Заушка (Епидемичен паротит): Симптоми и лечение

Капковите инфекции са голяма група остри инфекциозни заболявания, с предимно вирусна етиология и много широко разпространение. Освен като единични случаи, те често се проявяват като епидемии и пандемии. Широкообхватността им се обуславя от няколко важни характеристики - лесен начин на предаване на инфекцията (въздушно-капков), къс инкубационен период и висок контагиозен индекс. В тази статия ще научите повече за един специфичен представител от групата на въздушно-капковите инфекции, а именно заушката (епидемичен паротит). Ще разберете какви са основните симптоми на заболяването, до какви усложнения води и как да лекуваме тази опасна вироза. 

Какво представлява заушката?

Заушката, известна още с латинското име “parotitis epidemica” е остро вирусно заболяване, засягащо жлезистите структури, главно околоушните слюнчени жлези. Вирусът на заушката - Virus Parotitidis е РНК вирус, принадлежащ към семейство Парамиксовируси. Характерното засягане на слюнчените жлези е следствие от развиващото се в тях възпаление, причинено от вируса. Възпалението предизвиква голямото подуване и изпъкване на лимфните възли в шийния отдел. Освен слюнчените жлези, заушката засяга и тестисите. В тях се развива възпалителен процес, с дегенеративни промени в семенните каналчета, което в 55-60% от заболелите води до атрофия и азооспермия (липсва продукция на семенна течност).  

Начини на разпространение и рискови фактори

Епидемичният паротит е антропоноза - източник на инфекцията е само болният човек. Вирусът се отделя с телесните течности (слюнка и фарингеален секрет). Пренасянето му е по въздушно капков път, като може да има и контактно-битов механизъм на предаване, но много рядко. Има и случаи на пренасяне по вертикален механизъм - от бременната жена на новороденото. Новороденото се заразява от майката, ако тя боледува от вирозата през първите 3 месеца от бременността. Вирусът има изключително висок контагиозен индекс, достигащ почти 100%. Специалистите разглеждат два основни механизма на заразяване на човек с Virus Parotitidis: 

• Директно навлизане на вируса в слюнчените канали и жлези. След попадането му там, започва репликация (размножаване на вируса), с последваща хематогенна дисеминация (навлизане в кръвта) и виремия със засягане на различни органи;
• Навлизане на вируса през гърлото, с последваща виремия и вторично засягане на слюнчените жлези и други вътрешни органи. 

Вирусът се предава лесно чрез близък контакт и затова има множество рискови фактори. Ще разгледаме някои от тях:

• Малки деца - децата на възраст между 5 и 15 години, особено тези, които не са ваксинирани са изложени на голям риск от заразяване; 
• Слаба имунна система - имуносупресирани пациенти, провеждащи химио- и лъчетерапия, ХИВ болни и такива с хронични заболявания също имат по-висок риск от заразяване; 
• Близък контакт - епидемичният паротит се разпространява в оживени места, като - училища, детски градини, институции и други, където има близък контакт между хората;
• Застаряване - по-възрастните, които имат отслабена имунна система, също са изложени на по-голям риск.

Познаването на рисковите фактори и поставянето на ваксина значително намаляват заболеваемостта и последващите усложнения. 

Симптоми на епидемичния паротит 

Инкубационният период (периодът на размножаване на вируса) продължава в рамките на 11-23 дни. В една част от болните възникват леки симптоми - слабо повишаване на температурата, анорексия, фотофобия (раздразнителност от светлина), ангина и лека диария. В останалата част от заразените, болестта протича с висока температура, болки при преглъщане и подуване на едната от слюнчените жлези - паротит. След няколко дни се засяга и другата паротидна жлеза. Има затруднения в дъвченето и гълтането, придружени с рязка загуба на апетит.

При част от болните се наблюдава засягане и на другите слюнчени жлези - подчелюстни и подезични, при което се получава характерен дифузен оток по шията, известен сред по- старото население като “свинка”. 

