Заушка (Епидемичен паротит): Симптоми и лечение

# Какво представлява заушката

Заушката, известна още с латинското име “parotitis epidemica” е остро вирусно заболяване, засягащо жлезистите структури, главно околоушните слюнчени жлези. 

Вирусът на заушката - Virus Parotitidis, е РНК вирус, принадлежащ към семейство Парамиксовируси. 

Характерното засягане на слюнчените жлези е следствие от развиващото се в тях възпаление, причинено от вируса. Възпалението предизвиква голямото подуване и изпъкване на лимфните възли в шийния отдел. 

Освен слюнчените жлези, заушката засяга и тестисите. В тях се развива възпалителен процес с дегенеративни промени в семенните каналчета, което в 55-60% от заболелите води до атрофия и азооспермия (липсва продукция на семенна течност).  

# Начини на разпространение и рискови фактори

Източник на инфекцията е само болният човек. Вирусът се отделя с телесните течности (слюнка и фарингеален секрет). 

Пренасянето му е по въздушно-капков път, като може да има и контактно-битов механизъм на предаване, но много рядко. 

Има и случаи на пренасяне по вертикален механизъм - от бременната жена на новороденото. Новороденото се заразява от майката, ако тя боледува от вирозата през първите 3 месеца от бременността. 

Вирусът има изключително висок контагиозен индекс, достигащ почти 100%. 

Специалистите разглеждат два основни механизма на заразяване на човек с Virus Parotitidi:

• Директно навлизане на вируса в слюнчените канали и жлези. След попадането му там, започва репликация (размножаване на вируса), с последваща хематогенна дисеминация (навлизане в кръвта) и виремия със засягане на различни органи.
• Навлизане на вируса през гърлото, с последваща виремия и вторично засягане на слюнчените жлези и други вътрешни органи. 

И при двата механизма се засягат и вътрешните органи.

Вирусът се предава лесно чрез близък контакт и затова има множество рискови фактори. 

Някои от тях са:

• Възраст: Децата на възраст между 5 и 15 години, особено тези, които не са ваксинирани, са изложени на голям риск от заразяване.
• Слаба имунна система: Имуносупресирани пациенти, провеждащи химио- и лъчетерапия, ХИВ болни и такива с хронични заболявания също имат по-висок риск от заразяване.
• Близък контакт: Епидемичният паротит се разпространява в оживени места, като училища, детски градини, институции и други, където има близък контакт между хората.
• Застаряване: По-възрастните, които имат отслабена имунна система, също са изложени на по-голям риск.

Познаването на рисковите фактори и поставянето на ваксина значително намаляват заболеваемостта и последващите усложнения. 

# Симптоми на епидемичния паротит

Инкубационният период (периодът на размножаване на вируса) продължава в рамките на 11-23 дни. 

В една част от болните възникват леки симптоми:

• Слабо повишаване на температурата
• Анорексия (загуба на апетит)
• Фотофобия (раздразнителност от светлина)
• Ангина (болки в гърлото)
• Лека диария. 

В останалата част от заразените, болестта протича с висока температура, болки при преглъщане и подуване на едната от слюнчените жлези - паротит. След няколко дни се засяга и другата паротидна жлеза. 

 

Бързо добавяне    

Цинк

25 reviews

29.99 лв

 

Бързо добавяне    

Астрагалус - билкова тинктура

21 reviews

12.99 лв

Има затруднения в дъвченето и гълтането, придружени с рязка загуба на апетит.

При част от болните се наблюдава засягане и на другите слюнчени жлези - подчелюстни и подезични, при което се получава характерен дифузен оток по шията, известен сред по-старото население като “свинка”. 

Освен жлезните структури, болестта може да засегне и други части от тялото, предизвиквайки разнообразни усложнения.

# Възможни усложнения

Усложненията са малко и са свързани главно с наслагването на вторична бактериална суперинфекция. 

