Кое е най-доброто лекарство за черен дроб?

Защо е важен черния дроб и какви функции изпълнява?

Черният дроб е единичен паренхимен орган, който изпълнява редица функции.

Той преработва хранителните вещества, които са абсорбирани чрез червата и след това посредством порталната вена достигат до него. Той служи за детоксикация на вредни субстанции и отстранява отпадните и токсични продукти от кръвта.

Черният дроб е свързан анатомични и функционално с жлъчния мехур, като той произвежда жлъчка (жлъчни киселини), които вземат участие в разграждането и усвояването на мазнините и мастно разтворимите витамини в тънките черва. 

Този орган синтезира редица важни за организма вещества, като например по-голямата част от факторите на кръвосъсирване. Черният дроб взема отношение и в регулацията на кръвната захар, като има свойството да съхранява излишната енергия под формата на гликоген, който се разгражда при нужда.  

Участва активно в метаболизма на всички макронутриенти- белтъци, въглехидрати и мазнини. В него също така се складират някои витамини - особено витамин А, желязо и поддържа нивата на аминокиселините в кръвта. 

В черния дроб се осъществява превръщането на амоняка, който е отпаден метаболит от протеиновата обмяна, в пикочна киселина, която се отделя чрез урината. 

Черният дроб играе ключова роля за регулиране функциите на имунната система като произвежда фактори на имунитета, а също така метаболизира и отделя билирубина, който е междинен продукт от разпада на червените кръвни клетки.

Обобщено черният дроб има следните функции: 

• Синтетична функция - синтезира белтъци, в това число албумин и факторите на кръвосъсирването

• Метаболитна функция - метаболизира въглехидратите, мазнините и протеините

• Детоксифицираща функция - обезврежда и премахва токсини, отрови, ларствени и отпадъчни вещества

• Синтез на жлъчка

• Съхранява витамини, минерали и гликоген

• Имунна функция 

• Регулаторно функция - регулира нивата на кръвна захар, холестерол и аминокиселини

• Екскреторна функция - превръща амоняка в пикочна киселина, отдепя и метаболизира билирубин

Кога е необходимо лечение и прием на лекарства за черен дроб

Черният дроб е орган с огромен компенсаторен потенциал, което означава, че той може условно казано да “търпи много страдание” преди да покаже признаци на малфункция. 

Той има добре развити регенераторни способности, поради което много често се самоизлекува, когато хомеостазата на организма си върне баланса.

Все пак, в много случаи, ние може активно да подкрепим здравето и възстановяването на черния дроб, като това може да е чрез подобряване качеството на живота или ако вече има данни за увреждане - прием на лекарства и хранителни добавки.

Обобщено, лечение и прием на медикаменти и хранителни добавки за черен дроб е необходимо в следните случаи: 

 1. Симптоми на чернодробно заболяване : 

• Обща отпадналост и умора - това е най-честия симптом, който поради ниската си специфичност често пъти остава незабелязан или се неглижира.
• Промяна в еластичността и цвета на кожата
• Дискомфорт в дясно подребрие
• Жълтеница, поява на асцит (вода в коремната кухина) и изсветляване на изпражненията - симптоми на напреднало заболяване.
• Нарушения в когнитивните функции, паметта и концентрацията

2. Завишени стойности на чернодробните ензими  - най-често се установяват при рутинни прегледи като случайна находка. Персистиращите високи нива налагат по-нататъшна диагностика.

3. Ехографски преглед - отново, най-често при профилактичен преглед, може да се установят увеличени размери или нарушена плътност, знак за омазняване (стеатоза) на черен дроб.

4. Поставена диагноза за специфично чернодробно заболяване - хепатит А, B,C, инфекция с цитомегаловирус или Епщайн - Бар.  В този случай се изисква както поддържащо лечение, така и специфично прилагане на противовирусни медикаменти.

5. Не-алкохолна стеатоза на черния дроб - лечението се основава предимно на промени в начина на живот, но може да включва медикаменти и добавки за избягване прогресията до не-алкохолен стеатохепатит.

6. Цироза - може да е резултат от хронично вирусно заболяване, алкохолна злоупотреба, натравяне с различни съединения и тн. - няма лечение, но се прилага поддържаща терапия с цел минимизиране на усложненията и удължаване на живота.

7.Рак на черния дроб - тук лечението включва химиотерапия, таргетна имунна терапия или операция.

8. Остра чернодробна недостатъчност - представлява спешно животозастрашаващо медицинско състояние, което налага хоспитализация и комплексен терапевтичен подход.

9.Хронична чернодробна недостатъчност - следствие от хронични инфекции или цироза, налага поддържащо лечение.

