
Заушка (Епидемичен паротит): Симптоми и лечение
Др. Мартин ХристовШирокообхватността им се обуславя от няколко важни характеристики:
- Лесен начин на предаване на инфекцията (въздушно-капков)
- Къс инкубационен период
- Висок контагиозен индекс.
В тази статия ще научите повече за един специфичен представител от групата на въздушно-капковите инфекции, а именно заушката (епидемичен паротит). Ще разберете какви са основните симптоми на заболяването, до какви усложнения води и как да лекуваме тази опасна вироза.
Какво представлява заушката?

Заушката, известна още с латинското име “parotitis epidemica” е остро вирусно заболяване, засягащо жлезистите структури, главно околоушните слюнчени жлези.
Вирусът на заушката - Virus Parotitidis, е РНК вирус, принадлежащ към семейство Парамиксовируси.
Характерното засягане на слюнчените жлези е следствие от развиващото се в тях възпаление, причинено от вируса. Възпалението предизвиква голямото подуване и изпъкване на лимфните възли в шийния отдел.
Освен слюнчените жлези, заушката засяга и тестисите. В тях се развива възпалителен процес с дегенеративни промени в семенните каналчета, което в 55-60% от заболелите води до атрофия и азооспермия (липсва продукция на семенна течност).
Начини на разпространение и рискови фактори
Източник на инфекцията е само болният човек. Вирусът се отделя с телесните течности (слюнка и фарингеален секрет).
Пренасянето му е по въздушно-капков път, като може да има и контактно-битов механизъм на предаване, но много рядко.
Има и случаи на пренасяне по вертикален механизъм - от бременната жена на новороденото. Новороденото се заразява от майката, ако тя боледува от вирозата през първите 3 месеца от бременността.
Вирусът има изключително висок контагиозен индекс, достигащ почти 100%.
Специалистите разглеждат два основни механизма на заразяване на човек с Virus Parotitidi:
- Директно навлизане на вируса в слюнчените канали и жлези. След попадането му там, започва репликация (размножаване на вируса), с последваща хематогенна дисеминация (навлизане в кръвта) и виремия със засягане на различни органи.
- Навлизане на вируса през гърлото, с последваща виремия и вторично засягане на слюнчените жлези и други вътрешни органи.
И при двата механизма се засягат и вътрешните органи.
Вирусът се предава лесно чрез близък контакт и затова има множество рискови фактори.
Някои от тях са:
- Възраст: Децата на възраст между 5 и 15 години, особено тези, които не са ваксинирани, са изложени на голям риск от заразяване.
- Слаба имунна система: Имуносупресирани пациенти, провеждащи химио- и лъчетерапия, ХИВ болни и такива с хронични заболявания също имат по-висок риск от заразяване.
- Близък контакт: Епидемичният паротит се разпространява в оживени места, като училища, детски градини, институции и други, където има близък контакт между хората.
- Застаряване: По-възрастните, които имат отслабена имунна система, също са изложени на по-голям риск.
Познаването на рисковите фактори и поставянето на ваксина значително намаляват заболеваемостта и последващите усложнения.
Симптоми на епидемичния паротит
Инкубационният период (периодът на размножаване на вируса) продължава в рамките на 11-23 дни.
В една част от болните възникват леки симптоми:
- Слабо повишаване на температурата
- Анорексия (загуба на апетит)
- Фотофобия (раздразнителност от светлина)
- Ангина (болки в гърлото)
- Лека диария.
В останалата част от заразените, болестта протича с висока температура, болки при преглъщане и подуване на едната от слюнчените жлези - паротит. След няколко дни се засяга и другата паротидна жлеза.
Има затруднения в дъвченето и гълтането, придружени с рязка загуба на апетит.
При част от болните се наблюдава засягане и на другите слюнчени жлези - подчелюстни и подезични, при което се получава характерен дифузен оток по шията, известен сред по-старото население като “свинка”.
Освен жлезните структури, болестта може да засегне и други части от тялото, предизвиквайки разнообразни усложнения.
Възможни усложнения

Усложненията са малко и са свързани главно с наслагването на вторична бактериална суперинфекция.
Усложенията могат да бъдат:
- Засягане на централната нервна система (Серозен менингит или възпаление на мембраните, покриващи мозъка): Серозният менингит води до главоболие, скованост във врата, фотофобия, гадене, повръщане и други. Освен това макар и рядко, заушката може да доведе до много тежко състояние, наречено “заушков енцефалит”, който може да доведе до парализи на лицевите нерви и кома.