Усложенията могат да бъдат:

• Засягане на централната нервна система (Серозен менингит или възпаление на мембраните, покриващи мозъка): Серозният менингит води до главоболие, скованост във врата, фотофобия, гадене, повръщане и други. Освен това макар и рядко, заушката може да доведе до много тежко състояние, наречено “заушков енцефалит”, който може да доведе до парализи на лицевите нерви и кома.
• Орхит (възпаление на тестисите): Среща се при около 30% от юношите и са характерни високата температура, отокът на единия или двата тестиса и болките в областта. Може да доведе до дегенеративни промени в тестисите и азооспермия; 
• Оофорит (възпаление на яйчниците): При малки момичета се среща това състояние, което може да доведе до стерилитет.
• Панкреатит (възпаление на панкреаса): Среща се при около 5% от болните със заушка. Характерни са силни болки в областта на корема, повръщане, диарични изхождания и други.
• При бременните възникват различни малформации на плода.

• Пневмония: Настъпва заради отслабения имунитет.
• Отит: Възпаление на средното ухо, водещо до инфекция и загуба на слух.
• Диабет: Получава се от увреждане на панкреаса. Нарушава се инсулиновата секреция и се увеличава рискът от диабет тип 1. 

Тъй като заушката е сериозно заболяване, което може да доведе до тежки последици, е важно още при първи симптоми да посетите лекар за навременно лечение и предотвратяване на усложнения.

# Има ли ваксина

За заушка има ваксина, която е създадена през 1970 година с цел превенция на заболяването. 

Нарича се MMR - тя е трикомпонентна и предпазва от морбили, паротит и рубеола. Ваксината се състои от отслабени, живи вируси, които след ваксинация се размножават. 

Поставя се мускулно и обикновено може да се постави с други ваксини, без да повлиява на тяхната съвместимост и ефективност. 

Мерките на Световната Здравна Организация (СЗО) се свеждат до насочено ваксиниране на максимален брой деца и подрастващи, с цел ограничаване разпространението на заболяването. Резултатите са много добри, особено в развитите страни.

В България се поставят две дози от ваксината, като тя е част от задължителния имунизационен календар. 

Ваксината срещу морбили, паротит и рубеола е задължителна и осигурява дълготрайна защита срещу вируса. 

Според имунизационния календар на Република България, първата доза на ваксината за заушка се прилага на 13-месечна възраст, а втората доза е реимунизационна и се прилага на 12-годишна възраст. Възрастните също могат да бъдат имунизирани.

Таблица с имунизационен календар на Република България

# Превантивни мерки при контакт с болен от заушка

Има няколко важни мерки, които трябва да се спазват при контакт със заразен с вируса на заушка. 

Те са както следва:

• Изолация на болния - заразеният трябва да бъде поставен под наблюдение и изолиран за минимум 1 седмица.
• Избягване на близък контакт - не споделяйте лични вещи, прибори и чаши с болния.
• Ваксинация - уверете се, че имате поставени и двете дози от ваксината за морбили, рубеола и паротит.
• Спазвайте добра лична хигиена - използвайте сапун и дезинфектанти редовно при миене на ръцете.
• Почиствайте повърхностите - пълна дезинфекция на повърхностите и предметите, до които е имал досег болният.

Спазвайки горепосочените мерки, ще ограничите разпространението на заразата. 

# Диагностика и тестове

Диагнозата “заушка” се поставя предимно благодарение на лекарския преглед. 

Лекарят ще направи обстоен преглед на пациента и ще обърне особено внимание на белези, сочещи възпаление в областта на околоушните и другите слюнчени жлези. При децата е важно да се проверят и детските гениталии, тъй като заушката предизвиква много често орхит и оофорит. 

Освен за подуване и болка в изброените области, специалистът ще търси болка в корема и признаци на възпаление на мозъчните обвивки.

Ще са нужни и редица лабораторни изследвания, които да потвърдят диагнозата. Ще бъдат назначени рутинни кръвни изследвания, уринни и биохимични тестове, с които да се определи наличието на вируса в тялото по време или след преболедуване.

# Как се лекува заушка

Лечението на заушката е симптоматично. Това означава, че е насочено към облекчаване на оплакванията и може да се осъществява в амбулаторни условия (вкъщи), без да се налага болният да постъпва в болница. 

