Инфекции, възпаления и болести на горните дихателни пътища

Характерната метеорологична специфика, а именно студеното време и сухия въздух са идеална среда за развитието и разпространението на редица бактериални и вирусни причинители на такива инфекции.

Особено уязвими на такива инфекции са хора, работещи в колективи, деца и ученици, възрастни хора и такива с потиснат имунитет, както и хора с тежки придружаващи заболявания.

Инфекциите на горните дихателни пътища не трябва да бъдат подценявани, въпреки че всеки от нас се е сблъсквал с най-обикновени такива – грип или простуда, тъй като понякога дори и такова тривиално заболяване може да има доста по-сериозни последици.

Горни дихателни пътища: анатомия, физиология и тяхното значение за организма

Основната функция на дихателната система е газообменната. Тя доставя кислород от атмосферния въздух на кръвта и извежда въглеродния диоксид от кръвта във въздуха.

Тази система осъществява и гласообразуването (фонацията), което оставя отпечатък върху формата и структурата на един от основните нейни органи, а именно гръкляна.

В началото на дихателната система (носна кухина) се намира органът на обонянието, благодарение на който се контролира качеството на вдишания въздух.

Дихателната система, също така има индиректна роля за изпразването на тазовите резервоари, както и определени роли в реакциите на някои ензимни системи.

Дихателната система е разделена на две части: проводна и респираторна.

Проводната част е съставена от тръбести образувания, наречени дихателни пътища, които се разделят на горни (носна кухина, гълтач) и долни (трахея и бронхи с различен калибър).

Респираторната част се състои от множество малки мехурчета, изпълнени с въздух и се наричат алвеоларни торбички и алвеоли. Именно стените на последните образуват общата дихателна повърхност, през която се осъществява газовата обмяна.

Нос

На първа линия в контакта с външната среда се явява носът. Той може да бъде разглеждан като дихателен и обонятелен орган. Като обонятелен такъв той има роля само в контролирането на качеството на вдишания въздух. Носът има отношение и към говора. Състои се от две части - външен нос и носна кухина.

Външният нос има форма на обърната тристенна пирамида и се разполага в средата на лицето, като формата на носа се определя от расови, полови и генетични фактори. Носната кухина се разполага зад носа и се разделя на две половини, посредством носната преграда.

Вдишаният въздух трябва да бъде затоплен, овлажнен и пречистен. При преминаването му през носната кухина той се затопля, благодарение на богатото кръвоснабдяване на носната лигавица и особено на венозните сплетения в нея. 

Овлажняването на дихателните пътища е процес, който се осъществява чрез секрета на многобройните жлези, а за пречистването на въздуха са отговорни редица приспособления като космите и слузния секрет, по който полепват прашинките, бактериите и вирусите и трептящите власинки на стените. Защитната функция на носната лигавица се засилва изключително много от изобилието на лимфоидна тъкан.

Синуси

Всички носни кухини, които стоят във връзка с носната кухина се наричат синуси или околоносни пазухи. Приема се, че тяхната функция е да затоплят вдишания въздух, изпълняват резонаторна функция при гласообразуването, олекотяват тежестта на черепа и неговата по-добра архитектура.

Наблюдават се горночелюстен, челен, клиновиден синус и решетъчните клетки, разположени в решетъчната кост.

При раждането е наличен само горночелюстния синус, като той е с размерите на грахово зърно. Останалите околоносни пазухи започват да се развиват с развитието на детския организъм и завършват развитието си около 20-тата година на човек.

Гръклян

Гръклянът (на лат. ларинкс) е не само въздухоносен орган, но и гласов орган. Също така той затваря долните дихателни пътища по време на акта на преглъщането.

При затваряне на гласовата цепка може да се осъществи повишаване на вътрекоремното налягане. Като гласов орган, гръклянът се формира едва при бозайниците, като достига най-високо развитие при човека.

Гръклянът има добре развит хрущялен скелет, чиито хрущялни елементи са свързани помежду си и посредством редица мускули могат да се придвижват една спрямо друга. Един от хрущялите на гръкляна се нарича „щитовиден“ и е най-големият от всички. Изграден е от две плочки, които се срещат под ъгъл, изпъкващ под кожата. Този ъгъл при мъжете е остър, а при жените и децата е прав.