- Орхит (възпаление на тестисите): Среща се при около 30% от юношите и са характерни високата температура, отокът на единия или двата тестиса и болките в областта. Може да доведе до дегенеративни промени в тестисите и азооспермия;
- Оофорит (възпаление на яйчниците): При малки момичета се среща това състояние, което може да доведе до стерилитет.
- Панкреатит (възпаление на панкреаса): Среща се при около 5% от болните със заушка. Характерни са силни болки в областта на корема, повръщане, диарични изхождания и други.
- При бременните възникват различни малформации на плода.
- Пневмония: Настъпва заради отслабения имунитет.
- Отит: Възпаление на средното ухо, водещо до инфекция и загуба на слух.
- Диабет: Получава се от увреждане на панкреаса. Нарушава се инсулиновата секреция и се увеличава рискът от диабет тип 1.
Тъй като заушката е сериозно заболяване, което може да доведе до тежки последици, е важно още при първи симптоми да посетите лекар за навременно лечение и предотвратяване на усложнения.
Има ли ваксина?

За заушка има ваксина, която е създадена през 1970 година с цел превенция на заболяването.
Нарича се MMR - тя е трикомпонентна и предпазва от морбили, паротит и рубеола. Ваксината се състои от отслабени, живи вируси, които след ваксинация се размножават.
Поставя се мускулно и обикновено може да се постави с други ваксини, без да повлиява на тяхната съвместимост и ефективност.
Мерките на Световната Здравна Организация (СЗО) се свеждат до насочено ваксиниране на максимален брой деца и подрастващи, с цел ограничаване разпространението на заболяването. Резултатите са много добри, особено в развитите страни.
В България се поставят две дози от ваксината, като тя е част от задължителния имунизационен календар.
Ваксината срещу морбили, паротит и рубеола е задължителна и осигурява дълготрайна защита срещу вируса.
Според имунизационния календар на Република България, първата доза на ваксината за заушка се прилага на 13-месечна възраст, а втората доза е реимунизационна и се прилага на 12-годишна възраст. Възрастните също могат да бъдат имунизирани.
Възраст на детето |
Ваксина |
Срещу кои заболявания е насочена |
48 часа след раждането |
BCG |
Туберкулоза |
До 24 часа след раждането |
HepB1 |
Хепатит В |
2 месеца след раждането |
Hexavalent |
Дифтерия, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В |
3 месеца |
Hexavalent |
Дифтерия, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В |
4 месец |
Hexavalent |
Дифтерия, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В |
12 месец |
PCV |
Пневмококови инфекции |
13 месец |
MMR |
Морбили, паротит, рубеола |
16 месец |
Hexavalent |
Дифтерия, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В |
6 година |
DTPa-IPV |
Дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит |
12 година |
MMR |
Реимунизация за морбили, рубеола, паротит |
12 година |
HPV |
Човешки папилома вирус |
17 година |
Тд |
Тетанус, дифтерия |
На всеки 10 години след 25-та годишнина |
Тд |
Тетанус, дифтерия |
Таблица с имунизационен календар на Република България
Превантивни мерки при контакт с болен от заушка
Има няколко важни мерки, които трябва да се спазват при контакт със заразен с вируса на заушка.
Те са както следва:
- Изолация на болния - заразеният трябва да бъде поставен под наблюдение и изолиран за минимум 1 седмица.
- Избягване на близък контакт - не споделяйте лични вещи, прибори и чаши с болния.
- Ваксинация - уверете се, че имате поставени и двете дози от ваксината за морбили, рубеола и паротит.
- Спазвайте добра лична хигиена - използвайте сапун и дезинфектанти редовно при миене на ръцете.
- Почиствайте повърхностите - пълна дезинфекция на повърхностите и предметите, до които е имал досег болният.
Спазвайки горепосочените мерки, ще ограничите разпространението на заразата.
Диагностика и тестове
Диагнозата “заушка” се поставя предимно благодарение на лекарския преглед.
Лекарят ще направи обстоен преглед на пациента и ще обърне особено внимание на белези, сочещи възпаление в областта на околоушните и другите слюнчени жлези. При децата е важно да се проверят и детските гениталии, тъй като заушката предизвиква много често орхит и оофорит.
Освен за подуване и болка в изброените области, специалистът ще търси болка в корема и признаци на възпаление на мозъчните обвивки.