10.Бактериални или паразитни инфекции - могат да налагат употребата на антибиотични и антипаразитни препарати, както и дренаж и хирургични манипулации.

11.  Автоимунни заболявания - налагат имуносупресивна терапия. При първичен билиарен холангит и първичен склерозиращ холангит се прилагат препарати за забавяне развитието на заболяването, което е с много лоша прогноза.

Различни видове лекарства за черния дроб

Различните състояния и болести на черния дроб, налагат съответно употребата на различни медикаменти.

Съществуват множество групи лекарствени препарати, свързани с лечението на чернодробните заболявания, които да адресират различни функционални или морфологични нарушение на органа.

Основни групи медикаменти и при какви случаи се използват: 

• Антивирусни препарати - използват се за лечението на хепатит Б и хепатит C,  Примери - тенофовир, ентекавир за хепатит B и софосбувир, ледипасвир за хепатит C. Тези медикаменти потискат вирусната репликация, като създават възможност на тялото да ограничи и елиминира инфекцията.

• Имуносупресори - предимно влизат в роля при лечение на автоимунен хепатит, като тяхната роля е да намалят активността на имунната система с цел забавяне увреждането върху чернодробната тъкан. Такива са кортикостероидите, както и азатиоприн. 

• Аналози на жлъчните киселини - урзодезоксихолева киселина и обетихолиева киселина - използват се за намаляване размерите на жлъчни камъни, при холестаза ( застой на жлъчка), интрахепатална холестаза при бременни - физиологично нарушение, свързано с повишеното вътрекоремно налягане и притискане на черния дроб и жлъчните пътища и кистична фиброза. Двата препарата се използват също при първичен билиарен и склерозиращ холангит, като доста често се назначават при неалкохолна стеатоза и хепатит, с цел понижаване нивата на възпаление и намаляване нивата на чернодробните ензими.

• Антифиброзни агенти - използват се за забавяне процесът на скарификация (фиброза) на черния дроб, съответно удължаване на функционалността на органа. Пример за такива лекарства са Лосартан и пиоглитазон .

• Хелиращи агенти - използват се при болестта на Уилсън, примери - пенициламин, триентин.

• Антибиотици - най-често за бактериални инфекции на черния дроб и жлъчните пътища се използват ципрофлоксацин, амоксицилин-клавуланова киселина и други

• Антипаразитни медикаменти - най-често при ехинококоза на черния дроб (кучешка тения), където влизат в употреба с цел избягване на дисеминация на инфекцията в тялото.

• Диуретици - използват се при симптоматично лечение на вече усложнена чернодробна болест, при която поради нарушената синтетична функция на органа, се стига до хипоалбуминемия ( ниски нива на албумин в клетките), което води до акумулиране на течности в кухините на тялото - корем, гръден кош и по крайниците. Целта им е да намалят количествата на задържаната вода.

Медикаментите, с които накратко се запознахте, влизат в употреба в повечето случаи за лечението на конкретни заболявания, като често се използват в комбинации, според преценката на лекуващия лекар.

Съществува една голяма група от вещества, някои със статут на лекарство, други - хранителни добавки, които се наричат хепатопротектори (от англ. протект- пазя, предпазвам). Тези съединения имат функцията да предпазват черния дроб и да подпомагат функцията му, като обикновен са задължителна компонента в терапевтичния протокол при пациенти с чернодробни проблеми.

Те могат да се използват и профилактично, и като основно лечение при някои по-леки форми на чернодробни патологии.

Ето някои от най-използваните хепатопротектори , като ще ги разделим на две групи - медицински хепатопротектори и хранителни добавки с хепатопротективно действие: 

Медицински хепатопротектори:

• N-ацетилцистеин (NAC)  - използва се за лечение при свръхдоза парацетамол. Подпомага възстановяването нивата на глутатиона  ( най-мощният антиоксидант в нашето тяло.

• S-аденозилметионин (SAMe) - подпомага чернодробната функция и регенерация, използва се и при интрахепатална холестаза за намаляване оксидативния стрес в органа.

• Пентоксифилин- използва се при алкохолна чернодробна болест като намалява възпалението на паренхима и потиска фиброзата.

• L-орнитин L- аспартат - помага за намаляване нивата на амоняк при нарушена функция на черния дроб.

Немедицински хепатопротектори (хранителни добавки) : 

• Силимарин (екстракт от билката бял трън) - може би най-известния препарат, който се използва като първа линия в защитата на черния дроб от свободните радикали, като предпазва хепатоцитите от увреждане и подпомага регенеративните способности на органа.