Гласът се образува вследствие на колебанията на гласните връзки под действието на издишваната въздушна струя. Индивидуалният тембър се получава благодарение на цяла система от резонатори, за каквито служат въздухоносните кухини - гълтач, устна и носна кухина, околоносните синуси.

Говорът се получава вследствие модулация на гласа, която се извършва от мекото небце, зъбите, езикът и устните.

Гръклянът, освен гласообразуваща, има и редица важни защитни функции. Чрез рефлексно затваряне на гласната цепка може да се предотврати попадане на чужди тела или газове в долните дихателни пътища. Чрез акта на кашлянето, такива попаднали обекти могат да бъдат изхвърлени навън.

Инфекции на ГДП (горни дихателни пътища)

Инфекциозните заболявания на горните дихателни пътища се характеризират с висока честота и са най-разпространеното състояние, свързано със системни инфекции. 

Засягането на различните структури на дихателната система показва определено различие като честота, като с най-голяма такава е засягането на носоглътката (назофаринкс). 

Острите респираторни инфекции (ОРИ) се характеризират с определена сезонност, като се наблюдава пик през студените месеци на годината. 

Децата са най-рисковата група, като статистиката показва, че всяко дете боледува от хрема около 3-4 пъти в годината. При възрастните хора честотата е около 1-2 пъти годишно. Други заболявания като остър ларингит и трахеит са доста по-редки, но за сметка на това при тях продължителността е по-дълга и усложненията – по-сериозни.

От какво се причиняват?

Най-честите причинители на инфекции на горните дихателни пътища могат да бъдат посочени различни вируси и бактерии, които могат да са болестотворни за тялото. 

Някои от тях са естествени обитатели на организма и могат да причинят заболяване и имунен отговор спрямо тях само при определени условия, като например спад в имунитета.

Вируси

Вирусите са отговорни за над 70% от първичната инфекция на горните дихателни пътища. Това е тяхна особеност, тъй като вирусите имат многобройни серотипове (вариации), които са лесно изменчиви и различни всяка година и тялото не успява да изгради предварителен имунитет срещу тях. 

Вирусните инфекции обикновено протичат много по-леко и бързо, спрямо бактериалните инфекции и като цяло лечението на тези състояние е по-различно.

Ето някои примери за вирусни причинители:

• Риновируси - най-честият причинител на хремата (остър назофарингит)
• Коронавируси
• Коксакивируси
• Аденовируси
• Еховируси
• Вируси на грип и парагрип
• Респираторно-синцитиален вирус – RSV
• Вирус на Епщайн-Бар - причинител на „болестта на целувката“. Инфекциозната мононуклеоза се характеризира с ангина, увеличаване на слезката и други реакции от страна на лимфоидните органи.
• Вирус на СПИН - често ХИВ-позитивните индивиди страдат от банални инфекции, поради силно компрометирана имунна система.

Бактерии

Бактериите причиняват около 20 до 30% от инфекциите на горните дихателни пътища. Предразполагащ фактор обикновено са предхождащи вирусни инфекции, при които се наблюдава отслабване на имунитета.

Примери за бактериални причинители са:

• Streptococcus pyogenes: Бета хемолитичните стрептококи от група А са най-честите причинители на ОРИ. Характерно за тях е образуването на множество токсини. Тежка инфекция с бета-хемолитичен стрептоток е реален риск от животозастрашаващи усложнения.
• Streptococcus pneumonia: Чест причинител на пневмония на белите дробове.
• Haemophilus influenza: Специфичен причинител на остър епиглотит
• Staphylococcus aureus
• Bordetella pertussis: Причинителят на коклюш, който преди въвеждането на задължителната ваксинация е бил отговорен за мъчителна кашлица при деца.
• Bacillus anthracis

Болести на горни дихателни пътища (ГДП)

Част от болестите на горните дихателни пътища могат да обхванат всички отдели и често се различават по това на каква дълбочина в слоевете на лигавицата прониква причинителят. 

Настинка и ринит

Това заболяване на ГДП се характеризира с възпаление на лигавицата на носа и носната кухина и се приема за често срещано, особено сред детските колективи. 

Разпространява се от вируси, отделяни чрез кихане и кашляне – въздушно-капков път, което е най-честия механизъм на предаване на повечето остри респираторни инфекции (ОРИ). 

Основните симптоми като запушен нос и хрема се появяват 12 до 36 часа след контакт с вирусоносител.