Ще са нужни и редица лабораторни изследвания, които да потвърдят диагнозата. Ще бъдат назначени рутинни кръвни изследвания, уринни и биохимични тестове, с които да се определи наличието на вируса в тялото по време или след преболедуване.
Как се лекува заушка?
Лечението на заушката е симптоматично. Това означава, че е насочено към облекчаване на оплакванията и може да се осъществява в амбулаторни условия (вкъщи), без да се налага болният да постъпва в болница.
Ще разгледаме някои от основните лечебни похвати.
Диета, хидратация и почивка
Пълноценното хранене и приемът на много течности (3-4 литра дневно) са от изключителна важност за справяне с вирозата. Препоръчва се и продължителна почивка за болния.
Прием на болкоуспокоителни и антипиретици
Могат да се приемат лекарства за понижаване на температурата и облекчаване на болката. Те намаляват болката и подуването във възпалените тъкани. Подходящи са Парацетамол и Ибупрофен. Приемът на аспирин се избягва, особено при деца, защото може да доведе до усложнения като синдром на Рей (рядко, но животозастрашаващо състояние).
Прием на хранителни добавки и билки
Тъй като лечението е симптоматично, допълнителният прием на имуностимулиращи хранителни добавки и билки ще допринесе за по-бързото справяне с проблема и ще стимулира функциите на имунната система.
Ето и няколко природни богатства, които можете да използвате като допълнение към терапията на паротита.
Витамин С
Витамин С може да се нарече “най-добрият приятел” на имунната система. С неговите мощни антиоксидантни свойства, той подсилва защитните функции на организма и допринася в борбата със заушката.
Цинк
Цинкът е вторият най-застъпен минерал в нашия организъм. Неговите полезни свойства подпомагат имунната система в борбата с вирусните инфекции. Намалява възпалението и подобрява регенеративните процеси.
Астрагалус
Билката Астрагалус е мощен адаптоген и имуностимулатор, който намира приложение в народната медицина от векове. Антивирусните и антиинфламаторните ѝ свойства я правят достоен “боец” срещу епидемичния паротит. Подобрявайки естествените защити на организма, Астрагалусът намалява симптомите на възпаление, болката и подуването на жлезистите структури.
Кога да се консултирате с лекар?
Трябва да потърсите лекарска помощ, ако забележите, че симптомите не се подобряват или възникват нови:
- Зачервяване на очите
- Неспиращо повръщане и чувство за гадене
- Тежко главоболие
- Постоянна скованост във врата
- Болка и оток в тестисите.
Заключение
Заушката е инфекциозно заболяване, причинено от заразяване с вируса на паротита. Симптомите настъпват около 11-23 дни след попадането на вируса в тялото.
Началото на болестта включва леки симптоми като температура, лек дискомфорт в корема и главоболие. След това се появява подуване на жлезистите структури, основно на околоушните жлези.
Заушката може да засегне и други вътрешни органи, като най-често страдат тестисите, където се получава тежко възпаление.
От 1970 година има ваксина срещу заушка, рубеола и морбили. Ваксинацията е задължителна за Република България и е включена в имунизационния календар на страната. Тя се извършва на 13-тия месец и се прави реимунизация на 12-тата година.
Има различни методи за диагностика на паротита, но лечението все още е само симптоматично. Може да използвате хранителни добавки и билки, за да подобрите функциите на имунната система и да облекчите по-лесно симптомите.
Често задавани въпроси
Колко сериозно е заболяването заушка?
При децата заболяването протича сравнително леко, но при възрастните може да протече много тежко и с усложнения.
Чест симптом ли е сухотата в устата при заушка?
При епидемичен паротит може да се наблюдава сухота в устата, но това не е често срещан симптом. Сухотата се причинява от подуването на паротидните жлези и нарушеното образуване на слюнка.
Как се казва ваксината за заушка?
Ваксината за паротит се нарича MMR ваксина, като СЗО широко насърчава и препоръчва нейната употреба във всички страни. Идва от съкращението на трите болести, за които е предназначена - Measles (Морбили), Mumps (Заушка) и Rubella (Рубеола). Тази комбинирана ваксина е заложена и в имунизационния календар на Република България и се поставя в две дози - на 13-месечна възраст и на 12-тата година. При пропуск (без значение от причината), тази ваксинация може и е удачно да се извърши в друг, по-късен етап на живота, но след консултация със специалист-имунолог или друг лекар.
Източници:
Др. Мартин Христов
Виж повече за автора- При задаване на избор се опреснява цялата страница.
- Отваря се в нов прозорец.