Ще разгледаме някои от основните лечебни похвати. 

# Диета хидратация и почивка

Пълноценното хранене и приемът на много течности (3-4 литра дневно) са от изключителна важност за справяне с вирозата. Препоръчва се и продължителна почивка за болния.

# Прием на болкоуспокоителни и антипиретици

Могат да се приемат лекарства за понижаване на температурата и облекчаване на болката. Те намаляват болката и подуването във възпалените тъкани. Подходящи са Парацетамол и Ибупрофен. Приемът на аспирин се избягва, особено при деца, защото може да доведе до усложнения като синдром на Рей (рядко, но животозастрашаващо състояние).

# Прием на хранителни добавки и билки

Тъй като лечението е симптоматично, допълнителният прием на имуностимулиращи хранителни добавки и билки ще допринесе за по-бързото справяне с проблема и ще стимулира функциите на имунната система. 

Ето и няколко природни богатства, които можете да използвате като допълнение към терапията на паротита.

# Витамин С

Витамин С може да се нарече “най-добрият приятел” на имунната система. С неговите мощни антиоксидантни свойства, той подсилва защитните функции на организма и допринася в борбата със заушката. 

# Цинк

Цинкът е вторият най-застъпен минерал в нашия организъм. Неговите полезни свойства подпомагат имунната система в борбата с вирусните инфекции. Намалява възпалението и подобрява регенеративните процеси.

# Астрагалус

Билката Астрагалус е мощен адаптоген и имуностимулатор, който намира приложение в народната медицина от векове. Антивирусните и антиинфламаторните ѝ свойства я правят достоен “боец” срещу епидемичния паротит. Подобрявайки естествените защити на организма, Астрагалусът намалява симптомите на възпаление, болката и подуването на жлезистите структури. 

# Кога да се консултирате с лекар

Трябва да потърсите лекарска помощ, ако забележите, че симптомите не се подобряват или възникват нови: 

• Зачервяване на очите
• Неспиращо повръщане и чувство за гадене
• Тежко главоболие
• Постоянна скованост във врата
• Болка и оток в тестисите.

# Заключение

Заушката е инфекциозно заболяване, причинено от заразяване с вируса на паротита. Симптомите настъпват около 11-23 дни след попадането на вируса в тялото. 

Началото на болестта включва леки симптоми като температура, лек дискомфорт в корема и главоболие. След това се появява подуване на жлезистите структури, основно на околоушните жлези. 

Заушката може да засегне и други вътрешни органи, като най-често страдат тестисите, където се получава тежко възпаление. 

От 1970 година има ваксина срещу заушка, рубеола и морбили. Ваксинацията е задължителна за Република България и е включена в имунизационния календар на страната. Тя се извършва на 13-тия месец и се прави реимунизация на 12-тата година. 

Има различни методи за диагностика на паротита, но лечението все още е само симптоматично. Може да използвате хранителни добавки и билки, за да подобрите функциите на имунната система и да облекчите по-лесно симптомите.

# Често задавани въпроси

# Колко сериозно е заболяването заушка

При децата заболяването протича сравнително леко, но при възрастните може да протече много тежко и с усложнения.

# Чест симптом ли е сухотата в устата при заушка

При епидемичен паротит може да се наблюдава сухота в устата, но това не е често срещан симптом. Сухотата се причинява от подуването на паротидните жлези и нарушеното образуване на слюнка. 

# Как се казва ваксината за заушка

Ваксината за паротит се нарича MMR ваксина, като СЗО широко насърчава и препоръчва нейната употреба във всички страни. Идва от съкращението на трите болести, за които е предназначена - Measles (Морбили), Mumps (Заушка) и Rubella (Рубеола). Тази комбинирана ваксина е заложена и в имунизационния календар на Република България и се поставя в две дози - на 13-месечна възраст и на 12-тата година. При пропуск (без значение от причината), тази ваксинация може и е удачно да се извърши в друг, по-късен етап на живота, но след консултация със специалист-имунолог или друг лекар.

# Източници

• https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK534785/
• https://www.cdc.gov/mumps/about/index.html