Допълнителни симптоми могат да бъдат:

• Главоболие
• Слабост и безсилие
•  Субфебрилна температура
•  Зачервяване на очите и други

Грип

Грипът може да се разглежда като по-тежка форма на горното заболяване. Отново пътят на предаване на заболяването е въздушно-капков.

 Като цяло симптомите са по-силно изразени:

• Фебрилна температура (около 38 градуса)
• Тежка отпадналост
• Болки в ставите и мускулите
• Силно главоболие
• Могат да се наблюдават още и болки в гърдите и корема

Възпаления на ГДП

Синузит

Синузитът е възпаление на околоносните пазухи (околоносните синуси). Около 10% от децата под 3-годишна възраст страдат от синузит. 

Състоянието се характеризира със следните симптоми:

• Хрема и запушен нос
• Уголемяване на сливиците в гърлото и най-вече болка в областта на синусите
• Натиск над очите, встрани от носа

Често се наблюдават треска и промяна в тембъра на гласа.

Фарингит

Възпалението на задната стена на гълтача (фаринкс) се нарича фарингит. Най-често той има вирусен произход, но може да се наблюдава и бактериален фарингит, който обикновено протича по-тежко.

Симптоми на фарингита са:

• Болки в гърлото, особено изразени при преглъщане
• Фебрилитет
• Еритем (зачервяване) и едем (оток) на задната стена на гърлото
• Околните лимфни възли често реагират с подуване и болезненост

Ларингит

Възпалението на лигавицата на гръкляна (ларинкс) се нарича ларингит. Най-често се наблюдава при вирусни инфекции, но често може да се прояви и при контакт със силни дразнители като прах, горещи храни и напитки, газове и др.

Алергичният ларингит трябва да се различава от вирусния и бактериалния, тъй като при алергична реакция гласните връзки могат бързо да отекат и да се стигне до затруднение на дишането и дори задушаване.

Най-честите симптоми от страна на ларинкса са:

• Лаеща кашлица
• Болки в гърлото и гърдите
• Промяна в гласа

По-рядко се наблюдава висока температура.

Тонзилит

Тонзилитът представлява възпаление на сливиците, които реално са структури с висока концентрация на лимфни тъкани и клетки. Те са важна част от общата имунна система и са първата линия на защита в областта на устната и носната кухина.

Тонзилитът най-често има бактериална природа (стрептококи, стафилококи), но може да се наблюдава още вирусен причинител. 

Основните симптоми при тонзилит са:

• Силен фебрилитет (39,40 градуса)
• Болки в гърлото, около ушите и в областта на шията
• Лош дъх
• Затруднено преглъщане
• Обща слабост

Може да се съчетае с гадене, повръщане и болки в горната част на корема.

Алергични състояния на горните дихателни пътища

Алергията представлява несъвършена реакция на организма към дразнители, които по принцип не са вредни. При някои хора нетоксичните дразнители биват бъркани с чужди тела.

Често срещани състояния с алергична природа са:

• Алергичен ринит
• Астма
• Екзема
• Алергични синузити
• Бронхити
• Едем (оток) на Квинке и други

В България около 50% от хората страдат от някакви алергии, като голяма част от индивидите са деца.

Най-честото заболяване, което е представител на групата от алергичните реакции на ГДП е алергичният ринит. Той засяга около 30% от човешката популация, макар че често остава недиагностициран и нелекуван. 

Най-често се проявява през студените месеци, тъй като тогава човек прекарва повече време в затворени помещения и е в контакт с алергени като плесен, микрокърлежи, прах и други.

Класически симптоми на алергичния ринит са:

• Кихане
• Хрема
• Сгъстяване на носните секрети, както и сърбежи

Най-добрата профилактика е избягването на контакт с алергени, а единственото дефинитивно лечение е имунотерапия.

Рискови фактори

Рисковите фактори за възникване на инфекции и възпаления на горните дихателни пътища не са никак малко.

И все пак, ако трябва да ги обобщим, то те са следните:

• Наличието на близък контакт със заразноболни
• Предхождаща вирусна инфекция
• Престой в затворени помещения с липсваща вентилация.
• Тютюнопушене и други вредни навици
• Предразположение към алергични състояния
• Полипи в областта на носната кухина
• Вроден или придобит имунен дефицит

Превенция и лечение

Лечението на инфекция на ГДП обикновено е симптоматично. Важен фактор в лечението е постелен режим, прием на голямо количество течности, както и приемът на питателна, лесно смилаема храна. 