• Фосфатидилхолин (холин) - помага за запазване на интегритета на клетъчната мембрана на хепатоцита (чернодробната клетка) и може да подсили възстановителните процеси.

• Алфа-липоева киселина - действа като мощен антиоксидант и помага за възобновяване нивата на другите антиоксиданти.

• Коензим Q10 - подпомага енергийния метаболизъм и митохондриалната функция на клетката, а също така действа като мощен антиоксидант.

• Селен- важен микроелемент, който функционира като кофактор на други антиоксидантни ензими.

• Витамин C  и витамин Е - мощни универсални оксиданти, които предпазват клетките от свободните радикали, които са в особено високи дози при налично чернодробно заболяване.

Билки за черния дроб:  

Освен гореспоменатия Силимарин (екстракт от бял трън), редица други билки притежават качества, с които допринасят за чернодробната функция и здраве: 

Глухарче - съдържа голямо разнообразие от вещества, които подобряват детоксифициращите свойства на черния дроб, стимулира секрецията на жлъчка и има антиоксидантно действие.

Резене - семената на това растение са богати на веществото анетол, което стимулира секрецията на жлъчка и предпазва черния дроб от оксидативен стрес.

Джинджифил - съдържа джинджерол и редица други активни вещества, които имат антиоксидантен и противовъзпалителен ефект. Действа успокоително и намалява възпалението на черния дроб.

Куркума - съдържа веществото куркумин, което има значителни антиоксидантни свойства, бори се активно със свободните радикали, а също така намалява възпалението и подобрява възстановяването на органа.

Диагностика и избор на подходящо лекарство за черен дроб

Диагностицирането и установяването на конкретното чернодробно заболяване е комплексен процес, който изисква специалистът да се запознае със здравната история на пациента. 

След това е необходимо да се извършват лабораторни изследвания, за да се установят нивата на важни показатели, касаещи чернодробната функция - ASAT, ALAT, GGT, алкална фосфатаза. 

Освен това, се търсят целенасочено причинители като вирусите на Хепатит B и C. По индивидуална преценка, медицинският специалист може да назначи други изследвания - за паразити и маркери за автоимунно заболяване.

Понякога е необходимо извършването на биопсично изследване, което е миниинвазивна процедура, която се извършва под КТ или УЗД-контрол.

Антибиотици и тяхната роля при лечението на черния дроб

Ролята на антибиотиците не е силно застъпена при лечението на чернодробни заболявания, освен когато се касае за установен бактериален причинител, най-често това са състоянията холангит или чернодробен абсцес. При останалите чернодробни патологии, ролята на антибиотиците е силно ограничена.

Развиващи се терапии и нови медикаментозни подходи при заболявания на черния дроб

Модерните терапевтични подходи при чернодробни заболявания включва , например, прицелната антивирусна терапия срещу вирусен хепатит C и имуносупресивните агенти при наличие на автоимунно заболяване.

Развиващите се лечебни техники се основават на трансплантацията на стволови клетки, при пациенти в крайните фази на чернодробна недостатъчност с цел възстановяване на увредената тъкан. Освен това, в процес на развитие е генната терапия за корекция на генетични заболявания, както и употребата на наночастици за постигане на насочено доставяне на конкретен химически (лечебен) агент до чернодробните клетки.

Освен тези модерни методи, в момента се провеждат изследвания и експерименти за употребата на иновативни микромолекули и биологични агенти за лечението на нелкохолна стеатоза и неалкохолен стеатохепатит, свързани с метаболитния синдром и затлъстяването.

Нежелани ефекти и ограничения при прием на лекарства

Приемът на хепатопротектори е като цяло абсолютно безвредна практика, която може да се използва и профилактично, особено в периоди на прием на повече лекарства, при повишена алкохолна консумация и други заболявания, които може да повишат натоварването върху черния дроб.

При приема на другите медикаменти, изброени в отделните групи, съществуват редица потенциални странични ефекти, свързани с механизма на действие на веществата.

Кортикостероидите и другите имуносупресори, например водят до развиване на инсулинова резистентност, метаболитен синдром, придружени със съществен спад в имунитета и риск за често боледуване от банални инфекции, с по-тежко протичане от това при нормалните хора.

При някои представители на лекарствата за по-сериозните патологии на органа, се описва така наречената лекарствено-предизвикана остра увреда на черния дроб, която води до задълбочаване на подлежащото заболяване и допълнително нарушение във функциите на органа. 

Именно по тези причини, чернодробните заболявания изискват особено внимание по време на диагностичния процес, както и при определянето и провеждането на даденото лечение.