Освен жлезните структури, болестта може да засегне и други части от тялото, предизвиквайки разнообразни симптоми:

• Засягане на централната нервна система - серозен менингит (възпаление на мембраните, покриващи мозъка). Серозният менингит води до главоболие, скованост във врата, фотофобия, гадене, повръщане и други. Освен това макар и рядко заушката може да доведе до много тежко състояние, наречено “заушков енцефалит”, който може да доведе до парализи на лицевите нерви и кома;
• Орхит (възпаление на тестисите) - среща се при около 30% от юношите и са характерни високата температура, отокът на единия или двата тестиса и болките в областта. Както споменахме по-горе, това състояние може да доведе до дегенеративни промени в тестисите и азооспермия; 
• Оофорит (възпаление на яйчниците) - при малките момиченца се среща това състояние, което може да доведе до стерилитет;
• Панкреатит (възпаление на панкреаса) - среща се при около 5% от болните със заушка. Характерни са силни болки в областта на корема, повръщане, диарични изхождания и други; 
• При бременните възникват различни малформации на плода.

Възможни усложнения

Усложненията са малко и са свързани главно с наслагването на вторична бактериална суперинфекция. Това са:  

• Пневмония - пневмонията е последствие от отслабения имунитет и навлизането на вируса в дихателните пътища, където създава благоприятни условия за вторична бактериална инфекция;
• Отит - възпалението, причинено от вируса на заушката се разпространява в средното ухо, водейки до инфекция и загуба на слух;
• Диабет - получава се от увреждане на панкреаса. Нарушава се инсулиновата секреция и се увеличава риска от диабет тип 1. 

Има ли ваксина?

Да, има ваксина, която е създадена през 1970 година с цел превенция на заболяването. Ваксината е трикомпонентна и предпазва от морбили, паротит и рубеола. Ваксината се състои от отслабени, живи вируси, които след ваксинация се размножават. Поставя се мускулно и обикновено може да се постави с други ваксини, без да повлиява на тяхната съвместимост и ефективност. В България, според имунизационният календар, се поставят две дози от ваксината. Първата доза се прилага на 13-месечна възраст, а втората доза е реимунизационна и се прилага на 12-годишна възраст. Ваксината срещу морбили, паротит и рубеола е задължителна, тя осигурява дълготрайна защита срещу вируса. 

Ще представим таблица с имунизационния календар на Република България

Възраст на детето	Ваксина	Срещу кои заболявания е насочена
48 часа след раждането	BCG	Туберкулоза
До 24 часа след раждането	HepB1	Хепатит В
2 месеца след раждането	Hexavalent	Дифтерия, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В
3 месеца	Hexavalent	Дифтерия, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В
4 месец	Hexavalent	Дифтерия, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В
12 месец	MMR	Морбили, паротит, рубеола
12 месец	PCV	Пневмококови инфекции
16 месец	Hexavalent	Дифтерия, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В
6 година	DTPa-IPV	Дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит
12 година	MMR	Морбили, рубеола, паротит
12 година	HPV	Човешки папилома вирус
17 година	Тд	Тетанус, дифтерия
На всеки 10 години след 25-та годишнина	Тд	Тетанус, дифтерия

Превантивни мерки при контакт с болен от заушка

Има няколко важни мерки, които трябва да се спазват при контакт със заразен с вируса на заушка. Ето ги и тях:

• Изолация на болния - заразеният трябва да бъде поставен под наблюдение и изолиран за минимум 1 седмица;
• Избягване на близък контакт - не споделяйте лични вещи, прибори и чаши с болния;
• Ваксинация - уверете се, че имате поставени и двете дози от ваксината за морбили, рубеола и паротит;
• Спазвайте добра лична хигиена - използвайте сапун и дезинфектанти редовно при миене на ръцете; 
• Почиствайте повърхностите - пълна дезинфекция на повърхностите и предметите, до които е имал досег болния.

Спазвайки горепосочените мерки, ще ограничите разпространението на заразата. 

Диагностика и тестове

Диагнозата “заушка” се поставя предимно благодарение на лекарския преглед. Лекарят ще направи обстоен преглед на детето и ще обърне особено внимание на белези, сочещи възпаление в областта на околоушните и другите слюнчени жлези, както и тестисите на детето. Освен за подуване и болка в изброените области, специалистът ще търси болка в корема и признаци на възпаление на мозъчните обвивки - повръщане, фотофобия, скованост и болки във врата и други. 

Освен физикалния преглед, ще са нужни и редица лабораторни изследвания, които да потвърдят диагнозата. Ще бъдат назначени рутинни кръвни изследвания, уринни и биохимични тестове, с които да се определи наличието на вируса в тялото по време или след преболедуване.