Приемът на свежи плодове и зеленчуци, както и чайове с антимикробен ефект (мента, бъз, джинджифил, шипка и др.) са важни елементи от комплексното лечение на ОРИ.

Приемът на антипиретици (лекарства за понижаване на температурата) и нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВЛ) често е първи избор за начално лечение на симптомите. 

Сиропите за кашлица, спрейовете на нос и гърло също влизат в употреба, но имат ограничения, що се касае до продължителността на използване. 

Редовният прием на витамин C подсилва действието на имунната система и има благоприятен ефект спрямо изхода на заболяването.

Хранителни добавки и билки

Приемът на билки, витамини и хранителни добавки с пряко действие върху дихателната система и белия дроб или с общо тонизиращо действие върху имунната система е важен фактор в борбата с острите респираторни инфекции. 

Представяме ви няколко примера за полезни за горните дихателни пътища добавки.

Анасоново семе

Анасоновото семе е съставено до 70% от етерични масла, като най-значимото за човек е Анетол. Тинктурата от анасоново семе е богата на антиоксидантни, противотуморни, противовъзпалителни и релаксиращи съединения. Няма токсични ефекти и противопоказания за прием. Полезните действия са най-силно изразени при състояния на дихателната и храносмилателната система

Тинктурата има благоприятно действие при простудни и възпалителни заболявания на горните дихателни пътища. Противовъзпалителните свойства се изразяват в потискане на синтеза на проинфламаторни (про-възпалителни) вещества. Намаляват възпалението на ГДП и стимулират възстановяването на епителните клетки. 

Тинктурата има отхрачващо действие и помага за разреждане на жилавия секрет, който е резултат от увреда на повърхностните епителни слоеве. Естраголът, който се съдържа в семето, има силно антибактериално, антивирусно и антисептично действие, като съкращава периода на боледуване и забързва възстановяването.

Мурсалски чай

Мурсалският чай е характерна за България билка и е известен като афродизиак. Представлява мощен антиоксидант и антисептик, като има общо тонизиращо, укрепващо и детоксикиращо действие. 

Известен е още с имената си Пирински чай, Триградски чай, Алиботушки чай. Билката съдържа голямо разнообразие от микроелементи – желязо, мед, цинк, както и макроелементи – калций, магнезий, натрий. В тинктурата са установени голям брой фенолни съединения, които имат мощни антиоксидантни и противовъзпалителни свойства.

Народните лечения силно препоръчват мурсалския чай при състояния на инфекции на горните дихателни пътища. Силните противовъзпалителни свойства стимулират регенерацията на увредените лигавици на дихателните пътища. Наблюдава се намаляване на болката, както и дразненето на гърлото.

Мурсалският чай има осезаемо антибактериално и противовирусно действие. Имуномодулаторното му действие има пряк ефект върху инициирането на правилен и бърз имунен отговор от страна на имунната система. Тинктурата се използва при ларингити, фарингити, трахеити и бронхити. Има добро отхрачващо действие.

Живовляк

Билката притежава изключителен по състав биохимичен профил, включващ тритерпеноиди, фенолни киселини, флавоноиди и др. Има данни, че тинктурата от живовляк се е използвала в дълбоката древност за по-бързо зарастване на рани, като антипиретик, против инфекции, като средство при запек, като кръвоспиращо и отхрачващо.

Живовлякът има инхибиторен ефект върху процес, наречен дегранулация, който се извършва от клетки на имунния отговор, наречени мастоцити. Този процес води до производство на вещества, водещи до спазъм на дихателните пътища и повишена реактивност на тяхната лигавица.

Това го прави добро средство на избор при астматични състояния. Освен това, билката има добро отхрачващо действие и се използва успешно при състояния като бронхити и пневмонии.

Екстрактът от живовляк има имуномодулиращо и противотуморно действие. Последното се дължи на способността на активните му съставки да откриват и елиминират дефектни клетки в организма.

Иглика

Приемът на тинктурата от цвят на иглика има изключителен ефект върху човешкото здраве и се препоръчва при много състояния.

