъци, чието производство е кодирано в нашите гени. Генетичният апарат има множество механизми за регулация. Наличието на специфични гени или части от тяхната последователност, както и регулацията им, определя синтеза на даден ензим. Генната експресия може да бъде повлияна във фазата на транскрипция, пост-транскрипционно, както и във фазата на транслация и пост-транслационно. Ние няма как да повлияем на тези особености, свързани с нашия геном.

Генетични мутации или вариации за ензими като например лактазата определят дали даден индивид ще го произвежда и до каква възраст ще е активен гена за синтеза на съответния ензим. По тази причина, много хора загубват способността си да разграждат млечната захар след определена възраст, което се изразява в развитието на лактозна непоносимост.

Генетични заболявания като кистичната фиброза (муковисцидоза) на панкреаса е отговорно за цялостно нарушена функция на органа, като това засяга до голяма степен синтеза и функциите на ензимите.

 Стимулация и наличие на хранителни вещества 

При храносмилателните ензими, наличието на определени субстрати индуцира синтеза на точно определени ензими. Например, наличието на лактоза кара тялото да произвежда лактаза.

Съдържанието на храната, както и нейното количество оказват влияние върху ензимната секреция. Приемът на храни с високо липидно съдържание ще доведе до отделяне на по-голямо количество липаза, докато приемът на белтъци ще задейства секрецията на протеазни ензими.

Наличието на фибри, особено тези, които са частично разтворими може да промени консистенцията на хранителната смес и тя да добие гелоподобен вид, което да забави “срещата” на ензимите с техните субстрати по чисто механичен начин.

Важно е да се отбележи, че ензимите са белтъци и за техния синтез и функция, са важни същите фактори като при другите протеини - адекватния прием на витамини и минерали. Те са незаменими кофактори на ензимната активност.

 Хормонални фактори 

Естествено, хормоните влияят и на ензимната активност. Храносмилането представлява каскаден процес, в който определени молекули или вещества, задействат различни ензими.

Гастринът например е белтък, който се синтезива от стомашната лигавица в отговор на прием на храна. Той от своя страна стимулира секрецията на стомашни киселини и пепсиноген, които участват в храносмилането.

Секретин - белтък, който се секретира от дванадесетопръстника, при навлизането на кисело съдържимо от стомаха. Секретинът стимулира панкреаса да отделя бикарбонати, за да се създадат оптимални стойности на киселинността, подходящи за по-нататъшната ензимна активност.

Холецистокинин - хормон, който се произвежда в дуоденума, в отговор на приета храна, съдържаща мазнини или протеини. Той стимулира панкреаса да отделя протеази и липази, а жлъчния мехур да отделя жлъчни киселини, които също вземат участие в разграждането на мазнините.

Инсулин - този хормон задейства синтеза на храносмилателни ензими от панкреаса, най-вече в отговор на храна с високо въглехидратно съдържание.

Тиреоидните хормони, както и някои полови хормони като тестостерон, например, оказват влияние върху скоростта на обменните процеси, които засягат ефикасността и производството на храносмилателни ензими.

Фактори на средата (като се има предвид, че тялото е средата за нашите ензими).

Екстремните  температурни амплитуди имат ефект върху ензимната активност. Студеното време води до намалена ензимна активност, докато високите температури могат да денатурират ензимите. Именно затова, при трескави състояния и висока телесна температура, много често се наблюдава подуване на корема, диария и други. Причината е, че несмлените хранителни материи стават субстрат за бактериалната флора.

Нивата на киселинност - pH на средата определя активността на определени ензими. Например пепсинът работи най-ефективно при кисела реакция ( в стомаха), докато панкреасните ензими се нуждаят от алкално pH. Именно затова панкреасът отделя бикарбонати преди да секретира своите ензими.

Поддържане на водно-солевата хомеостаза или с други думи поддържане на нивата на хидратация са особено важни. При обезводняване се нарушава нормалната ензимна активност.