Как се лекува заушка?

Лечението на заушката е симптоматично. Това означава, че е насочено към облекчаване на оплакванията и може да се осъществява в амбулаторни условия (вкъщи), без да се налага болният да постъпва в болница. 

Ще разгледаме някои от основните лечебни похвати. 

Диета и хидратация

Пълноценното хранене и приема на много течности (3-4 литра дневно) са от изключителна важност за справяне с вирозата

Прием на болкоуспокоителни и антипиретици

Може да се приемат лекарства за понижаване на температурата и облекчаване на болката. Те намаляват болката и подуването във възпалените тъкани. Подходящи са Парацетамол и Ибупрофен. Избягва се, особено при деца, приема на аспирин, защото може да доведе до усложнения - синдром на Рей. 

Хранителни добавки и билки 

Витамин С - витамин С може да се нарече “най-добрият приятел” на имунната система. С неговите мощни антиоксидантни свойства, той подсилва защитните функции на организма и допринася в борбата със заушката. Хранителната добавка от ВитаОн намалява възпалението, ускорява процесите на регенерация, намалява отоците и протектира клетките от увреда. Приемайте витамин С чрез храната или като добавка под формата на капсули за перорална употреба.

Цинк - цинкът е вторият най-застъпен минерал в нашия организъм. Цинкът взема участие в структурата на всички ензими. Неговите полезни свойства подпомагат имунната система в борбата с вирусните инфекции. Намалява възпалението и подобрява регенеративните процеси. Освен това цинкът е изключително полезен за белтъчната синтеза и синтезата на половите хормони. Добавяйки цинка към вашата диета, не само ще се справите с паротита, но и ще допринесете за нормалното благосъстояние на тялото. 

Астрагалус - билковата тинктура на ВитаОн от Астрагалус е мощен адаптоген и имуностимулатор, който намира приложение в народната медицина от векове. Антивирусните и антиинфламаторни свойства на билката я правят достоен “боец” срещу епидемичния паротит. Подобрявайки естествените защити на организма, Астрагалусът намалява симптомите на възпаление, болката и подуването на жлезистите структури. Открийте натуралните свойства на Астрагалуса, като добавите билковата тинктура на ВитаОн към вашия дневен прием на хранителни добавки и билки.  

Кога да се консултирате с лекар?

Трябва да потърсите лекарска помощ, ако забележите, че симптомите не се подобряват или възникват нови: 

• Зачервяване на очите;
• Неспиращо повръщане и чувство за гадене;
• Тежко главоболие;
• Постоянна скованост във врата;
• Болка и оток в тестисите.

Заключение 

Заушката е инфекциозно заболяване, причинено от заразяване с вируса на паротита. Симптомите настъпват около 11-23 дни след попадането на вируса в тялото. Началото на болестта включва леки симптоми като температура, лек дискомфорт в корема и главоболие. След това се появява подуване на жлезистите структури, основно на околоушните жлези. Заушката може да засегне и други вътрешни органи, като най-често страдат тестисите, където се получава тежко възпаление. Орхитът може да доведе до дистрофични промени на тестисите и азооспермия. От 1970 година има ваксина срещу заушка, рубеола и морбили. Ваксинацията е задължителна за Република България и е включена в имунизационния календар на страната. Тя се извършва на 13-тия месец и 12-тата година на детето. Има различни методи за диагностика на паротита, но лечението все още е само симптоматично. Не е намерено етиологично лечение, което да атакува самия вирус. Може да използвате хранителни добавки и билки, за да подобрите функциите на имунната система и да облекчите по-лесно симптомите.

Често задавани въпроси

Колко сериозно е заболяването? 

При децата заболяването протича сравнително леко, но при възрастните може да протече много тежко и с усложнения.

Чест симптом ли е сухотата в устата при заушка? 

При епидемичен паротит може да се наблюдава сухота в устата, но това не е често срещан симптом. Сухотата се причинява от подуването на паротидните жлези и нарушеното образуване на слюнка. 

Как се казва ваксината за заушка? 

Ваксината за паротит се нарича MMR ваксина. Идва от съкращението на трите болести, за които е предназначена - Measles (Морбили), Mumps (Заушка) и Rubella (Рубеола). Тази комбинирана ваксина е заложена в имунизационния календар на Република България и се поставя в две дози - на 13-месечна възраст и на 12-тата година.