Народните лечители са използвали извлек от иглика смесена с животинска лой при изгаряния и други кожни проблеми. В исторически план игликата е била ценно лечебно растение, тъй като има лечебни свойства, които се използват и днес.

Силните противовъзпалителните свойства на активните вещества на игликата се използват като мощен агент при възпалителни заболявания на дихателната система.

Фенолните съединения имат успокоителен и регулаторен ефект върху успокоителен и регулаторен ефект върху имунната система, като по този начин намаляват симптомите при астма и бронхити.

Трицветна теменуга

В цветовете на теменугата се съдържат множество органични биоактивни вещества, които имат разнообразни ефекти върху човешкото тяло. Най-важните сред тях са фенолните киселини и флавоноидите. Те са отговорни за противовъзпалителни и антиоксидантните свойства на билката.

Механизмът на действие на теменугата е подробно изучен, що се касае до действието й при астма. Билката може да потисне активацията на клетки, наречени Т-лимфоцити, както и продукцията на специфични за възпалението химични съединения.

Витамин C

Витамин C (аскорбинова киселина/L-аскорбат) е незаменим витамин, което означава, че организмът не може да го синтезира сам, а трябва да си го набави отвън, с храната или като хранителна добавка.

Витаминът принадлежи към групата на водноразтворимите витамини и се среща в редица плодове и зеленчуци: цитрусови плодове, нар, шипки, всички горски плодове, люти чушки. Тежкият дефицит на витамин C в тялото може да е причина за заболяване, известно като скорбут, което се характеризира с кървене от лигавиците.

Витамин C участва в процесите на тъканно възстановяване, процесите на производството и зреенето на колаген, както и в ензимни процеси, свързани с производството на невротрансмитери в централната нервна система (ЦНС). 

Терминът Витамин C е събирателен за няколко вещества, които могат да бъдат източник на аскорбинова киселина в нашето тяло - това са солите на аскорбиновата киселина, натриев и калциев аскорбат.

Както споменахме, аскорбиновата киселина има множество полезни действия върху организма ни – антиоксидант, имуностимулатор, действие при вирусни заболявания, участие в процесите на осигуряване на енергия и тонус. Тук ще се концентрираме основно върху антиоксидантните му свойства.

Витамин C участва като донор/дарител на електрони по редица ензимни и не-ензимни реакции, след което се превръща в своята окислена форма - семидехидроаскорбинова киселина или дехидроаскорбинова киселина.

Антиоксидантните свойства на аскорбиновата киселина помагат на тялото за справяне с токсични свободни радикали, които се отделят при различни химични реакции.

Замърсеният въздух, повишената слънчева радиация, както и консумацията на рафинирани храни правят нуждата от допълнителен прием на Витамин C не само повишена, а по-скоро задължителна.

При срещата на нашите имунни клетки с патогенни (болестотворни) причинители се отделят множество свободни радикали.

Ако този оксидативен стрес не е посрещнат адекватно от организма, то той би се затруднил с осигуряването на достатъчно силен имунен отговор спрямо вредните агенти. Именно навременното им деактивиране предотвратява натрупването на отпадни продукти и токсични вещества.

Заключение

Дихателната система е една от основните системи на организма, които са изложени на риск, поради това, че са в постоянен контакт с външната среда. Именно различните вируси и бактерии, с които тя се среща постоянно могат да причинят различни по-леки или по-тежки инфекции и възпаления. 

Профилактиката на заболяванията е най-доброто лечение. Човек може да подобри своя начин на живот и хранителен режим, да ограничи някои вредни навици или да приема хранителни добавки със специфично действие върху дихателната система.

Често задавани въпроси

Може ли да се заразим с инфекция на горни дихателни пътища от друг човек?

Да, това е най-честият път на заразяване и за целта е добре да спазваме дистанция от хора, за които знаем, че може да са болни, както и да проветряваме затворените помещения и да спазваме добра лична хигиена.

Кои билки ефективно се справят при възпалителни и инфекциозни заболявания на горните дихателни пътища?

В традиционната, а и в модерната медицина ефективно се използват билки като анасоново семе, мурсалски чай, живовляк, иглика и много други.

Кои витамини имат най-голямо отношение към имунитета и е важно да приемаме при боледуване от инфекции на горни дихателни пътища?

Без съмнение това е аскорбиновата киселина или още витамин С, който може да приемаме в големи дози като хранителна добавки при простудни заболявания.