Здравословни фактори и налични заболявания

Възпалителните заболявания на храносмилателните органи винаги имат негативен ефект върху тяхната секреторна функция. Например при панкреатит силно се нарушава ензимната активност на секретираните от органа ензими, поради което част от лечението на заболяването се състои в пълен глад за определен период. 

Инфекциозни агенти

Бактериални или вирусни причинители, които засягат храносмилателната система, временно могат да доведат до нарушено храносмилане именно поради малфункция в секрецията на ензими. Именно затова, при подобни състояния е добре да се избягва приема на тежки храни, а да се наблегне на течностите.

Стрес- хроничният стрес влияе на хормоналните нива, особено тези на кортизола, което може да доведе до нарушена храносмилателна функция. 

Вредни навици и индивидуални особености 

Консумацията на алкохол - в големи количества или хронична употреба, алкохолът уврежда стомаха и панкреаса, които имат съществено значение за храносмилането.

Същото се отнася до тютюнопушенето, активните токсини, които вдишваме, когато пушим, имат потискащо влияние върху храносмилателните процеси и най-вече при секретирането на ензими.

Обратното на вредните фактори, редовните физически упражнения доказано водят до засилен ензимна секреция и ефективност.

Какви са симптомите при липса на ензими

Симптомите при нарушена секреция или функция на ензимите са следствие от натрупването на токсини, продукт от бактериалната ферментация на несмлените хранителни останки.

Хората, с нарушена ензимна активност или продукция се оплакват от подуване на корема, което е следствие от повишеното образуване на газове (флатуленция). Често съобщават за наличие на диария - често изхождане на редки изпражнения. Диарията представлява опит на тялото да елиминира несмлените хранителни останки, с цел да се намали токсичното действие на чревните бактерии. Често може изпражненията да са с много лоша миризма и да са видимо богати на липиди (стеаторея), поради ниската активност на липазата. Не е изключено наличието и на други несмлени хранителни частици.

Освен симптомите от по-дисталните отдели на храносмилателната система, може да се наблюдават и симптоми от горните отдели на гастроинтестиналния тракт. Такива са гаденето и повръщането, които са знак за интоксикация, следствие от гнилостните процеси.

При хронична ензимна недостатъчност, се наблюдават симптоми на дефицит на есенциални вещества, загуба на тегло, постоянна умора.  Хората се оплакват от лош дъх и чувство за пълнота, което персистира дълго време след нахранване.

Храни, богати на ензими

В природата се срещат храносмилателни ензими и в някои растения, които за нас представляват източник на храна. Приемайки тези храни, може да подобрим собственото си храносмилане и да облекчим работата на нашите органи.

Ананас - съдържа ензима бромелаин, който е вид протеаза и помага за разграждането на белтъците. Предлага се в изолиран вид, под формата на хранителна добавка, и се използва за подобряване на храносмилането, както и за третиране на някои възпалителни състояния.

Папая - друг екзотичен плод, който съдържа папаин. Той, също като бромелаина, представлява белтък-разграждащ ензим.

Манго - отново представител на тропическите плодове, мангото съдържа амилаза и помага за разграждане на въглехидратите.

Банани - съдържат амилаза и глюкозидази, които служат за въглехидратното разграждане.
Авокадо - богато на липиди, също така съдържа и липаза - ензимът, отговорн за тяхното разграждане.

Кефир и кисело мляко - богати на пробиотици, те помагат за храносмилането поради ензимната активност на полезните бактерии, които се съдържат в тях. Друг пример за подобен тип ферментирала храна е киселото зеле, кимчи и мисо - които съдържат различни видове храносмилателни ензими и пробиотични щамове.

Мед - истинският мед се произвежда от пчелите, като съдържа вече изработени от тях растителни материи и слюнка, богата на множество ензими. В меда се съдържат амилаза, инвертаза и протеаза.

Ползи от прием на ензими

Приемът на храносмилателни ензими като хранителна добавка може да бъде полезно в някои случаи, без човек да има истинска нужда - например при преяждане и смесване на разнообразни храни. В повечето случаи добавянето на храносмилателни ензими с храненията се налага на хората, които страдат от някакъв вид ензимен дефицит или храносмилателни проблеми.

Разбира се, най-голямата полза от приемът на екзогенни (от вън) ензими е подобреното храносмилане. Храносмилателните ензими, приети като хранителна добавка подпомагат действието на нашите собствени в разграждането на протеините, мазнините и въглехидратите и в общи линии улесняват процеса на усвояване на веществата. По-пълното и бързо разграждане и усвояване на хранителните вещества, от своя страна, означава по-малко несмлени остатъци и по-малък престой на хранителните материи в червата. Това се отразява положително като намалява подуването на корема след нахранване и образуването на газове.

Друга значителна полза от приема на храносмилателни ензими е подобреното усвояване на есенциални вещества. Правилното и пълно разграждане на храната е сигурен начин за тялото да си набави нужните витамини, минерали и всички макронутриенти. Това е особено полезно за хора, които страдат от състояние като лактозна непоносимост, синдром на раздразненото черво или панкреасна недостатъчност, тъй като по този начин типичните оплаквания като диария, подуване и болки в корема и газове могат да намалят интензитета си.

Хората, които страдат от заболявания на панкреаса като хроничен панкреатит, кистична фиброза (муковисцидоза), както и след частично отстраняване на органа, помагат за заместване на нарушената панкреасна функция. Храносмилателните ензими са задължителна компонента от лечението на подобни пациенти.

Ползите от приема на екзогенни еквиваленти на нашите собствени ензими се свеждат основно до подобрено храносмилане и усвояване на веществата, както и облекачавне работата на храносмилателната система. Ензими с растителен произход като папаин и бромелаин, например, имат и други полезни ефекти върху човешкото тяло. 

Те също, бивайки протеази, помагат за разграждане на белтъците от храната, но също така имат силно изразени противовъзпалително действие, което е особено осезаемо при възпалителни състояния на органите на гастроинтестиналния тракт. Потискането на възпалението може само по себе си значително да подобри храносмилането, както и да повиши имунитета и енергийните ни нива.

В обобщение, приемът на храносмилателните ензими може да е от значителна полза за всеки човек, като в някои случаи те са необходимост - когато тялото не може само да ги произвежда в достатъчни количества.

Начин на приемане

Хранителните добавки, съдържащи храносмилателни ензими, не са задължителни или належащи, от гледната точка на обикновен здрав човек. Въпреки това, има ситуации, в които те могат да имат изключително благоприятно действие и ефект.

Например, приемът им е удачен за всеки, който понякога прекалява с количествата или разнообразието на храна в един прием. Тогава приемът на ензими ще намали неприятния дискомфорт от преяждането, а също газовете и  подуването на корема, които следват поради непълното смилане на прекомерните количества хранителни материи.

Освен това, ако използваме стратегически тези добавки, може да подобрим енергийните си нива. Всички знаете какво става след като се нахраним - най-често ни се доспива и се чувстваме уморено. Това е физиологично състояние, като една от причините за него е активирането на храносмилателната система и фокусиране на тялото в процесите на разграждане на приетата храна. Ако си помогнем с таблетка качествени храносмилателни ензими, ние ще можем да намалим този период на сънливост и умора и да повишим енергийните си нива от по-доброто усвояване на веществата.

Друга ситуация, в която човек може да се облагодетелства от приема на храносмилателни ензими е след прекарани гастроинтестинални инфекции или оперативни намеси за частично отстраняване на стомаха или червата, по някаква причина.

Това са случаите, в които всеки човек може да използва ефективно тези препарати. Освен тях обаче, друга група от хора не само, че могат, а и се нуждаят от употребата на екзогенни ензими. На пациентите, които страдат от панкреасна недостатъчност, поради хроничен панкреатит, муковисцидоза или след частични резекции, след оперативни намеси върху стомаха, червата, както при възпалителни и автоимунни заболявания като болест на Крон, например, специалистите задължително включват храносмилателни ензими като част от комплексното лечение.

За тези хора, нуждата от тях е по-голяма и ползите по-значими, защото може да намалят някои от симптомите на заболяването и не на последно място да се избегне малнутрицията и образуване на хранителни дефицити, които допълнително изтощават организма.